Решение по дело №135/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.27, ал.6 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Настоящото дело е образувано по жалба на С. И. Х. от гр. Видин и „Рабиша Инвест“ ЕООД, със седалище с. Рабиша, общ. Белоградчик, обл. Видин, против Решение за налагане на финансова корекция (РНФК) № 05/311/01344/3/01/04/4 с изх.№ 01–6500/9165#46 от 02.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, гр. София, с който на жалбоподателите е определена финансова корекция в размер на 37094,06 лева, за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи.

Твърди се в жалбата, че във финансовата корекция, която е трета подред, не се сочи нито едно ново обстоятелство в сравнение с предходните две отменени. Откриването на повторно производство е недопустимо и представлява грубо нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като резултатите от проверката на място за процесния период вече са били обект на съдебно дирене и са завършили с влязло в сила отменително решение № 63/27.03.2023 г. по адм.д. № 255/2022 г. на Административен съд Видин. Твърди, че е недопустимо за налагането на ФК да се прилагат Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., които не са били действащи към датата на сключване на административния договор.

Счита, че не е налице неизпълнение на административния договор, тъй като туристическия комплекс е изграден и функционира, а приходите от дейността нарастват. Непостигането на предвидените в бизнес плана финансови резултати не е предвидено като нарушение в Наредба № 30 от 11.08.2008 г. и в този смисъл не е неизпълнение с оглед хипотезата на чл.46, ал.1 от същата. В самия административен договор не е предвидено изрично задължение по отношение реализиране на предвидените приходи.

Изрично задължение за реализиране на приходи е предвидено в поднормативен акт, който е отменен като нищожен, в следствие на което е направено изменение в ЗПЗП, като е създадена ал.7 на чл.27, обнародвано в ДВ бр.51, в сила от 28.06.2019 г., поради което прилагането му с обратна сила е недопустимо.

Твърди, че административното производство е започнало след изтичане на мониторинговия период относно инвестицията, което е незаконосъобразно.

Неизпълнението на предвидените в бизнес плана приходи не е нарушение, тъй като се дължи на обективна невъзможност, с оглед тежкото здравословно състояние на първия жалбоподател.

Административният орган формално е приел, че липсва икономическа жизнеспособност и устойчивост на бизнес плана, поради непостигане на финансовите резултати предвидени в него в рамките на първите три години, независимо че девет години по-късно тя е факт.

В съдебно заседание поддържат тезата си и представят писмени бележки.

Искат отмяна на наложената финансова корекция и претендират разноски.

Ответната по жалбата страна – Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”-София, чрез процесуалния си представител иска да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: безспорно е, че на 06.10.2014 г. между Държавен фонд „Земеделие“-София, от една страна, наричана за краткост „Фонда” и Е. „Рабиша – С. Х.“, като „Ползвател”, е сключен Договор № 05/311/01344 (л.71) за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в размер на 381393.88 лева (т.2.1 от Договора - л.71 и сл. от делото). Според договора Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездната финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект № 05/311/01344 от 31.05.2013 г. (т.1.1 от договора), като фондът изплаща помощта по т.1.1 от договора, при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове (т.1.2 от договора). Според т.3.1. от същия договор ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на договора, в срок до 15.09.2015 г. С Анекс № І от 27.11.2014 г. (л.81) е променена банковата сметка на ползвателя, а с Анекс ІІ от 02.06.2015 г. е променена таблицата за одобрените инвестиционни разходи, представляваща Приложение 1 към договора.

Ползвателят Е. „Рабиша – С. Х.“ е изготвил Бизнес план (л.32) за „Изграждане на туристически еко-комплекс състоящ се от паркинг, пет бунгала и бистро и създаване на разнообразни възможности за алтернативен туризъм”, с предвидена сума за инвестицията 545375,23 лева, до село Рабиша, общ. Белоградчик, в непосредствена близост до пещера Магура. Съгласно прогнозата за нетните парични потоци на проекта (л.48), за първите четири години са предвидени по 142500 лева приходи от продажби, печалба след облагане в размер на 27109,73 лева за първите три годи и 28868,89 лева за четвъртата година и съответно нетен паричен поток за първата година 429257,67 лева за първата година, по 47495,01 през втора и трета година и 47299,55 лева през четвъртата година.

Съгласно писмо за оторизация на плащането № 8870 от 17.11.2014 г. и Уведомително писмо за одобрение № 370/311 с изх. № 01-6500/13804 от 02.12.2014 г. е извършено плащане от фонда към ползвателя на сума в размер на 160000 лева на 28.11.2014 г. (л. 116-121).

Съгласно писмо за оторизация на плащането № 05/311/01344/3/01N01 от 11.11.2015 г. и Уведомително писмо за одобрение № 639/34 с изх. № 01-6500/367 от 08.01.2016 г. е извършено окончателно (единично) плащане от фонда към ползвателя на сума в размер на 210940,60 лева на 20.11.2015 г. (л.132-135 от делото).

С молба вх.№ 02-6500/5138 от 13.04.2016 г. (л.452), С. Х., действаща като ЕТ „Рабиша – С. Х.“, с оглед тежкото си здравословно състояние и предстоящата неотложна оперативна намеса, е поискала разрешение от Фонда да бъде направена продажба на ЕТ „Р. “, като се запази статута на едноличен търговец.

Въз основа на Заповед № 371430/29.11.2018 г. (л.183) и Заповед 373825/17.06.2019 г. (л.139) на началник отдел "Регионален технически инспекторат" са извършени две проверки на място, резултатите от които са отразени в Контролени листове (л.142 и сл. и л.185 и сл.).

При проверките са изисквани обяснения и доказателства от ползвателя, които са приложени към административната преписка.

На 04.12.2019 г. с Договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15, ал.1 от ТЗ (л.9), търговското предпиятие на ЕТ „Рабиша – С. Х.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е прехвърлено на „Рабиша инвест“ ЕООД. При условията на чл.15, ал.3 от ТЗ, прехвърлителят се е освободил от изцяло от солидарна отговорност с правоприемника.

В резулат на проверките, с АУПДВ № 05/311/01344/3/01/04/02 с изх.№ 01-6500/9165#4 от 19.10.2020 г., на жалбоподателите е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 55641,09 лева, представляващи 15% от получената субсидия за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и 370940,60 лева, представляващи 100% от получената субсидия за наличие на функционална несамостоятелност на финансирания проект и/или изкуствено създаване на условията за получаване на помощта. АУПДВ е отменен с Решение № 73/12.08.2021 г. по адм.д. № 292/2022 г. на Административен съд Видин, потвърден с Решение № 5467/07.06.2022 г. по адм. дело № 10001/2021 г., Първо отделение на ВАС. Делото е приложено към настоящето административно производство.

След отмяната по съдебен ред на горепосочения АУПДВ, Фондът е издал Решение за налагане на финансова корекция № 05/311/01344/3/01/04/03 с изх.№ 01-6500/9165#20 от 11.10.2022 г. (л.357), с което на „Рабиша Инвест“ ЕООД и С. И. Х. е определена финансова корекция в размер на 55641,09 лева, представляващи 15% от получената субсидия за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и 370940,60 лева, представляващи 100% от получената субсидия за наличие на функционална несамостоятелност на финансирания проект и/или изкуствено създаване на условията за получаване на помощта. ФК е отменена с Решение № 63/27.03.2023 г. по адм.д. № 255/2022 г. на Административен съд Видин, потвърден с Решение № 10305/30.10.2023 г. по адм. дело № 5382/2023 г., Четвърто отделение на ВАС. Делото е приложено към настоящето административно производство.

След отмяната по съдебен ред на горепосочената ФК, Фондът е издал сега обжалваното Решение за налагане на финансова корекция (РНФК) № 05/311/01344/3/01/04/4 с изх. № 01–6500/9165#46 от 02.02.2024 г.

