Решение по дело №4607/2020 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260260                                                      24.03.2021 г.                                               гр. Бургас

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 16 март 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Гергана Стефанова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 4607 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано е по жалба на „В.П.“ ЕООД– гр. Средец, чрез неговия представител З.П.Р., против електронен фиш серия Г № 0022658, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на осноснование чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Претендира се отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен. В жалбата се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ. Възразено е, че не е посочен по недвусмислен начин адресатът на санкцията дали е дружеството или представляващото го физическо лице. Изложено е становище, че императивната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция, поради което се оспорва видът на наложеното наказание. Счита се, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушение в отсъствие на контролен орган може да стане само със обозначено стационарно техническо средство, но не и с мобилна система за видеоконтрол, съгласно Тълкувателно решение  № 1/2014г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник на изложените в нея основания. Заявена е претенция за присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з. и не изразява становище по жалбата.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на страната в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалвания електронен фиш, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От ОД на МВР – Бургас против дружеството-жалбоподател е издаден електронен фиш серия Г № 0022658 за това, че на 25.08.2020 г. в 15,59 часа в Област Бургас ВП II-99 км9+500 между парк Росенец и кръстовище Атия в посока гр. Черноморец, управлява личното си МПС – лек автомобил „***” с рег. № *********, без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2020 г., заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 621, което е нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ.

ЕФ е връчен на 25.10.2020 г., а жалбата е депозирана на 02.11.2020 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че ЕФ се издава, когато за извършено нарушение, заснето  със АТСС, е предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция. Кодексът на застраховането се явява специален законов акт спрямо ЗДвП, поради което щом в него изрично е предвидена "имуществена санкция" за юридическото лице при несключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, то е неприложима разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от и не следва, а и не може да се наложи "глоба" на законния представител на юридическото лице. Горното е безспорно видно от текста на разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от , където е посочено, че член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. В този смисъл е ясен и кой е адресатът на санкцията – законният представител на дружеството, чиято собственост е МПС.

Настоящият съдебен състав не приема за основателно възражението в жалбата, че в случая е следвало да се приложи общия ред, предвиден в ЗАНН, съгласно ТР № 1/2014г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано, в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на правилата за движение е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и възражението в тази част е неоснователно.

Независимо от това, налице е друго основание за отмяна на електронния фиш – наказващият орган не е доказал в производството пред съда, че нарушението е установено именно с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 621, за да се приложи хипотезата на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г., за всяко използване на мобилно АТСС за контрол (каквото мобилно АТСС се твърди за използвано в случая) се попълва протокол по образец относно мястото/участъка за контрол и началото и края на контролирания участък. Този протокол е задължителен, защото той е доказателството относно мястото и времето на извършване на нарушението, и относно това с какво по вид АТСС е заснето нарушението. В случая по делото не е представен такъв протокол за използване на АТСС, поради което последващите действия на контролните органи се явяват незаконосъобразни, тъй като са предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, а обжалвания ЕФ като незаконосъобразен следва да се отмени.

При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно представения договор за правна защита и съдействие договореното и платено възнаграждение е 370 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0022658, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на „В.П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. ****, Е|И|К **********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на „В.П.“ ЕООД– гр. Средец сумата 370 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.           

                                          

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:З.К.