№ 13746
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110113561 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ч. Г. Т., ЕГН **********, с адрес град
София, ул. „Ж“ № 3, чрез адвокат С. Л. Миланова, от САК, със съдебен адрес – град С
против П. С. Д., ЕГН **********, с адрес - град С.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили договор за правна защита и съдействие,
като същата го е упълномощила да я представлява по гр.д.№43504 /2019 година по описа на
Софийски районен съд - 81 състав.
Твърди се, че между страните било уговорено възнаграждение по договора за правна
защита и съдействие в размер на 15% (петнадесет процента) от заявения и защитен
материален интерес, който съгласно данъчни оценки на имотите възлиза на 58041,40 лева.
Твърди се, че защитимия материален интерес е в размер на 1/2/една втора/, т.е. на стойност
29020,70 лева.
Твърди се, че съгласно сключения между страните договор възнаграждението за
адвокатска защита възлиза на 15 %, т.е. на 4353,10 лева.
Сочи се, че ответницата е заплатила сумата от 350,00 лева авансово, като не е
заплатила разликата от общия уговорен размер. Твърди се, че по делото е постановено
Решение № 20213130 на 02.10.2020 година.
Твърди се, че между страните е подписан Протокол – споразумение на 12.12.2021
година, като се твърди, че в т.3 на същия Възложителят – ответницата е потвърдила, че е
заплатила само 350,00 лева от общо договорената сума за водене на гр. дело № 43504/2019
година по описа на Софийски районен съд, договорена като 15% от заявения защитен
материален интерес.
Твърди се, че поради неплащане от страна на ответницата са били изпращани
съобщения , вкл. и такова със заверено съдържание, с кои, но такова плащане не е било
извършено.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди П. С. Д., ЕГН
1
**********, с адрес - град С да заплати на Ч. Г. Т., ЕГН **********, от град София, ул. “Ж“
№3, сумата от 4000,00 лева, представляваща остатък от договорно възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие, както и да заплати лихва за забава, за периода от
25.02.2022 година до депозиране на исковата молба и законна лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 15.3.2022 година до окончателното и изплащане.
Прави се искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен.
С отговора на исковата молба се възразява, че процесния договор е недействителен,
поради липса на съгласие.
Ответницата твърди и въвежда в процеса възражение за унищожаемост на Протокол-
споразумение от 12.12.2021 година, като твърди, че е била въведена в заблуждение чрез
измама при подписването му.
В условията на евентуалност се прави възражение за размера на дължимия адвокатски
хонорар.
Ответницата не оспорва, че е подписала пълномощно за процесуално
представителство/без дата/, но оспорва да е подписала договор за правна защита и
съдействие в екземпляра от кочан, представен от ищеца заедно с пълномощно във
фотокопие.
Твърди се, че между подписаното от ответницата и представеното от ищеца има
различия в двата документа - в поредността на изписване при попълване на данните - първо
е ЕГН после гр. София, а в представеното от ищеца копие първо е гр. София после ЕГН.
Твърди се, че в екземпляра на ответницата изписването на № на делото е на два реда, а в
другия на един ред. Твърди се, че има разлика в подписана ответницата.
Ответницата твърди, че не е виждала и подписвала договор за правна защита с
посоченото в него съдържание за плащане на хонорар в размер на 15% от защитения
материален интерес.
С отговора на исковата молба се оспорва и твърдението, че ответницата дължи това
възнаграждение и въз основа на сочения от ищеца протокол – споразумение.
Твърди се, че ответницата е била въведена в заблуда при подписването на този
документ, като и било обяснено, че го подписва във връзка с връщането на документите по
делото от страна на адвоката – ищец, а впоследствие е разбрала, че съдържа и признание за
дължимост.
Ответницата сочи, че е подписала пълномощно без дата в края на м. март 2020 г. при
среща определена от ищеца в едно кафене. Сочи се, че тогава е платила 350,00 лева, . Твърди
се, че ищецът е внесъл документа в съда със заявление с вх.№ от 1.04.2020 г., като е поискал
за новото насрочване ответницата да бъде уведомена чрез него.
Оспорва се от ответницата твърдяното от ищеца, че многократно я е търсил и се
твърди, че са неверни. Ответницата сочи, че са говорили само веднъж и е поискала от ищеца
да я уведоми, за да присъства на делото.
Твърди, че ищецът я е уведомил, чак на 29.09.2020 година, след като заседанието се е
състояло, като твърди, че не и било съобщено, че е приключила първата фаза на делбата.
Твърди се, че делото беше отлагано поради пандемичните мерки, като се сочи, че
ответницата е боледувала от тежък Ковид и не е контролирала достатъчно хода на делото.
Твърди се, че ответницата е разбрала, за приключването в първа фаза от появата на
15.06.2021 г. на назначеното вещо лице за оценка на имотите.
2
Твърди се, че звъняла многократно на ищеца и след като не получила отговор му
изпратила съобщение, на което той отговорил в 0.40 часа на 16.06.2021 г. „стига сте ми
писали, когато е нужно ще ви потърся“.
Твърди се, че ответницата посетила съда и проверила делото и се консултирах се с
адвокат, който и заявил, че са пропуснати възможностите за защита.
Твърди се, че веднага на 17.062021 година, ответницата депозирала молба на основание
чл.35 ГПК и оттеглила даденото пълномощно на адвокат Т..
Твърди се, че ответницата се явила лично в заседанието на 22.06.2021 г. по процесното
гр.д.43504/2019 г. на 81с-в на СРС и поискала отлагане или спиране на период от 6 месеца за
постигане на извънсъдебна спогодба. Твърди се, че това ответницата е сторила не поради
тежко заболяване на бившия й съпруг, каквито внушения прави ищецът, а с цел да ограничи
щетите от продължаване на делото.
Твърди се, че по делото за делба е била постигната извънсъдебна спогодба, с която
делото приключило през м. ноември 2021 година.
Твърди се, че след оттегляне на пълномощното неколкократно ответницата е търсила
по телефона адвокат Т. за да върне документите, но той не отговарял.
Твърди се, че ответницата срещнала случайно ищецът на 5.11.2021 г. и поискала да и
върне документите. Сочи се, че ищецът и се обадил през декември 2021 година и на
12.12.2021 г. и определил среща отново извън кантората си,. Описва се, че ищецът и
ответницата се срещнали на паркинг пред магазин „Била“, където подписала протокола -
споразумение с мисълта, че отношенията им са приключени окончателно. Твърди се, че в
момента на подписването ответницата не е обърнала внимание на втората част на текста на
т.3, където след декларацията на ищеца, че е получил авансово платени 350 лв., се съдържа
признание от нейна страна за дължими общо 15% от защитения имуществен интерес, без да
се посочва конкретен размер.
Твърди се, че ответницата осъзнала този факт, след като получила приложената от него
покана по телепоща и два ММС от 04.03.2022 г. и от 06.03.2022 година, че дължи още 4000
лв. хонорар. Твърди се, че ищецът умишлено е заблудил ответницата, че подписва
споразумение за връщане на документите, но целта е била да си създаде доказателство, че
му дължа хонорар.
С отговора на исковата молба се заявява възражение срещу размера на иска, като се
твърди, че претендирания размер не отговаря на свършената от ищеца работа.
Прави се искане съдът да отхвърли предявения иск и присъди на ответницата разноски
по производството по настоящето дело.
В съдебно заседание на 21.02.2024 г., в което е приключено съдебното дирене, ищецът
– редовно призован, явява се лично, не се представлява.
