МОТИВИ по НОХД №89/2016 год. по описа на ОС-Хасково:
С обвинителен акт Хасковска окръжна прокуратура е
повдигнала обвинение против подсъдимия И.Т.К. от гр. Хасково затова, че на 12.VІ.2015
год. в гр. Хасково отнел чужда движима вещ – телефон марка „LG SPIRIT H440N” с
ИМЕЙ ************* на стойност 322 лв. от владението на Я.И. Г. с намерение
противозаконно да го присвои, като употребил затова и сила, и заплашване и
деянието представлява опасен рецидив- престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
Подсъдимият заявява пред съда, че желае да се проведе
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК и то при условията
на чл. 371, т. 2 от съшия, като прави изявление, че признава всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се
събират доказателства за проверка на същите. Декларира също така съгласие
самопризнанието му и всички събрани на досъдебното производство доказателства
да се ползват при постановяване на присъдата.
В обвинителната си реч прокурорът пледира, че обвинението
е доказано по безспорен и категоричен начин съобразно дадената по обвинителния
акт правна квалификация на деянието. Пледира за осъдителна присъда. Досежно
наказанието подчертава, че е налице много висока степен на обществена опасност
на деянието, по- висока в сравнение с други случаи на извършване на
престъпления от същия вид, като изтъква
обстоятелствата, че е осъществена и психическа, и физическа принуда, същата е
приложена спрямо единадесетгодишно дете, използвано е хладно оръжие, а е била
нанесена и телесна повреда, макар лека по смисъла на НК. Най- после, след
завършване на изпълнителното деяние на престъплението „грабеж”, подсъдимият
принудил пострадалата да остане с него за един продължителен последващ период
от време, през който тя е била изплашена до смърт и силно стресирана. Сериозно отегчаващо обстоятелство
представлявало и съдебното минало на подсъдимия, който бил изтърпял общо 10
ефективни присъди. Настоящото престъпление пък извършил само около три месеца
след последното си излизане от затвора. Поради това пледира за наказание
„лишаване от свобода” в размер между средния и максималния, предвиден от
закона, а именно- 13 години и шест месеца, което след редукцията с една трета по
силата на чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК и вр. чл.58а от НК да остане в
размер на 9 години.
Пострадалата от престъплението- Я.И. Г. е малолетна.
Нейните родители и законни представители- свид. И.Г. и Р.Г. при разпитите си на ДП /а и
при разпитите на самата я. Г., на които е присъствувал нейният баща- свид.И.Г./
са заявили, че не желаят да им бъдат предявявани материалите по делото, нито да
бъдат информирани за хода на наказателното производство.
Защитникът на подсъдимия на свой ред заявява от името на
своя подзащитен, че всички признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са били
осъществени. Взема становище единствено по размера на наказанието, което следва
да се наложи. Поддържа, че подсъдимият е осъзнал деянието си и искрено съжалява
за стореното. Подчертава оказаното пълно съдействие за разкриване на
обективната истина по време на ДП, вкл. чрез направени пълни самопризнания и улесняването
с това на разследващите органи. Пледира за налагане на наказание близо до
минималния, предвиден от закона размер и намаляването му с 1/3.
Като съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност
със събраните на досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен
съд при условията на чл. 373, ал. 3 от НПК приема за установена следната
фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Подс. И.т.К. е на 43 год. Родом от гр.******., но през
последните години живее в Хасково. Адресно регистриран е на ул.”С.З.” №**, но
на практика не пребивава там. *****, със завършено основно образование, безработен,
не притежава никаква професионална квалификация, нито полага усилия да си
намери работа и осигурява средства за материална издръжка чрез полагане на
труд. С лоши, отрицателни лични характеристични данни. Многократно осъждан,
като данните за съдебното му минало ще бъдат подробно анализирани при обсъждане
на правната квалификация на деянието и наказанието.
