Решение по дело №176/2018 на Административен съд - Видин

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 123

гр. Видин, 02.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Трети октомври

през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

176

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на Н.З. ***, против Уведомително писмо изх.№ 01-6500/2398 от 23.04.2018г. за отказ от одобрение на парцели поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2017 г., издадено от Зам. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие".

В жалбата и в с.з. се излагат съображения, че атакуваното УП се явява незаконосъобразно, като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при несъблюдаване на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Посочва се, че неправилно са били въведени ограничения за одобряване на парцели, поради недостиг на финансови средства със Заповеди на Министъра на земеделието по чл.4, ал.5 от Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, при положение че такива ограничения следва да се разпишат в цитираната Наредба, а не със Заповеди на Министъра на земеделието. Твърди се също така, че неправилно е отказано одобрението на парцелите, след като всички неодобрени парцели са площи с угар, за които, съгласно чл.11, ал.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11, не се предоставя плащане.

Иска се от Съда да постанови решение, с което се отмени обжалваното УП като незаконосъобразно. Претендират се и направените по делото разноски. 

Ответникът – Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Посочва, че още при подаване на заявлението за подпомагане, земеделският производител е бил информиран за обстоятелството, че ще бъде одобрен по мярка 11, само при наличие на финансов ресурс за поемане на петгодишен ангажимент по подаденото заявление. Именно тогава, бенефициентът изрично в нарочна декларация е записал, че същият е запознат, че ще бъде одобрен за предоставяне на финансова помощ при наличието на финансов ресурс. Същият е запознат и със заповедите на министъра, които не са обжалвани и са станали стабилен административен акт.

Иска се от съда  да  отхвърли жалбата като неоснователна и се присъдят направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Министърът на земеделието и храните със Заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г. е определил 01.03.2017 г. за начална дата на прием на заявления за подпомагане по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за кампания 2017 г. относно мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. В т.2 от заповедта е наредено, през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г., с които се поема нов ангажимент или се разширяват поети ангажименти по реда на чл.20, ал.6 от Наредба №7/2005 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекологичен климат“ и чл.17, ал.4 от Наредба №4/2015 г. за прилагане на мярка 11 „Билогично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.

Със Заповед №РД 09-278/31.03.2017 г., издадена от Министъра на земеделието и храните е изменена т.2 от Заповед №РД 09-160 от 28.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните.

Със Заповед №РД 09-361/13.04.2017 г., Министъра на земеделието и храните е изменил и допълнил предходните две заповеди, като се създават т.4 и т.5. В т.4 е записано, че приемът на заявления за подпомагане да се извърши след изразено и представено писмено съгласие от страна на земеделския стопанин, че одобрението за участие и предоставянето на финансова помощ ще се извърши под условие, че е наличен или се осигури финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните ангажименти по мярка 11 „Биологично развитие“ от ПРСР 2014-2020 г.. А в т.5 е записано: „Одобрението за участие на площи и животни по мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за заявленията за подпомагане, приети по реда и при условията на т.2, б.“В“ и т.4 през кампания 2017 г. да се извършва единствено при условие, че по данни на ДФЗ – РА за съответната мярка е налице наличие на финансови средства за поемане на петгодишните ангажименти по приетите заявления.“.

При съобразяване на обявения в Заповедта период за прием на 26.05.2017 г. жалбоподатерят  подал Заявление за подпомагане 2017 г. по мярка 11 „Биологично земеделие“ УИ 05/090617/07923. Процесното заявление е придружено с Декларация / лист 56 от делото/, собственоръчно подписана от жалбоподателя,  с която последният е декларирал, че е запознат със следното: „Заявлението ми за подпомагане за кампания 2017г. по горепосочената мярка ще бъде одобрено за участие и ще ми бъде предоставена финансова помощ, само при условие, че се осигури финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните ангажименти по съответната мярка от ПРСР 2014-2020 г., съгл. заповед №РД 09-361 от 13.04.2017 г. на Министъра на земеделието и храните.“.

Към преписката е приложена и докладна записка от Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ -  изх.№ 03-0416/1624 от 11.04.2018г. относно извършването на последващи действия, свързани с получени данни от дирекция „Финансова“, за наличие на недостиг на средства за обезпечаване на нови ангажименти и нови площи по мярка 11 “Биологично земеделие“. В записката е посочено, че предвид състоянието на бюджета, в случай на включване в мярката на всички нови заявения и парцели за кампания 2017г. ще има недостиг на финансов ресурс в размер на 44 114 496,90 лева, с възможност  да нарасне и е предложено да бъде отказано одобрението им за кампания 2017г..  

С Уведомително писмо за отказ от одобрение поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2017 г., изх. №01-6500/2398 от 23.04.2018 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, оспорващият е уведомен, че съгл. разпоредбите на чл.31, §1 от Регламент №1306/2013 г. и съгл. чл.77, §1 от Регл. 1303/2013 г., плащанията от страна на Комисията за приноса на ЕЗФРСР не надвишават бюджетните задължения, както и плащанията от страна на Комисията на приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове за всяка програма се извършва в съответствие с бюджетните кредити и при условие, че са налични средства. В УП е посочено, че след извършен анализ на всички декларирани площи, животни и пчелни семейства по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2017 г. е установена липса на финансови средства за плащане на всички нови ангажименти и новозаявени парцели. Съгл. разпоредбите на чл.9 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., плащанията за биологично земеделие се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.. В тази връзка е невъзможно одобрението на нови многогодишни ангажименти или новозаявени парцели поради недостатъчен бюджет по мярката. Именно поради това е постановен и обжалвания в настоящото производство отказ – поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие“.

По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, включително и посочените в УП три броя заповеди на Министъра на земеделието и храните.

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема следното:

Жалбата се явява допустима, като подадена против подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, с който се засяга неблагоприятно правната сфера на неговия адрес, от лице имащо правен интерес и в законоустановения за това срок, видно от представените от административния орган доказателства в тази насока.

Разгледана по същество си същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, Съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Оспорваният акт е обективиран в писмена форма и е издаден от Зам. Изпълнителния директор на ДФ " Земеделие " като административен орган, разполагащ с материална компетентност. На основание чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция в Република България като акредитиран орган за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове. В § 1 т. 13 от ДР на ЗПЗП е дефинирано, че "Разплащателна агенция " е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове ... по правилата на законодателството на Европейския съюз. ДФ "Земеделие" е акредитиран в качеството му на единствена разплащателна агенция за Република България на основание Заповед № РД-09-1166/20.12.2006 г. / обнародвана в ДВ бр. 3 от 12.01.2007 г. /, Заповед № РД-09-835 от 20.12.2007 г. / обн. в ДВ бр. 2 от 08.01.2008 г. / и Заповед № РД 09-863/25.11.2008 г. на Министъра на земеделието и горите / обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г. / и съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № 79 от 01.06.2006 г. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на РА.

По силата на чл.2б, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство. Съобразно правомощията си установени в чл.11а от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство.

Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а разпоредбата на чл.10, т.7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" установява правомощие на Изпълнителния директор да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган – Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", на когото със заповед № 0З-РД/715/27.06.2017 г. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е делегирал на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП правомощията си на изпълнителен директор да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл.1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, и да издава и подписва актове за издаване на акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "АЕП", мярка 10 „Агроекологичен климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ (т.1 и т.7 от заповедта).

Следователно оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност.

Безспорно УП, предмет на съдебното обжалване съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, който е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити, като Съдът не констатира и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът приема, че оспореният административен акт съответства и на материалния закон.

От фактическа страна акта е обоснован с недостига на финансови средства по мярка 11 „Биологично развитие“ за кампания 2017 г.

Следва да се посочи, че условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г..

 Съгласно чл.9 от Наредбата  „Плащанията за биологично земеделие се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.“. В тази връзка е и разпоредбата на чл.31, §1 от Регламент №1306/13, съгл. чл.77, §1 от Регл. №1303/2013 г., плащанията от страна на Комисията за приноса на ЕЗФРСР не надвишават бюджетните задължения, както и плащанията от страна на Комисията на приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове за всяка програма се извършва в съответствие с бюджетните кредити и при условие че са налични средства. Предвид посочената нормативна регламентация се налага извода, че законът регламентира като материалноправна предпоставка за отказ за одобрение недостигът на финансови средства.

Ето защо неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че незаконосъобразно ограниченията за одобрение на парцели, поради недостиг на финансови средства се разписват със Заповеди на Министъра на земеделието. В случая издадените заповеди на Министъра на земеделието се явяват издадени в изпълнение на посочените по-горе нормативни разпоредби и то след анализ на усвоените и разполагаеми финансови средства.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че недостигът на парични средства за обявения прием е налице при решаване на въпроса за подпомагане от компетентния орган по конкретното заявление, т.е отпуснатите средства са изчерпани като резултат от уважени заявления за финансиране по същата мярка и сключените договори. Видно от представената докладна записка на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е, че  бюджетът по мярката е изчерпан и недостигът на средства е в размер на 44 144 496,90 лева.

Безспорно е също така, че още при подаване на заявлението за подпомагане, земеделският производител е бил информиран за обстоятелството, че ще бъде одобрен по мярка 11 само при наличие на финансов ресурс за поемане на петгодишен ангажимент по подаденото заявление. Същият е подписал нарочна декларация в тази връзка, като е бил запознат и с издадената заповед от Министъра на земеделието и храните, която не е обжалвана и е влязла в законна сила.

Недостигът на необходимия финансов ресурс и към 2018 г., е и причината за  направена промяна на чл.41 от Наредба №4, като е добавена втора алинея, която води до промяна на вида на заявлението за кампания 2018 г., т.е. вече такива не се приемат, поради липсата на финансиране. Т.е. ако има средства в следващите години, ще бъдат приети заявленията на земеделските производители и ще им бъдат отпуснати необходимите средства, поради което и няма как заявлението да се приеме за кампания 2017 г. и да се чака евентуалното финансиране на програмата в по-късен етап.

Изложените правни изводи не се променят и предвид обстоятелството, че заявените от жалбоподателя парцели са угар и по силата на закона не им се следва финансиране. Следва да се отбележи, че  ангажимента който се поема и който би се явил нов ангажимент спрямо тези площи е пет годишен и няма пречка през посочения период тези площи да се засадят с култури, за които се следва финансиране.

Предвид изложените съображения жалбата като неоснователна   следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора и съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за осъществената правна защита в размер на 100 /сто/ лева, определено съобразно чл.7, ал.1, т.4, във вр. с § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Видин,

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.З. ***, против Уведомително писмо изх.№ 01-6500/2398 от 23.04.2018г. за отказ от одобрение на парцели поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. за кампания 2017 г., издадено от Зам. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА Н.З. *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: