№ 6542
гр. София, 17.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № ************ по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 130, във вр. чл. 126 от ГПК.
Съдът, като взе предвид изложените в отговор на искова молба твърдения и представени
доказателства, изисканите служебно книжа по гр. дело № ***/2020 г. по описа на СГС,
както и постъпилите в хода на делото становища на ищеца от 06.01.2023 г. и от 16.02.2023
г., счита, че настоящото производство е недопустимо, тъй като в две различни съдилища -
Софийски градски съд /евентуално ОС-Варна/ и Софийски районен съд има висящи две
дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, а съгласно чл. 126, ал.1
от ГПК по-късното заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Констатира се, че по гр. дело №***/2020 г. по описа на СГС,образувано по-рано, ищецът по
реда на чл. 439 от ГПК оспорва изцяло (общото) парично вземане за главница, удостоверено
в изп. лист от 15.06.2015 г. по т.д. №3416/2015 г. по описа на СГС. По настоящото гр. дело
№ ***/2021 по описа на СРС, образувано по-късно, спорното материално право за главница
е заявено при условията на частичен иск.
Ищецът настоява, че е депозирал молба по чл. 232 от ГПК по гр. дело №***/2020 г. по описа
на СГС, и пред двете съдилища са предявени частични искове, един от които е последващ,
а с това приложимо изключението на чл. 126, ал. 1 от ГПК , че по-късно образуваното дело
не се прекратява, ако се касае за висящ частичен иск. Действително, в тази насока са и
разясненията по т. 3 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС.
Конкретиката на извършените процесуални действия на съда и страните, налага да се
съобрази, че ищеца признава гореизложеното относно образуването и предмета на двете
дела; ищецът твърди и доказва, че е подал молба по чл. 232 от ГПК, с която заявява, че
оттегля частично иска си пред СГС. С тази молба той се домогва да осъществи хипотезата-
изключение на чл. 126, ал.1 от ГПК, но следва да се отбележи, че в очевидно противоречие с
чл. 3 от ГПК, доколкото злоупотребява с процесуални права. Видно е че след като предявява
искане за защита срещу общото претендирано от ответника вземане за главница, узнава за
становището на ответника, с което оспорва авторството му на твърдяното споразумение от
15.06.2015 г. (настъпил факт по чл. 439, ал.2 от ГПК) и развитието на съдпроизводството
пред СГС - ищецът предявява претенцията си пред СРС, а след като се събират
доказателства и се установява висящността на двете производства, заявява частично
оттегляне на иска пред СГС. Ищецът пропуска обстоятелството, че до момента, в който
1
Съдът не допусне исканото изменение на иска при условията на чл. 232 от ГПК (каквато
воля на съда не е обективирана), неговото изявление не поражда правни последици. Ето
защо съдът приема, че настоящото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване,
тъй като към настоящия момент ищецът е упражнил правото си на иск, с който оспорва
цялото вземане за главница по процесното споразумение, а с това се изчерпва неговия
правен интерес от водене на настоящото дело.
Мотивиран от изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № ***/2021 г. по описа на СРС, на основание чл.
130, във вр. чл. 126 от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2