Пострадалата
я. Г. е била на *** навършени години към момента на извършване на деянието,
ученичка в **** клас в ОУ”***** *****”- ****. Живее в гр.***** на ул.”С.П.” №****
във вход *, на *** етаж ап.**- последният от редицата блокове по улицата. Израснала
в спокойна семейна среда. Нейният баща И.Г. е ****, **** от БА, **** на **** в ***
**** в Хасково, което се намира буквално през улицата срещу жилищния блок, в
който семейството живее. Майка й Р.Г. е **** ***** в **** №* „****”.
На 12.06.2015
год. пострадалата я. била на училище до
около 14 часа, след което се прибрала у дома. ОУ”**** *****” също е в
непосредствена близост до дома й. Обадила се на приятелка, която обаче отказала
да излезе с нея. Тръгнала към кварталния магазин „******”, откъдето си купила
малка бутилка минерална вода. По това време подсъдимият се намирал наблизо в
района- седял на пейка в кварталния парк и пиел кафе. Бил облечен с жълта
тениска с къс ръкав и сини панталони, на главата си носел светла на цвят
бейзболна шапка с козирка. Бил обут с гумени чехли. На ръката си носел часовник
с розов цифеблат и розова на цвят каишка. Слушал музика със слушалки, включени
в телефона му. Носел през рамо черна чанта, в която държал нож, тип кухненски,
с дървена, кафява на цвят дръжка, с обща дължина 29,5 см, с дължина на острието
19 см. Забелязал детето още на отиване към магазина. Тя също го забелязала. Силно
впечатление й направил розовия часовник. По едно време подс. К. решил да тръгне в посока към парк
„Кенана”, който започва след блока на пострадалата, и станал от пейката. я. се
задала по обратния път и точно в този момент решила да се обади на баща си по
телефона. Извадила мобилния си апарат
марка „LG SPIRIT H440N” с ИМЕЙ *************. Подсъдимият го забелязал и
решил да го вземе. Последвал я на разстояние 4-5 м.
Пострадалата завила зад блока и
влязла във вход Б, в който живее. Спряла на площадката на първия етаж, извикала
асансьора и зачакала. През това време и подсъдмият влязъл във входа, застанал
до нея на площадката и попитал „Работи ли асансьора”. Пострадалата отвърнала,
че го е извикала. Двамата влезли в асансьорната кабина. Тя заявила, че е за
последния етаж, а той натиснал бутона за някой от по- долните етажи. я. отново
извадила телефона от чантичката си. Веднага след потеглянето, подс.К. натиснал „стоп”- бутона и асансьорът спрял между
етажите.
Подсъдимият извадил от своята
чанта ножа, насочил го към главата на пострадалата и издърпал със сила телефона
от ръцете й. я. решила да вика за помощ и дори извикала, при което той прибрал
ножа, за да освободи едната си ръката, и запушил устата й. Извикал й да млъкне.
След малко поотпуснал хвата и тя отново се опитала да извика, но тогава той й
нанесъл два удара с ръка в областта на дясната буза и устата. я. усетила вкус
на кръв в устната кухина.
Подсъдимият натиснал бутона за
първи етаж. Когато асансьорът слязъл обратно, той хванал пострадалата здраво за
ръката, извел я от кабината, а след това и от входа и я повел със себе си.
Насочил се към гробищен парк, който се намира на края на града и в началото на
парк „Кенана”. Според твърденията му, постъпил така, защото още нямал идея как
да „се отърве” от нея, без тя да се развика и привлече нечие внимание. Искал да
се разделят някъде по- далече от града. Пътем преминали покрай оградата на
поделението, в което служи бащата на я.. Тя му предложила да отидат при него,
като го уверила, че баща й ще му даде пари. Подсъдимият замълчал. Отминали
поделението и стиганали до гробищата. Там спрели до един гроб, за който я. си
помислила, че е на негови бизки, но всъщност подсъдимият го избрал, защото до
него имало пейка. Той запалил цигара и дал втора на я., да я остави. Поискал
шишето с вода и „прелял” гроба. След като си допушил цигарата, подсъдимият я повел
към друг краен квартал на града, който е в съседство- „Куба”. Там й посочил
един жилищен блок на ул.”*** *** ****** ******”, казал й да се качи на
четвъртия етаж, да позвъни и да търси В., която била бившата му жена. След това
да й предаде, че той е долу и моли да му донесе пари. я. се качила на четвъртия
етаж, позвънила няколко пъти, но никой не отворил. Когато се върнала обратно,
подсъдимият го нямало. Влязла в хранителен магазин на №101 на същата улица. В магазина
работела свид.Р.В.. я. описала подсъдимия и попитала свидетелката дали го е
виждала, но получила отрицателен отговор. Тръгнала да излиза, когато
продавачката я запитала дали се е изгубила. Тогава я. се разплакала и
несвързано запончала да разказва какво се е случило. Затреперила, била видимо
много изплашена. Не била в състояние да каже телефонните номера на родителите
си. Около 14,40 часа свид.В. подала сигнал на
тел.112. Дошли полицейски служители- и получили първи обяснения от
пострадалата.
По- късно
същия ден я. била разпитана като
свидетел от разследващ полицай, с което първо действие по разследването
започнало и ДП.
На следващия
ден- 13.06.м.г.- събота, подс.К. продал телефона,
който отнел от пострадалата на свид.Т.Ю. за сумата от
30 лв. Тя от своя страна го подарила на внука си- свид.А.О..
На
16.06.2915 год. вследствие на осъществени ОИМ и действия по разследването,
подсъдимият бил установен по даденото от пострадалата описание и задържан.
Същият ден били установени и разпитани и свидетелите Т.Ю. и А.О., като с
протокол за доброволно предявяне, вторият предал телефона /л.6 от ДП/. На следващия ден, при надлежно проведени
разпознавания подс.К. бил разпознат както от свид.я. Г. като лицето, което я
нападнало на 12.06.2015 год. /л.39/, така и от свид.Т.Ю.
като лицето, от което тя закупила телефона на 13.06.с.г /л.36/. Самият подсъдим
направил пълни и подробни самопризнания.
Със
заключение на оценителна експертиза /л.48- 50/ е установено, че стойността на отнетия
мобилен телефон, закупен като нов едва преди два месеца, вкл. след приспадане
на овехтяване от 3% възлиза на 322.00 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от показанията на свидетелите я. Г., Р.В., Т.Ю., А.О., П.П., Л.Т.,
протоколите за проведени разпознавания, заключение на назначена експертиза и
другите писмени доказателства, събрани на ДП.
Ето защо, съдът констатира, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство многобройни
и разнообразни доказателства, които са убедителни, еднопосочни и
непротиворечиви за изводите по факткическата обстановка. Поради това няма
никакви съмнения и колебания относно извършителството на деянието и авторството
на подсъдимия.
По правната квалификация на
деянието:
При така установената фактическа обстановка и предвид
гореизложения анализ на събраните доказателства, съдът намира, че деянието на подс.И.Т.К. осъществява признаците на престъпление по чл.
199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” от НК и от обективна и от
субективна страна.
От обективна страна е осъществено отнемане на чужда
движима вещ– телефон марка „LG SPIRIT H440N” с ИМЕЙ ************* на стойност
322 лв., с намерение да бъде противозаконно присвоена, като затова са употребени
и сила, и заплашване спрямо пострадалата свид.я. Г..
Заплашване е осъществено посредством изваждане и насочване
към главата на свид.Г. на нож. Последният е с
внушителни размери- обща дължина 28,5 см., дължина само на острието- 19 см и
несъмнено представлява сериозно хладно оръжие, годно да причини значителни
наранявания и смърт. В този момент нападател и жертва са се намирали буквално
на една ръка разстояние един от друг- в асансьорна кабина. Ситуацията е била в
състояние да изгради у пострадалата представа, че подсъдимият е решен да
използва оръжието при нужда, а с това да
застраши живота и здравето й. Самата закана към такова действие е поради това
форма на заплашване по смисъла на чл.198 ал.2 от НК.
Сила
и насилие са приложени от извършителя неколкократно. Първо, самото отнемане на
владението на телефона е станало чрез употреба на сила- чрез насилствено
издърпване от ръцете на момичето. След това той е запушил с ръка устата й, за
да й попречи да извика за помощ. Най- сетне, възприемайки, че тя не е е
отказала от това свое намерение, и нанесъл два удара с ръка по лицето в
областта на дясната буза и устата, с които дори е причинил, макар лек
кръвоизлив в устната кухина.
И
физическата сила, и психическата заплаха са приложени с цел да се сломи
съпротивата на жертвата, да се улесни да се улесни отнемането на вещта и да се
подчини нейната воля на неговите намерения.
Стойността
на отнетото е тази, която е посочена по обвинителния акт- 322 лв.
От субективна страна съдът прие, че подс.К. е
действувал при извършване на деянието с пряк умисъл и
то предварителен. Още когато пострадалата е преминала покрай него на връщане от
кварталния магазин с телефон в ръце, е било
формирирано намерение и взето решение за действие. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер и предвиждал общественоопасни последици от деянието
си, но въпреки това пряко и непосредствено е целял постигането на същите.
Всички обективни признаци от състава на престъплението са се обхващали от
неговите представи.
С оглед на изложеното са осъществени всички обективни и субективни
признаци от състава на престъплението по чл.198 ал.1 от НК.
Събраните на ДП доказателства за съдебното минало на под.К. обаче водят
и до извод, че е налице и квалифициращ признак по чл.199 ал.1 т.4 от НК на
престъплението грабеж, а именно- деянието
е било извършено при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал. 1,
б. „а” от НК. В тази насока са от значение следните предходни осъждания на
подс.К.:
По Нохд №880/2013 год. на РС- Хасково с
Присъда № 89, влязла в сила на 22.І.2014 год. за престъпление по чл.195 ал.1
т.3 предл.І и т.4 предл.ІІ вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, извършено в
периода 10.ІХ.- 28.ІХ.2012 год. му е било наложено наказания „лишаване от
свобода за срок от 2 години, което да се изтърпи ефективно при първоначален
„строг” режим в затвор.
Впоследствие по реда на Чнд №13/2014 год. на РС- Хасково с Определение
№39, в сила от 19.ІІ.2014 год. на подс.К. е определено едно общо наказание
измежду тези, наложени му по гореописаното Нохд №880/2013 год. на РС- Хасково,
както и по Нохд №1278/2012 год., Нохд №725/2013 год., Нохд №663/2013 год. и
Нохд №802/2013 год., всички също на РС- Хасково вразмер на най- тежкото от тях,
а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години, което по реда на чл.24 от НК е увеличено с три месеца и в крайна сметка е постановено да изтърпи общо
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 3 месеца при първоначаен
„строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и приспадане
по реда на чл.25 ал.2 и чл.59 ал.1 т.1 от НК на изтърпя.та вече част от
наказанието, както и времето, през което спрямо осъдения е била изпълнявмана
мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Всички осъждания по кумулираните наказания са за тежки умишлени
престъпления и всички са били ефективни.
Така определеното общо наказание подс.К. е
изтърпял до 18.ІІ.2015 год., когато е бил освободен от затвора- Стара Загора по
изтърпяване.
С оглед обстоятелството, че гореописаните наказания са били групирани и
е било изтърпяно едно общо такова „лишаване от свобода”, както и предвид
неговия окончателен размер от 2 години и 3 месеца, следва извод, че настоящото
престъпление подсъдмият е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29 ал.1 б.”а” от НК. От момента на изтърпяването на общото наказание до
извършване на деянието са изминали по- малко от 4 месеца.
Подбудите за извършване на престъплението са– липсата на каквито и да
било трудови навици и желание да се издържа чрез полагане на труд, вместо което
трайно изградена и вкоренена нагласа към снабдяване с материални средства за издръжка
чрез посегателства спрямо чуждата собственост, незачитане на закона,
установения правов ред и правата на останалите членове на обществото.
Предвид гореизложеното съдът призна подс. И.Т.К. за
виновен в престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а” от НК, като прие, че коректната правна квалификация на деянието е
тази, дадена и по обвинителния акт.
По вида и размера на наложеното наказание:
Налагането на наказание трябва да преследва постигане на
целите, прогласени в чл. 36 от НК– да се поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. При това съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК съдът е длъжен да
съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършването му, както и всички други смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, които са били установени. Освен това установен от закона принцип
в наказателното право е, че когато отегчаващите обстоятелства по делото
обосновават квалифициращ признак– напр. в настоящия случай „опасен рецидив”,
същите не следва повторно да отегчават положението на подсъдимия при преценката
на размера на наказанието и не могат да се ценят като отегчаващи.
При преценка степента на обществена опасност на деянието съдът съобрази
следното:
Основателни са дводите, изложени от прокурора в неговата обвинителна
реч, че се отнася за деяние, чиято степен на обществена опасност е много по-
висока от обичайните случаи на извършване на престъпления от същия вид.
Аргументите затова са многобройни.
Първият и най- важен е свързан с личността на набелязаната жертва- **-
годишно момиче. Подбрана е беззащитна и особено уязвима жертва. Крехката й възраст-
граница между детство и тийнейджърство е специфично, укоримо, характерно за
казуса отегчаващо обстоятелство. От една страна- очевидно е, че пострадалата няма
как да окаже кой знае каква физическа съпротива. От друга- нейната крехка
психика търпи особени, несъмнено много по-големи поражения вследствие от
предприетото дръзко, брутално и безцеремонно посегателство срещу личността й-
физическо и психическо.
Второ, подсъдимият е предприел извършването на престъплението посред
бял ден /между 14 и 14,40 часа/, като макар на стълбищната площадка и в
кабината на асансьора да са били насаме с пострадалата, съществувала е
значителна вероятност да се появи друг човек. Това, че са били пренебрегнати
всякакви задръжки в тази насока и подобни съображения не са го възпрели е
признак на склонност към особена дързост и наглост не само спрямо законовите,
но и по отношение на общовъзприетите нравствени норми за поведение в
обществото.
Трето, както вече се подчерта по- горе- осъществени са и двете възможни
форми на насилие, като са употребени и сила, и заплашване. С това е
въздействано и върху психиката, и върху телесната неприкосновеност на
пострадалата. Заплахата е осъществена с внушителен по размери нож, годно да
причини смърт хладно оръжие. Същият е насочен към главата на свид.Г. /а според точните й показания- към шията/.
Има и още, след завършване на изпълнителното деяние на престъплението
грабеж, подсъдимият продължава да упражнява принуда спрямо малолетната я. за
още един доста продължителен период от време- най- вероятно от около половин
час. През това време, държейки я здраво за ръка, той я принуждава да го следва,
като против волята й най-напред я отвежда в гробищен парк, където престояват
известно време, след това в друг квартал на града и най –сетне я кара да се
качи на четвърти етаж в жилищен блок, където да търси въображаемо лице. Според
обясненията на подсъдимия, той постъпил така, защото през цялото това време не
могъл да намисли как да се отърве от нея, без тя да се развика за помощ и да
привлече вниманието към тях. Самата я. обаче дава показания, че докато са
отивали към гробищния парк /все пак сравнително усамотено място в делничен ден/
си е помислила, че подсъдимият вероятно се кани да я убие.
Тази допълнително упражнена принуда, макар неотносима като съставомерен
обективен признак към състава на извършения грабеж, освен че е била безполезна
и безсмислена, е нанесла допълнителни, също безсмислени психически поражения на
пострадалата, допринелсла е същата впоследствие да изпадне в шок /според свид.В. тя разказвала за случилото се несвързано и не могла
дори да си спомни телефонните номера на родителите си/ и е поради това
самостоятелно, съществено отегчаващо обстоятелство.
Смекчаващите обстоятелства, свързани със степента на обществена
опасност на деянието са относително ниската стойност на предмета на
престъплението- 322 лв., както и че приложената от подсъдимия сила, макар не
безобидна, все пак се е ограничила до два плесника и запушване на устата-
минимално необходимото, за да се осъществи принудителното отнемане на вещите от
владението на пострадалата и да се сломи волята й и не е ескалирала.
Степента на обществена опасност на дееца на свой ред е твърде висока.
Свързданите
с нея отегчаващи обстоятелства по делото са лошите характеристични данни на
подсъдимия– многократни осъждания, извън тези, които обосновават квалифициращ
признак „опасен рецидив” и които няма пречка да се ценят- той е постъпвал общо
пет пъти в затвор за изтърпяване на ефективни наказания „лишаване от свобода”,
където е прекарал общо повече от 13 години. Такива са и липсата на каквито и да
било трудови навици, професионална квалификация, както и изобщо на желание и
нагласа както да се изградят такива, така и да се издържа чрез полагане на
труд.
Смекчаващо
такова е оказаното пълно съдействие на разследването за установяване на фактите
по делото.
Като
прецени всичко гореизложено поотделно и в съвкупност, съдът намери, че основания за приложение разпоредбата на чл. 55
от НК изобщо не могат да се обсъждат.
След
цялостната оценка на всички гореизложени обстоятелства, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.54 ал.1 от НК при превес на отегчаващите обстоятелства и да се отмери в размер между
средния и максималния, предвидени от закона. Ето защо при установени от закона
граници на наказанието „лишаване от свобода” за конкретно извършеното
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК – от 5 до 15 години, съдът прецени, че
адекватния и справедлив размер в случая е 12 години.
Настоящият
съдебен процес обаче протече по реда на чл. 370 и сл. от НПК при условията на
чл. 371 т. 2 от същия. Поради това съдът на основание разпоредбата на чл. 373
ал. 2 е длъжен да определи наказанието и при условията на чл. 58а от НК, като в
конкретния случай, като се има предвид, че от една страна не е предвидено
наказание „доживотен затвор” или „доживотен затвор без право на замя.” /не следва да се обсъждат ал. 2 и ал. 3 на чл. 58а
от НК/, а от друга съдът отхвърли приложение на чл. 55 от НК /не е налице и ал.
4 на същия/, то наказанието следва да се наложи и при условията на ал. 1 от
същия, задължаващ към намаляване на размера с 1/3. Поради това съдът наложи на
подс. К. наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 години.
Така
наложеното наказание „лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален
„строг” режим на осн. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС и по аргумент от противното от
чл.59 ал.1 от същия, както и в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
– съгласно чл. 61 т. 2 от същия.
На
основание чл. 59 ал.1 от НК съдът зачете времето, през което спрямо подс. К. е
била приложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и задържане
за срок от 72 часа с постановление на
ОП- Хасково и задържане по реда на ЗМВРП за времето от 16.VІ.2015 год. до
1.ІІ.2016 год.
По
веществените доказателства и разноските:
Веществените
доказателства – ръчен часовник- силиконов, с розови циферблат и верижка; шапка
с козирка, бяла на цвят; черна кожена чанта с презрамка и метална, сребриста
закопчалка, СИМ- карта на мобилен оператор МТЕЛ и нож с обща дължина 28,5 см и
дължина на острието 19 см с кафява дръжка, като вещи без стойност съдът
постанови да се унищожат, след влизане
на присъдата в сила
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест
на подс. К. направените по делото разноски- само на ДП в размер на 359.84 лв. и
изцяло в полза на бюджета на ОД МВР- Хасково.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.
Съдия: