№ 1817
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110206503 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на Й. А. Д., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 22-4332-027312 от 23.12.2022 г.,
издадено от началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция (ОПП), с което
на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на сумата от 200 /двеста/ лева, за това, че на 13.12.2022 г., около
18.30 часа, в гр. София, на ул. „Черковна”, с посока на движение от бул.
„Ситняково” към ул. „Оборище”, управлява собствения си лек автомобил
„Мини Уан”, с рег. № РВ 5253 РМ и срещу номер 90, поради движение със
скорост, несъобразена с интензивността на движението, реализира ПТП в
спрелия пред него в колона лек автомобил Хюндай И 10 с, с рег. № СА 3269
СК, който от своя страна се удря в намиращия се пред него лек автомобил
Фиат Браво, с рег. № СА 9528 РН, с което извършил виновно нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като с описаното извършил следното нарушение:
„Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и
други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението.ПТП.”
В жалбата са изложени съображения относими към довод за това, че
атакуваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения, като е
направено искане за неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че на
13.12.2022 г., около 18,30 часа се е движил със собствения си лек автомобил,
1
марка „Мини Уан” с рег. № РВ 5253 РМ в гр. София, по ул. „Черковна” и в
посока от бул. „Ситняково” към ул. „Оборище”. Движението било
затруднено, като автомобилите се движили изключително бавно и в колона
поради задръстване, като постоянно спирали. При едно от потеглянията
жалбоподателят усетил слабо съприкосновение със стоящия пред него лек
автомобил марка „Хюндай”, модел „И10” с рег. № СА 3269 СК. След като
слязъл жалбоподателят установил, че по автомобилите няма видими щети, но
въпреки това „съобщили” на тел. 112 за инцидента, в резултат на което към
21.00 часа на място пристигнал автопатрул на Пътна полиция, които
съставили Протокол № 1851310 от 13.12.2022 г. и Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 845859 от същата дата – 13.12.2022
г. Едва на 05.04.2023 г., след извършване на случайна проверка в
административния портал за електронни услуги
e-uslugi.mvr.bg/services/kat-obligations, жалбоподателят узнал, че е издадено
посоченото НП, с което му е наложена глоба в размер на сумата от 200 лева.
На този електронен адрес били отразени само номер на НП, дата на издаване
и размер на глобата, като нямало опция за запознаване със съдържанието на
НП. Твърди се, че атакуваното НП не било съобщено по никакъв начин на
жалбоподателя, т. е. в случая липсва връчване. Отделно от това се заявява, че
актосъставителят подходил формално, като не се запознал с действителните
обстоятелства и въпреки това съставил АУАН, в който възпроизвел бланкетен
текст от ЗДвП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява и поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано за това лице и в законоустановения срок.
Административнонаказващият орган (АНО) е приел, че НП е връчено на
жалбоподателя на 03.03.2023 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съответно, че
е влязло в законна сила на 18.03.2023 г., но видно от материалите по
преписката липсват достатъчно доказателства за изпълнение изискванията на
закона, респ. фактът на връчване на конкретното НП е недоказан. В
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е регламентирана законова фикция за
връчване, като връчването е част от предмета на проверка в настоящото
съдебно производство по реда на чл. 59 от ЗАНН с оглед преценка за
допустимост на жалбата. Довод за невръчване може да бъде релевиран
именно с оглед проверка за процесуална допустимост, но единствено с оглед
твърдение за спазване срока за подаване на жалбата. В този смисъл е
съдебната практика – вж. решение № 3795 от 19.03.2014 г. по адм. д. №
13635/2013 г., VII о. на ВАС. В конкретния случай жалбоподателят релевира
довод за невръчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, с който неправилно
мотивира направеното искане по същество, а именно за отмяна на
2
атакуваното НП, поради което доводът следва да бъде обсъден единствено с
оглед въпроса за допустимостта на жалбата, а не и за нейната основателност.
Видно от материалите по преписката, АНО е приел, че НП е връчено на
03.03.2023 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, в подкрепа на което е
представена докладна записка от 28.02.2023 г., в която е посочено, че на
28.02.2023 г. известният адрес на Й. А. Д. в гр. Пловдив, ул. „Янтра” № 9, ет.
1, ап. 2 е посетен, но лицето не е открито. Посочено е също, че „при
предишни многократни посещения на адреса г-н Д. не беше открит”, както и
че „при направена справка АИС-БДС се установи, че лицето няма друг
актуален адрес на който може да бъде открит”. В приложената докладна
записка липсва информация кога и колко пъти е посетен адреса на
жалбоподателя и не е събрана каквато и д е информация относно това,
пребивава ли действително на адреса или не. При това положение няма как да
се приеме, че представената от наказващия орган докладна записка
представлява доказателство за надлежно изпълнение на процедурата по
връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо следва да се приеме, че
обжалваното НП не е било връчено по надлежния за това ред на
жалбоподателя, респ. че срокът за обжалване не е започнал да тече и не е
изтекъл. При тези обстоятелства следва извод в полза на жалбоподателя за
процесуална допустимост на жалбата срещу НП № 22-4332-027312 от
23.12.2022 г., издадено от началник сектор в СДВР, ОПП.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В хода на съдебното производство по делото е разпитан в качеството на
свидетел актосъставителят Н., показанията на когото съдът приема за
достоверни, тъй като са непротиворечиви, ясни и не се опровергават от други
доказателства по делото. От показанията на свидетеля се установява, че
именно той е съставил АУАН серия ГА № 845859.
Проведен е разпит и на свидетеля Кристиян Георгиев, чийто показания
съдът приема за достоверни, тъй като са ясни, непротиворечиви и не се
разколебават от други доказателствени източници. От показанията на този
свидетел се установява, че през 2023 г., привечер, около 17.30 часа е станал
участник в пътно-транспортно произшествие (ПТП), като се движил,
управлявайки автомобила Хюндай И 10 с, с рег. № СА 3269 СК по ул.
„Черковна”, където спрял зад друг автомобил, след което колата му била
ударена в задната част от друг автомобил, а именно сив на цвят Мини купър,
намиращ се зад неговия. От удара колата на свидетеля се изместила и ударила
намиращия се пред него лек автомобил, след което всички отбили и изчакали
„Пътна полиция” (ПП). Екип на ПП пристигнал на място след около 3-4 часа
и съставили протокол, в който бил описан начина на настъпване на
произшествието. Всички водачи, участвали в ПТП били тествани за алкохол,
като всички резултати били отрицателни. От показанията на свидетеля се
установява, че времето е било студено, но сухо, не е имало дъждове или
заледяване. По автомобила на свидетеля е имало щети – по задна и предна
броня. Ударът не бил слаб, включително поради това впоследствие
свидетелят посетил болница ИСУЛ за преглед, тъй като при удара си ударил
врата, при което не били установени травми. За настъпилите щети по
3
автомобила на свидетеля било изплатено застрахователно обезщетение.
Свидетелят потвърждава, че на местопроизшествието е съставил декларация,
находяща се по делото, като е описал пътната обстановка и скоростта – 0
км/ч, тъй като бил спрял зад колата пред него. Имало задръстване, поради
което колите не се движили, вкл. към момента на удара, като свидетелят бил
спрял, за да изчака автомобила пред него, който също бил спрял в изчакване
на други автомобили. В показанията си свидетелят заявява, че служителите на
КАТ са му оказали съдействие къде да си напише имената и подписа, тъй като
до този момент не бил съставял протокол за ПТП.
Доказателствата, изводими от показанията на свидетелите се подкрепят
от писмените доказателства по делото, в достоверността на които съдът няма
основание да се съмнява, а именно: декларация от 13.12.2022 г. от Й. А. Д.;
декларация от 13.12.2022 г. от К.; декларация от 13.12.2022 г. от Георги
Борисов Тодоров; скица на ПТП към протокол за ПТП от 13.12.2022 г.;
протокол за ПТП № 1851310 от 13.12.2022 г.; справка-картон на водача за Й.
Д.; заповед № 513з-5070 от 21.07.2015 г. СДВР; заповед № 8121к-13312 от
23.10.2019 г. МВР; заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. МВР; АУАН Серия
ГА № 845859 от 13.12.2022 г.; НП № 22-4332-027312 от 23.12.2022 г.
Въз основа на събраните доказателства по делото се установява, че на
13.12.2022 г., около 18.30 часа, в гр. София, на ул. „Черковна”, с посока на
движение от бул. „Ситняково” към ул. „Оборище”, Й. А. Д. управлявал
собствения си лек автомобил „Мини Уан”, с рег. № РВ 5253 РМ и срещу
номер 90, поради движение със скорост, несъобразена с интензивността на
движението, реализирал ПТП в спрелия пред него в колона лек автомобил
Хюндай И 10 с, с рег. № СА 3269 СК, управляван от К., който от своя страна,
в резултат от удара се изместил напред и се ударил в задната част на
намиращия се пред него лек автомобил Фиат Браво, с рег. № СА 9528 РН,
управляван от Георги Борисов Тодоров. В резултат от това били причинени
щети по предната и по задната броня на лек автомобил Хюндай И 10 с, с рег.
№ СА 3269 СК. Установява се, че към момента на удара, лекият автомобил,
управляван от Кристиян Георгиев и лекият автомобил, управляван от Георги
Тодоров били спрели и не се движили, тъй като по улицата имало задръстване
и изчаквали други автомобили, намиращи се пред управлявания от Георги
Борисов. Въз основа на доказателствата по делото се установява описаната в
АУАН и в НП фактическа обстановка.
Както в АУАН, така и в НП, което е издадено въз основа на него, се
съдържат всички изискуеми от закона реквизити и е дадено достатъчно пълно
и ясно фактическо описание. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, въз основа на приложените по делото заповеди за компетентност на
актосъставителя и АНО. АУАН и атакуваното с жалбата НП са издадени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и при спазване на процесуалния ред за
това. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и нередовна
процедура по връчване на НП на жалбоподателя, като последното обосновава
извод за процесуална допустимост на жалбата съобразно изложените по-горе
съображения. АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН
давностни срокове.
4
В НП освен фактическите обстоятелства по случая е посочена и правна
квалификация на описаните действия, като е прието, че Й. А. Д. е нарушил чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено, че „Водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.” Не се
споделя доводът на жалбоподателя за това, че АНО не е съобразил реалната
фактическа обстановка, тъй като доказателствата по делото подкрепят, че
става въпрос за осъществени в действителността факти и обстоятелства,
напълно кореспондиращи с описаното в АУАН и в НП.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.”.
С НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на сумата от 200 лева.
Съгласно чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП „Който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление.”.
В конкретния случай е извършено нарушение, което попада в обхвата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, изразяващо се в движение с несъобразена скорост
съобразно интензивността на движението, което е станало причина за
настъпване на ПТП. Въз основа на доказателствата по делото се установява
по несъмнен начин, че описаното ж НП и в АУАН нарушение е извършено от
страна на жалбоподателя.
За това нарушение е предвидена санкция именно в чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП, на която се е позовал АНО, като предвидената санкция е глоба във
фиксиран размер от 200 лева, при което наложената в конкретния случай
глоба се явява законосъобразно определена санкция.
Изложените съображения налагат извод за неоснователност на жалбата,
поради което атакуваното НП следва да се потвърди. При този изход на
делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат, а и липсват доказателства реално да е направил
разноски във връзка с производството по делото. Въззиваемата страна е
разполагала с правото да претендира юрисконсултско възнаграждение, но не е
направила съответно искане, а и липсват данни във връзка с производството
по делото от страна на ОПП СДВР да са направени каквито и да е разноски.
Ето защо разноски не следва да се присъждат в полза на която и да е от двете
страни.
5
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-027312 от
23.12.2022 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция
(ОПП), с което на Й. А. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 179, ал. 2, пр.
1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 200 /двеста/ лева, за това,
че на 13.12.2022 г., около 18.30 часа, в гр. София, на ул. „Черковна”, с посока
на движение от бул. „Ситняково” към ул. „Оборище”, управлява собствения
си лек автомобил „Мини Уан”, с рег. № РВ 5253 РМ и срещу номер 90,
поради движение със скорост, несъобразена с интензивността на движението,
реализира ПТП в спрелия пред него в колона лек автомобил Хюндай И 10 с, с
рег. № СА 3269 СК, който от своя страна се удря в намиращия се пред него
лек автомобил Фиат Браво, с рег. № СА 9528 РН, с което извършил виновно
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като с описаното извършил следното
нарушение: „Водачът не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението.ПТП.”
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6