Ответницата в съдебното заседание, редовно призована, явява се лично, представлява
се от процесуален представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
По делото е представен в оригинал Договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че ответницата в настоящото производство в качеството на доверител е възложила
на ищеца в настоящото производство в качеството на довереник, а последният е приел да
извърши от името и за сметка на доверителя действия по защита и реализиране на правата и
интересите на ответницата чрез осъществяване на процесуално представителство по гр. д. №
43504/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 81-състав. В договора е записано, че
3
ответницата дължи на ищеца възнаграждение в размер на 15 % (петнадесет процента) от
размера на защитения материален интерес, както и че същата е заплатила 350 лв. авансово
при сключване на договора. Остатъка от възнаграждението, съгласно договора, в размер на
4005 лв. са дължими до 11.12.2020 г.
Въз основа на сключения между страните Договор за правна защита и съдействие
ответницата е упълномощила ищеца да извършва процесуално представителство от нейно
име и за нейна сметка по гр. д. № 43504/2019 г. по описа на СРС.
По делото е представен и Протокол-споразумение от 12.12.2021 г., с което ищецът е
върнал на ответницата документите, които се намирали в негово държане, поради оттегляне
на договора за правна защита и съдействие от страна на ответницата. В протокола е уредена
клауза в т. 3, в която е описано, че ответницата е заплатила авансово 350 лв. по Договора за
правна защита и съдействие от общо договорената сума за процесуално представителство по
гр. д. № 43504/2019 г. по описа на СРС в размер на 15 % от материалния интерес по
посоченото гражданско дело.
По делото е представена и Покана за доброволно изпълнение, изпратена от ищеца до
ответницата и връчена на същата на 01.03.2022 г., с която ищецът кани ответницата да
заплати в 7-дневен срок остатъка от договореното адвокатско възнаграждение в размер на
4003 лв.
По делото са представени като писмени доказателства Решение № 89557 от 11.04.2017
г. по гр. д. № 65512/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 117-състав, с което е
прекратен бракът между Р и П. С. Д. (ответницата в настоящото производство), Справка по
данни за физическо лице от Служба по вписванията – гр. София за лицето Р и
Удостоверение с рег. № 433200-98277/05.09.2023 г. от Столична дирекция на вътрешните
работи, отдел „Пътна полиция“, от която става ясно, че Р е собственик на 6 броя МПС.
По делото е приложено гр. д. № 43504/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 81
състав за извършване на съдебна делба на имуществото, собственост на Р и П. Д., придобито
през време на брака им. От документите по делото се установява, че ищецът в настоящото
производство е извършил пасивно процесуално представителство, изразяващо се в
получаване на призовки и книжа по гореописаното гражданско дело, както и активно
процесуално представителство, чрез явяване на едно съдебно заседание на 29.09.2020 г. С
молба с вх. № 25103636/17.06.2021 г. П. Д. оттегля пълномощното на адв. Ч. Т. по гр. д. №
43504/2019 г. С молба с вх. № 25160415/04.11.2021 г. Р е поискал прекратяване на гр. д. №
43504/2019 г. поради сключване на договорна делба между страните. По гр. д. № 43504/2019
г. е постъпила и молба с вх. № 25004494/21.01.2022 г. от П. Д., с която се иска прекратяване
на делото поради сключване на доброволна делба между страните. Производството по гр. д.
№ 43504/2019 г. е прекратено поради оттегляне на иска с Определение № 20046538 от
05.07.2022 г.
На основание чл. 176, ал. 1 ГПК по искане на ответницата съдът е разпоредил ищецът
да се яви лично и да отговори на поставените от ответницата въпроси. Ищецът се яви лично
и отговори на поставените въпроси точно и ясно. Ищецът не направи признание на
неизгоден за него факт. В тази връзка следва да се отбележи и че според чл. 175 ГПК
обясненията се преценяват във връзка с цялата доказателствена съвкупност.
По делото е допусната и изготвена комплексна съдебно-графическа и съдебно-
техническа експертиза, от която става ясно, че имената „П. С. Д.“ в редовете под подписите
за „Клиент“ и за „Упълномощител“ и подписите за „Клиент“ и „Упълномощител“ в
представените Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно, са изписани от П. С.
