Р Е Ш Е Н И
Е № 2671
гр. Пловдив, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20053 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, предявен от Н.А.А.
против А.К.Д., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 985
лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от
ищеца ½ идеална част от следните сгради, построени в УПИ ******в кв. **
от ПУП на село ******, обл. Пловдив, а именно: 1) масивна жилищна сграда с площ
от 73,44 кв.м., състояща се от жилище етаж, изба и таванско помещение;
2)едноетажна масивна стопанска сграда с площ от 24,75 кв.м.; 3) полумасивна
стопанска сграда с площ от 20,90 кв.м., за периода от 26.01.2019 г. до
26.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти – по ½ идеална
част по силата на решение по гр.д. № 12796 по описа за 2015 г. на Районен съд
Пловдив, VI граждански състав по отношение на описаните по-горе сгради,
построени в УПИ ******в кв. ** от ПУП на село ******. Сочи, че считано от 11.04.2015
г. ответницата единствено ползвала имотите, като отказвала да предаде на ищеца
ключовете и да го допусне до тях. С нотариална покана от 15.07.2015 г.,
получена от ответницата на 20.07.2015 г., последната е поканена да заплаща на
ищеца обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от него ½
идеални части от имотите. За предходни периоди били заведени вече две
граждански дела, едно от които било приключило с влязло в сила решение. Поради
изложените твърдения, ищецът предявява настоящия иск, моли за неговото
уважаване и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата А.К.Д., със становище за неоснователност на предявения
иск. Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са били съсобственици на процесните
имоти при квоти за всеки от тях – по ½ идеална част, но към настоящия
момент съсобствеността била прекратена чрез изнасянето на имота на публична
продан. С протокол от 24.10.2019 г. на ЧСИ ******по изп. дело № **/2019 г.
ответницата била обявена за купувач на целия имот и го ползвала на
самостоятелно основание. Било издадено постановление за възлагане от 28.11.2019
г., което влязло в сила на 16.12.2019 г. и било вписано в СВ Пловдив на
13.01.2020 г. Сочи, че не и била отправяна покана да предостави ползването на
частта от имота на ищеца, а било искано само обезщетение за лишаване от
ползването. Намира, че предявяването на няколко поредни дела за различни
периоди представлявало злоупотреба с право. Счита, че ищецът имал и други пътища
за защита, например чрез отправянето на искане за разпределение на ползването
съгласно чл.32, ал.2 ЗС. Моли за отхвърляне на иска.
С
протоколно определение от 24.06.2020 г. съдът е допуснал изменение на размера
на предявения иск по реда на чл.214 ГПК, като същият се счита предявен до
размера от 985 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ГПК. За
неговата основателност следва да са се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: процесният
имот да е съсобствен между страните по спора; отправена писмена покана от ищеца
до ответника; ответникът да ползва имота или пък да ползва площ, по-голяма от
съответстващата на правата му в съсобствеността. Следва да се установи и размерът
на ползата, която е пропуснал. В доказателствена тежест на ищеца е да установи
посочените обстоятелства.
По делото се установява, а и страните не
спорят, че за процесния период – от 26.01.2019 г. до 26.11.2019 г. е била налице
съсобственост по отношение на процесните сгради, находящи се в УПИ в село ******,
при квоти по ½ идеални части за ищеца и за ответницата. Данни за това се
съдържат в решение № 2400/ 15.06.2018 г., постановено във втората фаза на
делбата по гр.д. № 12796 по описа за 2015 г. на РС Пловдив, VI граждански състав. С посоченото решение
съсобствеността е прекратена, като имотите са изнесени на публична продан. С
постановление от 28.11.2019 г. по изп. дело № ** по описа за 2019 г. на ЧСИ ******,
влязло в сила на 16.12.2019 г., процесните сгради са възложени на съделителката
А.К.Д.. От момента на влизане в сила на постановлението – 16.12.2019 г., на
основание чл.496, ал.2 ГПК, ответницата е станала едноличен собственик на
имотите. Процесният период обхваща времето, преди 16.12.2019 г., поради което в
случай че са налице всички останали предпоставки, съсобственикът ищец има право
на обезщетение за лишаване от ползването.
По отношение на факта на ползването на
имота, следва да се имат предвид задължителните разяснения, дадени с ТР №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателната практика дефинира личното ползване по
смисъла на чл.31, ал.2 ЗС като всяко поведение на съсобственика, което
възпрепятства или ограничава другите съсобственици да ползват общата вещ
съобразно правата си, без да се събират добиви и граждански плодове. Лично ползване по смисъла на закона е налице и когато
съсобственикът не си служи пряко или непосредствено с цялата обща вещ, но
имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея, като
държи ключа.
По делото се установява, от показанията
на разпитаните свидетели, че през 2016 г. патроните и бравите на вратите на
процесните имоти били подменени от брата на ответницата, който се нанесъл да
живее там. Впоследствие ответницата подменила партоните и сключила договор със
СОТ. Свидетелят К. С. изяснява, че ищецът знаел за подмяната на патроните, но
се снабдил с ключ – нито е искал ключ, нито му е даден. Свидетелят на ищеца
също изяснява, че нямал ключ от имотите, като от около 4-5 години не можел да
влезне там. Установява се също, че ответницата единствено разполагала с ключ и
по този начин ползвала сградите. От
изложеното се установява фактът на ползване на сградите от ответницата, включително
и за процесния период – от 26.01.2019 г. до 26.11.2019 г.
За да е дължимо обезщетение на ищеца по
реда на чл.31, ал.2 ЗС следва да е отправена писмена покана до ползващия
съсобственик. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено
във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика. Законът не поставя изискване относно съдържанието на поканата,
поради което няма основание по пътя на разширително тълкуване на нормата да се
изискват и други реквизити от поканата освен същата да е писмена и да е
достигнала до своя адресат – ползващия имота съсобственик. В този смисъл
решение № 112/ 02.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1011 по описа за 2013 г.
на ВКС, II
г.о. Не се изисква и неползващият
съсобственик да поиска първо да ползва имота, а една след това, при липса на
възможност за това, да претендира парично обезщетение за лишаване от
ползването. Също така, ищецът има правната възможност сам да определи пътя на
защита, който да предприеме. Съсобственикът, лишен от ползване може да иска да
бъде обезщетен парично за това или пък да поиска разпределение на реалното
ползване по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Законът обаче не поставя изискване за
поредност, доколкото изцяло от интереса на ищеца зависи кой път на защита ще
предприеме. Още повече, когато се касае за жилищни имоти, от значение е дали
съсобствениците могат общо да ги ползват с оглед техническите им
характеристики, както и какви са отношенията между тях.
Представената по делото нотариална
покана (л.5), достигнала до ответницата на 20.07.2015 г., с която ищецът
претендира обезщетение на ползите, от които е лишен, съгласно чл.31, ал.2 ЗС, е
произвела изискуемото от закона действие. Както се изтъкна по-горе, не е
необходимо за всеки следващ период съсобственикът да отправя нова покана,
достатъчна е една, която се разпростира неограничено във времето.
Възражението на ответницата, че
предявяването на няколко иска за различни искови периоди представлява
злоупотреба с права не се споделя от съда. По делото се установява, че ищецът е
предявил преди настоящата претенция, още два иск, първият от които за
обезщетение за лишаване от ползването за периода от 20.07.2015 г. до 28.06.2017
г., станал повод за образуване на гр.д. № 12796 по описа за 2015 г. на Районен
съд Пловдив, както и за периода 27.06.2017 г. – 25.01.2019 г., по който е
образувано гр.д. № 1433 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с. Всеки от двата предходни процесни периода
обхваща времето за 2 години. Би могло да се приеме, че ищецът злоупотребява с
права, в случай когато предявява искове за всеки месец, какъвто обаче не е
настоящият. Съсобственикът, титуляр на вземането за обезщетение за лишаване от
ползването, което по своя характер е периодично, не е длъжен да изчаква един
голям период от време и една тогава да заяви своята претенция, доколкото
вземането му би се погасило по давност. Ищецът не е злоупотребил с права,
завеждайки трето поредно дело, напротив – законосъобразно е отнесъл до съда
искане за разрешаване на имуществен спор.
Предвид
изложените съображения, съдът приема иска за присъждане на обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствения имот за периода от 26.01.2019 г. до 26.11.2019
г. за доказан по своето основание. Досежно неговия размер по делото е прието
заключението на СТЕ на вещо лице Р.. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение с оглед обема права, за който ползващият
имота съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Средният
пазарен наем за имотите възлиза на 1970 лв. за целия процесен период и
доколкото ищецът притежава ½ идеална част от сградите, то следва да се
присъди сумата от общо 985 лв.
Като
законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.12.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК,
в размер на 470 лв., съгласно представен списък по чл.80 ГПК – л. 64 от делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
А.К.Д., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати на Н.А.А., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание чл.31, ал.2 ЗС,
сумата от 985 лв. (деветстотин
осемдесет и пет лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
притежаваната от ищеца ½ идеална част от следните сгради, построени в
УПИ ******в кв. ** от ПУП на село ******, обл. Пловдив, а именно: 1) масивна
жилищна сграда с площ от 73,44 кв.м., състояща се от жилище етаж, изба и
таванско помещение; 2)едноетажна масивна стопанска сграда с площ от 24,75
кв.м.; 3) полумасивна стопанска сграда с площ от 20,90 кв.м., за периода от
26.01.2019 г. до 26.11.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 470 лв.
(четиристотин и седемдесет лева) – разноски пред районния съд.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.