Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3297 05.08.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание
на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9428
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Стайгър” ЕООД, ЕИК
********* против ЗК „Олимпик Лимитид”,
рег. № 71103, чрез клон България, ЕИК *********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 257 КЗ /отм./, вр. с чл.
45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на * г. около 6:00 часа, при движение по ** в посока М.П.в
гр. П,, собствен на ищеца т.а.„*, ДК № *** претърпял ПТП – удар с МПС „**”, ДК
№ ***извършващо маневра „завой наляво” на кръстовището с ул. „С.П.”, отнемайки
предимство. Бил съставен КП № *.
Образуваното наказателно производство против виновния
водач приключило с одобрено споразумение с Протокол № 777/25.09.2017 г. по НОХД
№ 4445/2016 г. на ПРС, XVIII н.с. Бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343, ал.3, вр. с чл. 342, ал. 1 НК – че при
управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1,
пр.1; чл. 20, ал.2; чл. 25, ал.1; чл. 37, ал.1, чл.123, ал.1 ЗДвП.
Вследствие на инцидента, за вещта на ищеца настъпили
материални щети – множество вреди, довели до „тотална щета”.
Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно ЗП №
28115000708627/05.03.2015 г., действаща към момента на произшествието, следвало
да бъде ангажирана отговорността на ответника. Въпреки уведомяване за ПТП,
образуваната преписка по щета, извършените три опис – заключения и поканите за
плащане, ответникът не покрил вредите.
Поради
изложеното и доколкото действителната стойност на МПС възлизала на 6000 лева,
се моли за осъждане на застрахователя по ГО да я плати, като обезщетение за
имуществени вреди, както и 1804,38 лева – обезщетение за забава за периода
21.06.2015 г. – 06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на ИМ в съда – 06.06.2018 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
иска по чл. 226, ал.1, вр. чл. 257 КЗ /отм./, вр. с чл.
45 ЗЗД :
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че
в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в наличието на „тотална щета” на притежавания
от него лек автомобил „**”, ДК № *** както и
техния размер.
В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а – при
установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането –да докаже,
че е погасил претендираното обезщетение.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за частично основателен
по следните съображения:
От
приложените писмени доказателства – КП, описи по щета, в т.ч. наличните такива
в приобщеното досъдебно производство № 160/2015 г. по ОСО – П., се установяват
– настъпилото ПТП, неговият механизъм, участниците и причинените материални
щети по МПС на ищеца. По тези въпроси принципно няма и спор.
Образуваното наказателно производство против виновния
водач на МПС „*”, ДК № ** – е приключило
с одобрено споразумение с Протокол № 777/25.09.2017 г. по НОХД № 4445/2016 г.
на ПРС, XVIII н.с., като същият е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал.3, вр. с чл. 342, ал. 1 НК – че при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.5, ал.1, т.1, пр.1; чл. 20, ал.2; чл. 25, ал.1; чл. 37, ал.1, чл.123, ал.1 ЗДвП.
Съгласно чл. 300 ГПК – влязлата
в сила присъда /на която по последици се приравнява одобреното споразумение/ на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С доклада на делото
/Определение № 9926/05.10.2018 г./ съдът е отделил като неподлежащи на
доказване на основание чл. 300 ГПК, обстоятелствата, че водачът на МПС „*”, ДК
№ ** е извършил деянието, за което е признат за виновен, че това деяние е
противоправно и е извършено виновно. Ето защо се установява настъпването на ПТП
по вина на този водач, вследствие на което са причинени материални щети по МПС
на ищеца.
Видно
от представената застрахователна полица № ЗП № 28115000708627/05.03.2015 г., за посочения
л.а., е налице валидно
застрахователно правоотношение по ГО, с период на 06.03.2015 г. до 05.03.2016 г.,
действало в срока на твърдения инцидент и покриващо съответния риск. Ответникът
е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй
като рискът при застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от
възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от
виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
Между страните принципно не е спорно, че в резултат на произшествието,
са настъпили имуществени вреди за ищеца – повреди на притежавания от него автомобил.
Несъмнено е установена и причинната връзка между деянието и вредата, защото
настъпилите щети се явяват пряка и непосредствена последица от удара с
автомобила, управляван от виновния водач. Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Ответното дружество следва
да обезщети ищеца за причинените му имуществени вреди в резултат на инцидента.
Настъпилите щети са подробно индивидуализирани по вид и
стойност в приетите по делото първоначална и допълнителна САТЕ. Според
експерта, стойността на ремонта /части, труд/ за пълното възстановяване на
автомобила е 13 813 лева. Средната пазарна стойност на л.а. „*”,
регистриран и използван като т. а., към датата на ПТП е 4181 лева.
Съгласно
разпоредбите на чл. 208, ал.3
и чл. 273, ал.2 КЗ /отм./, обезщетението по задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите следва да бъде равно и не може да надвишава действителния
размер на вредата към деня на събитието /в този смисъл е и задължителната
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., ІІ т.о., и Решение № 52 от 08.07.2010 г.
по т.д. № 652/2009 г., І т.о. и др./. Според чл. 203, ал.2 КЗ /отм./, действителната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. От
заключението на САТЕ се установи, че пазарната стойност на МПС на ищеца е била 4181
лева към датата на ПТП, както и, че само стойността на частите и труда за
ремонта възлиза на 13813 лева. Налице е хипотезата на причинена „тотална щета”
по смисъла на чл. 193, ал.4 КЗ /отм./, според който - тотална щета на моторно превозно средство
е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават
70 на сто от действителната му стойност. Следва да се присъди установената от
ВЛ пазарна цена.
С оглед
изложеното, съдът приема, че главният иск за репариране на претърпените
имуществени вреди, е доказан по основание и до размера от 4181 лева. Сумата се
дължи ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното погасяване, като последица, а за разликата до пълния размер от
6000 лева – искът следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Установи се
наличие на главен дълг. Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава от датата на деликта, т.е. отговаря
за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент
– аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /отм. - от деня на уведомлението
застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице
вместо застрахователя/. По прекия иск отговорността на застрахователя произтича
от закона и покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането,
който изпада в забава от настъпване на непозволеното увреждане /Решение № 86/10.07.2012
г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о.; Решение № 170/6.04.2011 г. на ВКС по
т.д. № 143/2010 г., I т.о.; Решение № 50/25.04.2012 г. на ВКС по т.д. № 95/2011
г., II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./. В съответствие с нормата
на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана. А съобразно чл. 86 ЗЗД,
при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва. Така, обезщетението за имуществени вреди от 4181
лева се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.06.2015
г. до предявяване на иска. Изчислена от съда на осн.
чл. 162 ГПК, чрез он-лайн калкулатор, лихвата възлиза
на 1257,28
лева. До този размер искът е доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до
първоначалната стойност от 1804,38 лева – отхвърлен.
За пълнота,
относно искането за изменение на исковете, чрез намаляване на размерите –
процесуалните способи за допускане на това изменение, са, както бе посочено –
чрез оттегляне или отказ за съответната разлика, т.к. се касае за десезиране на съда с част от предмета на спора /в т. см. е
и съд. практика - Решение № 114/19.01.2017 г. по гр.дело № 1357/2016 г. на
Второ гр.о., ВКС и мотивите в т.2В в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г.
на ВКС по т.д. № 4/2014 г., ОСГК/. Доколкото такива изрично не бяха заявени от
ищеца, искането бе отхвърлено, при което молбата не се отразява на обхвата на
произнасяне на съда по същество, т.к. валидно десезиране
на практика не е извършено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн.
чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил е списък по чл.
80 ГПК /л.115/ и доказателства за плащане на: 312,18 лева - ДТ; 150 лева –
депозит за САТЕ и 680 лева – платено а. в., съгл. ДПЗС /по отношение на което
не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок –
приключване на устните състезания по делото/. По съразмерност, на ищеца се дължат
795,90 лева. Ответникът не претендира разноски, при което такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Олимпик Лимитид”, рег. № 71103, чрез клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Гоце Делчев” № 142-142А да
плати на „Стайгър” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Бенев” № 11, следните суми: 4181 лева /четири хиляди сто осемдесет
и един лева/ - главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди по
собствен на „Стайгър” ЕООД т.а.„**”, ДК № *** настъпили в резултат на пътно – транспортно
произшествие от * г. в гр. П., причинено от водач на МПС - „*”, ДК № ***за който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с
ответното дружество, съгласно полица № 28115000708627/05.03.2015 г.; 1257,28
лева
/хиляда двеста петдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ - обезщетение
за забава за периода 21.06.2015 г. – 06.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 06.06.2018 г. до окончателното
погасяване, както и общо 795,90
лева /седемстотин деветдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ - разноски
по съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове над уважените до първоначалните размери
на претенциите, а именно - до 6000 лева за главницата и до 1804,38 лева – за обезщетението
за забава за посочения период, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК
/л.10/:
IBAN: *** ****
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ М. Боева
Вярно с оригинала.
М.К.