Д.. От заключението на вещото лице става ясно, че останалите текстове в Договора за правна
защита и съдействие и Пълномощното, както и подписите за „Адвокат“ и за „Упълномощен“
са изпълнени от Ч. Г. Т.. Безспорно се установи и че за изписване на текстовете и подписите
в представените по делото Договор за правна защита и съдействие и Пълномощно са
4
използвани четири различни по оптично-физични свойства сини мастила/химикални пасти.
Последното дава основание на съда да приеме от фактическа страна, че тези текстове са
изписвани по различно време.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на анализа на
доказателствения материал, който съдът прима за безпротиворечив.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните осъдителни искови претенции:
- по иска за главница – с правна квалификация чл.286 във връзка с чл.79, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите във връзка с чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата;
- по иска за лихва за забава – с правна квалификация чл.124, ал.1 във връзка с чл.86 от
Закона за задълженията и договорите,
- възраженията на ответницата за нищожност на договора поради липса на съгласие е
такова с правна квалификация по смисъла на чл.26, ал.2, предложение второ от Закона за
задълженията и договорите;
- възражението на ответницата за унищожаемост на договора поради измама е такова с
правна квалификация чл.29 от Закона за задълженията и договорите.
За да се уважи предявения иск, то следва ищецът да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие със
сочения в исковата молба предмет, че е постигнато съгласие между страните за всички
съществени клаузи по договора в т. ч. и не само: соченото гражданско дело, уговореното
възнаграждение, срок на договора и др., както и че ищецът е изпълнил точно задълженията
си и за ответницата е възникнало задължение за заплащане на уговорената сума. Ищецът
следва да установи, че са възникнали предпоставките за заплащане на възнаграждение, както
и неговия размер. В тежест на ответницата е установяване на направените от нея
възражения в отговора на исковата молба.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 495 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/2009
г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, упражняването на адвокатската
професия, съгласно определението в чл. 2 от Закона за адвокатурата е дейност за правно
съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и
юридическите лица. Тази дейност се осъществява чрез устни и писмени консултации и
становища по правни въпроси, изготвяне на книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др.,
свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите пред органите
на съдебната власт, пред физически и юридически лица срещу уговорено между адвоката и
клиента възнаграждение - чл. 36 Закона за адвокатурата. С оглед тези основни
характеристики на адвокатската дейност, е налице основание да се приеме, че договорните
отношения между адвоката и клиента представляват разновидност на договора за поръчка.
Видно от клаузите на приетия по делото Договор за правна защита и съдействие,
ответницата в качеството на доверител е възложила на ищеца в качеството на довереник, а
последният е приел да извърши от името и за сметка на доверителя действия по процесуално
представителство по гр. д. № 43504/2019 г. по описа на Софийски районен съд.
Ответницата е направила възражение за нищожност на гореописания договор на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2, поради липсва на съгласие.
Липса на съгласие е налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание
волеизявления, ако те не се отнасят до един и същи предмет. Към това основание се отнасят
и случаите, при които външно волята е обективирана чрез надлежно поведение, но зад
изявлението липсва вътрешно волево решение. В едни случаи правният субект съзнава, че
5
не желае правните последици, въпреки изявлението си, а в други - не е в състояние да
осъзнае това. Липсата на съгласие е такъв съществен порок на сделката, при който тя не
може да произведе правни последици още от момента на сключването . При нищожната
сделка тя е обременена с такъв тежък порок, който води до така наречената абсолютна
недействителност или начална нищожност. Липсата на съгласие ще е налице, ако няма две
насрещни съвпадащи се по съдържание за един и същ предмет волеизявления.
По принцип липсата на съгласие, като основание за прогласяване на нищожност на
договора трябва да е налице към момента на сключването на договора.
От заключението на допусната по делото СГЕ се установи, че съдържанието на
Договора за правна защита и съдействие е изписано с четири различни химикални пасти, от
което логично следва, че елементите от съдържанието на процесния договор са изписани по
различно време. Ето защо не може да се приеме, че поставените подписи на страните
отразяват съгласието им с изписания в съдържанието на договора размер на адвокатското
възнаграждение. Следователно липсва пълно и главно доказване на съгласие между страните
за сключване на договора със съдържанието, което е представено в настоящото
производство. Това означава също, че косвено се оборва и наличието на изявление на
ответницата, с което същата да се е задължила към ищеца за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 15 % от материалния интерес по гр. д. № 43504/2019 г. по описа
на СРС. Нещо повече, от представеното заключение на вещото лице се установи, че
съдържанието на договора относно дължимото възнаграждение е изписано от ищеца в
настоящото производство. От така изложеното следва, че ищецът не доказва пълно и главно
по смисъла на чл.154 от ГПК - наличието на съгласие на ответницата относно съществен
елемент на договора за правна защита и съдействие, а именно размера на дължимото
адвокатско възнаграждение. Не се доказа, че ответницата е била запозната с въпросното
възнаграждение в размер на 15 % от материалния интерес, както и че е положила подписа си
под съдържанието на договора, който е представен в настоящото производство.
От гореизложеното следва, че възражението е основателно и Договорът за правна
защита и съдействие е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
На следващо място, ответницата прави възражение за унищожаемост на Протокол-
споразумение от 12.12.2021 г. по чл. 29, ал. 1 ЗЗД, като сключено поради измама.
Измамата, по смисъла на чл. 29 от Закона за задълженията и договорите представлява
умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде мотивирано да сключи
определена сделка. Фактическият състав включва кумулативно наличието на: 1. формирана
невярна представа за действителното положение у лицето, което като страна по сделката,
следва да направи волеизявление за сключването . 2. Това заблуждение може да се отнася
до всички елементи на сделката – т. е. до нейното съдържание, съществени елементи или
модалитети, а може да е насочено към мотивиране за сключване на сделката. 3. Авторът на
измамата следва да съзнава както действията си и тяхната насоченост, така и правните
последици от тези действия, а сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с
това поведение т. е. да е сключена в резултат на измамата. Като основен критерий за наличие
на предпоставките по чл. 29 ЗЗД се определя това, че измамата като основание за
унищожаемост на сделките, следва така да е опорочила волята на лицето, че ако последното
би действало, съзнавайки действителното положение, никога не би сключило такава сделка.
Този сложен фактически състав и съответстващите му юридически факти следва да бъдат
установени в хода на съдебното производство, за да е налице това основание за
унищожаемост на договора.
Доколкото от гореописаното в мотивите към настоящото решение става ясно, че липсва
съгласие на ответницата по отношение на дължимото адвокатско възнаграждение, то може
да се направи индиция, че към момента на подписване на споразумението ответницата не е
знаела за дължимото възнаграждение. От съдържанието на въпросното споразумение е
6
видно, че то има за цел прекратяване на отношенията между страните и предаване на
книжата, които адвокатът е притежавал към този момент. Дължимото адвокатско
възнаграждение е съществен елемент от договора за правна защита и съдействие и като
такъв е следвало да бъде уреден именно в този договор, а не в споразумение, сключено след
оттегляне на пълномощното от ответницата. От съвкупната преценка на клаузите, описани в
процесното споразумение, съдът приема, че по своята същност, то има за цел предаване на
документите, които са били в държане на ищеца, а не подписването му с цел възникване на
права и задължения. Нещо повече, въпросната клауза е формулирана неясно и въвежда в
заблуждение. Според т. 3 от процесното споразумение „Страните Възложител и Изпълнител
се съгласяват, че са заплатени авансово 350.00 лв. (триста и петдесет лева) от общо
договорената сума за водене на гр. д. № 43504/2019 г. пред Софийски районен съд,
договорена като 15 % (петнадесет процента) от заявения – защитен материален интерес. От
така формулираната клауза не става ясно, че се дължи заплащане на допълнително
възнаграждение в размер на 15 % от материалния интерес по гражданското дело, по което е
осъществено процесуалното представителство. Клаузата навежда на убеждението, че
страните се съгласяват, че са платени 350 лв. за адвокатско възнаграждение. Процесният
документ е изготвен от ищеца в настоящото производство и е представен от него като
доказателство по делото. От това може да се заключи, че ищецът е бил запознат със
съдържанието на споразумението към момента, в който го е представил на ответницата за
подпис, както и с факта, че към този момент е липсвало съгласие на ответницата за размера
на дължимото адвокатско възнаграждение. В този смисъл ищецът умишлено е предоставил
на ответницата документ, с който същата да признае свое задължение, за което не е дала
своето съгласие. По този начин ищецът умишлено е въвел ответницата в заблуждение
относно дължимия размер на адвокатското възнаграждение.
От гореизложените мотиви става ясно, че ответницата е въведена в заблуждение към
момента на подписване на споразумението, поради което и възражението за унищожаемост
на същото на основание чл. 29 ЗЗД е основателно.
Доколкото липсват други доказателства, че между страните е постигнато съгласие за
сключване на Договор за правна защита и съдействие със съдържанието, посочено от ищеца,
то искът е недоказан, поради което и неоснователен.
Доколкото искът за главното вземане е отхвърлен като неоснователен, то и акцесорното
вземане за лихва следва да се отхвърли. Така заявената претенция за лихва за забава за
периода от 25.02.2022 година до депозиране на исковата молба – 15.3.2022 година е в размер
по смисъла на чл.162 от ГПК – 21,11 лева, като поради неоснователност на иска за главното
вземане – главницата по процесния договор следва да се отхвърли, като обусловено
акцесорно вземане от дължимостта на главното.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ответницата.
Ответницата претендира разноски в общ размер на 1805,00 лв., а именно: сума в
размер на 1000,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, сума в размер на 650,00 лв. –
депозит за изготвяне на СГЕ, сума в размер на 5,00 лв. за издаване на съдебно удостоверение
и сума в размер на 150,00 лв. за издаване на удостоверение от СДВР, отдел „Пътна
полиция“.
Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така
договореното възнаграждение. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Съдът, след като съобрази фактическата и правна сложност на делото и явяването на
процесуалния представител на четири на брой съдебни заседания, както и задължителната
практика на СЕС, обективирана в Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година
7
по дело C‑438/22, ECLI:EU:C:2024:71, приема, че дължимите се разноски за адвокатското
възнаграждение сторени от ответника не следва да бъдат намалявани и се присъдят в размер
на 1000,00 лева.
Ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати сума в размер
на 1000,00 лв., представляваща сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, сума в размер на 650,00 лв. – депозит за изготвяне на СГЕ, сума в размер
на 5,00 лв. за издаване на съдебно удостоверение и сума в размер на 150,00 лв. за издаване
на удостоверение от СДВР „отдел „Пътна полиция“.
При този изход на спора на ищеца разноски не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 286 от Закона за задълженията и договорите,
и на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 36, ал. 1 от Закона за
адвокатурата, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и недоказани предявените от Ч. Г. Т., ЕГН
**********, с адрес град София, ул. „Ж“ № 3 искове с правно основание чл. 286 ЗЗД във вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 36, ал. 1 Закона за адвокатурата и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, с които се иска от съда да осъди П. С. Д., ЕГН **********, с
адрес - град С да заплати на Ч. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С, сумата от 4000,00 лева,
представляваща остатък от договорно възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие за процесуално представителство по 43504/2019 година по описа на Софийски
районен съд, както и да заплати лихва за забава, за периода от 25.02.2022 година до
депозиране на исковата молба – 15.3.2022 година – 21,11 лева и законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 15.3.2022 година до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Ч. Г. Т., ЕГН **********, с адрес град С да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на П. С. Д., ЕГН **********, с адрес - град С сумата в размер на 1805,00 лв.,
представляваща сторените разноски в производството по гр. дело № 13561/2022 година по
описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8