№ 850
гр. София , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503327 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. И. против осъдителната част от
решение от 19.08.2020 г., постановено по т.д.№86/2018 г. по описа на
Кюстендилския ОС, с което е признато за установено, по иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, предявен от „БАНКА ДСК“ ЕАД, че П. И.,
като кредитополучател по Договор за текущо потребление от 21.12.2016 г.,
дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД следните суми, произтичащи от договора:
главница в размер на 13 933.80 евро, ведно със законната лихва, считано от
10.01.2018 г. до окончателното плащане; договорна лихва в размер на 538.73
евро, дължима за периода от 20.05.2017 г. до 07.12.2017 г.; лихвена надбавка
за забава в размер на 112.24 евро, дължима за периода от 20.06.2017 г. до
09.01.2018 г.; такса изискуемост в размер на 60 евро, дължима еднократно,
начислена при превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Исковите
претенции за разликата до пълния размер на заявената договорна лихва от
700.80 евро за периода от 08.12.2017 г. до 09.01.2018 г. и за лихвена надбавка
за забава от 141.19 евро, са отхвърлени.
В жалбата се твърди, че при постановяване на решението съдът не е
съобразил, че исковата претенция на банката се основава на договор за кредит
от 21.12.2016 г., а датата на разрешаване на кредита е 22.12.2016 г., което
изключва възможността кредитополучателят да е задлъжнял на по-ранна дата,
1
от датата, на която е отпуснат кредитът. Спирането на погасителните вноски
по кредита не го прави предсрочно изискуем, защото банката не е
осъществила правото си по т.11 от договора. Липсва идентитет между
воденото производство за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и образуваното исково
производство по установителния иск, относно отбелязаните дати на договора
за банков кредит – в заповедното производство 21.12.2016 г., а в исковото
съответно – 22.12.2016 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявеният иск - отхвърлен.
Въззиваемата „БАНКА ДСК“ в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е взела
становище по жалбата, с което утвърждава нейната неоснователност.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивната съдебна
инстанция се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта - само в обжалваната му част. Относно проверката на неговата
правилност въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата пороци.
При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, Софийският Апелативен съд намира от
фактическа и правна следното:
Предявените обективно съединени искове са за установяване
съществуването на вземанията, произтичащи от договор за текущо
потребление от 21.12.2016 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД, като
кредитодател и П. И., като кредитополучател.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че страните в процеса са
били обвързани от валидно възникнало правоотношение с източник договор
за кредит за текущо потребление от 21.12.2016 г., по силата на който ищецът
БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставил на кредитополучателя П. И. кредит за
текущо потребление в размер на 15 000 евро. Срокът на кредита е бил 60
месеца, считано от датата на усвояването му. Кредитът е обезпечен със
сключен между страните договор за залог на вземания по разплащателна
сметка в банката, с титуляр кредитополучателя. Уговорено е, че погасяването
е в условията на разсрочено плащане на главницата и лихвите, с падежна дата
20-то число на месеца. В т.8 от договора е посочено, че кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент в размер на 6,85%годишно, формиран от
стойността на 6-месечен EURBOR – 0,191%, който при отрицателна стойност
се приема със стойност 0 и фиксирана преференциална надбавка 6,85% при
изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно
банкиране на Банка ДСК ЕАД“. В противен случай лихвеният процент се
увеличава чрез увеличаване на надбавката, като максималният размер, който
може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение е в размер
на 6-месечен EURBOR към съответната дата и фиксирана стандартна
2
надбавка в размер на 13,119 %. Годишният процент на разходите по кредита е
8,38.
Ответникът е удостоверил с подписа си под договора съгласие за
прилагане на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица и извлечение от Тарифата на таксите и
комисионите, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента.
Приложен е и погасителен план, подписан от страните.
Съгласно чл.18.1 от Общите условия при забава на плащането на
месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за
кредит, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент и с надбавка в размер на 10 процентни пункта,
като надбавката не се прилага в случай, че кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата.B случай, че се
допусне забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, като след предявяване на молбата за събиране на вземането по
съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл.
86 ЗЗД (чл.18.2 от общите условия).
Не се спори, че Банката-ищец е предоставила сумата по кредита в
размер на 15 000 евро по разплащателна сметка с титуляр П. И. на 21.12.2016
г. Като реален договорът за заем възниква в момента на предаване на
кредитополучателя на кредитната сума. Порад това е ирелевантно
възражението, че разрешенито на кредита следхожда предоставянето му. Дата
на покриване на насрещните воли, изразени в договор, е датата 21.12.16 г.
От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че кредитът е погасяван до петата вноска, с падеж
20.05.2017 г., като първата вноска с падеж 20.01.2017 г. е направена със
закъснение - на 02.02.2017г., а за петата вноска не е погасена договорна лихва
в размер на 76.60 евро. Следващите погасителни вноски не са платени.
Последното плащане по кредита е на 20.06.2017г. в размер на 3.14 евро, с
което е погасена частично договорна лихва с падеж 25.05.2017г. Към тази
дата има просрочие на договорна лихва в размер на 76.60 евро. Всички
останали следващи погасителни вноски не са платени. От съдебно-
счетоводната експертиза, и допълнителна такава, се установява, че размерът
на непогасения остатък на кредита към датата на исковата молба
/05.10.2018г./ е: непогасена главница – 13 933.83 евро; договорна лихва-
1823.75 евро за периода от 20.05.2017г.до 04.10.2018г.; санкционираща
лихва- 218.37 евро за периода от 20.06.2017г. до 04.10.2018г.; лихвена
надбавка за забава -118.58 евро за периода от 19.12.2017г.до 04.10.2018г.и
такси – 60 евро. Установено е още, че няма налични суми по разплащателната
сметка на залогодателя - ответник, от които кредиторът да се удовлетвори
3
изцяло или частично.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е основателен и
доказан.
Цел на заповедното производство е да установи дали предявеното
парично вземане или непарично притезание, което е допуснато до
изпълнение, съществува, респ. дали е изискуемо. Съответно в образуваното
исково производство по чл.422, ал.1 ГПК се установява дали това вземане е
годно за изпълнение. Предмет на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение могат да бъдат само изискуеми вземания и заявителят трябва да
изложи твърдения в тази насока. В конкретния случай ищецът-кредитор по
договора за кредит за текущо потребление в указания срок е предявил иск с
цел да се установи, че претендираното от него вземане е годно за изпълнение.
Съобразени са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 18
от ТР №4/2014год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 год., относно
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чието съществуване е
предмет на установяване в исковото производство, образувано по реда на чл.
422, ал.1 ГПК относно предсрочната изискуемост. Вземането става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди
подаване на заявлението. Установи се, че в конкретния случай тя е настъпила
на 07.12.2017 г., а Банката – ищец е поискала издаването на заповедта за
изпълнение на 10.01.2018 г.
Неоснователно е възражението на въззивника-ответник, че спирането на
погасителните вноски по кредита не го прави предсрочно изискуем.
Установено е в производството, че първата вноска с падеж 20.01.2017г. е
направена със забава - на 02.02.2017г., и от петата вноска не е погасена
договорна лихва в размер на 76.60 евро. Следващите погасителни вноски не
са платени. Последното плащане по кредита е от 20.06.2017г. в размер на 3.14
евро, с което е погасена частично договорната лихва с падеж 25.05.2017г. Към
тази дата има просрочие на договорна лихва в размер на 76.60 евро. Всички
останали следващи погасителни вноски не са платени. Броят на неплатените
вноски с настъпил падеж към момента на получаване на поканата от банката
от ответника е шест, а съгласно чл.18.1 от Общите условия, които е
установено, че кредитополучателят – ответник е подписал и е приел, при
забава на плащане на главница и/или лихва надхвърлящо 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем.
Не е основателно възражението на въззивника-ответник, че банката не
се е възползвала от т. 11 от договора, съгласно която може да удовлетвори
вземането си чрез направения от страна на кредитополучателя залог на
вземане по сметка. Установено е от приетата по делото експертиза, че е
4
нямало налични суми по разплащателната сметка на залогодателя - ответник,
от които кредиторът да се удовлетвори изцяло или частично, поради което и
банката не е могла да удовлетвори вземането си по този начин.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да
се потвърди.
Настоящият състав констатира, че в решението на КОС липсва нарочен
диспозитив относно евентуалния иск, макар, че съдът е изразил становище в
обстоятелствената част. Доколкото липсата на диспозитив се явява очевидна
фактическа грешка, която следва да се отстрани от първоинстанционния съд,
то след постановяване на решението делото следва да се върне на КОС за
отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка.
При този изход на делото на въззивника не следва да се присъдят
разноски. На въззиваемата страна следва да и бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за въззивната
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.08.2020 г., постановено по т.д.№86/2018 г.
по описа на КОС.
ОСЪЖДА П. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, ул.“***“ №**, ет.*,
ап.*, да заплати на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК на „БАНКА ДСК“
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Московска“, №19, сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ВРЪЩА и указва на КОС да отстрани допусната очевидна фактическа
грешка описана в обстоятелствената част на настоящото решение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6