РЕШЕНИЕ
№ 958
гр. Варна, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20233110116557 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба с отрицателен установителен иск на осн. чл.124, ал.1 от
ГПК от страна на ищеца Я. Й. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния
представител адв. Т. Д. от АК - Варна, против ответницата Й. К. Д., ЕГН **********,
представлявана от назначения особен представител адв. А. Д. от АК - Варна.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са бивши съпрузи, сключили
граждански брак на ***1973 г. На 08.08.1990 г., на основание Глава XV от Наредба за
държавните имоти, приета с ПМС №122 от 23.09.1975 г. и изменена с Постановление
№32/23.08.1983 г. на МС и ЦС на БПС, ищецът закупил от КЗ „Г.Д." - Варна, недвижим имот
- апартамент, който съгласно одобрената кадастрална карта представлявал: апартамент
№***/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно схема от
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-30 от
19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в ***/, състоящ
се от: спалня, хол, кухня, коридор, баня тоалет, мазе, с площ от 65,75 /шестдесет и пет цяло и
седемдесет и пет стотни/ квадратни метра, съгласно данъчна оценка, при съседи, съгласно
схема издадена от СГКК - Варна: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
***, под обекта - ***, над обекта -***, както и изба с площ от 2,76 /две цяло и седемдесет и
шест стотни/ квадратни метра, съгласно данъчна оценка, без граници и съседи, съгласно
предходен документ за собственост, разположени в сграда с идентификатор ***, която е
изградена в поземлен имот с идентификатор 1***. Сделката била обективирана в Договор от
08.08.1990 г.
1
Ищецът твърди, че с влязло в сила на 28.10.2003 г., решение по гр.д. №**2003 г., по
описа на ВРС, бракът между страните е прекратен с развод. Ответницата напуснала
процесния недвижим имот още преди да приключи бракоразводното производство и от
тогава и до момента ищецът упражнявал непрестанно, необезпокоявано, спокойно, трайно и
несъмнително фактическа власт върху целия недвижим имот. След прекратяването на брака
той извършвал основен ремонт, промени, преустройства и подобрения в недвижимия имот,
възприемайки го като свой собствен имот. Сменил дограмата на прозорците; ремонтирал
кухнята, банята; подменил подовото покритие в целия апартамент; боядисал целия
апартамент; направил външна изолация на кухнята и спалнята; закупил и подменил
мебелите. Ищецът сменил патрона на външната врата и ответницата нямала ключ за
апартамента. Така заключвайки имота, ищецът упражнил правомощието си да го владее,
охранявайки го и ограничавайки достъпа на трети лица. Също така ищецът заплащал
данъците за целия недвижим имот.
Ищецът заявява, че е извършил горепосочения ремонт, без да се консултира с бившата
си съпруга. Същевременно тя вече нямала ключ за жилището, спряла да го посещава и не
претендирала обезщетение за лишаване от ползване. През периода от 28.10.2003 г. до
предявяване на настоящата искова претенция ответницата не владяла идеална част от
процесния недвижим имот и не смущавала владението на ищеца, както и не предявила
претенции за придобитите от нея идеални части. Тя знаела, че ищецът владее нейните
идеални части, но никога не се противопоставила на владението му. До датата на
предявяване на настоящия иск тя не предприела действия за прекъсване на започналата да
тече от октомври 2003 г. придобивна давност. Владението на ищеца имало постоянен
характер, било осъществявано непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелстав ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че той е
собственик на 1/2 /една втора/ идеална част от процесния недвижимия имот, придобита от
него по силата на давностно владение, осъществявано в периода от 28.10.2003 г. до
предявяване на настоящата искова претенция.
В представения писмен отговор назначеният на ответницата особен представител
твърди, че предявеният от ищеца иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва
твърдението, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с
посоченото решение на ВРС. Твърди, че с прекратяването на брака съпружеската
имуществена общност между съпрузите е била прекратена и те са станали обикновени
съсобственици на имота, при равни квоти. Представителят оспорва твърденията на ищеца,
че е осъществявал владение на имота в посочения период непрекъснато и необезпокоявано.
Счита, че ищецът е държател на частта, притежавана от ответницата, която му е била
предоставена по силата на бракоразводното решение, доколкото с решението на ищеца е
била предоставено ползването на семейното жилище. Сочи, че завладяването на частта на
другия съсобственик и промяната в намерението на държателя трябва да се манифестира
пред него и да се осъществи чрез действия, отблъскващи неговото владение и установяващи
2
своене, като във всеки конкретен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Счита, че с осъществяването на посочения от него ремонт в имота, ищецът не е
трансформирал държането на имота във владение, нито представляват действия по владение
декларирането на имота в данъчната служба и заплащането на данъци. Също така
едностранните действия за промяна на намерението на ищеца спрямо имота следвало да са
известни на ответницата.
Предвид така изложените в отговора обстоятелства, представителят на ответницата
счита, че предявеният иск, като неоснователен, следва да се отхвърли..
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото в заверено копие решение от ** г. по гр.д. №**2003 г. по
описа на РС – Варна, влязло в законна сила на 28.10.2003 г. се установява, че страните по
делото са били съпрузи, сключили граждански брак на ***1973 г. в гр. Варна, който брак е
бил прекратен с посоченото решение на ВРС. С договор от 08.08.1990 г., сключен на
основание Глава XV от Наредба за държавните имоти, приета с ПМС №122 от 23.09.1975 г. и
изменена с Постановление №32/23.08.1983 г. на МС и ЦС на БПС, между КЗ „Г.Д.“ – Варна
и ищеца Я. П., последният закупил апартамент в ***, състоящ се от хол, кухня, коридор,
баня, тоалет, маза, при условията на договора. Съгласно одобрената кадастрална карта и
кадастрални регистри за населеното място, имотът представлява: апартамент №***/,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно схема от кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-30 от 19.06.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в ***/, ***, състоящ се от:
спалня, хол, кухня, коридор, баня тоалет, мазе, с площ от 65,75 /шестдесет и пет цяло и
седемдесет и пет стотни/ квадратни метра, съгласно данъчна оценка, при съседи, съгласно
схема издадена от СГКК - Варна: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
***, под обекта - ***, над обекта -***, както и изба с площ от 2,76 /две цяло и седемдесет и
шест стотни/ квадратни метра, съгласно данъчна оценка, без граници и съседи, съгласно
предходен документ за собственост, разположени в сграда с идентификатор ***, която е
изградена в поземлен имот с идентификатор 1***.
С бракоразводното решение ползването на гореописания имот е било предоставено на
ищеца Я. П..
От изслушаните по делото гласни доказателства – показанията на посочените от
ищцовата страна свидетели Д.К.В. и А.В.А. се установява, че по време на брака си ищцата и
ответникът живяли в процесния имот, като през 2003 г., още преди бракът между страните
да е прекратен, ищцата напуснала жилището. След напускането й ищецът сменил входната
врата, като я заменил с метална, сменил бравата, като на ответницата ключ не предоставил.
Около три години след прекратяването на брака ищецът започнал ремонт в апартамента.
Заменил подовата настилка, вратите, поставил нова дограма на прозорците, изцяло
ремонтирал банята, заменил с нови мебелите във всички стаи. Ремонтът извършил не
наведнъж, а периодично извършвал дейности. От развода между страните ответницата не
3
посещавала имота, не разполагала с ключ за него, в жилището живеел единствено ищецът,
който заплащал и всички разходи за имота и считал жилището изцяло за свое собствено.
Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени безспорно от доказателствата
по делото - писмени, посочени по-горе, както и гласни, които съдът приема изцяло за
правдиви и изложени добросъвестно, поради което им дава вяра. На база на така
установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи: Със закупуването на имота
през 1990 г. същият е представлявал съпружеска имуществена общност, тъй като към онзи
момент ищецът и ответницата са били в граждански брак. С прекратяване на гражданския
им брак имотът е станал съсобствен между бившите съпрузи при равни квоти. С
предоставянето на имота за ползване на ищеца, постановено с бракоразводното решение,
ищецът е осъществявал владение на собствената си част от имота и е бил държател на
частта на ответницата. За да се счете, че ищецът е придобил частта на ответницата по
давност, той следва да установи по несъмнен начин, че е трансформирал държането на
нейната част във владение и е осъществявал владение в продължение на изискуемия от
закона срок, като намерението му за своене е демонстрирано пред другия съсобственик. С
Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
„в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които
е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си“. Следователно в настоящия случай е от значение да бъде доказано кога, в
кой момент, ищецът е започнал да владее частта на ответницата и е демонстрирал
владението си спрямо нея. Обстоятелството, че ответницата не посещава имота и ищецът е
сменил входната врата, без да предостави ключ на ответницата, не е от естество да индицира
започнало владение на частта на ответницата. Също така извършените ремонти в имота
/дори основни и значителни/, както и обновяване на жилището, представляват действия по
грижата за имота и поддържането му и също не са показател за трансформация на
държането във владение. Такава трансформация би била налице, ако намерението за своене е
демонстрирано явно и категорично по отношение на ответница, с ясен знак, че се променя
намерението от такова за държане в намерение за своене. Фактът, че ищецът
необезпокоявано фактически е ползвал имота поради това, че ответницата не е посещавала
имота, не е достатъчен да обоснове извод за демонстриране на намерение за своене, защото
това не означава, че ответницата се е дезинтересирала от правата си, или пък, че ищецът ги е
4
придобил. Промяната на намерението, както и конкретните действия на своене от страна на
ищеца следва да са станали достояние на бившата му съпруга, каквито доказателства по
делото не са налични. Предвид това съдът счита, че не може да приеме за доказано
безспорно и по категоричен начин, че ищецът е придобил частта от имота на ответницата в
резултат на давностно владение, протекло в период от десет години, с начало от месец
октомври 2003 г. Ето защо предявената искова претенция, като неоснователна и недоказана,
следва да се отхвърли.
Не се следва произнасяне относно разноските по делото, доколкото предвид изхода на
делото разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат, а от ответната страна такива
не са направени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Я. Й. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, против Й. К. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
***, за признаване за установено по отношение на Й. К. Д., че Я. Й. П. е собственик на
основание давностно владение, протекло в период от десет години, с начало от месец
октомври 2003 г., на 1/2 (една втора) идеална част от следния недвижим имот: апартамент
№***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно схема от
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-30 от
19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в ***/, състоящ
се от: спалня, хол, кухня, коридор, баня тоалет, мазе, с площ от 65,75 /шестдесет и пет цяло и
седемдесет и пет стотни/ квадратни метра, съгласно данъчна оценка, при съседи, съгласно
схема издадена от СГКК - Варна: съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
***, под обекта - ***, над обекта -***, както и изба с площ от 2,76 /две цяло и седемдесет и
шест стотни/ квадратни метра, съгласно данъчна оценка, без граници и съседи, съгласно
предходен документ за собственост, разположени в сграда с идентификатор ***, която е
изградена в поземлен имот с идентификатор ***.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5