О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
Номер 260577 15.03.2021г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав
на петнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2.РАДОСТИНА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно
частно гражданско дело 263 по описа
за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.413, ал.2, вр. чл.274- чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“№ 146,
ет.4, Бизнес център България, представлявано от Ива Шаламанова, подадена чрез
пълномощник ю.к. Весислав Генов, против разпореждане № 15545 от 13.11.2020 г., постановено по
ч.гр.д.№ 5025/2020 г. на РС-Бургас, с което е отхвърлено изцяло заявлението на
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника
А.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ул. „Ц. С. П.“ № **, ет.*, ап. *, за
следните парични задължения по договор за предоставяне на поръчителство от
24.09.2017г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо” ЕАД за обезпечаване
на задълженията на длъжника по договор за заем от 24.09.2017г.,сключен между
длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: *********,в
частта за сумата от 60.19лв. -
административни разноски, сумата от 111.15лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от
40.54 лв.- договорна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 20.03.2018 г., сумата
от 135.02 лв. - наказателна лихва за периода 21.05.2019 г.
до 03.08.2020 г., както и за
присъждане на разноски в размер на разликата между присъдената на това
основание сума от 52.07 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 125 лв.
В жалбата е посочено, че атакуваното
разпореждане е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Жалбодателят счита, че неправилно районният съд е приел, че
възнаграждението на поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство
следва да бъде включено в ГПР, като счита, че този разход не е пряко свързан с
договора за кредит, доколкото това задължение на произтича пряко от договора за
кредит, още повече, че същият не е задължителен и не предварително известен на кредитодателя. На
следващо място жалбоподателя заявява, че договорът за предоставяне на
поръчителство, не е договор за
поръчителство по смисъла на чл. 138 от ЗЗД, а възмезден и двустранен договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение за
услуги не попада в обхвата на общия разход съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Сочи се също, че с оглед поетия ангажимент възнаграждението е услуга за
предоставяне на поръчителство и е дължимо взависимост от поведението на
длъжника, като такова не се дължи при предсрочно погасяване на кредита.
Възразява против доводите на първоинстанционния съд, с които е приел е налице
нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 22 от ЗПК, поради което е издал
заповед за изпълнение само за главницата и законната лихва.Заявява, че
претендираното вземане следва да се разглежда като ново вземане, основано на суброгацията
на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор. Моли въззивният съд да
отмени обжалваното разпореждане на БРС и да уважи подаденото заявление в
отхвърлените му части, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за отхвърлените вземания.Претендира присъждане на направените на
делото разноски за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Производството по ч.гр.д. 5025/2020 г. по описа на БРС е образувано по
заявлението на „АЙ ТРЪСТ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу длъжника А.Д.К. за вземанията, дължими по договор за кредит №
943075 от 24.09.2017 г. между длъжника и
„Кредисимо” ЕАД, ЕИК: *********, обезпечен със сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
длъжника договор за поръчителство от 24.09.2017г., възлизащи в общ размер от 1134.86лв., от която сумата от 787.97 лв. – главница по договора за
кредит, сумата от 60.19лв. –възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство,сумата от 111.15лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сумата от 40.54 лв.- договорна лихва за периода
от 01.10.2018 г. до 20.03.2018 г., сумата от 135.02 лв. - наказателна лихва за периода 21.05.2019 г. до 03.08.2020
г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.08.2020г.
до окончателното й изплащане, кактонаправените
по делото разноски за платена държавна такса от 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 26 от ЗПП вр. с чл. 37 от ЗА и чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер от 100лв.
В
заявлението е посочено, че вземанията произтичат от неизпълнени
парични задължения по горепосочения договор за кредит, сключен между
длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, обезпечен със сключен между „Ай
Тръст“ ЕООД и длъжника договор за поръчителство от 24.09.2017г.,
като на същата дата е сключен и договор за поръчителство между заемодателя
„Кредисимо“ ЕАД и поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът не е
изпълнил както задължението си по договора за кредит, така и по договора за
предоставяне на поръчителство, като последната погасителна вноска е падежирала
на 20.03.2018 г. Твърди се, че поради неизпълнение на длъжника, на 05.08.2020
г. заемодателят е изпратил искане до поръчителя за плащане на задължението по
договора за кредит. Заявителя сочи, че на 10.08.2020 г. е изплатил на кредитора
всички дължими суми, уведомил е длъжника за извършеното плащане и встъпване в
правата на кредитора, както и за дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство. Към заявлението е приложен договорът за кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД,
ведно с приложение № 1 към него и Общи условия,стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация, договорът за поръчителство между кредитора и
заявителя и договорът за предоставяне на поръчителство между длъжника и
заявителя.
Районният съд е уважил частично
искането и е издал заповед по чл. 410 от ГПК само за вземането за главницата и
законната лихва, присъждайки разноските съразмерно с уважената част от
вземането.
В останалата част досежно вземанията за сумата
от 60.19лв. - административни разноски, сумата от 111.15лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сумата от 40.54 лв.- договорна лихва за периода от 01.10.2018 г.
до 20.03.2018 г., сумата от 135.02 лв. - наказателна лихва за периода 21.05.2019 г.
до 03.08.2020 г., както и за
присъждане на разноски в размер на разликата между присъдената на това
основание сума от 52.07 лв. до пълния предявен размер на претенцията от 125
лв., с обжалваното разпореждане № 15545 от 13.11.2020г., районният
съд е отхвърлил искането за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК. Изложени са съображения договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
поради което с оглед акцесорния характер на договора за поръчителство, на кредитора-поръчител
му се дължи само сумата, която е платена в изпълнение на действителните
задължения по него.
Бургаският окръжен съд намира
жалбата за частично основателна, по следните съображения:
За да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1 и ал.3 и чл. 128,
т.1 и т.2 от ГПК.
Съгласно чл.410, ал. 3 от ГПК
когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението
следва да се приложи и договора за кредит, ведно с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, като това
изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни
задължението си за извършване на служебна проверка дали искането се основава на
неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована
вероятност за това.
В случая към заявлението са приложени
необходимите и изискуеми доказателства съобразно изискванията на чл. 410, ал. 3
от ГПК.
От съдържанието на представения договор
за потребителски кредит и приложение № 1 към него, кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е
отпуснал потребителски кредит в размер на 1500лв., със срок за погасяване на 6
равни месечни погасителни вноски в размер на 280.92лв. всяка, с лихвен процент
по кредита – 41.24 %, ГПР – 50 % и общ размер на задължението – 1685.52 лв.
Приложен е и погасителен план и общите условия към договора за кредит. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от договора за кредит за приоритетно одобрение в рамките на 24
часа кредитодателят е изискал от длъжника представяне на обезпечение – гаранция
или поръчителство с избран от кредитора поръчител, като в изпълнение на това
изискване длъжникът е сключил на същата дата договор за поръчителство със
заявителя „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който е уговорено длъжникът да заплати му възнаграждение,
независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално
неизпълнение, като размерът на възнаграждението от 145.51лв. на месец за срок
от 6 месеца /873.06лв./. Представен е и сключен на същата дата между кредитора
и същия поръчител договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на
задълженията на длъжника по горепосочения договор за кредит.
При преценката по чл.143 от ЗЗП,
съдът намира, че уговорената между длъжника и заявителя -поръчител клауза за
заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в
размер на равни месечни вноски от по 145.51 лв. за периода на действие на
договора за кредит, т.е за срок от 6 месеца, съобразно приложение №1 към договора
за предоставяне на поръчителство/ срещу задължението на „Ай тръст“ ЕООД да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да
отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички
задължения по договора, е неравноправна
по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗПП. Този извод следва от обстоятелството, че
с посочената клауза е уговорено възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали
отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално неизпълнение на длъжника
или не, като размерът на възнаграждението надхвърля половината от общия размер
на задължението, което длъжникът следва да върне по договора за потребителски
кредит. В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата
на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна.
Що се касае до възраженията на
жалбоподателя, че разходът на длъжника по договора за поръчителство не е
задължителен и не предварително известен на кредитора, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установява точно обратното. Видно от клаузите относно обезпечеността на кредита,
в същите не установяват доброволност при избора на обезпечение, а напротив от
формулировката им става ясно, че за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит длъжникът следва да сключи
„договор за предоставяне на поръчителство“ с одобрено от кредитора юридическо
лице- поръчител. Тази клауза води до неравноправно
третиране на потребителите с оглед на
срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическото лице -поръчител, което
задължително да е одобрено от кредитодателя. Отделно от това неоснователен се явява и довода на заявителя, че
разходът за възнаграждението за поръчителство, което дължи длъжника не бил
известен предварително на кредитора. Досежно това обстоятелство да се отбележи,
че както договорът за кредит, така и договорите за поръчителство между
поръчителя и длъжника и между кредитора и длъжника са сключени на една и съща
дата.