В него се е позовал на проверките на място: след плащане в периода 07.12.2018 г. - 11.12.2018 г. и извършената извънредна проверка в периода 19.06.2019 г. - 27.06.2019 г., резултатите от които са обективирани в контролен лист от 20.12.2018 г. и контролен лист от 27.06.2019 г. извършени допълнителни административни проверки, както и Решение № 10305 от 30.10.2023 г. на ВАС и приета съдебно- икономическа експертиза.

Установил е неспазване на договорни и нормативни задължения, изразяващи се в това, че според финансови показатели в бизнес плана на Х., на базата на които е сключен договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него, за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са залегнали приходи от субсидираната дейност за всяка прогнозна година по 142500,00 лева, докато проверката на място са предоставени документи за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) и е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 38,00% от заложените приходи за посочените 3 финансови години:

- За финансовата 2016 г. - приходи в размер на 41099,50 лева, което съставлява 28,84% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.

-За финансовата 2017 г. - приходи в размер на 55943,45 лева, което съставлява 39,26% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.

-За финансовата 2018 г. - приходи в размер на 65424,78 лева, което съставлява 45,91% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.

Съгласно Решение № 63 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 255/2022 г. на Административен съд Видин, оставено в сила с Решение № 10305 от 30.10.2023 г., постановено по адм. дело № 5382/2023 г. по описа на ВАС, са установени реализирани приходи, както следва:

- за финансовата 2016 г. - приходи в размер на 41099,50 лева, което представлява 28,84% изпълнение на одобрения бизнес план за годината;

- за финансовата 2017 г. - приходи в размер на 59816,46 лева, което представлява 41,98% изпълнение на одобрения бизнес план за годината;

- за финансовата 2018 г. - приходи в размер на 72229,95 лева, което представлява 50,69% изпълнение на одобрения бизнес план за годината.

В резултат на описаните решения общо за трите финансови години са реализирани 173145,91 лева приходи, което представлява изпълнение на показателите на бизнес плана в размер на 40,50%.

Приел е, че разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. гласи, че: „Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2”, като в §.1, т.6 от ДР на същата Наредба е дадено определение за „Икономическа жизнеспособност”, което е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.

Точка 4.12. от договор № 05/311/01344 от 06.10.2014 г. определя задължение, съгласно което: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи“, като точка 4.18. гласи, че: „Ползвателя е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор“.

АО се е посочил, че жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне на финансовата помощ по проекта на ползвателя, който следва да бъде проверяван посредством оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения проект. Целта на контрола е проследяване изпълнението на заложените от самия ползвател резултати, които ще бъдат постигнати при осъществяване на подпомаганата дейност, жизнеспособното функциониране на инвестицията по смисъла на §.1, т.6 от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., нейната конкурентоспособност и пазарния потенциал.

Също така задълженията на ползвателя произтичат и от необходимостта при разходването на средствата, принадлежащи на бюджета на НС да се спазва принципа на добро финансово управление, прогласен в чл.33 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и по-специално: принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; и принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В тази връзка, ползвателят е длъжен да полага грижата на добър стопанин и да създаде всички необходими предпоставки за ефективното и ефикасно използване на инвестицията. Задължение на ползвателя е както физическото извършване на инвестицията, т.е. да придобие активите, обект на финансово подпомагане, така и задължението за използването на инвестицията за постигане на набелязаните резултати от гледна точка на заложени финансови показатели, обективирани в представения от самия ползвател бизнес план.

