№122
гр. Силистра, 31.10.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на тридесет
и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д. № 283 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба с правно основание чл. 435,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Г.Д.Х. взискател по изпълнително дело 20187670401821
на ЧСИ Г.Г. с район на действие ОС Силистра, обжалва Постановление от
05.09.2019 г. за отказ на съдебния изпълнител да приеме като дължими от
длъжниците разноски по изпълнението – адвокатски хонорар за извършване на
процесуални действия в размер на 650 лв, претендирани с молба вх. № 04542 /
20.02.2019 г. Моли отказът да бъде отменен.
Жалбоподателят счита постановлението за недопустимо,
тъй като е изхожда от помощник ЧСИ, извън неговите прерогативи и
компетентности, без искане от длъжниците. Намира, че вън от недопустимостта
актът е незаконосъобразен, понеже не е съобразен с чл. 2, ал. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който заплащането на хонорара е авансово и същият се дължи към датата
на сключване на договора за правна помощ, а когато се стигне до доброволно
уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение, споразумение,
внесеното адвокатско възнаграждение не се връща. Счита, че за изпълнителното
дело се дължат две възнаграждения: за образуването му – 200 лв и отделно за
процесуално представителство съобразно защитавания материален интерес.
Претендира разноски за съдебното производство.
В постъпилия отговор длъжниците С.Д.Д. и Н.Д.Д. молят жалбата на взискателя
да бъде оставена без уважение. Излагат доводи за злоупотреба от негова страна с
правото му да иска възстановяване на разноските по изпълнението. Твърдят, че
доброволно са изплатили целия дълг по изпълнителното дело.
В становището си ЧСИ счита постановения отказ за
законосъобразен. Описва хронологията на изпълнителните действия по делото.
Потвърждава, че към 23.10.2019 г. няма непогасен остатък от дълга по
изпълнителното дело. Прилага справка от деловодната си система за постъпилите и
разпределени суми по делото и платежните нареждания към взискателя.
Силистренският окръжен съд намира от фактическа страна
следното:
Изпълнителното производство е образувано на 31.12.2018
г. по молба на взискателя чрез адв. Е.Т.. Приложен е договор за правна защита и
съдействие № 068992 от 30.05.2018 г. с предмет „защита по изп.дело с/у Д. С. Д.“ (баща на длъжниците), адвокатско
възнаграждение 200 лв. Тези разноски са приети от съдебния изпълнител.
На 22.01.2019 г. поканите за доброволно изпълнение са
връчени на длъжниците. На същата дата С.Д. подава молба по чл. 454, ал. 1 от ГПК за спиране на изпълнението.
На 23.01.2019 г. по изпълнителното дело са постъпили
3308,44 лв, видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист. На същата
дата съдебният изпълнител спира с постановление производството по делото,
съобразявайки молбата и констатирайки че длъжникът е внесъл 20 на сто от
вземанията по предявения срещу него изпълнителен лист и се е задължил писмено
да внася на съдебния изпълнител по 10 на сто от тях. Разпоредил е страните да
се уведомят за постановлението, но доказателство, че то е връчено на
взискателя, няма.
На 25.01.2019 г. е постъпила молба от взискателя с
приложена справка за банковата му сметка, по която желае да му се превеждат „постъпилите от длъжника суми“. Молбата
е подадена чрез адв. Т..
На 28.01.2019 г. съдебният изпълнител е превел по
посочената сметка 3 308,44 лв, видно както от отбелязването на гърба на
изпълнителния лист, така и от приложената разпечатка от деловодната система на
ЧСИ, а също и от самото преводно нареждане.
Следващият превод е за 1654,22 лв на 15.02.2019 г.
На 20.02.2019 г. взискателят е подал молба с вх. №
04542 за приобщаване на сумата от 650 лв към вземанията му, прилагайки Договор
№ 071036 от 08.02.2019 г. за правна защита и съдействие с предмет „извършване проц.д-вия по изп.дело №
1821/2018 ЧСИ Георгиев“.
Помощник ЧСИ М.Г. постановява
обжалвания отказ с мотива, че този адвокатски хонорар се явява втори по
изпълнителното дело. Постановлението съдържа печата на ЧСИ Г.Г. и щемпел със
съдържание „помощник-частен съдебен изпълнител М.Г“.
От правна страна Силистренският окръжен
съд намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срок, от надлежна страна, чрез упълномощен процесуален представител,
с нея се атакува обжалваем акт на съдебния изпълнител и е платена държавната
такса за разглеждането ѝ от съда. Същата обаче е неоснователна.
Неоснователно е възражението, че
процесното постановление е издадено при липсата на компетентност за това от
помощник-частния съдебен изпълнител. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за
частните съдебни изпълнители помощник-частният съдебен изпълнител може да
извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от
неговата компетентност. Следващата алинея овластява помощник ЧСИ да ползва
печата на частния съдебен изпълнител със задължението да добави към подписа си
„помощник“, което е спазено в процесното постановление.
Неоснователно е възражението за
незаконосъобразност на постановения отказ. Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е своеобразна санкция за
неизправния длъжник. Същата обаче не е и не следва да се превръща в средство
за неоснователно обогатяване. В съответствие с общите принципи за забрана за
злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп до правосъдие съдебният
изпълнител е отказал да приеме разноските на взискателя по втория договор за
правна защита и съдействие, за което не е необходимо изрично искане от
длъжниците.
Съществено за процесния казус е дали
взискателят или неговият процесуален представител са разбрали, или поне могли
ли са да разеберат за спирането на производството, преди да предявят искането
си за приемане на разноските по втория договор за правна помощ. Макар да липсва
доказателство, че Постановлението от 23.01.2019 г. за спиране на изпълнителното
производство е връчено на взискателя, съдът приема, че той е узнал за него.
Това се извежда от хронологията на действията по изпълнителното дело. Два дни
след спирането взискателят посочва сметката, по която желае да му се превеждат „постъпилите от длъжника суми“. До този
момент не са предприемани никакви принудителни изпълнителни действия от
съдебния изпълнител, от които да се очаква постъпление на суми и тяхното
разпределение. За взискателя, който е представляван от адвокат, не би следвало
да съществува съмнение, че постъпилата по делото сума е от доброволно
изпълнение. Житейски логично и професионално оправдано е в конкретната ситуация
всеки юрист, поел представителство по изпълнително дело, да се поинтересува за
движението му. Съдът приема, че щом адвокат Т. е подала молбата на 25.01.2019
г., знаейки че са постъпили суми от длъжника, тя със сигурност е разбрала и че
изпълнителното дело е било спряно на основание чл. 454, ал. 1 от ГПК. Но дори
да се допусне, че към този момент все още не е била наясно за спирането и
намерението на длъжника да плати доброволно остатъка от дълга, то след като е
преведена първата и втората сума по сметката на взискателя, вече за всеки
професионален юрист би било ясно, че техният размер е съобразен с чл. 454, ал.
1 от ГПК. Това налага да се приеме, че нито е имало нужда, нито е било възможно
да се извършват процесуални действия по изпълнителното дело, които да обуславят
сключването на втори договор за правна помощ с такъв предмет. От значение е
също така фактът, че длъжникът е изпълнил изцяло задължението си, което се
потвърждава от ЧСИ и приложените доказателства, че сумите по изпълнителния лист
са преведени на взискателя. Налице е опит за злоупотреба от страна на
взискателя с процесуалното му право да дири разноски от длъжника, който опит е
санкциониран с обжалваното постановление за отказ.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя за противното, че е налице несъобразяване с чл. 2, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, регламентиращ авансовото плащане на хонорара. Вторият договор
за правна помощ е с дата 08.02.2019 г., но е представен едва на 20.02.2019 г.
пред ЧСИ, когато взискателят вече е получил първите два превода. Този договор е
частен документ, без достоверна дата, обвързва само страните по него. За
третите лица, каквито се явяват ЧСИ и длъжникът, договорът следва да се счита
за сключен на 20.02.2019 г., иначе няма как да се отхвърли съмнението, че е
антидатиран. Но дори да се приеме, че е
сключен на посочената в него дата, тя пак е след превода на 3308,44 лв по
сметката на длъжника и изводът за злоупотреба с право не се разколебава.
Ако този договор за правна защита и
съдействие не е симулативен, какъвто прозира да е, следва да се съобрази чл. 1,
ал. 1 от Етичния кодекс на адвоката (ЕКА), който казва, че адвокатът трябва да
служи както на интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права
на физическите и юридическите лица, които са му поверени да отстоява и
защитава. А чл. 11, ал. 4 гласи, че адвокатът е длъжен да съветва и защитава
клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Той осведомява
клиента си за развитието на възложената му работа… От тези тясно професионални
разпоредби, които са призвани да отстояват престижа и почтеността на
адвокатската професия, става ясно, че процесуалният представител на взискателя
не е осведомил клиента си за развитието на възложената му работа, не го е
посъветвал и защитил компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно, с
което е нарушил етичното си задължение по чл. 1, ал. 1 от ЕКА да служи както на
интересите на правосъдието, така и на законните интереси и права на своя
клиент. Тези етични задължения произтичат за адвокат Т. от първия договор за
правна помощ от 30.05.2018 г, чийто предмет е „защита по изп.дело с/у Д. С. Д.“, а не се изчерпва само с
подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, както навежда в
жалбата си процесуалният представител на взискателя. Това, че уговорената и
платена сума кореспондира с чл. 10, ал.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не изключва допълнителното сключване на друг договор за
извършване на нови процесуални действия, както е случаят, но за него трябва да
има необходимост и да е оправдан с оглед интересите на правосъдието и на
клиента доверител, както изисква Етичният кодекс на адвоката.
Понеже жалбата е изцяло
неоснователна, следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото на
взискателя не следва да се присъждат направените разноски за съдебното
производство.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Д.Х. срещу
Постановление от 05.09.2019 г. на ЧСИ Георги Георгиев с рег. № 767, с което е
отказал да приеме като дължими от длъжниците разноски по изпълнително дело №
20187670401821 в размер на 650 лв (шестстотин и петдесет лева), претендирани с
молба с вх. № 04542 от 20.02.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.