РЕШЕНИЕ
№ 1713
гр. Пловдив, 09.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330101027 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Т.А, против „АПС Бета
България” ООД, ЕИК *********, с която са предявени отрицателни установителни искове с
правна квалификация по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че по описа на ***, е образувано изп.дело № ** г. срещу
А.А., въз основа на изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 17788/2009 г. по описа на ПРС, по който
кредитор е „Ти Би Ай кредит“ ЕАД, за сумата от 525.60 лева – главница по договор за
целево финансиране № ****, сключен на 09.05.2008 г. Твърди още, че с постановление от
22.11.2018 г., *** е прекратила изп. производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
поради настъпила перемпция, тъй като последното изп. действие било извършено на
03.02.2011 г.
Твърди още, че след прекратяване на горното изп. дело, въз основа на същия изп.
лист, било образувано изп.дело № ****/*г. по описа на ***. Делото е образувано по молба
на „АПС Бета България“ ООД, като последният встъпил в правото на кредитора по
отношение на вземането спрямо А.А., на основание сключен договор за цесия от 23.02.2015
г. между „АПС Бета България“ ООД (цесионер) и „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК *********
(цедент), с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД.
Твърди, че последното предприето действие по принудително изпълнение по изп.д.
№ ** г., е било извършено на 03.02.2011 г., като перемпцията е настъпила на 03.02.2013 г., а
съдебният изпълнител е прогласил вече настъпилото прекратяване в Постановление от
22.11.2018 г. Излага, че от 03.02.2011 г., до 2019 г., когато е било образувано новото
изп.дело № ****/*г. по описа на ***, давността на вземането, вече е била изтекла. Сочи, че
извършените след 03.02.2011 г. действия по изп.дело, след неговото перемиране са
1
ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради
което не могат да прекъснат давността. Твърди още, че в настоящия случай, дори да е
приложима по отношение на вземането общата 5-годишна погасителна давност, същата е
изтекла на 03.02.2016 г., а новото изп. дело за същото вземане, въз основа на същия изп.
лист, е образувано на 17.07.2019 г. Навежда доводи, че в случая е приложима кратката 3-
годишна давност, която се твърди, че е изтекла на 03.02.2014 г.
Предвид изложеното, счита, че главното вземане е погасено по давност още към
датата на образувано на новото изп. дело. Счита, че са погасени по давност и задълженията
за обезщетение за забава и разноски за образуване на делото, които представляват акцесорни
претенции.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че сумите по изпълнителен лист, издаден на
01.02.2010 г. по ч.гр.д. № 17788/2009 г. по описа на РС – Пловдив, а именно: 525.60 лв. –
главница, по договор за целево финансиране № ****, сключен на 09.05.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2009 г. до окончателното й изплащане;
23.06 лв. – мораторна лихва за забава, за периода 30.01.2009 г. – 16.12.2009 г.; 125 лв. –
разноски по делото, във връзка с което е образувано изп. д. № ****/*г. по описа на ***, с
район на действие ОС– Пловдив, е погасено поради изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея, са редовно връчени на ответното
дружество „АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, чрез служител, съгласно чл. 50, ал. 3 вр. с ал.
1 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок от същото, не е постъпил писмен
отговор на исковата молба.
Ответното дружество „АПС Бета България” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, чрез служител, съгласно чл. 50, ал.
3 вр. с ал. 1 ГПК.
В изпратеното до същото съобщения – за препис от исковата молба с приложенията
й, така и с определение по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото
да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В открито съдебно заседание, проведено на 21.09.2021 г. не се е явил законен или
упълномощен представител на ответното дружество, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал
на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответното дружество не е депозирало писмен отговор на исковата молба в срока
по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призовано, и не е направило искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От
приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за
вероятна основателност на исковите претенции.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради
2
което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявения иск да се уважи изцяло в предявените му размер, като се осъди ответника да
заплати на ищеца претендираните суми изцяло.
Относно разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, в общ размер от 700 лева, от
които 100 лева – платена държавна такса за настоящото производство и 600 лева – за
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора същите следва да се
възложат в тежест на ответното дружество.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Т.А, ЕГН
********** не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, следните суми:
525.60 лева – главница, дължима по договор за целево финансиране № ****, сключен на
09.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2009 г. до
окончателното й изплащане; 23.06 лева – мораторна лихва за периода 30.01.2009 г. –
16.12.2009 г.; 125 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от
01.02.2010 г. по ч.гр.д. № 17788/2009 г. по описа на РС – Пловдив, в полза на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, ЕИК *********, които вземания са били прехвърлени на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ООД.
ОСЪЖДА на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, да заплати на А. Т.А, ЕГН **********, с
адрес: гр. П. ***, сумата от общо 700 лева /седемстотин лева/ - разноски за настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда
на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
3