След като е приел, че:

- съгласно чл.46, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.: „В случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта”;

- в ал.2 на чл.46 от Наредбата е детайлизирано, че: „В случаите по ал.1 РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението”;

- т.4.4. от договор № 24/311/00947 от 10.10.2014 г. определя, че: „Фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато: буква б/ Ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор и по Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности““;

- в раздел VIII. Отговорност, точка 8.1. от договор № 24/311/00947 от 10.10.2014 г. е посочено: „В случай, че Ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ или е представил декларация н/или документ с невярно съдържание, неистинскн или преправени такива, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато Ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката н/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл.46 и чл.47 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.”;

- в ДВ, бр.69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г., са обнародвани „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.” (Правила). За констатираното неизпълнение, описано в сега обжалвания АА, съгласно т.30 от Приложение към раздел 1 „Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две финансови години, се налага санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора, която в конкретната хипотеза възлиза на 37094,06 лева. Неизпълнението за две финансови години (2016 и 2017) е под 50% и над 20% от приходите. Изпълнението за последната година – 2018 г. с над 50%. Поради това общият размер на наложената финансова корекция е 37094,06 лева, представляващи 10% от получената субсидия.

Преди произнасяне с АА, АО е уведомил жалбоподателите за откритото производство и е предоставил възможност за писмени възражения по основателността и размера на наложената финансова корекция, както и документи, подкрепящи тези възражения. Възражение е постъпило и от двете лица и същото не е прието за основателно, но е обсъдено в мотивите на процесния административен акт.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение, че състоянието на С. И. Х. е сериозно влошено. Тя се базира на 25 броя епикризи от България и 2 броя епикризи от Германия, които са приложени по делото. Става въпрос за хронично увредено състояние, в резултат на неуспешна оперативна интервенция през 2000 г. Протича на тласъци и ремисии (изостряне и светли периоди) и излекуване дефинитивно от него не може да се очаква. През 2004, 2006 и 2008 г. са извършени поредица от реоперативни интервенции с пластики. В резултат на различни усложнения от заболяването ѝ аденом на хипофизата, през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г. е хоспитализирана поради остри вирусни инфекции и мозъчен оток, пневмония, КОВИД, бронхиална астма, полиалергия, артериална хипертония, включително и навяхване и изкълчване на дясна колянна става. Целта на лечението е да не прогресират повече патологичните промени, а да се стационират на това ниво. Това се осъществява със спокоен живот, без стресови ситуации. От четири години се е преместила да живее и да се лекува в Германия. От епикризите от лечението ѝ там се установява, че състоянието ѝ след резекция аденом на хиповизара е: дискова херния ниво Ц6 шиен прешлен, безвкусен диабет, артериална хипертония, мозъчно увреждане, отогенно нарушение в равновесието и нарушена функция на гръбначния стълб.

Разпитано в съдебно заседание, вещото лице сочи, че това състояние води до тежка депресия в емоционално-психичен аспект.

По делото като свидетел е разпитана В. Щ. С., която повече от 15 години е близка приятелка на жалбоподателя Х.. Знае, че последната е спечелила финансиране по проект за изграждане на бунгала, който се изпълнява успешно и в момента. Същевременно, поради здравословните си проблеми е затруднена в изпълнение на служебните си задължения. Свидетелят знае, че Фондът е уведомен за това, както и че Харалампиева е поискала да бъде преструктуриран проекта.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването и против подлежащ на оспорване акт. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Административният акт е издаден на основание чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, според които дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон. Следователно изрично се препраща към установения ред в ЗУСЕФСУ. Поради това правилно обжалваното решение е издадено по него, а не по реда на ДОПК.

Финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Според изречение второ ал.5 на чл.9 от ЗУСЕФСУ, това е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съгласно чл.11а от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Според §.1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателна агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност. На основание чл.20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ.

От това следва, че Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е компетентен да наложи финансова корекция на жалбоподателите, поради което и оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на законовите му правомощия.

Спазена е изискуемата от закона писмена форма: чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Преди определяне на финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, не по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Това изискване на чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ е спазено. Подадено е и възражение, чиито аргументи са обсъдени в оспорвания административен акт и са преценени като неоснователни.

Спазени са административнопроизводствените правила при постановяването на оспореното решение.

