МОТИВИ ПО НОХД №2158/2015г. на ВРС, тридесет и шести  състав към Присъда №82/22.02.2016г.

         ВАРНЕНСКА  районна прокуратура е обвинила :

           А.К.Б.  в това, че в периода 22.06.2009г. до 12.09.2011г., включително, в гр.Русе, гр.Варна и с.Семерджиево, обл.Русе, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Р.Р.М. и С.И.С. заблуждение, и с това причинил на Р.Р.М., имотна вреда в размер на 33 235,40 лв. и на С.И.С. имотна вреда в размер на 8 789,30 лв. или в общ размер на 42 024,70 лв., като причинената вреда е в големи размери- чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, като и

·              В това, че на неустановена дата през месец август на 2010г. в гр.Велико Търново, при условията на повторност, в немаловажен случай, е отнел чужда движима вещ - преносим компютър „ACER-TM574G" на стойност 1329,05 лв., от владението на С.И.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.чл.194, ал.1 от НК.

           Представителят на ВРП поддържа обвинението спрямо подс.Б., като счита, че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин и в двата пункта на обвинителния акт. Държавното обвинение сочи, че всички твърдения, с които подс. Б. е мотивирал двете пострадали да му предават пари и вещи са били неистински и били направени с единствената цел да може той да получава средства или вещи от двете свидетелки, които парични средства и вещи след това е използвал за свой личен интерес. Изтъква, че от доказателствата по делото се установява, че същият не е бил собственик нито на транспортна фирма, нито на четири камиона, нито на лек автомобил „Ауди А8“, не е притежавал имоти в България и Турция, няма случаи, в които да са били повреждани камиони, собственост на неговата фирма, за поправката, на които се е налагало той да иска средства от пострадалите. Установено по делото било и че родителите му не са живеели в Турция и не са починали към периода, в който той е заявявал тези обстоятелства на пострадалите. Установено било и че същият не е участник в ПТП с негов камион, а дори и с управляван от него камион, с който да е причинена смърт на други лица и за което подс. Б. е следвало да изплаща обезщетение или кръвнина.  Представителят на ВРП сочи, че всички обстоятелства, които подсъдимият е изтъквал пред пострадалите, освен че били неистински, са били представяни от него така, че да могат да създадат впечатление у двете жени, че той ще върне тези пари или ще ползва част от вещите- компютрите, телевизора, за които той е твърдял пред тях, че ги иска, за да ги ползва той и сина му. Счита, че в действителност подс. Б. изначално не е имал намерение да ползва тези вещи, а само да ги придобие, за да може да се разпореди с тях като със свои и така да придобие имотна облага, респективно да причини имотна вреда на пострадалите. Горното водело до извод за осъществена от него  измама, а не обсебване, тъй като владението на вещите е било предавано на подсъдимия от пострадалите, въз основа на възбудено у тях заблуждение и без намерение от страна на подсъдимия да използва вещите, т.е. той е установявал фактическа власт върху тези вещи още от начало, с цел да се облагодетелства с тяхната равностойност, а не с друга цел. Прокурора предлага на съда за това престъпление съобразявайки обуславящите отговорността обстоятелства да му наложи наказание около и над средния размер по чл.210т.5 във вр. с чл.209ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК, което де бъде изтърпяно от него ефективно, при първоначален строг режим. По отношение на престъплението по втория пункт от обвинението по чл.195 ал.1 т.7 вр чл.194 ал.1 от НК, намира, че вещта, която той е отнел, не е била поверена на подсъдимия, въпреки че се е намирала в кабината на камиона, нито писмено, нито устн, за да я ползва и да я пази. Той не е имал фактическа власт върху нея, а се е намирала в камиона заедно с пострадалата С.С.. Последната според обвинението се е отделила за съвсем малко време от компютъра, при което подсъдимият е заминал с камиона, респективно с вещта и след това не я е върнал, нито е направил опит да се обади на св. С.. Счита, че отнемането е извършено с факта на потегляне на камиона с вещта без да е искал съгласие на собственичката й да я вземе със себе си, като намерението му е било да присвои същата. Предвид горното и отчитайки обстоятелството, че престъплението е извършено при условията на повторност, както и обуславящите отговорността обстоятелства, моли съда да му наложи наказание лишаване от свобода около и над средния размер на предвиденото за престъплението по чл.195ал.1т.7 във вр. с чл.194ал.1 от НК, като на основание чл.23ал.1 от НК бъде определено едно общо наказание за двете престъпления и наложено най-тежкото от тях. Моли съда да уважи в цялост предявените от пострадалите граждански искове против подсъдимия Б..

  Срещу подсъдимия А.К.Б. е предявен граждански иск от пострадалата Р.Р.М., представлявана от адв. Б.Ж., за сумата от 33 235.40 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр чл.209 ал.1 вр чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и се претендира заплащане на разноските по делото, включващи и адвокатски хонорар. Същата е конституирана като граждански ищец и частен обвинител против подсъдимия в настоящото производство. Моли съда чрез упълномощения повереник  да уважи предявения граждански иск и да наложи на подсъдимия  за престъплението по чл.210ал.1 т.5 от НК наказание около следния размер на предвиденото.

          Срещу  подсъдимия А.К.Б. са предявени граждански искове от пострадалата С.И.С.  за сумата от 8 789.30 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр чл.209 ал.1 вр чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и  за сумата от 1 329.05 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр чл.194 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Същата е конституирана като граждански ищец в процеса и моли съда да уважи гражданските искове така както са предявени.

       Подсъдимият  А.К.Б. не взема становище по вината си, но отрича да е извършил кражбата на лаптоп, собственост на св. С.. Сочи, че за другите обвинения бил съгласен. Не отрича, че парите, които са описани в обвинителния акт са му били превеждани, така както са описани. Признава, че не е имал собствена фирма и не е притежавал камиони, но е работил като шофьор на ТИР. Твърди, че претърпял ПТП и макар, че имало застраховка, работодателите му го принудили да плаща. Това бил собственика на фирма „Карима”- гр. Добрич и той поискал от него да заплати целия камион 80 000лв. Не отрича да е искал пари за погребение, но твърди, че те били за биологичните му родители, тъй като той бил осиновен. Защитникът счита, че подс. Б. е невинен по така повдигнатото обвинение и моли съда да го оправдае.  Счита, че за да е налице престъпление измама, необходимо било деецът с действия да е въвел в заблуждение лицата, от което се стреми да получи имотна облага; същият да не е имал намерение и възможност да възстанови сумите, които е получил и в резултат на неговите действия пострадалите лица да са били мотивирани да му дадат тези пари.  Счита, че от събраните по делото доказателства не било установено горното,  като недоказано останало, че  Б. не е имал намерение да връща парите, още повече, че подписал за това разписка на св. Р.М.,  в по-късен етап от датата на получаване на сумите.  Защитата сочи, че по делото не било установено в резултат на кои действия на Б. пострадалите М. и С. били мотивирани да му дадат пари. Счита, че сочените от обвинението лъжи на подсъдимия  не били в  пряка връзка с мотива и подтикването на пострадалите да му дадат пари. Сочи, че с оглед интимните връзки, които са имали двете пострадали с него, оставал въпроса дали тези пари,  не са били един вид взаимна помощ, взаимно подпомагане така, както се прави в една връзка или са били някакви техни имуществени отношения. Защитникът изтъква, че от показанията на св. Петков се установявало, че действително подсъдимият е претърпял ПТП, от което били настъпили вреди, за които Б. бил подписал запис на заповед на работодателя си и той имал претенции към него. Счита, че подсъдимият не е осъществил и престъплението кражба, тъй като пострадалата С. сама му била предоставила лаптопа, а от друга страна подала жалбата в полицията едва след 6-7 месеца, а не веднага. Защитата пледира при  условията на алтернативност, ако съдът приеме, че са извършени престъпленията така, както са повдигнати от представителя на ВРП и същите са съставомерни, то оспорват изцяло размера на имотната вреда,  като изтъква, че гражданските искове не са доказани в пълния размер.  Моли съда при определяне на наказанието на А.К.Б. относно повдигнатите обвинение за  двете престъпления, да  му бъдат определени наказания в минималните граници, които на основание чл.66 от НК бъдат отложени с изпитателен срок.

         Варненският  районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

       А.К.Б. е роден на *** ***, български гражданин, с полувисше образоване, женен, работи, осъждан с присъда № 171/18.03.2009 г. по НОХД № 722/2009 г. на Районен съд - Варна, влязла в сила на 03.04.2009г.,  е бил осъден на основание чл.194 ал.1 от НК, като му  било  наложено наказание „Пробация". Срокът по чл.30 от НК от изтърпяване на това наказание не е изтекъл към датата на осъществяване на деянието по чл.195ал.1т.7 от НК, първото престъпление не е маловажен случай, поради което настоящото престъпление се явява извършено в условията на повторност, като също представлява немаловажен случай отчитайки и високата стойност на открадната вещ.

         През  2010г. св. Р.Р.М. подала обява във вестник „Лична драма", че желае сериозна връзка с мъж с цел брак. На обявата се отзовал подсъдимият  А.К.Б.. Той решил да се възползва от св.М., като придобие имотни облаги от познанството си с нея. Подсъдимият  се представил пред нея с истинското си име. Той казал на свидетелката, че родителите му живеят в Турция, а той в гр.Варна, че бил собственик на четири камиона, родителите му живеели в Турция, имал имоти в България. Подс. Б. обяснил на св. М., че  не бил женен, както и че имал сериозни намерения към нея. През м.май 2010г. за пръв път двамата се срещнали в гр.Варна, след което продължили да се чуват по телефона.  После, през м. юни 2010г. за пръв път подс.А.Б. поискал от св. М. пари за ремонт на един от камионите си, който според думите му бил повреден. Подсъдимият  предложил на свидетелката да направи паричен превод на името на  М. И. Ж. в гр.Търговище, където щял да бъде извършен ремонта на камиона, а за обяснил, че Ж. бил шофьор на превозното средство. Подсъдимият  продължил да иска пари по различни поводи - че родителите му починали и трябвали пари за погребение, че е катастрофирал един от камионите, а също така и че е починал един от шофьорите му. Обстоятелствата, които подс. Б. изтъквал пред св. М., за да му изпраща парични средства не отговаряли на действителността,  а били измислени от него. Към този момент родителите му били живи и пребивавали в България. Подсъдимият  не притежавал камиони и други моторни превозни средства, а работел като шофьор на камион в чужда фирма. Той нямал негови шофьори, включително и такъв, който да е починал. Също така подс. Б. бил женен. Той измислил гореописаните неверни обстоятелства с цел да мотивира свидетелката да му дава пари, които впоследствие подсъдимият  изразходвал за свои лични нужди. Св. М. изпращала парите чрез банкови преводи и пощенски записи на различни лица и в различни населени места, тъй като подсъдимият  й обяснявал, че това са негови служители или, че си е изгубил личната карта. За да превежда пари  на подс. Б., св. М. дори вземала кредити. Така в периода от 16.06.2010г. до 12.09.2011г. включително, св. М. изпратила на подсъдимия чрез 12 банкови превода сумата от 3405лв., а чрез 37 пощенски записи- 11500лв. Парите били изпращани чрез банкови клонове и пощенски станции, намиращи се в с. Семерджиево, обл. Русе, както следва:

                                                                        Общо  3405лв.  

 Преводи чрез пощенски записи:

                Всичко 11,500 лева.

         На 08.02.2011 г. в гр.Варна, св. М. предала на ръка на подс.Б. сумата от 14 000 лева. Подсъдимият  поискал парите, за да изплаща обезщетение за станало пътно транспортно произшествие с негов камион и каруца, при което две лица от каруцата били починали. При предаването на парите присъствало лице на име Н.А.. Подс. Б. подписал разписка за получената сума със задължение да върне парите до 30.09.2011 г. В същност нито описаното ПТП се било случвало, нито подсъдимият  имал намерение да връща получените от св. М. пари.

На 26.06.2010г. св. М. закупила авто СД телевизор „Sang JV-VC70B" и преносим компютър „ASUS K501N-SX1130", а на 14.08.2010г. чрез договор за потребителски кредит взела преносим компютър с неустановена марка. Посочените вещи тя дала на подсъдимия Б., тъй като той й ги поискал, за да ги подари на хора, от които завило получаването на пари за покупката на пети камион. Общата стойност на закупените от св.М. и предадени на подсъдимия вещи се равнява на 1491,30 лв. Обстоятелствата, които подсъдимият  изтъквал пред свидетелката за да получи вещите били неистински. Подсъдимият  нямал уговорка да купува камион, за да получава пари за това .

Общата стойност на парите и вещите, които св. М. е предала на подс. Б. е 30400.30 лв. Това е размерът на имотната вреда, която е претърпяла св. М., тъй като тази сума е излязла от нейния патримониум в резултат на измамливите действия на подс.Б..

Междувременно подсъдимият  Б. се запознал със св. С.И.С. ***. Това станало през лятото на 2008г. в гр.Горна Оряховица, обл. Велико Търново. Поради характера на работата си св. С. пътувала в цялата страна и така двамата с подс. Б. се срещнали случайно. Подсъдимият  й се представил с името А. К. Б.  и че е шофьор на камион. След две седмици двамата се срещнали в гр.Русе. Подс. Б. споделил, че бил роден в с.Снягово, но живеел в гр.Добрич. При командировките й в гр.Добрич и в гр.Варна, св. С. се срещала с подсъдимия няколко пъти. Отношенията им прераснали в приятелски и интимни. Както при св. М., подс.Б. с цел да се обогати материално започнал да въвежда в заблуждение с измислени обстоятелства св. С., за да я убеди тя да му дава парични средства и вещи, с които той се разпореждал в свой личен интерес. Отначало подс.Б. споделил със свидетелката, че е претърпял катастрофа, заради която всеки месец изплащал обезщетение. Парите не му стигали и затова помолил за помощ. По-късно, за да можел да взема пари от св. С. той изтъквал неверни факти - че е закъсал на пътя, че му свършила нафтата за камиона, за погребение на баща му и други. Тези твърдения били неверни, както и твърдението, че е претърпял пътно транспортно произшествие с починал пострадал и целели единствено да мотивират свидетелката да го облагодетелства. Така заблудена от думите на подсъдимия, пострадалата в периода от 22.06.2009г.  до 26.02.2011г. включително му предала чрез 28 банкови превода- сумата от 5380лв. и чрез 20  пощенски записи –сумата от 1685лв., като общата сума на предадените парични средства от С. се равнява на 7065лв. Парите били изпращани или превеждани от гр. Русе, но на имената на различни лица, тъй като подс. Б. заявявал на свидетелката, че си е изгубил личната карта и че това са негови колеги или приятели, които ще му предадат парите. Сумите били изплащани по следния начин:

Преводи чрез банки:

                           Всичко: 1685 лева.

         Общата сума на парите, които св. С. предала на подс. Б. е  7065 лева, като тази сума представлява размера на вредите, които св. С. е претърпяла в резултат на действията на подсъдимия.

Общият размер на причинената имотна вреда на св. Р.Р.М. и на св. С.И.С. от възбуденото и поддържане заблуждение у тях от подс. Б. се равнява на 37 461,30 -големи размери.

На неустановена дата през м. август 2010 г. св. С. и подс. Б. се срещнали в гр.Велико Търново. Св. С. носела със себе си преносим компютър марка „ACER" модел „TM5740G". Същият бил закупен с договор за разсрочено плащане на името на нейна приятелка Р.Л.С., но се владеел и ползвал от св. С., тъй като всички вноски били платени от нея. Стойността на компютъра била 1329.05 лева. Св. С. оставила компютъра в кабината на камиона и отишла до тоалетна. Тогава подс. Б. без нейно съгласие и знание, тръгнал с камиона и взел компютъра, като го отнел от владението на св. С., с намерение противозаконно да се разпореди с него.

След време св. С. и св. М. се запознали и разбрали, че подсъдимият  Б. мами и двете, с цел да придобива имотни облаги от тях. За това те сезирали прокуратурата и започнало досъдебно производство.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според  показанията на разпитаните по делото свидетели, писмените доказателства, както и заключението по назначените  графологическа и съдебно оценителна експертизи, които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършени престъпления и техен автор е именно подсъдимия Б.. 

           Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод:

 От обективна страна подсъдимият А.К.Б. е  осъществил състава на престъпление по престъпление по чл.210 ал.1 т.5, вр.чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода 22.06.2009г. до 12.09.2011г., включително, в гр.Русе, гр.Варна и с.Семерджиево, обл.Русе, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Р.Р.М. и С.И.С. заблуждение, и с това причинил на Р.Р.М. имотна вреда в размер на 30 400.30 лева и на С.И.С. имотна вреда в размер на 7 065 лева или в общ размер на 37 461.30 лева, като причинената вреда е в големи размери.

От обективна страна подсъдимият А.К.Б. е  осъществил състава на престъпление по престъпление по чл. 195ал.1т.7 във вр. с чл.194ал.1 от НК, тъй като неустановена дата през месец август на 2010г. в гр.Велико Търново, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужда движима вещ - преносим компютър „ACER-TM574G" на стойност 1329,05лв., от владението на С.И.С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

Обясненията, които дава подсъдимия в хода на съдебното следствие са противоречиви. Веднъж отрича единствено, че е откраднал лаптопа на св. С., а след това оспорва да е въвеждал двете пострадали в заблуждение относно настъпило ПТП с пострадали хора. Сочи, че за другите обвинения бил съгласен. Не отрича, че парите, които са описани в обвинителния акт са му били превеждани, така както са описани. Признава, че не е имал собствена фирма и не е притежавал камиони, но е работил като шофьор на ТИР. Твърди, че претърпял ПТП и макар, че имало застраховка, работодателите му го принудили да плаща. Това бил собственика на фирма „Карима”- гр. Добрич и той поискал от него да заплати целия камион в размер на 80 000лв. След това сумата твърди, че била 75 000 лева. Не отрича да е искал пари за погребение, но твърди, че бил осиновен и парите били за погребения на биологичните му родители, които починали.

          Видно от показанията на свидетелките М. и С., същите са превеждали чрез пощенски записи и чрез „Уестърн Юнион” суми на подсъдимия, които били изпращани на посочени от него лица, тъй като той твърдял, че си е загубил личната карта. Свидетелките сочат, че поводите да иска пари били различни-за ремонт на камиони, за смяна на гуми, за горива, за погребение на родители, за кръвнина на роднини на пострадал от катастрофа, за да може да получава плащанията за извършената работа  и др. Св. М. сочи в показанията си, че се запознала с подсъдимия чрез обява, която тя пуснала в сайт за запознанства. На същата отговорил подсъдимия, който се представил, че е несемеен, собственик на 4 камиона, родителите му живели в Турция, имал жилище във Варна и в с. Снягово. Сочи, че се видели за пръв път през м. май 2010г., а за пръв път й поискал пари през м. юни 2010г.  за  спешен ремонт на камион. Свидетелката сочи, че изпратила пари- около 100лв. на име на друг човек, за който подсъдимия й казал, че бил негов шофьор. Видно от приложените по делото писмени доказателства това е станало на 16.06.2010г. на  името на  М. Ж. / 100лв./ в гр. В. Търново.  Свидетелката  заявява, че закупила и след това предала на подсъдимия три компютъра- лаптоп, като втория от тях бил закупен, за да го даде той на  жената, която превеждала пари за извършена дейност от камионите. Друг повод, за да му изпрати пари бил във връзка с твърденията му, че ще купува пети камион и за да се уреди за този камион, трябвало да  подари компютър на хората, които ще го уреждат. Свидетелката сочи, че винаги били заедно когато купували компютрите, след което тя му ги давала, а той обяснявал, че му закъснявали преводите, като това станало през 2010г. От показанията на св. М. се установява, че през януари или февруари 2011г., Б. й позвънил, за да й каже, че е катастрофирал, като блъснал каруца и  на място бил починал мъжа или жената, а след като бил откаран в болницата, починал и другия човек. Свидетелката заявява, че  подсъдимият поискал от нея да изтегли кредит от  банка, което тя и сторила. Изтеглила 7 000 евро от ДСК, които дала на подсъдимия на 08.02.2011г., за което съставила разписка. Сочи, че освен тях в тази разписка вписала и още 2300лв., които му била давала на ръка. От доказателствата по делото не се установява подсъдимият Б. да е причинил ПТП, от което да са пострадали хора, както и спрямо него да е имало образувано ДП. Горното не се твръди и от него в съдебно заседание. Същият сочи, че е претърпял ПТП с камион, но имало единствено имуществени вреди. В този смисъл са и показанията на св. Т., негов бивш работодател и собственик на „Карима” ЕООД- гр. Добрич. Според свидетеля, когато подсъдиимят работил при него действително причинил ПТП, но от същото не са пострадали лица, а и той е работил за  фирмата му през 2005-2006г., а не през 2011г.  Горното се потвърждава от приложената по делото справка от НАП, видно от която Б.  е работил по трудово правоотношение в „Карима” ЕООД от м. 12.2004г. до м. май 2006г. Св. Т. сочи, че подсъдимият му подписал запис на заповед, но след консултация с адвокат разбрал, че той не е съставен правилно, поради което и нищо не получил от подсъдимия, а го освободил от работа.  Св. Н.А. също сочи, че подсъдимият не е имал катастрофа с пострадали, като не отрича на негово име и двете пострадали да се изпращали пари за подсъдимия. Сочи също така, че се е подписал в разписката съставена от М., но не е присъствал на даването на парите. Сочи, че тя теглила тази сума като кредит и ги дала на подсъдимия за кръвнина.  По делото са налице доказателства, че св. М. е теглила кредит в размер на 7000 евро, а от съдебно почерковата експертиза се установява, че подписът в разписката за 10 000лв. и за 6300лв. са положени от подсъдимия. Същият не отрича в обясненията си това обстоятелство, че е получил парите, които са описани в обвинителния акт, но твръди, че всички тях е използвал за заплащане на обезщетението за причинена щета от ПТП,  за което казал на двете пострадали, както и че имал намерение да върне парите. Съдът не кредитира обясненията му в тази част, тъй като св. Т. сочи, че не е търсил пари за повредените си камиони, тъй като Б. нямал нищо, а и това се е случило през 2005г.- 2006г., а не както подсъдимият е казал на пострадалите през 2011г. Въпреки  че пдс. Б. подписал разписката, която била съставена от св. М. и  поел задължение да й върне парите по нея, от действята му се установява, че същият не е имал такова намерение, а само е демострирал готовност за това пред пострадалата. Подсъдимият сочи  в обясненията си, че е посочвал имена на познати, на които да бъдат пращани парите от двете, тъй като пътувал и нямал възможност да ги вземе от  Варна, а така също и в един момент си бил загубил личната карта. Видно от изисканата от съда справка, подс. Б. е обявил личната си карта за изгубена, но едва на 24.09.2012г., но не е през инкриминирания период. Обстоятелството, че давал имена на различни лица, тъй като пътувал не отговаря на истината. В този смисъл са показанията на св.С., която сочи, че е получила  сумата от 100лв., изпратена за подсъдимия от св. М.,  а той й бил обяснил, че тези пари са от Пепа, съпруга на неговия шеф. Б. тогава бил в гр. Русе и С. му ги предела веднага. Нещо повече, видно от показанията на св. Р., той е чувал, че подсъдимия има фирма, камиони, както и да говори по телефона за някакви преводи, но никога не му е вярвал. Свидетелят сочи, че са работили заедно в транспортна фирма като шофьори, не знае да е имал катастрофа. Заявеното от свидетеля е в потвърждение на соченото от свидетелката М., че пред нея Б. се е представял за собственик на фирма, както и че притежава камиони. Показанията на св. М. се подкрепят и от тези на св. Й., която сочи, че е вземала пари от пощенски записи, изпратени на нейно име, но за подсъдимия. Обясненията на същия защо е давал нейното име били различни- веднъж, че е забравил личната си карта в камиона, друг път, че нейният телефон бил даден за контакт от шефа му за нощувките, или пък, че бил на път и не можел да се прибере. Когато тя го питала от къде получава парите, той й казал, че в това село било убежището им и това лице било касиерката им. Свидетелката сочи, че парите, които получавала били по 200лв., по 500лв., като впоследствие се срещнала с Рени, която била с турско име и рабрала, че тя е изпращала тези пари. Горното се потвърждава и от приложените по делото пощенски записи и преводи към уестърн юнион. В този смисъл са и показанията на св. М., който също сочи, че на негово име подсъдимия е получавал пари, като му е казвал, че е посочвал него, тъй като си бил изгубил личната карта, а парите били изпращани от гр. Русе от някаква жена. Пари за подсъдимия са били пращани от св. М. и на името на св. П.Б., но същият сочи, че не познава подсъдимия и никого от лицата,  които са присъстват в съдебната зала, както и отрича на 07.09.2011г. да е бил в Суворово и да е получавал пари на свое. В същото време сочи, че личната му карта е издадена на 06.01.2011г., като преди това си бил изгубил личната карта, което обстоятелство обяснява ползването на неговите лични данни, както и че лице с неговия документ за самоличност е получил изпратените от св. М. средства, предназначени за подсъдимия.  Св. Я. също сочи, че е получавал пари за подсъдимия, пращани на него име и му ги е предавал, като това ставало няколко пъти в гр. Генерал Тошево. Б. му казвал, че тези пари са от работата, от заплата, докато с него не се свързала жена от Русе, която се представила за негова приятелка и го попитала дали ще стане свидетел. Оказало се, че тя му пращала парите. Свидетелят е категоричен, че подсъдимият му казвал, че това са пари, които му били изпращани от касиерката на фирмата, в която работел. Свидетелите Д.Д. и Р.Г. също сочат, че са получавали на свое име пари, предназначени за подсъдимия. Съдът намира за безспорно установено, че сумите от 3405лв., получени чрез банки; 11 500лв. - чрез пощенски записи, както и сумата от 14 000лв. по разписката, приложена в ДП, са били дадени  на подсъдимия от св. М.. Б. е мотивирал същата  като е възбудил у нея заблуждение, че парите са му необходими  за ремонт на камиони, за погребения на родители, за заплащане на обезщетения за пострадали от ПТП. Видно от приложената по делото справка от Община Генерал Тошево, по отношение на неговите родители – К. Бекиров Кемалов и Зехра Еминова Кемалова няма съставени актове за смърт. Нещо повече, от показанията на свидетелите се установява, че същите живеят в България и не са живели към инкриминирания период в Р Турция, така както Б. е казвал на пострадалата М.. Действително по отношение на същата той е изразил воля да върне парите, които са му били дадени, за което и е била съставена приложената по делото разписка, подписана от него, но фактически не са били предприети никакви действия от негова страна, а напротив той продължил да я заблуждава, че майка му имала 9000евро и злато и когато тя дойде в България щял да й ги поиска. Т.е. същият е въвел в заблуждение свидетелката М. защо са му били необходими тези средства, което я е мотивирало да се разпореди със средствата, като същият не е имал фирма, камиони, нито пък ги е използвал за погребение на своите родители, а целта и намерението му е била да придобие имотната облага. Горното според съда обосновава умисъла на същия, като обстоятелството, че същият е поел обещание, че ще върне тези суми на пострадалата М. се опровергава от доказателствата по делото, тъй като невярно е твърдението на същия, че майка му е живее в Турция и тя ще му помогне за възстановяването на тази средства. Напротив, той поддържал по този начин заблуждението у св. М. и тя продължила да му дава нови парични средства.  Налице е причинна връзка между деянието и престъпния резултат, тъй като имотната вреда е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от пострадалата М., а разпореждането пък е следствие от неправилната представа, която подсъдимият е формирал относно основанието на разпореждането. Имотната вреда за М. е в размер на 30 400,30 лв., тъй като предметът на разпореждане при измамата се намира във фактическата или разпоредителна власт  на измамения/ в случая парите и вещите/  и мотивиран от неправилните представи, последния се разпорежда със свое имущество.

