Решение по дело №5171/2019 на Районен съд - Бургас

                                              Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                               04.09.2020г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На деветнадесети август                                                       година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия ...а

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 5171 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на ЕТ „....“, ЕИК  ..., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „...“ бл. 40, вх. 1, ет. 1, представлявано от ...ончев Т., ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 434373-F447369 от 09.04.2019 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение на 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 500 лв. 

В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява управителя на дружеството - жалбоподател. Моли НП да бъде отменено и да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не прави искане за разноски.

За административнонаказващия орган – ТД НАП Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители ТД НАП Бургас на 07.11.2018г. 11.55ч. в търговски обект – книжарница, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „...“ бл. 40, вх. 1, стопанисван от фирмата – жалбоподател, проверяващите установили, че за 06.11.2018г. не е бил изваден дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на фискалното устройство. За констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН на 23.11.2018 г., а впоследствие на 09.04.2019 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. 

АУАН бил съставен на 23.11.2018 г, като за нарушена била вписана разпоредбата на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му наложил административно наказание, «имуществена санкция», в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Настоящият състав, като инстанция по същество след извършена проверка за законност констатира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, т.е. налице е маловажен случай.

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Както се установи по-горе, на 07.11.2018 г. е било констатирано от контролните органи процесното нарушение, а именно, че от фискалното устройство, действащо в проверявания обект - книжарница, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „...“  бл. 40, вх. 1, стопанисван от жалбоподателя, не е бил изваден дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за дата 06.11.2018 г. Независимо, че нарушението е доказано по безспорен начин настоящият състав намира, че с оглед наличните по делото данни, процесното нарушение следва да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

На първо място от показанията на свидетеля М., който е извършил проверката в обекта се установява, че единствено е било констатирано, че липсват дневни отчети за няколко дати, като други нарушения на данъчното законодателство не са били установени. На следващо място, при определяне на маловажността на случая, съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за малък търговски обект, който не реализира големи дневни обороти, както и фактът, че процесното нарушение не води неизменно до укриване на доходи и ощетяване на фиска. Отделно от това съдът намира, че наложеното наказание, дори в предвидения минимум от 500 лева, се явява прекомерно, тъй като от представени към жалбата писмени доказателства (медицински документи) се установява, че едноличният търговец ...ончев Т. е с 50 % трайно намалена работоспособност и получава лична пенсия за инвалидност, както и че стопанисваният от него обект реализира малки печалби. Също така установените факти при проверката, а именно, че за конкретни дати през месеците октомври и ноември за календарната 2018 г. не са били издадени дневни отчети, потвърждават изложените от едноличния търговец твърдения, че фискалното устройство в обекта е било с почти препълнена памет и предвид предстоящата необходимост от закупуване на ново фискално устройство през новата календарна година, неиздаване на дневните отчети е било с цел запазване на оставащата памет в устройството до края на 2018 г. По делото не се съдържат данни за установени предходни нарушения по процесната Наредба, преди извършената на 07.11.2018 г. година проверка, поради което следва да се приеме, че настоящото нарушение се явява първо за жалбоподателя.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обществените отношения - обект на нарушението не са били засегнати в такава степен, че да е било необходимо да се наказва жалбоподателят. Ето защо, съдът счита, че процесното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, поради което АНО е трябвало да предупреди жалбоподателя, че ще бъде наказан при повторно извършване на нарушението. 

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, няма искане за присъждане на разноски в производството, от страна на жалбоподателя, поради което същите остават, както са направени от страните.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 434373-F447369 от 09.04.2019 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП против ЕТ „....“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, к-с „...“ бл. 40, вх. 1, ет. 1, представлявано от ...ончев Т., ЕГН: **********, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение на 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС му е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 500 лв. 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.,О.:К.СЛ.