Не е допуснато соченото от жалбоподателя нарушение във връзка със срока за налагане на финансова корекция, за която се твърди, че е наложена след мониторинговия срок по административния договор. Мониторингов период не означава, че ДФЗ, в качеството си на контролен орган преустановява да контролира/проверява изпълнението на договора за предоставяне на БФП. ВАС приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Когато нарушенията са в мониторинговия период на договора, те са основание за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане. Не се отнася за нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. Т.е. проверките по договора не са ограничени в периода на мониторинг, тъй като не са меродавни действията на проверяващия, а тези на проверявания. Следователно проверка може да бъде извършвана по всяко време на действие на административния договор. Единствената предпоставка, при това относима не конкретно към крайните срокове за осъществяване на проверки по договорите за БФП, а въобще към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ (включваща и извършването на проверки), е въведеният в чл.3, §.1 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл.27, ал.3 ЗПЗП и задължението, да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за предоставяне на БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции, с единственото правнозначимо за него законодателно ограничение, свързано с четиригодишния давностен срок по чл.3, ал.1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 от момента, в който нередността по смисъла на чл.1, §1 е извършена.

Констатираните от органа нарушения, са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, считано от датата на сключване на договора за предоставяне на БФП - 08.10.2014 г. От значение в случая е не дали извършените проверка са осъществени след изтичане на мониторинговия период, нито дали производството по налагане на финансовата корекция е извършено след него. Определящо е това, дали нарушенията, установени от административния орган, са допуснати от бенефициера преди изтичане на периода на мониторинг. В случая се обсъждат 2016 г., 2016 г. и 2018 г., т.е. точно в рамките на мониторинговия период.

Съдът установява, че с Решение № 63/27.03.2023 г. по адм.д. № 255/2022 г. на Административен съд Видин, потвърдено с Решение № 10305/30.10.2023 г. по адм. дело № 5382/2023 г., Четвърто отделение на ВАС, е отменено Решение за налагане на ФК № 05/311/01344/3/01/04/03 с изх.№ 01-6500/9165#20 от 11.10.2022 г. (л.357), с което на „Рабиша Инвест“ ЕООД и С. И. Х. е определена финансова корекция в размер на 55641,09 лева, представляващи 15% от получената субсидия за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи и 370940,60 лева, представляващи 100% от получената субсидия за наличие на функционална несамостоятелност на финансирания проект и/или изкуствено създаване на условията за получаване на помощта. В частта по т.1 от отменения АА се урежда същия спор, между същите страни. Касае се за идентични нарушения и идентични материалноправни основания. Т.е. действително съдът вече е разгледал този спор, но не и по същество. Той е отменил наложената финансова корекция на процесуално основание, а именно, че АО допуснал нарушение, като не е обсъдил продължителната професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта С. Х., както и количествата валежи.

В настоящия АА, при обсъждане на подаденото възражение в т.3, АО е посочил: „Приложени са обаче само епикризи, не свидетелстват за продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта, каквото е изискването на разпоредбата на §.1, т.27 от Допълнителната разпоредба Наредба № 30 от 11.08.2008 г. във връзка с чл.48, ал.1 от наредбата. Съгласно б.„б" от т.27 форсмажорни обстоятелства са „продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта“, като в случая тя не е удостоверена посредством съответните писмени документи. Направеният от административния орган извод се подкрепя и от мотивите на влязлото в сила съдебно решение № 63 от 27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 5382/2023 г. по описа на ВАС.“.

В същата т.3 са обсъдени метеорологичните условия, които също не са приети за форсмажорни обстоятелства.

С тези си обсъждания на възражението АО е приложил мотиви, които елиминират процесуалното нарушение по необсъждане на конкретни елементи от фактическия състав. Достатъчен е фактът на обсъждането, а не това, дали възраженията са приети за основателни или не, тъй като последното е въпрос по съществото на спора.

Следователно, макар и сега обжалваната ФК да преповтаря буквално и изцяло отменената вече ФК (отменена с влязлото в сила решение по адм. дело № 255/2022 г. на Административен съд Видин), позоваването на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК няма място в това производство. Сега обжалвания административен акт не е нищожен на това законово основание, независимо че се касае за идентичност на страни, нарушения и мотиви.

По тези изложени съображения няма пречка настоящият състав на съда да се произнесе по материалната законосъобразност на този акт.

Съдът счита, че липсва законово основание С. И. Х. да бъде освободена от наложена финансова корекция на основание това, че е продала своето предприятие на едноличен търговец на другия жалбоподател. След отчуждаването тя не е сключила договор с кредитора, в случая ответник по жалбата, че няма да отговаря за задълженията си солидарно с правоприемника „Рабиша Инвест“ ЕООД. Чл.15, ал.3 от ТЗ изисква споразумение с кредиторите за освобождаване от отговорност, а не споразумение с приобретателя на предприятието, което е направено в конкретния случай. В този смисъл, правилно ФК е наложена както на прехвърлителя, така и на приобретателя на предприятието на ЕТ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. След продажбата и заличаването на ЕТ, отговорността продължава да се носи от физическото лице в това му качество, а не в качеството му на търговец. На това основание, претенцията на Харалампиева, че не е отговорна поради отчуждаване на предпиятието, е лишена от основание.

Твърдението, че е недопустимо за налагането на ФК да се прилагат Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., които не са били действащи към датата на сключване на административния договор, тъй като са влезли в сила на 30.08.2019 г. и поради това представляват прилагане на нормативен акт с обратна сила също е неоснователно. Аргумент в тази насока е Решение № 3618 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. дело № 14154/2019 г., Първо отделение. В него изрично е посочено, че: „обратната сила на правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон. Докато при действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закона, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон. Освен това, за бенефициерите е имало яснота за дължимото от тях поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписаните договори за финансова помощ. Както в наредбите, така и в договорите са уредени задълженията на бенефициерите и е установена отговорността им при неизпълнение на тези задължения. Правилата определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения.“.

На това основание, не се касае за прилагане на нормативен акт с обратна сила. Правилно и законосъобразно е приложението на приетите с по-късна дата от тази на сключване на договора, правила за определяне размера на санкцията.

Същественото и определящо при обсъждане на конкретния правен спор се свежда единствено до твърдяното форсмажорно обстоятелство, дължащо се на тежкото здравословно състояние на С. Х..

§.1, т.27, б) от ДР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. изисква „продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта“, за да е налице форсмажорно обстоятелство.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза не обсъжда трудоспособността на С. И. Х., а цялостното ѝ здравословно състояние, което определя като сериозно. Базирайки се на 25 епикризи от България и 2 епикризи от Германия установява, че в следствие лечение на аденом на хипофизата, изразяващо се в една неуспешна оперативна интервенция и последвалите поради тази причина реоперативни интервенции с пластики, се е стигнало до хронично увредено състояние, съпътствано от многобройни допълнителни сериозни заболявания. Целта на лечението на лицето е да не прогресират повече патологичните промени, а да се стационират на това ниво.

Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице, което счита за компетентно изготвено.

В тази връзка съдът съобрази и факта, че година и половина след сключване на административния договор Харалампиева е поискала с Молба вх.№ 02-6500/5138 от 13.04.2016 г. (л.452), административният орган да ѝ разреши преобразуване на предприятието и в последствие продажбата му, с оглед здравословното ѝ състояние, водещо до невъзможност да изпълнява задълженията си като стопанисваща изградения с финансовата помощ туристически комплекс.

Тази молба е игнорирана от Фонда и, както се установява от доказателствата по делото, жалбоподателят е продължила да изпълнява задълженията си. А според свид. В. Щ. С., здравословните си проблеми сериозно са затруднявали Харалампиева в изпълнение на служебните ѝ задължения.