Съдът намира, че по отношение на сочената от св. М. сума от 2300лв. деянието остана недоказано, тъй като видно от показанията й, тя е давала тези пари на ръка на подсъдимия, което не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Нито се сочи за какво са били давани, нито при какви обстоятелства и къде, поради което в тази част от обвинението подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан. Съдът намира за безспорно доказано от показанията на свидетелката и приложените по делото писмени доказателства- документи, че тя е закупила авто СД телевизор „Sang JV-VC70B" и преносим компютър „ASUS K501N-SX1130",  както и преносим компютър с неустановена марка. Тези вещи тя дала на подсъдимия, видно от показанията й, тъй като той й ги поискал, за да ги подари на хора, от които зависело получаването на пари за покупката на пети камион. Всъщност той не е имал нито, фирма, нито камиони, а е бил нает като шофьор по трудов договор. За да получи обаче имотна облага, той въвел в заблуждение св. М. и същата му предала вещите, като от показанията й се установява, че при закупуването те винаги са  били заедно и тя му предавала вещите. По делото обаче не се установи да е налице измама по отношение на закупения от св. М. на  04.10.2010г. с кредит преносим компютър с неустановена марка и модел. Последната сочи, че го  дала на подсъдимия, за да работи той с него. По делото липсват доказателства, че той не е бил ползван от подсъдимия и че пострадалата е била въведена в заблуждение относно това обстоятелство. Липсват доказателства Б. да се е разпоредил с него и  да не е имал намерение да го ползва, а да се облагодетелства, поради което в тази част от обвинението същият следва да бъде признат за невинен и оправдан. Този компютър, видно от съдебно оценителната експертиза е на стойност 539,10лв., поради което за същата сума, както и за сумата от 2300лв., подс. Б. следва да бъде оправдан, тъй като не се установи същият да е извършил престъплението, в което е обвинен в тази част.

          Съдът намира, че от показанията на св. С. и приложените по делото писмени доказателства за преведени суми от същата, се установява, че тя е превела на подсъдимия на конкретно посочени от него лица сума в размер на 7065лв. Свидетелката сочи, че всеки път подсъдимият посочвал различни причини, поради които му били нужни пари и С. изпращала, за да може той да плати нафтата за камиона, за погребение на баща му,  за кръвнина във връзка с  претърпяното от него произшествие с камиона. Преводите правела от по „Уестърн юнион” на негово име, а за пощенските записи давал имената на други лица, за които й казвал, че са негови колеги. Обяснявал на свидетелката, че нямал лична карта и затова тя превеждала парите на тяхно име. С. сочи, че подсъдимият обещал да върне парите,  които тя му давала, дори й обяснил, че братовчедка на неговата жена щяла да изтегли кредит и той щял да й даде тези пари, което обстоятелство й давало основание да продължи да му дава пари и да му помага за изтеглянето на този  кредит. Всъщност не е имало такова лице, а и подсъдимият не е имал намерение да й връща парите. Мотивирана от изтъкваните от подсъдимия причини, които били неистински, пострадалата С. му превела сумата от 7065лв. През цялото време подсъдимият поддържал заблуждение у нея, че когато братовчедката на жена му изтегли кредит той ще й върне парите. Всъщност той получил изтегления от св. М. кредит, но не възстановил нищо на пострадалата С.. По този начин същият създавайки неверни представи у С. я мотивирал да се разпореди с парични  средства на  стойност 7065лв.,  и по този  начин й причинил имотна вреда в този размер, като целта му е била да се облагодетелства. С действията си Б. е осъществил състава на престъпление, в което е обвинен. Видно от приложените по делото писмени доказателства св. С. е превеждала на подсъдимия суми- по банков път и чрез пощенски записи  в периода от 22.06.2009г. до 26.02.2011г. Налице е причинна връзка между деянието и престъпния резултат, тъй като имотната вреда е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от пострадалата С., а разпореждането пък е следствие от неправилната представа, която подсъдимият е формирал относно основанието на разпореждането. Имотната вреда за С.  в размер на 7065лв., тъй като предметът на разпореждане при измамата се намира във фактическата или разпоредителна власт  на измамения/ в случая парите и вещите/  и мотивиран от неправилните представи, последния се разпорежда със свое имущество.

