Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. С., 16.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО,  20- ти състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                СЪДИЯ: ИЛИАНА СТАНКОВА

при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 1439/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен  иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от  КЗ /отм./.

Ищецът Н.К.Н. твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 07.01.2015г., вина за което има водачът на л.а. „Рено Лагуна”, с ДК № *******. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът „ДЗИ О.З.” ЕАД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял телесни увреждания – множествени счупвания на подбедрицата, закрити,  от които твърди да е претърпял неимуществени вреди- болки и страдания. Счита, че справедлив размер на дължимото обезщетение е сумата от 80 000лв., от които предявява в настоящия процес част в размер на 26 000лева,  ведно със законната лихва от датата на деликта-07.01.2015г. до окончателното плащане и разноски.

Ответникът „ДЗИ О.З.” ЕАД оспорва иска. Оспорва наличието на противоправно поведение на посочения от ищеца делинквент, както и  наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените от ищеца вреди и техния размер. Твърди произшествието да е настъпило изцяло по вина на ищеца, който неправилно е пресичал пътното платно, без да е имало пешеходна пътека. Евентуално прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за причиняване на резултата единствено в следствие противоправното поведение на ищеца, евентуално за съпричиняване на резултата.

Установява се от констативен протокол № К- 15 от 07.01.2015г., че на същата дата, около 12,55ч., в гр. С., на бул. Цар Освободител, в района на кръстовището с бул. Евлоги Георгиев е станало ПТП с участник 1- л.а. Рено Лагуна, с ДК № *******, управляван от Е.Б.С. и участник 2- пешеходец- Н.К.Н.. В протокола е посочено, че пострадал от произшествието е пешеходецът, който е настанен след преглед в болница „Царица Йоана- ИСУЛ“ с работна диагноза фрактура на двете кости на дясна подбедрица и рана на главата. В протокола са посочени видими вреди по л.а. Рено- деформиран преден капак, счупено предно панорамно стъкло и счупено странично ляво огледало.

Относно механизма на настъпване на произшествието са събрани гласните доказателства на свидетелите Е.С. и М.В..

Според показанията на свидетеля С. в деня на произшествието се движел от бул. Цариградско шосе посока Ректората, като бил в най- дясната лента. На около 20-25м. след кръстовището на Орлов мост, което преминал на зелен светофар, изведнъж върху лявата част на колата му паднало нещо, от лявата страна. Свидетелят сочи, че се движел в колона, със скорост не по- висока от 30-40км.ч., като и в лентата от ляво на него също имало колона от коли, като пред него, но в средната лента пътувал автомобил тип ван. След удара спрял и видял, че на около метър от колата имало човек, който бил седнал със свити крака и бил охлузен в лявата част на главата. От удара на автомобила му било пукнато предното стъкло от лявата страна, преден ляв калник бил деформиран до вратата, лявата колонка също, били увредени страничното огледало и предния капак. Свидетелят сочи, че на мястото, на което пресичал пешеходецът нямало подлез, тъй като той бил на около 20-25м след кръстовището, като пешеходецът идвал от Борисовата градина.

Според показанията на свидетелката В. същата помни да е била свидетел на пътно- транспортно произшествие настъпило през м. януари 2015г. на Орлов мост. Свидетелката сочи, че били спрели на предния светофар на кръстовището на Орлов мост, като тя била пътник на предната седалка, в дясно, на лек автомобил тип ван, който е висок и тя имала добра видимост. Свидетелката сочи, че пред тяхната кола имало спрели на светофара още две или три коли. В момента, в който за тях на кръстовището светнал зелен светофар тя видяла от ляво на дясно да тръгва да пресича човек, който се движел бавно и неадекватно и без да се огледа, като свидетелката казала на мъжа си, че някой ще го блъсне. Колите от светофара тръгнали, като преминала със сигурност първата кола, която била спряла пред тях на светофара, както и втората, която се движела с една идея по- напред от автомобила, който ударил пешеходеца, който се движел в лентата от дясно, пред техния автомобил. Свидетелката сочи, че шофьорът, който блъснал пешеходеца, нямал видимост към него.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са непосредствени, пълни, логични и непротиворечиви, както вътрешно така и с останалия доказателствен материал.

Според заключението на авто- техническата експертиза при установените по делото данни за поведението на участниците в произшествието непосредствено преди удара и тяхното разположение и скорост на движение на пътното платно, както и след анализ на видеозаписите от камерите, записващи движението около мястото на произшествието, през цялото време пешеходецът, който е пресичал на неразрешено за това място, е бил в невидимото за водача на л.а. Рено Лагуна пространство. Според вещото лице към момента, в който пешеходецът е станал видим за водача на л.а. Рено Лагуна, ударът за него е бил непредотвратим, тъй като е разполагал само с 1,72 сек. време, което е недостатъчно да спре и да предотврати удара. Мястото на произшествието не е с обозначена пешеходна пътека, пътят е 6 лентов, с по три ленти във всяка посока, като в непосредствена близост до мястото на произшествието е имало пешеходен подлез. Според заключението водачът на лекия автомобил се е движел с разрешената за този пътен участък скорост от 50км.ч.. Вещото лице сочи, че през цялото време пешеходецът се движел различно, като мястото, където е предприел пресичане е изключително рисковано и опасно, тъй като имало движение и в двете посоки. В началото пешеходецът тръгнал с бавен ход, след което се забързал, като около 1м. преди втората разделителна линия се спрял да се огледа, след което тръгнал отново и се забързал. Виждайки, че в средната лента посока към Центъра се движи бял джип пешеходецът се спира около средата на най- лявата лента, като виждайки го джипът спира, а след него и движещите се след него втори и трети автомобил, които създали преграда за видимостта на водача на л.а. Рено. В о.с.з. поведено на 14.11.2016г. вещото лице изрично потвърждава, че така създадената от колите в ляво на водача на л.а. „Рено“ преграда е била абсолютна пречка за видимостта му.

Предвид изложеното съдът намира, че поведението на водача на л.а. „Рено Лагуна” не е виновно и противоправно, тъй като той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Свидетелят С. е управлявал автомобила с разрешената за този пътен участък скорост, като той не е бил длъжен да очаква, че на необозначено за това място, на голям столичен булевард, с шест ленти за движение и в близост до пешеходен подлез ще пресича пешеходец, същия не е могъл да възприеме пешеходеца преди момента, считано от който за него ударът не е бил предотвратим, поради което и не е следвало да възприеме по- ниска скорост за движение. Избягването на произшествието за водача на автомобила е било технически непредотвратимо, като същото е настъпило изключително в следствие противоправното поведение на пешеходеца, който е нарушил правилата  за движение на чл. 113, ал.1 от ЗДвП, като е предприела пресичане на платното за движение, въпреки че в близост е имало пешеходен  подлез и на чл. 114, т.2 от ЗДвП, като е пресичала платното за движение при ограничена видимост.

Предвид изложеното, поради липса на виновно противоправно поведение на застрахования при ответника водач искът следва да бъде отхвърлен без съдът да обсъжда наличието на останалите предпоставки.

По разноските:

С оглед изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 1670лева / депозит за вещи лица, съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение/.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от  Н.К.Н., ЕГН: **********, срещу „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: ********** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ  /отм./ за сумата от 26 000лв., предявен частично от сумата от 80 000лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 07.01.2015г., в гр. С. ПТП, в следствие противоправното поведение на водача на л.а. „Рено Лагуна“, с ДК № *******, неимуществени вреди /болки и страдания/ свързани с увреждане на здравето изразяващо се множествени счупвания на подбедрицата, закрити.

ОСЪЖДА Н.К.Н., ЕГН: **********, да заплати на „ДЗИ О.З.” ЕАД, ЕИК: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1670лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

СЪДИЯ: