Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 580 от 29.03.2019
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд –
Бургас, дванадесети състав, на
шестнадесети януари две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при
секретаря Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно
дело номер 3222 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.27, ал.2, ал.3 и ал.5-7 от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУЕСИФ) и чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.73,
ал.4 от ЗУСЕСИФ.
Образувано
е по жалба на Община Стара Загора, представлявана от кмета–Ж. Т., против
Решение № РД-02-36-1408/31.11.2018 год. на Заместник-министър и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (УО на ОПРР)
2014-2020 при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)
за неверифициране на разходи по Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № BG16RFOP001-1.006-0003-С01 на Община Стара Загора. Заявено е твърдение, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на административно-производствените
правила и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Формулирано е
искане за отмяна на оспорения акт.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
пълномощник Б., която поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Пледира
оспореното решение да бъде отменено, като прави искане и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по оспорване – Заместник-министър и Ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 при
МРРБ, чрез процесуалния си представил-адв.Руиков, оспорва жалбата. Пледира
същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмено становище,
претендира за присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна
намира за установено следното:
На
основание чл. 73 ал.1 от ЗОП, от кмета на Община Стара Загора била открита
процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Реконструкция на надлез
на жп линия и бул. „Славянски“ по бул. „Патриарх Евтимий“ – гр. Стара Загора и
привеждане на габарита на пътното платно на бул. Патриарх Евтимий, съгласно ОУП
към ІІІ а клас, финансирана по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020,
чрез договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16
RFOP001-1.006-0003-С01, проект „Модернизация и развитие на устойчив градски
транспорт в гр. Стара Загора – ІІ фаза. Към решението била утвърдена и
документацията за участие в откритата процедура за възлагане на обществената
поръчка.
На
02.01.2018 година между МРРБ, чрез УО на ОП „РР 2014-2020“, от една страна и
Община Стара Загора, като бенефициер – от друга, е сключен административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за директно
предоставяне BG16RFOP001-1.006 „Изпълнение на интегрирани планове за градско
възстановяване и развитие 2014 – 2020 – Стара Загора“, с № от ИСУН –
BG16RFOP001-1.006-0003-C01, част от процедура
BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско
възстановяване и развитие 2014 – 2020” (лист 15 - 30).
По обявената обществена поръчка с договор
ВG16RFOP001-1.006 - 0003 – С01 – S – 01 №1767/28.09.2017 година (лист 149-159) Община
Стара Загора възложила на „Трейс груп Холд“ АД да извърши строителни и монтажни
работи на обект „Реконструкция на надлез над жп линия и бул.“Славянски“
гр.Стара Загора“. Служители на МРРБ – ГД „СППРР“ извършили проверка на
обществената поръчка, възложена след проведената процедура. При преглед на
документацията по процедурата, одобрена от кмета на общината, както и при и
преценка на критериите за участие, проверяващите констатирали факти, възприети от тях като
нарушения, водещи до ограничаване на възможностите за кандидатстване в
откритата процедура, съответно – до ограничаване на конкуренцията.
При проверката било констатирано, че
от участниците в процедурата е поискано
да представят доказателства за реализиран минимален оборот в сферата на
строителството, изчислен на база годишните обороти за последните три години не
по – малко от 8000 000 лева. Служителите, извършили проверката, преценили, че
поставеното условие е ограничително и лишено от правно основание, защото
законът е определил критерий единствено за общия оборот на участниците, но не и
за специфичния (в сферата на строителството) оборот. Освен това било установено
нарушение във връзка с незаконосъобразен критерий за подбор по отношение на
експерт контрол по качеството-нарушение на чл.2, ал.1 от ЗОП, чл.59, ал.2 от
ЗОП, както и нарушение във връзка с незаконосъобразен критерий за подбор по
отношение на кординатор по безопасност и здраве.
Предвид констатациите, с писмо началникът
на РО „ЮИР“ в ГД „СППРР“ уведомил (сигнализирал) началника на отдел „Контрол на
обществените поръчки и нередности“ (КОПН) в същата ГД на МРРБ за установеното
нарушение, а писмото било регистрирано като сигнал за нередност с № 565 .
На 28.08.2018 година ръководителят
на УО на ОПРР изготвила уведомление до кмета на общината, че по извършената
проверка и изготвената докладна записка е регистриран сигнал за нередност № 565
от Регистъра на сигналите за нередности и че е стартирана процедура по чл. 73
от ЗУСЕСИФ за установените нарушения. С уведомлението на жалбоподателя било
указано, че разполага с двуседмичен срок да оспори констатациите, както и да
представи доказателства (лист 61-73).
С отговор вх. № 99 – 00 – 6 –
964(3)/11.09.2018 година на МРРБ, подаден от кмета на Община Стара Загора,
констатациите били оспорени (лист 74-89).
На 29.10.2018 година, въз основа на
фактите, констатирани при проверката, началникът на отдел „КОПН“ в ГД „СППРР“
на МРРБ изготвила докладна записка до
ръководителя на УО на ОПРР (л.90-117). Освен описанието на установените
обстоятелства, в докладната записка бил извършен правен анализ на нарушенията и
била направено предложение за размер на финансова корекция (5 % от всички
допустими разходи по договора с изпълнителя), съобразно тежестта на
нарушението.
Въз основа на докладната записка, УО
на ОПРР издал решението, обжалвано в настоящото съдебно производство, с което
определил финансова корекция на бенефициера в размер на 5 % от допустимите
разходи по договора, сключен от общината на базата на договор за предоставяне
на БФП или общо 257 831.75 лева
(лист 85-117).
Като доказателство за
компетентността на издателя на решението по делото е представена заповед № РД –
02 – 36 – 1179/26.09.2018 година на министъра на РРБ, с която заместник –
министър Д. Н. е определена за ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020, в това
число и да издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ (лист 14).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно
чл. 73 ал.1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер
с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
Според чл. 73 ал.4 от ЗУСЕСИФ (в редакцията му към подаване на жалбата),
решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат
съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5 – 7.
В
конкретния случай, обжалваният административен акт е издаден на 31.10.2018
година, а жалбата против него е подадена по пощата на 28.11.2018 година – в
срока по чл. 149 от АПК (лист 13). С решението за адресата възникват
неблагоприятни правни последици – отказано верифициране на разходи по договор,
сключен в рамките на обществената поръчка. За адресата е налице правен интерес
от оспорването, жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което
жалбата е допустима.
Решението
на ръководителя на УО на ОПРР е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.9
ал.5 изречение второ и трето от ЗУСЕСИФ, ръководител на УО е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО, или
определено от него лице, като правомощия на ръководител на УО по този закон
може да се упражняват и от овластено от него лице.
Според
чл. 5 ал. 1 т.10 от Устройствения правилник на МРРБ, министърът организира,
координира и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма
„Регионално развитие“ 2007-2013 година и на Оперативна програма „Региони в
растеж“ 2014-2020 година.
Съобразно
представената заповед № РД – 02 – 36 – 1179/26.09.2018 година на министъра на
РРБ, Д. Н. – заместник – министър на РРБ и ръководител на УО на РПРР 2014 –
2020 е оправомощена от министъра да издава заповеди и изменения на заповеди за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и всички индивидуални
административни актове по смисъла на ЗУСЕСИФ, какъвто акт е и процесния.
Решението
отговаря на изискванията на чл. 59 ал.2 от АПК за форма на административния
акт. То съдържа всички реквизити, а в него са изложени и доводи във връзка с
възражението на жалбоподателя за неоснователност на констатациите, направени в
рамките на контролната проверка на обществената поръчка.
В хода
на административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, който обуславят незаконосъобразност на решението.
Съгласно
чл.73 ал.2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на решението по ал.1 управляващият
орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок,
който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. Съответно в ал.3 е предвидено, че решението по ал.1 се издава в
едномесечен срок от представянето на възраженията по ал.2, като в неговите
мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от
него възражения.
От
приложената административна преписка се
установява, че УО е уведомил своевременно Община Стара Загора за резултата от
контролната проверка и за стартирането на процедура по администриране на сигнал
за нередност, регистриран под № 565 в Регистъра на сигнали и нередности,
като е посочил административна
информация, информацията по сигнала, анализ на нарушението от правна страна и
приложимата процедура. На бенефициера е определен двуседмичен срок за
представяне на бележки и възражения по констатациите и размера на предвидената
финансова корекция за тях, които да бъдат подкрепени с писмени доказателства.
Обжалваното решение е издадено след изтичане на срока, предоставен на община
Стара Загора за възражение, като оспорването на констатациите от жалбоподателя
е разгледано подробно от административния орган и са изложени аргументи защо не
е прието.
Съдът намира,
че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Фактът на поставеното
специфично изискване е констатиран от
ответника. Жалбоподателят е възприел
твърдението и в писмото – възражение е изложил конкретни мотиви за
неоснователност на твърденията, че е допуснато нарушение на чл. 2 ал.2 от ЗОП.
Предвид установеното, не е налице засягане правото на защита на жалбоподателя.
В хода на административния процес той е разбрал за какво нарушение на
приложимото право са констатациите на органа (какви са фактите), в
предоставения му срок е формулирал изрично доводи срещу тези констатации
(защитавал се е срещу фактите), които доводи не са били възприети от ответника
в обжалваното решение.
По
приложението на материалния закон, съдът съобрази следното.
Съгласно
чл.70 ал.1 т.9 от ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде
отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за
нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по
глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на
бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на
средства от ЕСИФ, като съгласно ал.2, случаите на нередности, за които се
извършват финансови корекции по ал.1 т.9, се посочват в нормативен акт на
Министерския съвет.
По силата
на законовата делегация на чл.70 ал.2 от ЗУСЕСИФ, е приета и цитираната Наредба
за посочване на нередности. За да е приложима хипотеза на чл.70 ал.1 т.9 от
ЗУСЕСИФ, е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: първо –
нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по
глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на
бенефициера и второ – нередността да има или да би могла да има за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Наличието на тези две предпоставки
следва да бъде установено от административния орган.
Разпоредбата на
чл.2 т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, към която препраща нормата на чл.69
ал.1 от ЗУСЕСИФ, дава определение на понятието „нередност“. „Нередност“ е всяко
нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането
на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически
оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни
фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на
Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Съгласно
чл. 2 ал.2 от ЗОП, при възлагането на
обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез
включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки
и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или
обема на обществената поръчка.
В конкретния
случай, възложителят Община Стара Загора е установил задължение за участниците
в процедурата, което е в директно противоречие с нормата на чл. 2 ал.2 от ЗОП.
В
обявлението за обществена поръчка жалбоподателят е формулирал изричен критерий
към участниците - да са реализирали минимален оборот в сферата на
строителството не по – малко от 8000 000 лева за последните три приключили
финансови години. Доколкото обхватът на обществената поръчка също е в сферата
на строителството, установеното изискване за оборот се покрива от определението
по § 2 т.67 от ЗОП - "оборот в сферата, попадаща в обхвата на
поръчката" - сума, равна на частта от нетните приходи от продажби,
реализирана от дейност, попадащи в обхвата на обществената поръчка, т.е. налице
е изискване към участниците за специфичен оборот, за участие в
процедурата.Прогнозното стойност на обществената поръчка е 4 400 000 лева
без ДДС.
Съгласно
чл. 59 ал.2 от ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или
участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за
установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии
трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на
поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за
подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета,
стойността, обема и сложността на съответната позиция.
Разпоредбата
на чл. 61 ал.1 т.1 от ЗОП (в редакцията ѝ към датата на обявяване на
обществената поръчка) предвижда, че по отношение на икономическото и
финансовото състояние на кандидатите или участниците възложителите могат да
поставят едно или повече от следните изисквания: 1. да са реализирали минимален
общ оборот, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на
поръчката, изчислен на база годишните обороти.
В
конкретния случай, изискването към участниците в процедурата, поставено от
възложителя, не е за реализиран минимален общ оборот, а е единствено за
реализиран минимален специфичен оборот (само в сферата на строителството).
Отделно, предвид прогнозната стойност на обществената поръчка – 4 400 000
лева, без ДДС, установяването на изискване за специфичен оборот, който е много
по – висок, очевидно стеснява кръга на лицата, които биха могли да участват в процедурата
и по този начин нарушава нормата на чл. 2 ал.2 от ЗОП.
Съгласно
чл. 61 ал.2 от ЗОП, изискваният от възложителите минимален общ оборот по ал. 1,
т. 1 трябва да е съобразен със стойността, обема и срока за изпълнение на
обществената поръчка и не може да надхвърля двукратния размер на нейната
прогнозна стойност, освен ако това не е обосновано с естеството на
строителството, услугите или доставките. В случай, че възложителят изисква
оборот, който надхвърля максимално допустимия, той мотивира това в обявлението.
От една
страна, нормата на чл. 61 ал.2 от ЗОП създава възможност възложителите да
изискват определен размер на минималния общ, а не специфичен, оборот, а отделно
- това изискване следва да бъде съобразено „със стойността, обема и срока за
изпълнение на обществената поръчка“. В конкретния случай, при изготвянето на
документацията по откриване на процедурата, а и в цялата административна
преписка, жалбоподателят не е формулирал аргументи на какво фактическа
основание е приел, че изисканият от него специфичен (а не общ) оборот от
участниците следва да е именно посочения значителен размер – 8 000 000
лева. Разпоредбата на чл. 61 ал.2 от ЗОП има изрична насоченост и тя е към
реализирания от участниците в процедурата общ оборот, а прилагането ѝ към
специфичния оборот на лицата няма никаква нормативна база. Затова,
административният орган законосъобразно е приел, че с поставеното условие
Община Стара Загора е допуснала нарушение на чл. 2 ал.2 от ЗОП, поради което
следва да бъде определена финансова корекция.
Относно
нарушението във връзка с незаконосъобразен критерий за подбор по отношение на
експерт контрол по качеството, съдът съобрази следното:
По делото нe се спори, че в обявлението за възлагане на обществена
поръчка възложителят — жалбоподател е
въвел изискване участниците да включват в експертния си екип инженер по
материалите със специфично образование — строителен инженер, специалност „Пътно строителство“,
„Транспортно строителство“, „Строителство на сгради и съоръжения“, „ПГС“ или
друга специалност, ако образованието е придобито в държава, където няма подобни
специалности. В законодателството обаче не са предвидени специални изисквания
относно образованието и квалификацията на лицата, на които е възложено да
осъществяват контрол върху качеството на изпълнение на строителството, за
съответствие на влаганите в строежите строителни продукти със съществените
изисквания за безопасност, с каквито следва да разполагат строителите по силата
на чл. 15, ал. 1, т. 4, б."б" ЗКС. При липсата на ограничения в
нормативната уредба жалбоподателят неправилно е приел конкретни изисквания за
образование на лицата. Ето защо с поставянето на посочените изисквания по
отношение на вид образование и специалности, които следва да са завършили
лицата, наети от кандидатите за длъжността "инженер по материалите",
жалбоподателят необосновано е ограничил участието на лица в процедурата, като е
установил неправомерни критерии за подбор, което е нарушение на чл.2, ал.2,
вр.чл.2, ал.1 от ЗОП и чл.59, ал.2 от ЗАП.
Третото
констатирано нарушение касае въведеното от жалбоподателя ограничително условие
относно професионалната квалификация на експерт КБЗ. Жалбоподателят не оспорва,
че в обявлението за провеждане на процесната обществена поръчка е въвел
изискване относно конкретното образование на експерта КБЗ, а именно строителен
инженер или професионална квалификация
строителен техник, със завършен курс за КБЗ. Възложителите обаче нямат
право да включват в решението, обявлението или документацията условия или
изисквания, които дават предимство или необосновано да ограничават участието на
лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството
или обема на обществената поръчка. По силата на чл. 24 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), изпълнителят на поръчката
следва да разполага с лице, което е натоварено с организиране изпълнението на
дейностите по безопасност и здраве. Съгласно чл. 3 от Наредба № 3 от 27.07.1998
г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в
предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата
от професионалните рискове и превенция на тези рискове (Наредба № 3/1998 г.),
издадена на основание чл. 24, ал. 2 ЗЗБУТ, органите за безопасност и здраве при
работа, назначени или определени от работодателя, трябва да са специалисти с
подходящо образование и квалификация, съобразно характера на дейността, да
притежават необходимата теоретична и практическа подготовка, приложими в
предприятието, и да отговарят на изискванията, определени в други нормативни
актове. Наредба № 3/1998 г. е общият нормативен акт, регламентиращ
изискванията, функциите и задачите на органите по безопасност и здраве във
всички предприятия. Специфичните изисквания и правила за тези лица по отношение
дейности в строителството се съдържат в Наредба № 2/2004 г., Съгласно чл. 5,
ал. 2 Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.) КБЗ трябва да са правоспособни лица с
квалификация, професионален опит и техническа компетентност в областта на
проектирането, строителството и безопасното и здравословно изпълнение на СМР,
доказани съответно с диплома, лицензи, удостоверения и др. В съответствие с ал.
3 на същата разпоредба, функциите на КБЗ могат да се изпълняват за етапа на
изпълнението на строежа - и от консултант (за строежи от първа до четвърта
категория), съответно технически ръководител (за строежи от пета категория). При
анализ на цитираните разпоредби е видно, че изискванията по отношение на
квалификацията и техническата компетентност за КБЗ са посочени общо – те следва
да са в областта на проектирането, строителството и безопасното и здравословно
изпълнение на СМР, без да съществува изискване да са придобити по определена
специалност. Допълнението и конкретизацията в ал. 3, т. 2 касае възможността на
съответния етап от изпълнение на стоежа, функциите на координатор по
безопасност и здраве да бъдат възлагани и на други лица в зависимост от
категорията на строежа - консултант или технически ръководител, извън тези по
ал. 2. Съгласно чл. 163а, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗУТ техническият ръководител е
строителен инженер, архитект или строителен техник, т.е. функциите на КБЗ в
хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № 2/2004 г. - когато те са
възложени на техническия ръководител, могат да се осъществяват от строителен
инженер, архитект или строителен техник. Извън тази хипотеза обаче, съгласно
ал. 2, това могат да бъдат и други лица, притежаващи професионална квалификация
в областта на строителството, проектирането или здравословното изпълнение на
СМР. Следователно нормативно изискване по отношение на лицето, което ще
осъществява функции на КБЗ, да бъде само такова с професионална квалификация
"строителен инженер" или "строителен техник" не е изрично установено
в приложимата правна уредба , поради което поставеното изискване се явява
ограничително и нарушението на чл.2, ал.2 от ЗОП, вр. чл.2, ал.1 от ЗОП и
чл.59, ал.2 от ЗОП е факт.
Не е налице
нарушение на закона от страна на ответника при определяне на размера на
финансовата корекция. Нито националното законодателство, нито законодателството
на Европейския съюз и в частност - Регламент № 1303/2013 година, поставят като
изискване наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава,
когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма
изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране
на разпоредбата на чл. 2 т. 36 Регламент № 1303/2013 година следва от
буквалното езиково тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази
възможност - "има или би могло да има". Тълкуването е трайно установено
и в практиката на Съда на Европейския съюз дадено по повод на идентичните
дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други
секторни регламенти (виж решение I. v C., С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31;
решение C. L., С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47, както и последното решение W.,
EU: C: 2016:562, т. 44). Органът – ответник е изложил мотиви за невъзможността
да бъде определена конкретна реална вреда за бюджета на Съюза. С оглед на
характера на нарушението е обективно невъзможно да бъде установено конкретното
финансово изражение на вредата. Няма как да се установи колко други кандидати
биха участвали в конкурса и какви условия биха оферирали, за да се определи
точно разликата между употребените средства при и без нарушението. За случаи
като настоящия, когато финансовото изражение на вредата не може да бъде точно
определено законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за
определяне на размера на вредата. Това законодателно решение е в съответствие с
Насоките на Европейската комисия и приетите от нея критерии за вземане на
решение за приложимите ставки за корекции, както и самите ставки. Като е
изчислил размера на корекцията по реда на Наредбата за посочване на нередности,
ответникът е приложил стриктно материалния закон – и в тази му част.
Досежно
нормата на чл.59, ал.1 от ЗОП и приложението и в настоящия случай, съдът
съобрази следното:
Действително
разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗОП касае
оперативната самостоятелност на възложителя, като от една страна, възложителят разполага
с оперативна самостоятелност да определи критерии за подбор на участниците в
процедурата, които са му необходими за установяване възможността им да изпълнят
поръчката качествено, при съобразяване с предмета, стойността, обема и
сложността й, съгласно чл. 59, ал. 2 ЗОП. Изискването на чл. 59, ал. 2 вр. ал.
1, вр. чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗОП обаче не може да се прилага независимо и
изолирано от принципите на чл. 2 от закона. Свободата на преценка не е неограничена и тя намира
своите граници именно в принципите на чл. 2 ЗОП, включително и забраната за
ограничаване на конкуренцията.
Съдът не
споделя и възражението на жалбоподателят, че посоченото решение №
1935/13.02.2018г. на ВАС, постановено по адм.дело №14654/2017г., цитирано в
обжалвания акт, е неприложимо към
настоящата хипотеза поради различната фактическа обстановка. Принципните
разяснения и тълкуване на нормите на чл. 61, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗОП са валидни
за всички казуси и спорове, в които същите намират приложение, независимо от
тяхната фактическа специфика. Именно поради това е неоснователно и позоваването
на практика на КЗК, която е в противоречие с принципните постановки на
цитираното по-горе решение относно приложението и тълкуването на визираните
норми на ЗОП.
С оглед
на изложеното жалбата на Община Стара Загора против решение за налагане на финансова
корекция № РД-02-36-1408/26.10.2018 г. на заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройство и ръководител на УО на ОПРР 2014-2020г., е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, на основание чл.172, ал.2 от АПК.
От
процесуалния представител на ответника е направено своевременно искане за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като съобразно
представените доказателства същите са в размер на 6129.32 лева (л.179), от
които 5108.32 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 1021.98
лв. – начислен ДДС, която сума следва да се присъди в полза на МРРБ, на
основание чл.143, ал.4 от АПК.
Мотивиран от изложеното, Административен съд-
Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община
Стара Загора против Решение за налагане на финансова
корекция № РД-02-36-1408/31.10.2018 год. на Заместник-министър и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (УО на ОПРР)
2014-2020 при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
ОСЪЖДА Община
Стара Загора да заплати в полза на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер
на 6129.32 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок, от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: