РЕШЕНИЕ
№ 5217
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110212767 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. И. Д. срещу Наказателно постановление (НП) №
124/12.05.2020 г. издадено от директора на СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра
на здравеопазването.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради неправилно
приложение на закона. Посочено е, че в случая нарушена е заповед на министъра на
здравеопазването, която няма силата на закон и не е нормативен акт, а същата противоречи
на закона, забраняващ носеното на облекло, скриващо напълно лицето. Допълнено е, че на
жалбоподателя не му е осигурена от държавата предпазна маска в нарушение на чл. 63, ал. 9
ЗЗ. Позовава се на конституционните си права и твърди, че задължението за носене на маски
противоречи на Конституцията и законите, като освен това не е медицински оправдано.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. Д., редовно призован, се явява лично и
поддържа жалбата си. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които сочи, че е бил
на тренировка в парка с кучето си и в джоба си е имал маска, но никой не го е питал дали я
носи. Допълва, че не е могъл да тренира с маска. Оспорва твърденията на свидетеля, че е бил
с друг човек, който е избягал при идването на полицейските служители. В пледоарията си по
съществото на делото моли за отмяна на НП, тъй като с действията си не е застрашил
човешки живот или здраве, като се позовава и на неспазването на противоепидемичните
мерки от други лица.
Административнонаказващият орган – СДВР /доколкото съдебното следствие по
делото е приключило преди влизане в сила на измененията на ЗАНН, обн. с ДВ бр. 109/2020
г./, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Панайотова, която оспорва жалбата.
Моли НП да бъде потвърдено, тъй като нарушението е несъмнено доказано. Допълва, че
1
мерките не са били нововъведени, а са се прилагали от 11.03.2020 г. след въвеждането на
извънредното положение в страната, като посредством медиите те са били разяснени
многократно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.05.2020 г. около 10:00 ч. свидетелят П. В. К. – на длъжност младши полицейски
инспектор при 04 РУ, СДВР се намирал в района на парка зад Х Х в гр. С. Той получил
сигнал, че в парка има лица без маски и се насочил в указаната посока. Там той видял две
лица, като едното избягало. На място в парка /градинката зад хотел Х/ свидетелят лично
установил, че жалбоподателя Г. Д. се намирал в парка с кучето си, като същият не бил
поставил защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и устата му. Като
преценил, че парка представлява открито обществено място и с оглед въведените в страната
противоепидемични мерки, свидетелят К. приел, че от жалбоподателя е извършено
нарушение.
При така установената фактическа обстановка, на 01.05.2020 г. св. П. К. съставил
АУАН № 124/01.05.2020 г. на жалбоподателя Г. Д. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето, като в акта вписал, че неносенето на предпазна маска на обществено място е в
нарушение на Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., вр. Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и на
свидетел при съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Актът
бил връчен на жалбоподателя, който не изложил писмени възражения срещу акта, като не е
подал и възражение в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. На 11.05.2020 г. св. К. съставил докладна
записка до началника на 04 РУ СДВР, в която посочил, че е съставил процесния акт в 10:00
часа, един час преди разпореждането на свой пряк началник да не се съставят актове по ЗЗ.
При пълна идентичност на фактическото описание на нарушението и дадената му
правна квалификация на 12.05.2020 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление от директора на СДВР, но в него е посочено, че жалбоподателят е нарушил т.
9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която се
допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., с която е въведено задължебнието за всички
лица, които се намират на открити или закрити обществени места, да носят защитна маска.
По делото липсват доказателства за дата на връчване на Наказателното постановление
на жалбоподателя, като жалбата срещу НП е депозирана в СРС на 28.01.2021 г. Едва след
изпращане на административната преписка до съда, на 09.09.2021 г. е образувано и
процесното НАХД.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
П. К., както и дадените от жалбоподателя кратки обяснения, а също и от събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.
283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, тъй като същите са подкрепени от писмените доказателства по
делото. Свидетелят потвърждава, че лично е възприел, че жалбоподателят не е имал
поставена маска, закриваща носа и устата му, макар че е бил на открито обществено място.
Самият жалбоподател признава, че действително е бил без поставена маска, като дава и
обяснение за причината за това. А писмените доказателства послужиха за установяване на
компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и за конкретното
съдържание на цитираната в НП заповед на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят не оспорва вмененото му нарушение от фактическа страна, а доводите му
са изцяло правни.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
2
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /с оглед датата на депозирането й/, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи
съгласно Заповед № 8121К-11353/20.12.2018 г. и представените от СДВР 2 броя
удостоверения, при спазване на процесуалните правила, но при нарушение на материалния
закон.
В процесното НП (както и в АУАН) макар и лаконично е описано административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, с което са изпълнени изискванията на
чл. 42, ал. 1, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е посочена и датата и мястото на
нарушението, включително и факта, че жалбоподателят се е намирал на открито обществено
място. Но е налице известно разминаване в посочване на конкретната нарушена заповед на
министъра на здравеопазването. Наказващият орган в изпълнение на правомощията си по
чл. 53, ал. 2 ЗАНН е уточнил коя е приетата за нарушена точка от заповедта на министъра,
поради което и съдът следва да прецени дали с описаното деяние е нарушена именно
посочената в НП т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването, с която се допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., а не и посочената в
АУАН заповед от 10.04.2020 г.
Въпреки така установеното от фактическа страна, съдът намира, че е допусната
съществена нередовност на НП, а именно позоваването в него на неотносима заповед на
министъра на здравеопазването. Видно от текста на приложената по делото Заповед № РД-
01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването /приложена по делото/, в нея се
създава цитираната в НП т. 9, която предвижда задължението за носене на предпазни маски
за всички лица, които се намират на открити или закрити обществени места /включително и
паркове/. Но актосъставителят и наказващият орган изцяло се пренебрегнали т. 2 от така
цитираната заповед, която гласи, че същата е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г.
включително. Но на жалбоподателя е вменено нарушение, извършено на 01.05.2020 г., т.е.
след края на приложимостта на въведените ограничителни мерки с цитираната заповед. В
случая е ирелевантно дали с нова заповед на министъра на здравеопазването са продължени
същите мерки или те са видоизменени, доколкото такава друга заповед не е посочена в НП.
Цитираната Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването е
издадена по време на въведеното в страната извънредно положение, продължило от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., като нарушението се твърди да е извършено именно по време
на извънредното положение. Общоизвестен факт са множеството последователни заповеди
на министъра на здравеопазването, регулиращи различни противоепидемични мерки,
включително и задължение за носене на маски, като в случай на ангажиране на
отговорността на лице за тяхното нарушаване и с оглед бланкетния характер на чл. 209а, ал.
1 ЗЗ, е необходимо ясно да се посочи приложимата към момента на нарушението правна
уредба, за да се прецени дали осъщественото поведение е било наказуемо. Но това не е
сторено в процесното НП, като е посочена като нарушена заповед с изтекъл срок на
валидност. Това се явява самостоятелно основание за отмяна на НП поради нарушение на
материалния закон.
В контекста на приетото по-горе, не се налага обсъждане на спора по същество,
включително и относно субективната страна на нарушението и наложеното за него
административно наказание, както и правните доводи на жалбоподателя.
3
Посочения недостатък на обжалваното НП препятства правото на защита на
санкционираното лице, като констатираното нарушение не може да бъде отстранено в
съдебната фаза, доколкото съдът не може да санира и валидира НП, с оглед правомощията
му и характера на настоящето производство.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че допуснатото нарушение на материалния
закон е основание за отмяна на наказателното постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 17 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 124/12.05.2020 г. издадено от директора на
СДВР, с което на жалбоподателя Г. И. Д. е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т. 9
от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4