№ 458 / 22.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....…….……...наказателна колегия в публично
заседание на 23 октомври..…...……..………….……………………………….
през две хиляди и деветнадесета година…....……….………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка М...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..…………………...……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………..……….....АН дело 1 408 по описа
за 2019г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № АН-01-25/ 23.08.2018г. на Директора на РЗИ – Монтана на „ВиК” ООД със седалище и адрес на управление град Монтана, представлявано от управителя В.Д.И. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 50.00 лева на основание чл.212 ал.3 от Закона за здравето.
Недоволни от така издаденото Наказателно постановление са останали „ВиК” ООД със седалище и адрес на управление град Монтана, представлявано от управителя В.Д.И., които обжалват същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощника доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя е наказан за това, че по повод на издадено предписание изх. № ЗП-01-29/ 04.06.2019г. от РЗИ - Монтана, на 22.07.2019г. се извършила проверка на място и пробонабиране на питейна вода от централното водоснабдяване на село Белотинци, община Монтана. От извършеният лабораторен анализ на взетите проби питейна вода се установило, че питейната вода не отговаря на Наредба № 9/16.06.2001г. за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели по микробиологични показатели: коли форми 37/100 cfu/ml при норма 0/100 cfu/ml и Е. коли 12/100 cfu/ml при норма 0/100 cfu/ml, видно от протокол за изпитване № 844/24.07.2019г. Не е изпълнено по – горе цитираното предписание.
Въз основа на констатираното бил съставен АУАН и протокол от изпитване № 844/24.07.2019г. Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.44 от Закон за здравето.
По отношение на така съставения акт в срока по чл.44 от ЗАНН били подадени писмени възражения – арг.л.17-18 от делото.
Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, като приел възраженията за неоснователни.
Спорното по делото е дали жалбоподателя е осъществил нарушението, за което е наказан, правилно ли е вменена административнонаказателна отговорност, правилно ли е определен размера на наложеното наказание, както и дали в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
При извършване на цялостна проверка по законосъобразността на атакуваното наказателно постановление съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.212 ал.3 от Закона за здравето. За визираното административно нарушение е наложено административно наказание „имуществена санкция”, но в размер много по– нисък от предвиденото в Закона – чл.212 ал.3 от ЗЗ „Когато нарушението по ал.1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.”. Така наложеното наказание се явява в противоречие с разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН, която визира, че наказанието се определя съобразно с разпоредбата на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН не се допуска също така наказанието да бъде определено под предвидения най-нисък размер на наказанието.
Ето защо съдът намира, че в конкретния случай наложеното наказание имуществена санкция в размер на 50.00 лева не е определено правилно и законосъобразно.
В конкретният случай се касае за особено съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от административно наказващия орган, не следва да се обсъждат и доводите по същество на спора, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № АН-01-25/ 23.08.2018г. на Директора на РЗИ – Монтана, с което на „ВиК” ООД със седалище и адрес на управление град Монтана, представлявано от управителя В.Д.И. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 50.00 лева на основание чл.212 ал.3 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: