№ 3149
гр. София, 30.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503429 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на въззивникът ищец Е. С. Г., чрез процесуален представител, с
която се иска изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските, като
бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора пред въззивния съд.
Ответникът по молбата С. И. К. не депозира отговор.
Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред въззивния съд е образувано по две въззивни жалби – на ищеца и на
ответника в първоинстанционното производство. С постановеното решение въззивният съд
е потвърдил изцяло постановения първоинстанционен съдебен акт, като е приел, че при този
изход на спора страните не си дължат разноски.
Разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК регламентират правото на разноски на страните:
когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И
в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или
отхвърлената част от иска. Посочените правни норми намират приложение и във въззивното
производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния
размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни
съдопроизводствени действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали
първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция,
1
направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата
страна, а остават за тяхна сметка.
С оглед на изложеното молбата с правно основание чл.248 от ГПК се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. С. Г. с правно основание чл.248 от ГПК,
депозирана в съда на 11.08.2021 год., като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в тридесет дневен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2