  По отношение на обвинението за  2 броя настолни компютри, 1 брой преносим компютър и 1 брой телевизор „Сони“ 21 инча, на обща стойност от 1 724.30 лева, подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като не се установи по отношение на тези вещи С.  да е била въвеждана в заблуждение. Видно от показанията на същата, а така също и от обясненията на подсъдимия, тя е заложила телевизора Сони и му е дала сумата от залога, тъй като същият не разполагал с парични средства,  а той й обещал до седмица- две да ги й  върне. Т.е. няма доказателства у пострадалата  да е била създадена някаква невярна представа относно основанието за разпореждането, още повече, че при получаването на сумата подсъдимият според свидетелката поел задължение да върне тази сума. Въпреки че не е сторил това, то по делото липсват доказателства за каква точно сума става дума, а от друга страна в обвинителния акт е повдигнато обвинение за предаването на телевизор, а не за конкретна сума пари. Предвид горното съдът намира, че в тази част подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като не се установиха всички обективни и субективни признаци на престъплението измама. Съдът намира, че обвинението по отношение на 2 броя настолни компютри, 1 брой преносим компютър също е недоказано, тъй като не се установи подсъдимият да е създал неверни представи у пострадалата по отношение на тези вещи, които да са я мотивирали да се разпореди с тях като предаде владението им на Б.. Видно от показанията на същата, тя сочи, че дала единия от компютрите на подсъдимия, за да го даде на сина си.  Подсъдимият й казал, че първият компютър, който купила за сина му, се наложило да го продаде, защото спешно му трябвали пари и детето му се разплакало. Тогава я помолил да му купи още един компютър/ настолен компютър/, което тя сторила и отново му го дала, за да го даде на сина си. За закупените от нея компютри, които били дадени на подсъдимия не са налице доказателства, че св. С. е била мотивирана  от него въз основа на неверни представи относно обстоятелствата на разпореждането, поради което в тази от обвинението за 2 броя настолни компютри и 1 брой преносим компютър, подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан. Общата стойност на тези вещи възлиза на 1 724.30 лева.

         От субективна страна престъплението измама е извършено от подсъдимия Б. при пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от Закона, предвиждал е, че вследствие на въздействието върху пострадалите  св. М. и  св. С., у тях ще възникнат неправилни представи, предвиждал е, че вследствие на тях те ще извършат акт на разпореждане и че в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено. Налице е и користна цел у подсъдимия, тъй като той е целял да набави за себе си имотна облага.

         Престъплението е осъществено от подсъдимия при условията на продължавано престъпление, тъй като деянията осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

        Престъплението измама е извършено от подсъдимия при квалифициращият признак големи размери, тъй като размера на причената щета- 37 461.30 лева, надхвърля 70 кратния размер на минималната работна заплата, който към м. сетпември 2011г. е бил 270лв. 

Съдът намира за безспорно установено и доказано, че неустановена дата през месец август на 2010г. в гр. Велико Търново, подсъдимият е  отнел от владението на св. С.  преносим компютър „ACER-TM574G“. За закупуването на същия са налице писмени доказателства, които са приложени по делото , а от показанията на последната се установява, че при срещата им на Автогарата във Велико Търново, тя оставила лаптопа в камиона му и слязла за малко до тоалетната, при което той запалил и потеглил с него. Обстоятелството, че тя не съобщила веднага на полицията не води до извод за несъставомерност на деянието, тъй като от показанията й се установява, че не му е предоставяла владението върху вещта, а и не е налице изрично съгласие от нейна страна за установяване на фактическата му власт върху нея. Предвид горното, действията му изпълват от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195ал.1 т.7 от НК.

Деянието е извършено при  пряк умисъл от подсъдимия, тъй като видно от действията му е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от Закона, предвиждал е общественоопасните последици при противоправността на отнемането на чуждите вещи без съгласието на владелеца, като по този начин го лишава от фактическата му власт върху тях и видно от действията му е искал тези последици.      

          Съдът счита, че случаят не е маловажен по отношение на подсъдимия Б. по смисъла на чл.93т.9 от НК, тъй като намалена отговорност е предвидена от законодателя само за престъпления, които покриват признаците на т.2 и т.6 на чл.195ал.1 от НК. За наличието на маловажен случай е необходимо в съвкупност да се преценят евентуалното отрицателно въздействие на деянието върху съществуващите обществени отношения, липсата или незначителността на вредните последици, както и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца  От събраните по делото доказателства е видно, че извършеното от подсъдимия деяние е породило съответните общественоопасни последици- налице са причинени щети, които не са възстановени, същите са на висока стойност. На следващо място  деянието е немаловажен случай предвид на това, че обществената му опасност не е  явно незначитнелна, още повече, че доказателствата по делото сочат на висока степен на обществена опасност на подсъдимия с оглед предходната му съдимост. Същият е осъждан за престъпление по чл.194ал.1 от НК, което също не е маловажен случай. 

            При индивидуализация на наказанието на подс. Б. за престъплението по чл.210ал.1т.5 във вр. с чл.209ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства единствено частичните самопризнания на подсъдимия. Като отегчаващи такива отчете обремененото му съдебно минало- същият е  осъждан за тежки умишлени престъпления, които го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност. Следва да се вземе предвид и размера на причинените вреди, който е на сравнително висока стойност, теглените от пострадалите кредити, които продължават да изплащат и до днес, проявената от него престъпна упоритост при реализиране на набелязаната цел, като е ангажирал при осъществяване на деянието множество хора, които също е заблуждавал относно основанието за получаване на парите и е използвал същите за получаването им на тяхно име. Обстоятелството, че същият се е възползвал от наивността, привъзраността и доброто отношение на двете посрадали, поддържал интимни отношения с едната, а на другата е обещавал, че ще се ожени за нея и тя ще се занимава с бизнеса са му. При превес на отегчаващите  обстоятелства, съдът след като съобрази целите на наказанието, визирани  в чл.36 от НК, отмери наказание за престъплението при условията на чл.54 от НК и наложи на подсъдиимя такова над минимума на предвиденото, а именно  и  “ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

              По отношение на престъплението по чл.195ал.1т.7 във вр. с  чл.194ал.1 от НК съдът намира, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отчете отегчаващи отчете предходната съдимост на същия, а именно налице са две влезли в сила присъди, които се намират в условията на реална съвкупност, общото  наазание, по които е Пробация. Горното води до извод за липсата на певантивен ефект от упражнената досега спрямо подсъдимия репресия, като той е продължил престъпната си дейност. Следва да бъде отчетена и сравнително високата стойност на отнетата вещ. При така  отчетените обуславящи отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подс. Б. за това престъпление при условията на чл.54от НК следва да е в размер на „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Тъй като двете престъпления се намират в условията на реална съвкупност, то на основание чл.23ал.1 от НК следва да бъде определено едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, поради което  наложи  наказание “ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Съдът счита, че с този размер на наказанието ще се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и ще се въздейства на подсъдимия  превъзпитаващо и възпиращо в извършване на други престъпления.

С оглед наказателно правната част на присъдата предявеният от пострадалата Р.Р.М. граждански иск следва да бъде уважен частично с оглед осъдителната част на присъдата за сумата от  30 396.30 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр чл.209 ал.1 вр чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че в хода на съдебното следствие не се установиха доказателства, че сумата от 2300лв. е била предоставена на подсъдимия от св. М., тъй като липсват освен приложената по делото разписка други доказателства за това, в тази част искът не следва да бъде уважаван. Св. М. сочи в показанията си, че включила в тази разписка суми, които е давала на ръка на подсъдимия, като по делото не установи за какво точно и при какви обстоятелства са били давани, къде и кога, поради което намира, че в тази част искът се явява неоснователен  и недоказан. Не се установи в процеса на дирене, че преносим компютър с неустановена марка и модел на стойност 539.10 лева е бил предмет на измама, тъй като съгласно обвинителния акт той е бил предаден на подсъдимия, за да работи той с него. Не се установи същият да не е бил използван от него, да е имало уговорка за връщането му, нито пък соченото обстоятелство, мотивирало пострадалата да му го предаде да е невярно такова и целта на Б. да е била да се облагодетелства от него, поради което и в тази част искът се явява неоснователен и недоказан. С оглед на това за разликата до 33 235.40 лева, предявеният от пострадалата М. граждански иск против подсъдимия следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

        С оглед наказателно правната част на присъдата предявеният от С.И.С. граждански иск против подсъдимия А.К.Б. за сумата от 8789,30лв. следва да бъде уважен частично, а именно в размер на 7 065  лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат от престъплението по чл.210 ал.1 т.5 вр чл.209 ал.1 вр чл.26 ал.1 от НК. Същият е основателн и доказан в този размер, като за разликата до 8 789.30 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не се установи вещите- 2 броя настолни компютри, 1 брой преносим компютър и 1 брой телевизор „Сони“ 21 инча, на обща стойност 1 724.30 лева да са били предмет на измама. От доказателствата по делото се установи, че пострадалата е предоставила във владение на подс. Б. въпросните вещи, но че за предаване на владението им същата е била въведена в заблуждение, липсват доказателства.  Последната сочи, че са били предадени за детето на подсъдимия, а след като продал единия, тя отново купила друг за сина му. Не се установи, че целта на подсъдимия е била след като получи владението върху тях да се разпореди и по този начин да се облагодетелства, поради което липсват обективната и субективната страна в случая на престъплението измама. Не се установи и телевизорът предмет на обвинението да е бил предаван на подсъдимия. Свидетелката сочи, че тъй като той имал нужда от пари, тя заложила телевизора, но за каква сума, както и какво я е мотивирало да го стори, не се установи в хода на процеса. Предвид горното, за тези вещи предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен като неосноватален. По отношение на сумата от 7 065  лева, която е била превеждана на подсъдимия от пострадалата С. по банков път и чрез пощенски записи са налице категорични доказателства. Същата е била мотивирана за това от подсъдимия вследствие на формиране на неверни представи относно основанието за разпореждането- за погребение на родители, за кръвнина на загинал при ПТП, поради което гражданският иск в този размер се явява осонвателен и доказан. Подсъдимият следва да заплати сумата в този размер, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2011г. до окончателното изплащане, като за разликата до 8 789.30 лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

          С оглед осъдителната част на присъдата за престъплението по чл.195ал.1т.7 от НК, съдът намира, че искът на пострадалата С.И.С. е основателен и доказан в претендирания размер от 1 329.05 лева. Същият намира правното си основание в чл.45 от ЗЗД, който задължава всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.  В случая по делото се установи, че подс. Б. е отнел от владението на С. преносим компютър „ACER-TM574G“ на стойност 1 329.05 лева, поради което същият следва да бъде осъден да заплати равностойността му. Искът в размер на   1 329.05 лева, следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

 На основание чл.189 от НПК подсъдимият А.К.Б. следва да заплати  за разноски на досъдебното производство сумата от 342  в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР- Варна, сумата от 75.88 лева  за разноски в съдебното производство по сметка на ВРС, както и сумата от 1 551.80 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове по сметка на ВРС.

                Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: