Мотиви
към Решение
от 14.10.2010г. по НАХД №911
по описа на КРС за 2010г.
Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание срещу С.Д.Ч. по чл.313 ал.1
от НК за това, че на 02.05.2007г. в гр.Кърджали потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на чл.160 ал.1 от ЗДП се дава пред орган на властта
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл.313
ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата пледира в ход по
същество, че безспорно се установило, че на 02.05.2007г. деецът Ч. бил
представил писмена декларация пред началник сектор „ПП” при ОД на МВР-
Кърджали, в която потвърдил неистина, а именно, че свидетелството му за
управление на МПС било изгубено в Кралство Великобритания заедно с контролния
талон. Това направил въпреки, че документите били у него. В последствие той
подменил свидетелството си за управление в държава- членка на ЕС, а именно
Португалия, откъдето било изпратено неговото свидетелство в ОД на МВР-
Кърджали. От всичко това става ясно, че на 02.05.2007г. обвиняемият Ч.
декларирал неистина в подадената от него декларация. Моли съда да го признае за
виновен по повдигнатото обвинение по чл.313 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК да го освободи от наказателна отговорност като му наложи административно
наказание „глоба” в размер на 1000лв.
Обвиняемият редовно призован за съдебно заседание не се
явява. Производството по делото се гледа по реда на чл.269 ал.3 т.3 от НПК,
поради което му е назначен служебен защитник. Последният моли съда да го
признае за невиновен по повдигнатото му обвинение по
чл.313 ал.1 от НК.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемият С.Д.Ч., роден на ***г***, живущ ***, български гражданин,
женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
По делото безспорно се установи фактическата обстановка,
описана в постановлението на прокурора, а именно: На 27.11.1992г. обвиняемият Ч.
придобил свидетелство за управление на
МПС с категория за правоуправление „В, С, М и Т”. По този повод притежавал
СУМПС № ********* издадено на 13.07.2000г. от МВР- Кърджали. На датата
18.12.2008г. деецът в Португалия подал заявление за подмяна на българското
свидетелство за управление на МПС в чужбина. След като се снабдил с ново от
държава- членка на ЕС, той върнал българското си такова с № ********* издадено на
13.07.2000г. от МВР- Кърджали. Въпреки това на датата 02.05.2007г. деецът
посетил сградата на сектор КАТ- ПП в гр.Кърджали, тъй като желаел да се сдобие
с дубликат на притежаваното от него свидетелство за управление на МПС за улеснение.
За целта там на место той собственоръчно попълнил и подписал молба- декларация,
в която декларирал, че си е изгубил свидетелството и контролния номер в Англия.
На тази база на обвиняемият Ч. бил издаден дубликат на свидетелство за
управление на МПС с № ********* на 03.05.2007г.
През 2009г. по дипломатичен път, българското свидетелство
за управление на МПС, което деецът подменил в Португалия, било върнато с писмо
под опис в ОД на МВР- Кърджали, където през месец февруари било получено от
свидетелката Д. Д., работеща като систем-
администратор в Пътна полиция гр.Кърджали.
От заключението на вещото лице изготвило съдебно-
графическата експертиза се установява, че саморъчния подпис положен в молба-
декларация от С.Д.Ч. до началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-
Кърджали, срещу графата „декларатор” бил положен от дееца Ч..
Тази фактология бе възприета от
съда на база признанията на обвиняемия дадени на досъдебното
произовдство, от свидетелските показания на Д. Д., от
графическата експертиза, от писмените доказателства- писмо рег.№ ОВ-2619 от
16.02.2009г. от дирекция „Охранителна и пътна полиция” до Директора на Областна
дирекция на МВР- Кърджали ведно с опис към него, Молба- декларация до Началника
на сектор „Пътна полиция” при ОД”Полиция” гр.Кърджали от 02.05.2007г., Справка
рег.№ 3724 от 28.07.2009г. от началник сектор КАТ при ОДМВР- Кърджали, както и
от вещественото доказателство приложено по делото- СУМПС № ********* от 13.07.2000г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Чл.313
от НК криминализира лъжливо документиране в своя
полза. Престъплението
по ал.1 на цитирания текст е налице само тогава,
когато е потвърдена неистина или затаена
истина в писмена декларация, която по силата на
закон се дава пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Безспорно
е по делото, че такава декларация се изисква по силата на чл.160 ал.1 от Закона
за движението по пътищата. Деянието е формално- такова на просто извършване
и се явява довършено с факта на осъществяване на изпълнителното деяние- в случая потвърждаване на неистина. Наличието
или липсата на осъществено такова, отнася
въпроса до Закона за движението по пътищата, според
който дубликат на СУМПС се издава, когато то е изгубено, откраднато, повредено
или унищожено, за което притежателят подписва декларация. Съдът намира, че предвид
гореизложеното и установеното
по делото обстоятелство, че обвиняемият
не е изгубил българското си свидетелство си за управление на МПС, е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Това
е така, защото
той
е дал абсолютно невярна информация в инкриминираната молба- декларация,
която се изисква по чл.160 от .
Обвиняемият Ч. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Деянието е извършено
при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причини за
извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът
като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.313 ал.1 от НК– „лишаване от свобода” до 3 години или глоба, като същото е извършено при
пряк умисъл, а също и че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на
чл.78а от НК, както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението,
намира че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание. Съдът като взе предвид степента на обществена
опасност- типична, предвид на вида на засегнатите обществени отношения и тази
на дееца; като отчете наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно
минало, добри характеристични данни и пълните самопризнания които прави на досъдебното производство, намира, че чрез административно
наказание „глоба” в размер на 550лв. при превес на смекчаващите обстоятелства
при условията на чл.2 ал.2 от НК, ще изпълни целите на чл.36 от НК.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: