Р Е Ш Е Н И Е
№ 336/22.6.2020г.
гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май, две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия
Юрукова административно дело № 994 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на „Ултино“ЕООД, с ЕИК
*********, против Ревизионен акт № Р-16001318006827-091-001/25.04.2019г.,
потвърден с Решение № 427/11.07.2019г. на директор дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя за данъчните
периоди от 01.07.2018г.до 30.09.2018 г. се отказва право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 50 510, 00 лева и са начислени лихви за просрочие в
размер на 3 053,63лева. С жалбата до съда, в съдебни заседания и в
представените по делото писмени бележки от адв. Б. се оспорва РА като
незаконосъобразен. Оспорват се констатациите и изводите на приходния орган,
като се счита, че събраните в хода на
ревизията писмени доказателства установяват по безспорен начин извършването на
фактурираните доставки. Аргументите са свързани с трудовия ресурс и създадените
трайни търговски отношения. Жалбоподателят ангажира гласни доказателства и
съдебно-счетоводна експертиза. По тези мотиви, подробно изложени в жалбата и
писмените бележки по делото от адв. Б., се претендира отмяната на РА, потвърден
изцяло с решението на директор ДОДОП Пловдив и присъждане на направените
разноски.
Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция ОДОП -
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – юрк. Р., оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се възразява за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, ревизионната преписка, обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Издадена е ЗВР № Р-16001318006827-020-001/09.11.2018г.
от началник Сектор, с която се възлага да бъде извършена ревизия на
„Ултино“ЕООД, с ЕИК *********, с адрес в с. Калугерово, ул. „Седемнадесета“ №
40, от Б. Г. Ч. - главен инспектор по приходите, който е ръководител на
ревизията, и от Г. Н. К. – главен инспектор приходи. Ревизията следва да
обхване задължения за данък добавена стойност за период 01.07.2018г. до
30.09.2018г. и да бъде завършено в срок до 3 месеца от връчване на заповедта на
ревизираното лице. Заповедта е връчена електронно на 16.11.2018г. Издадена е
Заповед за изменение на ЗВР с № Р-16001318006827/18.02.2019г., която определя
ревизията да завърши до 15.03.2019г. Заповедта е съобщена на 21.02.2019г.
За резултатите от ревизията в срока по чл. 117 от ДОПК
е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001318006827-092-001/29.03.2019 г.,
срещу който не е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Органите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК са издали обжалвания в настоящето производство РА № Р-16001318006827-091-001/25.04.2019
г. С него за ревизирания период на "Ултино" ЕООД са определени
допълнителни задължения по ЗДДС общо в размер на 50 510 лв. и лихви 3 053, 63 лв. Допълнителните
задължения са в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит общо
в размер на 50 510 лв. и лихви 3 053, 63 лв. за данъчен период
01.07.2018г. до 30.09.2018г. по фактури, издадени от „ Деза - Лукс“ЕООД, с ЕИК
*********. Приходните органи са отказали право на приспадане на ДДС по
фактурите, издадени от „Деза-Лукс“ЕООД, с довода, че липсва реална доставка на
услуга от страна на издателя на фактурите, тъй като представените документи от
доставчиците, не могат да се удостоверят реално извършени от дружеството
доставчик и приети от ревизираното лице доставки на услуги. В тази връзка, РД,
към който препраща РА сочи, че
дълготрайните материални активи на доставчика не кореспондират с мащаба на
извършените авторемонти. От представената щатна ведомост не може да се установи
кои назначени работници и служители са извършили услугите. Липсват документи,
удостоверяващи приемането на услугите, като ревизираното лице също не разполага
с документи, удостоверяващи получаването им от посочения доставчик. При това
положение, органите по приходите са направили извода, че по горепосочените
фактури не са налице доказателства за реално осъществени доставки на услуги по
смисъла на чл. 9 от ЗДДС и данъчно събитие по чл. 25 от същия закон, поради което на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е установено, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит по
процесиите фактури общо в размера, определен в РА.
Ревизионният акт е съобщен на „Ултино“ЕООД на 30.04.2019г.,
за което е представено Удостоверение. Подадена е жалба по административен ред с
вх. № 9857/14.05.2019г. Решаващият орган е намерил жалбата за неоснователна,
като е потвърдил изводите на приходните органи за липса на реални доставки и
предпоставки за начисляване на ДДС.
Решаващият орган е издал своето Решение № 427/11.07.2019г., с което е потвърдил
изцяло оспорения пред него ревизионен акт за отказан данъчен кредит в размер на
50 510, 00 лева и начислени лихви 3 053,63 лева като законосъобразен.
Решението е връчено на дружеството на 09.08.2019г.
Жалбата до Административен съд Пазарджик срещу
Ревизионен акт № Р-16001316827-091-001/25.04.2019г., потвърден с Решение №
427/11.07.2019г. на директор на Дирекция ОДОП Пловдив, е подадена по пощата с
Товарителница № 5300125578718 на 23.08.2019г. чрез решаващия орган.
По делото на
диск са представени данни за валидни електронни подписи на органа по приходите,
възложил ревизията и членовете на ревизиращия екип. Също така са представени
заповеди за заместване на изпълняващ правомощията Директор ДОДОП.
При така установената фактическа обстановка, съдът,
осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата
по административното оспорване на РА.
Оспорваният РА е валиден административен акт,
издаден след провеждане на ревизия,
възложена от надлежно оправомощен административен орган, в срока, определен от
него. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и
ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е
възложена ревизията. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване
на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК.
Съдът не намира допуснати съществени нарушения на
ревизионните правила.
В процесната ревизия приходната администрация е
предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни и
относими доказателства за облагането на задълженото лице, които е обсъдила и е
формирала извод за липса на предпоставките за приспадане на данъчен кредит.
По
съществото на спора съдът намира следното:
На основание
чл. 70, ал.
5 от ЗДДС, във вр.
с чл.68, ал.
1, т. 1 и с чл. 9 от ЗДДС е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от
доставчик „Деза - Лукс“ЕООД, по 32 бр. фактури, изчерпателно посочени в РД,
издадени през данъчен период 01.07.2018г.
до 30.09.2018г.
Извършена е насрещна проверка, за която е
съставен Протокол № П-16001318219457-141-001/04.01.2019г. Изисканите документи
с ИПДПОЗЛ не са представени. От информационните масиви на НАП се установява, че
процесните фактури с получател жалбоподателя са отразени в дневници за продажби
за период 01.07.2018г. до 30.09.2018г. Не са представени
фактури, хронологични счетоводни регистри, оборотни ведомости, всички
счетоводни операции, извършени във връзка с доставките, документи за разпращане
по сделките; Не се установяват лицата, които са участвали при извършване на
услугите към „Ултино“ЕООД, трудови договори, тяхната квалификация, работни
карти, труд и материали при извършването на услугата. Проверяваното дружество
има регистриран ЕКАФП с инд. № DY419949 И ФП № 36576708, от който са
регистрирани обороти в информационната система на НАП за период 01.07.2018г. до
30.09.2018г. Дружеството има 104 броя действащи трудови договори, сред които са
длъжностите сезонен работник в земеделието, общ работник, агроном, шофьор,
монтьор двигатели, мениджър покупки продажби, търговски представител, главен счетоводител, експерт комуникации,
специалист качество, технически изпълнител, контрольор запаси, кантарджия, специалист
сигурност, секретар. Управителят на дружеството е посочил, че има наета база в
с. Мало Конаре и м. Амзъка, гр. Пазарджик – автосервиз под наем, услугите са
извършвани с ръчен труд
Ревизиращите
не са приели доказателствата за убедителни, тъй като липсват доказателства за
приемане на услугите от продавач на купувач. Прието е, че ревизираното
дружество не се е отнесло с грижата на добър търговец и не е извършило
проучване на доставчика си „Деза-Лукс“ЕООД. За органите по приходите
осчетоводяване на доставките при двата търговеца е само косвено доказателство,
като не са счели, че са налице
доказателства за реалното наличие на услугите по тях, поради което са
приели че същите не документират действителни сделки и услуги от
„Деза-Лукс“ЕООД.
В хода на съдебното
производство при разглеждане на делото са ангажирани гласни доказателства от
страна на жалбоподателя. Разпитани са двама свидетели. И.Г.Л. е работил в
„Деза-Лукс“ЕООД като търговски представител с основни трудови функции да търси
пазари и да осигурява работници за дружеството. Освен основните си трудови
функции е управлявал и бусове и товарни камиони, тъй като е професионален
шофьор. Казва пред съда, че „Деза-Лукс“ЕООД е имало сервиз в началото на гр.
Пазарджик по пътя за гр. Пловдив, в който са извършвали множество ремонти на
автомобили през 2018г., в т.ч. и за „Ултино“ЕООД на 10 товарни камиона и 10
товарни ремаркета. Знае, че „Ултино“ЕООД се занимало с международен транспорт и
превоз на скъпи хладилни товари. Споделя, че за най-малкото съмнение по
превозното средство, управителят е вкарвал камионите в сервиз. Обяснява
действията с пъти по-високите цени в Европа за ремонт и части. От дружеството
са искали камионите да са им безупречни, като са подменяли части, дори видимо
да са били годни, но щом за изминали определен пробег, фирмата е изисквала
всичко да се подменя. Свидетелят не си спомня номерата на камионите, но
моделите – да. Посочва ги: ДАФ влекачи, мерцедеси, Ивеко влекачи. Камионите
били хубави. За сервиза на „Деза-Лукс“ казва, че е огромен, с двор и площ от
4-5 дка, в който стоят камионите и чакат части, докато стоят разглобени и т.н.
Услугите са ремонт и части, които поръчват. Описва видове услуги, които са
извършвали. Назначени са 6-7 човека в сервиза, които са специалисти. Конкретно
П.Ш. се занимавала с поръчването на части и изписването. На „Ултино“ЕООД са
издавани съответните документи. На всеки един автомобил, който се вкарва в
сервиз, се прави ремонтна карта, работна карта. От „Ултино“ЕООД са изисквали от
доставчика отстраняване на конкретен
проблем, както и обстоен преглед на камиона, като при установяването, то се
коментира и поправя.
Другият
свидетел – Димитър Г.ев Петров, е бил управител на „Деза-Лукс“ЕООД през 2018 г.
Споделя, че „Ултино“ЕООД са имали камиони и са им правили ремонт. Извършван е в
автосервиз под наем „Аполо“, който е по пътя за гр. Пловдив, на „Пловдивско
шосе“ № 5, където има квалифицирани
монтьори и работници. През 2018г. в неговото дружество е имало поне 100
работника, като в сервиза е имало 4 квалифицирани и други общи работници.
Отговорник е А.Ш. и П.Ш.. За услугите към „Ултино“ЕООД казва, че са били
платени и приети от тяхна страна. Не е имало никакви претенции и забележки.
Просто са отлагали плащанията с месец два. При заплащане е пускал фактура и е
издавал касова бележка. Не издава касова бележка, докато не се заплати сумата.
Споделя, че камионите са МАН, Ивеко с хладилни полуремаркета. Всички са били
тирове, които са камиони за международни превози. Частите за ремонтите са били
от неговата фирма, поръчват се, закупуват, прави се ремонтът и тогава се
фактурира. Има и автобаза в с. Мало Конаре, общ. Пазарджик за домуване на
камионите, ако се налага изчакване. Базата на Пловдивско шосе е голяма, с
халета за ремонт, престой. За издадените към „Ултино“ЕООД фактури от 2018г.,
споделя, че са осчетоводени, начислен ДДС, съответните счетоводни операции,
като фактурите са платени.
Прието по
делото е заключение по допусната съдебно - счетоводна експертиза, без
възражение от страните. След анализ на представените по делото доказателства,
оборотни ведомости на жалбоподателя за 2018г., оборотна ведомост за
01.07.2018г. – 30.09.2018г., хронология
на сметка 703 Приходи от продажба на услуги, фактури, ведно със съпътстващи
документи, издадени към клиенти от счетоводството на „Деза-Лукс“ ЕООД – договор
за наем на МПС и инвентарна книга на дълготрайните активи, вещото лице е дало
отговори на поставените задачи. Вещото лице – И.С. е обобщила процесните
фактури, по които е отказан данъчен кредит, като е изготвило за всяка в табличен
вид данни номер на фактурата, дата, предмет, ДО и ДДС. Съгласно провереното е
установило, че фактурите с издател „Деза-Лукс“ЕООД са осчетоводени при
жалбоподателя със съответните стопански операции, начислен е ДДС на покупките,
на кредит сметка 401. Представени са всички данни по всяка една от 32 фактури.
Според експертизата фактурите са правилно заведени в счетоводството на
жалбоподателя. Начислен е дължимия ДДС по тях; осчетоводени са и са извършени
плащания. Вещото лице е дало данни за кадровата обезпеченост и наети ДМА при
контрагентите по извършените ремонти на МПС. Доставчикът „Деза-Лукс“ЕООД
разполага с наети МПС, съгласно договори за наем. Същите са част от
административната преписка. Представени са данни за кадровата обезпеченост,
като е видно, че дружеството разполага с квалифицирани шофьори и монтьори на
тежкотоварни автомобили, както и с общи работници. На вещото лице не са
представени допълнителни документи във връзка с приемане на услугите. За
основната дейност на ревизираното лице, експертът по делото посочва, че е
извършване на товарен автомобилен транспорт. За периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г. са отчетени приходи от продажба на услуги в размер на
2 983 099, 88 лв., а за периода 01.08.2018г.-30.09.2018г. приходите
от продажба на услуги са 1 919 212, 03 лв. Издадени са множество
фактури за извършени транспортни услуги над 650 на брой за периода 01.06.2018г.
– 30.09.2018г., като по счетоводни данни не може да се установи с кои
транспортни средства са извършени услугите. Вещото лице е представило и
извадково за част от камионите данни за доставки, ведно със съпътстващи
документи. Фактурите са осчетоводени в счетоводството на дружеството.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не са представени.
Релевантно
за разрешаването на текущия административноправен спор между страните е дали е
налице реалност на доставките на услугите по процесните фактури от доставчика
„Деза-Лукс“ЕООД към жалбоподателя –
„Ултино“ЕООД.
Съгласно чл.
9 ал. 1 от ЗДДС – “ Доставка
на услуга е всяко извършване на услуга”. Съответно, според чл. 8 от ЗДДС –
“
Услуга по
смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от
парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно
средство.”.
Съгласно чл.
25 ал. 1 от ЗДДС – “Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на
стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица,
вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16.”. Данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена, според чл. 25 ал. 2 от ЗДДС, респективно.
Съгласно чл.
68 ал. 1, т. 1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени
от него стоки или услуги по облагаема доставка.
В настоящия
казус процесните услуги са по ремонт и обслужване на тежкотоварни автомобили.
Органите по приходите са направили извод, че процесните данъчни фактури не
документират “реално” извършване на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС, при
което като последица в случая не е налице правно основание за начисляването на
процесния косвен данък. Тези установявания водят до правния извод на
администрацията, че не се е породило и правото на данъчен кредит - хипотезата
на чл.70, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1 и чл. 69, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
твърди, че е осъществил реални сделки, заплатил е услугите, надлежно е отразено
всичко това в неговото счетоводство, извършил е последващо предоставяне на услуги
с тежкотоварните автомобили.
Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на
която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право,
както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на
датата, на която услугата е извършена. Това, ведно с разпоредбата на чл. 9, ал.
1 от ЗДДС сочи, че за да се направи извод за конкретно осъществена доставка на
услуги, трябва да се установи извършването на услугата. Това налага да се установи
къде, кога и как. Конкретното и несъмнено доказване на тези обстоятелства биха
позволили да се направи извод, че процесните доставки са осъществени съобразно
нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е
на жалбоподателя, който заявява, че има право на данъчен кредит от тези
доставки. Наличието на реална услуга, като основен елемент от състава на право
на приспадане на данъчен кредит, трябва да е доказано от обективна страна,
ведно с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците
за покупки и продажби, и в счетоводните регистри за данъчния период. Данъчно
задълженото лице, което се позовава на правото на приспадане на данъчен кредит,
следва да установи реалното осъществяване на доставките(реално извършване на
услугите) съгласно правилата на чл. 154 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема
доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал.1 от ЗДДС е
доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл.25, ал.2 от ЗДДС). Наличието
на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване
правото на данъчен кредит в разпоредбата на чл.68, ал.1,
т.1 от ЗДДС и
изпълнението и следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали
ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал
в подадената справка - декларация.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДДС правото
на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане
данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25 от ЗДДС, към
момента на възникване на данъчното събитие. Последица от изискуемостта на
данъка е неговото начисляване. При доставка на услуги данъчното събитие
настъпва към момента на извършване на услугата.
Съгласно ЗДДС и
практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО/,
възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен
кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително
осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Така от т.33 от Решение от 6
декември 2012г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че
по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само ако се
установи, че доставките на стоки /извършването на услуги/ са реално осъществени
и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на
неговите облагаеми сделки.
Заключението
на вещото лице по делото обобщава данните от всички процесни фактури. От страна
на свидетелите се установява, че реално дружеството доставчик разполага с
материален и кадрови ресурс за извършване на услугите по процесните фактури.
Между дружествата са налице трайни търговски взаимоотношения. От приложените по
делото договори за наем, обяснения на страните и от събраните по делото гласни
доказателства, се изяснява въпросът за действително притежавани тежкотоварни
МПС, реални възможности на доставчика да извършва ремонти и поддръжка на тежкотоварните
МПС, както и житейска логика да се поддържат МПС в техническа изправност с
оглед предоставяне на услуги по международен транспорт от „Ултино“ЕООД. Съдът
изцяло кредитира съдебно-счетоводната експертиза, както и гласните
доказателства.
Съгласно
Директива 112/2006/ЕО добросъвестният получател по реално осъществена облагаема
доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по
фактурата за тази доставка поради недоказването на кадрова и техническа
обезпеченост на доставчика, също както и че задълженото лице не може да бъде
държано отговорно за действия на своя доставчик. Абсолютна предпоставка
съгласно Директивата и националния закон е наличието на действително
осъществена услуга, т.е. реално извършвана и наличието на резултата от нея при
получателя. Действително изпълнение следва да бъде доказано с всички допустими
от националния закон доказателства. За органите по приходите, видно от мотивите
в РД и РА, и след извършени насрещни проверки на доставчика, са изведи констатации,
обосноваващи отказа на право на данъчен кредит, свързани с неустановяване на
материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Съдебната практика на СЕС и
ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията,
респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната
обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела
С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по
доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички
положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се
изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с
прекия доставчик и са двустранно подписани. За да бъде признато на данъчно
задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да
притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити,
данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема
доставка. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените
предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва
да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да
откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се
установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел
злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т.
44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя.
От
приетото по делото заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че спорните фактури са включени в дневниците за покупки на „Ултино“
ЕООД и в дневниците за продажби на „Деза-Лукс“ЕООД, което е регистрирано лице
по ЗДДС; всички фактури, са платени и плащането е надлежно отразено в
счетоводството на дружеството. Ревизираното дружество е представило договори за
наем на МПС – Приложение, том ІІ. По данни от счетоводната експертиза са налице
реализирани значителни приходи при ревизираното лице от продажба на услуги за
процесния период 01.07.2018г. – 30.09.2018г., както и за цялата календарна
2018г. Услугите са свързани с основната дейност на ревизираното дружество –
извършване на товарен автомобилен транспорт. Той е извършен с товарните
автомобили, посочени в съпътстващите документи по тези последващи услуги, за
които МПС дружеството има сключени договори за наем. Погрешни са изводите, че
доставчикът „Деза-Лукс“ЕООД няма кадрова обезпеченост за предоставяне на
услугите по спорните фактури. Събраните писмени и гласни доказателства са
достатъчни, за да се направи обоснован извод, че е налице обезпеченост на
доставчика за предоставяне на услугите.
За да
възникне право на данъчен кредит по тази доставка на услуга, е необходимо по безспорен
начин да се установи получаването на услугата от жалбоподателя от доставчика,
посочен като такъв във фактурата. По делото съществуват несъмнени
доказателства, че доставчикът „Деза-Лукс“ЕООД е осъществявал своята дейност в
автосервизна база на „Пловдивско шосе“ № 5 и в с. Мало Конаре, общ. Пазарджик.
Представени са доказателства за наличието на кадрови ресурс. Представени са
доказателства за продажба на услуги от „Ултино“ЕООД.
Съгласно практиката на СЕС по дела Mahagében и
Dávid С-80/11 и С-142/11, жалбоподателят няма задължение да доказва
материално-техническата обезпеченост на доставчика си, а следва да докаже
самата доставка - получаването на услугата, което беше сторено по делото. Възникването
и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от
реализиране на доставка на стока и услуга по смисъла на чл .6 и чл. 9 от ЗДДС.
За настоящия съдебен състав от събраните по делото доказателства се доказа по
безспорен начин, че издателят на фактурите „Деза-Лукс“ЕООД действително е
предоставило услугите на жалбоподателя. Това формират у съда изводи, че са
налице основания за начисляването на ДДС, респ. за упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит по тях, по процесните 32 бр. фактури. По реално
извършената услуга по аргумент от чл. 25, ал.
2 от ЗДДС възниква
данъчно събитие, което поражда задължението по чл. 25, ал.
6, т.1 от ЗДДС за
начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, за издаването на
процесните фактури като правомерно и включващо правото на приспадане на данъчен
кредит.
Съдът намира
за доказано реалното извършване на доставки, предмет на процесните фактури,
следователно незаконосъобразно приходният орган, е отказал правото на
приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „Деза-Лукс“ЕООД за съответния данъчен период
01.07.2018г.-30.09.2018г., ведно с прилежащите лихви за забава.
По изложените
аргументи, настоящият съдебен състав намира обжалвания РА за незаконосъобразен,
в частта му на допълнително начисления за данъчен период
01.07.2018г.-30.09.2018г. ДДС в размер на 50 510 лева, ведно с прилежащите
лихви в размер на 3 053, 63 лв. Като незаконосъобразен, обжалваният РА следва
да бъде отменен.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, съобразно заявеното и
представените доказателства за извършването на такива за съдебна експертиза -
250 лв.(50 лева са неусвоени от внесения депозит в размер на 300 лева),
възнаграждение за един адвокат в размер на 2 000 лв., съгласно договор за
правна защита и съдействие, и 50 лева за държавна такса.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния
представител на ответника. Съдът счита, че с оглед защитения материален
интерес, осъществените процесуални действия и сложността на делото,
възражението е неоснователно.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал.
1 от ДОПК,
Административен съд Пазарджик, VІ състав
Р Е Ш И :
Отменя по жалба на „Ултино“ ЕООД, с ЕИК
*********, Ревизионен акт № Р-16001318006827-091-001/25.04.2019г., потвърден с
Решение № 427/11.07.2019г. на директор дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя за данъчните
периоди от 01.07.2018г.до 30.09.2018 г. се отказва право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 50 510, 00 лева и са начислени лихви за просрочие в
размер на 3 053,63лева.
Осъжда Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика", град Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Ултино“
ЕООД, с ЕИК
*********, разноски по делото в размер на 2300 лв. (две хиляди и триста лева).
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България
в 14 - дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ :/п/
РЕШЕНИЕ
№ 1764 от 11.02.2021 г. по адм. дело № 8767/ 2020 г. на ВАС- Осмо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №336 от
22.06.2020г. на Административен съд Пазарджик по адм.дело № 994 по описа за
2019г.
Решението не подлежи на обжалване.