№ 54
гр. П. , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720200860 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №17-1158-005070/20.11.2017г., изд. от Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР – П., на В. ЦВ. ГР. с ЕГН **********, на основание
чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание глоба в размер 250 лв., за това, че на 02.10.2017 г., в 11.20
часа, в гр. П., ул. Димитър Благоев, управлявал собствения си лек автомобил „Шкода
Фабия“ с рег. №*********, без сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането..
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от
В.Г., който моли за отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага
съображения, че заплащането на наложената глоба е непосилно за него предвид
получавания доход от пенсия, възрастта и здравословното му състояние. Посочва, че
проверката е извършена в момент, в който бил спрял пред офис на застрахователна
агенция в кв. Даскалово, за да сключи договор за застраховка, след като констатирал,
че срокът на действие на предходния е изтекъл.
В съдебното производството жалбоподателят, редовно призован не е участвал.
Пълномощникът му – адв. Б.В. пледира за отмяна на наказателното постановление
като навежда възражения за издаването му в нарушение на процесуалните правила,
1
както и за недоказаност по несъмнен начин на вмененото на жалбоподателя
нарушение. Алтернативно излага доводи за приложимост на разпоредбата на чл.28а
от ЗАНН, тъй като случаят е маловажен.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на
съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. Същото е
установено с акт за установяване на административно нарушение серия Д, бл.
№0354878/02.10.2017г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата –
02.10.2017г., в 11.20 часа, в гр. П., ул. Димитър Благоев, спрямо В. ЦВ. ГР. е извършена
проверка от свидетеля ЕМ. В. АЛ. и К.Г.М. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към
ОД МВР П., при която същите установили, че Г. управлява собственото си моторно
превозно средство без сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въз основа тази констатация на място срещу В.Г. било образувано
административнонаказателно производство с цитирания АУАН като актосъставителят
– свид. А. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането. В съставения акт не били вписани обяснения или
възражения от страна на сочения като нарушител.
Със съставянето на АУАН свидетелството за управление на МПС на водача и
ксвидетелстото за регистрация на автомобила били иззети.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН В.Ц. не упражнил правото си на писмени
възражения
На 20.11.2017г., основавайки се на доказателствата по преписката и след
проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането наложил на Г.
2
административно наказание глоба за нарушението по-горе.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото -
показанията на свидетеля ЕМ. В. АЛ.; писмените доказателства: акт за установяване на
административно нарушение, серия Д, бл.№0354878/02.10.2017г., полица за сключена
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
№BG/02/117002627979 от 02.10.2017г., заповед №313з-281/09.02.2016г., издадена от
директор ОД МВР – П., както и на служебно събраните в съдебното производство
писмени доказателства - копие на опис №89, извадка от ЦАИСД – МВР и копие на
пощенски плик, намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по
несъмнен начин, което мотивира отмяна на обжалвания административнонаказателен
акт като незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно постановление се издава, когато е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В административнонаказателното производство тежестта
на доказването лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е
извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да се
правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в
чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва
съда. Отразените в него обстоятелства, послужили като фактическо основание за
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат
на доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за
тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и
доказателствената тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно
презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в
административнонаказателното производство съгласно чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства не установяват в необходимата
пълнота обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН. Разпитаният в съдебното следствие
свидетел – актосъставителят Е.А., не допринася в тази посока, тъй като заявява, че не
помни конкретните обстоятелства, при които е протекла проверката, включително
след предявяване на съдържанието на съставения от него АУАН. След като не
предоставя сведения относно възприетите факти, то наличието на съставен акт,
записите в който формално потвърждава, не е достатъчно, за да се приеме еднозначно,
че обстоятелствата в съдържанието му са отразени обективно и точно и съответстват на
действителността. По делото не е спорно, предвид позицията на жалбоподателя и
3
приетата полица за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” от
02.10.2017г., 13.30 часа, че към момента на проверката /осъществена два часа по-рано/
за автомобила не е имало сключен валиден договор. Обстоятелствата, от които обаче е
изведена тази констатация, представените от водача документи, направените от него
изявления, събраните по делото доказателства не изясняват. Предвид линията на
защита на жалбоподателя тези обстоятелства са релевантни за казуса и установяването
им би могло да има значение, включително в насока преценка по чл.28а от ЗАНН.
Доказването на вмененото административно нарушение не се ограничава до
установяването на обективните признаци от състава на административнонаказателната
норма, а предполага ангажирането на доказателства и в насока субективната
съставомерност.
Следва да се отбележи още, че АНО не е представили и доказателства в
подкрепа на твърдението, че жалбоподателят е бил собственик на превозното средство
към датата на нарушението. Това фактическо обстоятелство е от съществено значение,
с оглед диференцирания режим на наказване, установен в разпоредбите на чл.638, ал.1
и ал.3 от Кодекса за застраховането.