Следователно още през 2016 г. приобретателя на финансовата помощ вече е била в тежко здравословно състояние, уведомила е кредитора си за това, но поради липса на отговор от негова страна не се е стигнало до промяна в договорното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.: „Страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай, че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на §.1, т.27 и при спазване на условията на този член“.

В случая форсмажорното обстоятелство по начина, по който е предвидено в наредбата, а именно „продължителна професионална нетрудоспособност“ не е документирано в съответствие с регламентиращата този термин Наредба за медицинската експертиза. Същевременно §.1, т.27, б) от Наредба № 30 и не препраща изрично към Наредба за медицинската експертиза, съответно не изисква ползвателят на помощта да бъде трудоустроен. Ако се имаше предвид това, то щеше изрично да бъде формулирано по този начин в поднормативния акт. Липсата на такова изрично изискване означава само, че продължителната професионална нетрудоспособност подлежи на доказване за всеки конкретен случай. И в настоящия случай тя безспорно е доказана. Здравословното състояние на С. Х. като цяло е тежко и е било тежко още през 2016 г., когато тя е уведомила Фонда за това. Чисто житейски то не би могло да се да се обсъжда като даващо възможност за полагане на труд. Освен основното и съпътстващите заболявания, вещото лице коментира и психичните последици за пациента в тези случаи. Т.е. категорично се касае за продължителна нетрудоспособност.

Обстоятелството, че се е налагало неколкократно хоспитализиране на жалбоподателката, както през целия мониторингов период на договора, така и след него, е допълнително доказателство в тази насока.

Следователно в случая приобретателят на помощта е била изправена пред форсмажорно обстоятелство, дължащо се на тежкото ѝ здравословно състояние, довело до продължителна професионална нетрудоспособност. Независимо от него, тя е изпълнявала задълженията си по договора, но на 13.04.2016 г. (л.452) е уведомила РА, че вече не може да се справя. С това уведомление, тя е изпълнила задължението си по чл.48, ал.2 от Наредба № 30.

Съдът приема за безспорно, че се касае за неизпълнение на административния договор и то именно по начина, установен от административния орган. Същевременно обаче това неизпълнение се дължи на форсмажорно обстоятелство, което при условията на чл.48, ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., изключва отговорността както на С. И. Х., така и на „Рабиша Инвест“ ЕООД, като правоприемник на нейното предприятие.

В случай, че не се касаеше за форсмажорно обстоятелство, то констатираното неизпълнение на административния договор в частта на предвидените в бизнес плана приходи от дейността, би могло и следваше да се обсъжда като нарушение и то детайлно по години и като размери. Но в случая е приложима предвидената в наредбата клауза за липса на отговорност на двамата жалбоподатели, която ако не е съобразена и спазена от административния орган, изключва законосъобразността на наложената финансова корекция.

Въз основа на горния анализ се налага извод, че не са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция по описаните от ответника нарушения на договорни и нормативни задължения на жалбоподателите. Поради това издаденият административен акт – Решение за налагане на финансова корекция (РНФК) № 05/311/01344/3/01/04/4 с изх. № 01–6500/9165#46 от 02.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“-София, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на делото на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 7137,42 лева съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и наличните доказателства за реалното им заплащане. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от процесуалния представител на ответника, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4, във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е определено в минималния предвиден размер с оглед материалния интерес по настоящето дело и действително осъщественото процесуално представителство на жалбоподателите.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 05/311/01344/3/01/04/4 с изх. № 01–6500/9165#46 от 02.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“-София, с който на „Рабиша Инвест“ ЕООД, със седалище с. Рабиша, общ. Белоградчик, обл. Видин и С. И. Х. от гр. Видин е определена финансова корекция в размер на 37094,06 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие“ да заплати в полза на „Рабиша Инвест“ ЕООД със седалище с. Рабиша, общ. Белоградчик, обл. Видин и С. И. Х. от гр. Видин разноски за водене на делото в размер на 7137,42 (седем хиляди сто тридесет и седем лева и четиридесет и две стотинки) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.