По отношение на останалите
вземания и досежно разходите по кредита, подлежащи на включване в ГПР:
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси.
Видно
от данните по
делото, ГПР по настоящия договор за кредит, макар да е определен в максимално разрешения законов размер от 50%, същият не включва договореното възнаграждение по договора за поръчителство, каквито са и признанията
на заявителя в жалбата. В тази връзка съдът споделя доводът на БРС, че възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство е разход за длъжника, подлежащ на
включване в ГПР. В случая обаче намира, че тъй като
клаузата, с която в тежест на длъжника е уговорено заплащане на горепосоченото
възнаграждение в полза на „Ай Тръст“ ЕООД по договора за поръчителство, е
неравноправна, т.е. нищожна, това възнаграждение е недължимо от длъжника, тъй като не представлява негов разход
по договора за кредит. Затова поради недействителността на клаузата, с която е
уговорено, възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в ГПР, което води до
извода,
че посочения ГПР от 50 % е в рамките на законово допустимия размер по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и не е налице противоречие с нормата на чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК, водеща до приложение на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Отделно от това следва
да се отбележи също, че обстоятелството кои вземания са включени, респ. кои
подлежат на включване в ГПР не може да бъде изцяло изследвано в заповедното
производство при преценката му по чл. 411, ал. 2 от ГПК именно поради
едностранния му характер.
По гореизложените съображения заявлението, в
частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от
111.15лв., представляваща претендирания размер на възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, както и вземането за административни разноски
в размер на 60.19 лв., за които жалбоподателя не е обосновал искането за издаване
на заповед по чл. 410 от ГПК, преценени в условията на пълен въззив следва да
се отхвърлят на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което обжалваното
разпореждане следва да се потвърди като правилно в тази част.
По отношение на останалите вземания,
произтичащи от сключения между кредитора - „Кредисимо“ ЕАД и длъжника договор
за кредит, които поръчителя е заявил, че е погасил поради неизпълнение на
задълженията на длъжника, с оглед на което е встъпил в правата
на кредитодателя на основание чл.143,
ал.1 от ЗЗД, въззивната инстанция намира, че не са
налице пречките по чл.411, ал.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Ето защо, обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено като неправилно в тази част.
С
оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски, изчислени съразмерно с уважената част на
заявлението, като по същият начин следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение съобразно НЗПП, а именно сумата в общ размер от 118.86 лв. Тъй
като районният съд е присъдил разноски в размер на 52.07 лв., за разликата над
тази сума до дължимия размер от 118.86лв., а именно за сумата от 66.79 лв.
следва също да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ разпореждане №
15545 от 13.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 5025/2020 г. на РС-Бургас, в частта,
с която е отхвърлено заявлението на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: ********* за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срешу длъжника А.Д.К., ЕГН:
**********, с адрес: гр.Б., ул. „Ц. С. П.“ № **, ет.*, ап. * за следните
парични задължения по договор за предоставяне на поръчителство от 24.09.2017г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо” ЕАД за обезпечаване на задълженията
на длъжника по договор за заем от 24.09.2017г., сключен между длъжника и „Кредисимо”
ЕАД, ЕИК: *********: за сумата от 40.54 лв.- договорна лихва за периода
от 01.10.2018 г. до 20.03.2018 г., сумата от 135.02 лв. - наказателна
лихва за периода 21.05.2019 г. до 03.08.2020 г., както и за присъждане на разноски, в т.ч. и във въззивното
производство в размер на сумата от 66.79
лв., представляваща разликата между присъдената сума от 52.07лв. до размера
от 118.86 лв., изчислена съразмерно с уважената част от вземанията, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №146, сграда
А, ет.4, Бизнес център „България“, в качеството му на поръчител, заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А.Д.К., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б.,
ул. „Ц. С. П.“ № **, ет.*, ап. * за следните парични задължения по договор за
предоставяне на поръчителство от 24.09.2017г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо” ЕАД за обезпечаване на задълженията на длъжника по договор за заем
от 24.09.2017г.,сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: *********: за сумата от 40.54 лв.- договорна лихва за периода
от 01.10.2018 г. до 20.03.2018 г., сумата от 135.02 лв. - наказателна
лихва за периода 21.05.2019 г. до 03.08.2020 г., както и за присъждане на разноски, в т.ч. и във въззивното
производство в общ размер на 66.79 лв., представляваща разликата
между присъдената сума от 52.07лв. до размера от 118.86 лв., изчислена
съразмерно с уважената част от вземанията
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК съобразно
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.