Не на последно място, изминалото време от установяването на нарушението до
връчването на процесното наказателно постановление съществено е ограничило
жалбоподателя да проведе адекватна защита. Видно от доказателствата по делото,
административнонаказателното производство е образувано със съставен акт от
02.10.2017 г. за нарушение установено на тази дата. Наказателното постановление е
издадено на 20.11.2017 г. , а е връчено три години и шест месеца по-късно – на
07.05.2021г. Макар давностните срокове за администравтивнонаказателно преследване
да не са изтекли, събраните служебно в съдебното производство писмени доказателства
установяват, че административният орган е предприел връчване на издаденото
наказателно постановление месец и половина преди изтичане на срока на
обикновената тригодишна давност – с изпращането на 19.08.2020г. на покана до
жалбоподателя за явяване в сектор ПП за връчване на наказателното постановление.
По делото не са ангажирани доказателства да са предприемани по-рано други действия
за връчване на издаденото срещу Г. наказателно постановление, още по-малко - да е
имало обективни пречки за своевременно изпълнение на това задължение.
Неоправданото по никакъв начин забавяне в действията на административните органи
по своевременно завършване на административнонаказателната процедура съществено
е ограничало правото на защита на привлечения към отговорност субект, тъй като го е
поставило в невъзможност да ангажира, респ. да поиска събирането на относими към
случая доказателства, включително за обосноваване на алтернативната позиция, че
нарушението отговаря на критериите за маловажност съгласно чл.11 от ЗАНН, вр.
чл.93, т.9 от НК и е била приложима нормата на чл.28а от ЗАНН.
4
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че вмененото на
жалбоподателя В.Г. нарушение не е доказано по несъмнен начин, което обосновава
уважаване на жалбата и отмяна на издаденото наказателно постановление, като
незаконосъобразно .
Както се посочи, възражението за изтекла давност за
административнонаказателно преследване е неоснователно.
Сроковете по чл.34 ЗАНН не изключват приложението на институтите на
давността за преследване по НК, в т.ч. и обикновената давност за преследване.
По силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН и от гледна точка
предвиденото за административното нарушение наказание, в казуса е приложим
срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е било възбудено на
02.10.2017г. със съставянето на АУАН срещу жалбоподателя за извършено на същата
дата нарушение. На 20.11.2017г. е издадено наказателно постановление за
установеното с акта нарушение, т.е., давностните срокове по чл.34 ЗАНН са спазени.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 07.05.2021г. Всяко от
посочените действия са от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващи
давността, тъй като са предприети срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е.,
имат необходимата предметна и персонална насоченост. Съгласно нормата на чл.81,
ал.2 от НК след свършване на действието прекъсващо давността, започва да тече нова
давност, а съгласно ал.3 от с.р. независимо от спирането и прекъсването на давността,
наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една
втора срока, предвиден в чл.80 – в случая чл.80, ал.1, т.5 от НК.
От доказателствата по делото се установява, че след издаване на наказателното
постановление структурата на МВР е предприела действия за връчването му на
административнонаказателноотговорното лице – видно от Опис №89 за изпратена на
19.08.2020г. явна кореспонденция и приложенията към него, наказателното
постановление е изпратено за връчване на тази дата с препоръчано писмо с обратна
разписка, но пратката е върната непотърсена на 16.09.2020г. Доказаното действие,
предприето в насока връчване, също е от категорията на прекъсващите давността,
поради което започналата да тече тригодишна давност от издаването на наказателното
постановление е прекъсната на 19.08.2020г. и от тази дата е започнал нов тригодишен
срок, който до датата на връчване на постановлението не е изтекъл. Към настоящия
момент, считано от това последно прекъсващо давността действие, също не е изминал
срок по-дълъг от три години. Предвид датата на извършване на процесното нарушение
– 02.10.2017, то към момента на постановяване на съдебния акт, не е изтекъл и по-
5
дългия срок на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК.
По разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят В.Г. е направила разноски за възнаграждение на адвокат в
производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна
защита и съдействие от 19.07.2021г., сключен между него и адв. Б. В. се установява, че
страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото а.н. дело № 00860/2021г. в размер 200 лв., като е отразено заплащането му
в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на ОДМВР – П., в
чиято структура е органът, издал отмененото наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-1158-005070/20.11.2017г., изд. от
Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – П., с което на В. ЦВ. ГР. с ЕГН **********,
с адрес гр. П., ул. Отец Паисий №28, ет.6, ап.29, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба
в размер 250 /двеста и петдесет/ лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането..
ОСЪЖДА ОД МВР – П., с адрес гр. П., ул. „Самоков“ №1, да заплати на В. ЦВ.
ГР. с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. Отец Паисий №28, ет.6, ап.29, сума от 200
/двеста/ лева, представляваща направени от него разноски в производството за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. П. на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6