РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Враца, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420102576 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
бл. БенчМарк Бизнес Център срещу А. З. К. с ЕГН ********** и адрес *****.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата А. З. К. са в облигационни
правоотношения по силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял
на ответницата на горепосочения адрес на имота електрическа енергия за битови нужди.
Тъй като ответницата не изплатила процесните задължения за доставена електрическа
енергия, на 07.10.2020 г. ищецът подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за
горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело № 468/2020 г. на Районен съд гр. Оряхово,
изпратено по подсъдност и образувано като ч. гр. дело № 3300/2020 г. на Врачански районен
съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 10.12.2021 г. В срока
по чл. 414 от ГПК ответницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
което е предявен настоящия иск.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 293,87 лева-главница
за неплатена електрическа енергия за периода от 03.01.2020 г. до 04.03.2020 г., начислена за
имот в с. ***** и сумата 14,00 лева-мораторна лихва върху главното задължение за периода
от 05.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от
1
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.10.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед № 260654 от 10.12.2020 г. по ч. гр. дело №
3300/2020 г. на Врачански районен съд. Ищецът претендира направените както по
заповедното, така и по исковото производство разноски.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата А. З. К., чрез
пълномощника си адв. Р.П. от АК-София, оспорва исковете по основание и по размер, като
навежда следните съображения: между страните не съществува и не е съществувало
валидно облигационно правоотношение, включително въз основа на общите условия на
ищеца; представените с исковата молба доказателства не удостоверяват нито
съществуването, нито размера на претендираните вземания; не са представени доказателства
за изправността на средствата за търговско измерване (електромерите), както и за техния
законен монтаж и сертифициране; воденото от ищеца счетоводство е нередовно, а
извършеното отчитане на потребена електрическа енергия в жилището на ответницата не е
съобразено с нормативните изисквания; претендираните суми надвишават действителната
консумация на електрическа енергия за процесния период; акцесорната претенция за
мораторна лихва също е неоснователна.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 3300/2020 г. на Врачанския районен съд
длъжникът А. З. К. е подала възражение по чл. 414 от ГПК, с което не е навела конкретни
правоизключващи и правопогасителни доводи.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка със становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
С определение по чл. 140 от ГПК от 21.10.2021 г. съдът указа на ищеца на основание
чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за твърдян от него факт-че ответницата А. З.
К. с ЕГН ********** през процесния период е била собственик, носител на вещно право на
ползване или наемател на имот с адрес *****, както и че при необходимост може да му бъде
издадено съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства относно това обстоятелство.
В изпълнение на указанията на съда, с писмена молба с вх. № 8374/09.11.2021 г.
процесуалният представител на ищеца представи като доказателство по делото издадена от
Агенцията по вписванията справка № 1377986/08.11.2021 г., в която не съдържат данни
относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот с адрес с. *****,
като направи и доказателствено искане съдът служебно да изиска от Община В., отдел
„Местни данъци и такси“ справка кое лице е декларирало собственост върху процесния
имот за посочения в исковата молба период. Съдът остави без уважение това
доказателствено искане, като прие, че по делото липсват данни дали изобщо някое лице е
2
подало данъчна декларация за същия имот, при което искането явно заобикаля императивно
установеното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. В допълнение следва да се посочи,
че искането на ищеца за служебно изискване на доказателства относно факти, на които
ищецът основава своите искания са отнася до погрешна община (процесният имот попада на
територията на Община Мизия), както и че обстоятелството кое лице е декларирало
собственост върху процесния имот за посочения в исковата молба период за целите на
данъчното облагане е поначало е неотносимо към спора, тъй като данъчните партиди се
изготвят по искане на декларатора и въз основа на предоставена от него информация, която
невинаги съвпада с действителната принадлежност на правото на собственост. Евентуална
данъчна декларация за имота би могла да има доказателствено значение само ако е подадена
от ответницата за процесния имот и за процесния период (в този случай декларацията би
представлявала извънсъдебно признание на неизгодно за ответницата обстоятелство), но
тази възможност е само хипотетична.
Като доказателства по делото са представени Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД за потребители на електрическа
енергия и справка за дължими суми.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния
период дължимите суми за електрическа енергия са правилно и законосъобразно начислени.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, задълженията на
ответника към ищеца за процесния период са в размерите, претендирани с исковата молба,
като сумите продължават да са дължими.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции за
неоснователни и недоказани.
Предвид оспорването на исковете, извършено с отговора по чл. 131 от ГПК от страна
на ответницата А.К., чрез пълномощника й адв. Р.П. от АК-София, както по основание, така
и по размер, спорен по делото е останал въпросът дали ответницата е имала качеството
„потребител на електрическа енергия за битови нужди“ през процесния период.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства следва еднозначен извод, че
ответницата не е имала качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“
през процесния период.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от представените по делото общите условия за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. От тази разпоредба следва, че общите условия на
„ЧЕЗ Електро България“ АД свързват качеството на потребител на електрическа енергия, а
оттам и на страна – купувач по договора за продажба на електрическа енергия, с
принадлежността на собствеността или вещното право на ползване върху електроснабдения
3
имот или обект. В чл. 4, ал. 3 от общите условия е установено изключение от горното
правило, като е предвидена възможността потребител на електрическа енергия за битови
нужди да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право
на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или
пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на
електрическа енергия за определен срок. В този случай за задълженията към продавача
собственикът или титулярът на вещното право на ползване е солидарно отговорен заедно с
лицето, за което е дал съгласието си.
След като не е доказано, че ответницата е потребител на електрическа енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 4, ал. 2 от общите условия за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД и §1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката, то между
страните не е възникнало облигационно отношение на посоченото в исковата молба
основание. Това изключва пасивната материална легитимация на ответницата по
вземанията, предмет на установителните искове за посочения период и размер, поради което
исковете се явяват неоснователни.
Следва също да се отбележи, че липсва законово основание да се предполага
съвпадение между постоянния/настоящ адрес на ответницата, съответно адреса, който
ответницата обитава и собствеността на електроснабдявания имот, тъй като не съществува
изискване договорът за продажба на електрическа енергия да се сключва само за имот, който
се обитава от собственика му.
При този изход на делото за ищеца не възниква право на разноски, а на ответницата
следва да се присъдят направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК:
сумата 300,00 лева – внесено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 3300/2020 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 300,00 лева – внесено адвокатско възнаграждение по
гр. дело № 2576/2021 г. на Врачански районен съд.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „ЧЕЗ Електро България”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център срещу А. З. К. с ЕГН ********** и адрес *****
иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 293,87 лева-главница за неплатена
електрическа енергия за периода от 03.01.2020 г. до 04.03.2020 г., начислена за имот в с.
****** и сумата 14,00 лева-мораторна лихва върху главното задължение за периода от
05.03.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.10.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед № 260654 от 10.12.2020 г. по ч. гр. дело №
3300/2020 г. на Врачански районен съд.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
бл. БенчМарк Бизнес Център да заплати на А. З. К. с ЕГН ********** и адрес гр. *****
сумата 300,00 лева – внесено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 3300/2020 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 300,00 лева – внесено адвокатско възнаграждение
по гр. дело № 2576/2021 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5