РЕШЕНИЕ №….
гр.
Д., 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С.Б. сложи за
разглеждане гр. дело №2146 по описа за
2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД,
със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „И.”, бул. “Х.К.” №**, с ЕИК **, представлявано от Й.Ц.Ц.и Р.Г.Б.–
изп. директори, чрез упълномощения юрисконсулт Б.И. срещу Н.С.С., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422
от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.410, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В ИМ ищецът твърди, че на 23.03.20**г. в
жилището на М.Г.А.,*** е станало наводнение, което е причинено от неизправност
възникнала в дома на ответника, живущ в ап.** /над апартамента на А./. Последната е имала застраховка „Моето
жилище”, пакетно покритие „Е.” в ищцовото дружество по застрахователна полица №**
с период на покритие от 26.02.20**г. до 25.02.2019г. В. Г. е отправила писмено
искане до „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.” АД след наводнението и била образувана
преписка по щета №**. На 27.03.20**г. бил извършен оглед в апартамента на А. от
представители на застрахователя и е бил изготен опис на щетите, оценени на
стойност 449.38 лв. и съставен протокол. Причините за наводнението били в
допусната неизправност в апартамент №**, собственост на ответника, който не
допуснал служитЕ.е на ищцовото дружество да направят оглед в неговия дом. На
13.06.20**г. застрахователят превел по банков път по сметката на А. сумата от
459.38 лв. /449.38 лв. – обезщетение плюс 10.00 лв. разноски по неговото
определяне/.
Ищецът поканил писмено ответника с
регресна покана, отправена на 14.11.20**г. да заплати паричното задължение в
горепосочения размер, както и изразено желание отношенията между страните да се
уредят извънсъдебно. Поканата не е получена от адресата, защото той не е
потърсил писмовната пратка в клона на „Б. пощи” по местоживеене, след оставено
на 26.11.20**г. известие. Ищецът твърди, че е правил и други опити да се свърже
с Н.С., но безрезултатно.
В този аспект, ищцовото дружество,
твърди, че за него е налице правен интерес да търси вземанията си по съдебен
ред и поради това застрахователят е подал заявление пред ДРС по реда на чл.410
от ГПК, по което е било образувано заповедно производство и е издадена заповед
за парично изпълнение срещу Н.С..
Ищцовото дружество претендира съдът да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи
сумата от 459.38 лв., предмет на заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д.
№1412/2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.04.2019г. до окончателното и изплащане задължението.
С разпореждане от 13.06.2019г. ДРС е
изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към
нея. Разпореждането е било получено от ответника на 21.06.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението Н.С. е изпратил отговор на исковата молба, в който
оспорва по основание и размер исковете, като заявява, че неоснователно ищецът е
платил застрахователно обезщетение на М.А., защото увреждане и течове по
таваните на всички апартаменти в блока има от години и ако преди да сключи
застраховката, представител на застрахователното дружество е бил посетил
апартамента на пострадалата, то е щял да установи, че този т. нар. теч е бил
налице, а в дъждовно време петната по тавана ставали още по ясно видими. Ответникът
твърди, че няколко дни преди 26.03.20**г. времето било дъждовно и това
провокирало М.А. да подаде декларация за настъпило застрахователно събитие в
апартамента и. Нещо повече, от документите ставало ясно, че огледът е направен в жилището на А. на 27.03.20**г., а
подадената декларация от последната била от дата 28.03.20**г., т.е.
застрахователят извършил оглед още преди да бъде уведомен за случилото се,
което било нелогично.
Ответникът е направил с отговора по
исковата молба своевременни и относими доказателствени искания, по които съдът
ще се произнесе след изслушване становището на ищеца и след доклада по делото и
разпределяне на доказателствената тежест в процеса между страните.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическа и правна обстановка:
По делото е представена застрахователна полица № ** /л.9-11/, от която е видно, че е сключен договор за имуществена застраховка
„Моето жилище“ с покритие „Е.“ за периода 26.02.20**
г. – 25.02.2019г. между М.А.
и ЗД „Е.“ АД,
гр. С.. Застрахователното покритие на този договор, съобразно общите условия /л.15-24/ обхваща рискове от пожар и последиците от неговото гасене /клауза А на
чл. 8 от Общите условия/, природни бедствия и аварии, подробно изброени в
клауза Б на чл. 8 от Общите условия, злоумишлени действия на трети лица,
посочени в клауза Б на чл. 8 от ОУ и гражданска отговорност към трети лица за
щети причинени от застрахованото имущество, в резултат на пожар, измокряне от забравени кранове и
чешми или в резултат на авария на водопроводни, топлофикационни,
канализационни, паропроводни, отоплителни, климатични и друг вид инсталации
и/или тръби /клауза Б.7 от чл. 8 на раздел ІІІ от
ОУ/.
По делото не се спори, че собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. ул. „С.” №**,
вх.**, ет.**, ап.**, предмет на сключения договор за застраховка
„Моето жилище“ е лицето М.Г.А.,
видно от договор за продажба от 19.03.**г. /л.12-13/ и от влязло в сила решение
за развод от 16.07.**г., постановено по гр. д. №2901/2013г. по описа на ДРС
/л.127-128/. Към исковата молба са приложени констативен протокол за
извършен оглед на щети от 27.03.20**г. /л.8/, опис с остойностяване на
установените увреждания, вследствие наводняването /л.14/.
По делото е представено платежно нареждане от
13.06.20**г. за сумата от 449.38 лв. /л.26/, от което е видно, че ищецът е превел по сметката на
М.А. процесната сума, като основание за превода е посочен номера на
образуваната преписка по щета №**.
Приложена е
преписката по претенция по
застраховка имущества на физически лица по щета №** /л.69-89/,
съдържаща документите, находящи се в оригинал в ищцовото
застрахователно дружество.
По делото е безспорно установено, че на лицето М.А. е
изплатена щета в размер на 449.38 лв. на 13.06.20**г. по сметка в У.Б. АД
/л.78/. По повод на щетата е изготвен констативен протокол
за извършен оглед от 27.03.20** г. /л.71/ /без входящ номер/, като е
констатирано настъпване на застрахователно събитие – наводнение на 26.03.20**
г. в апартамента на М.Г., като са описани подробно щетите върху застрахованото имущество и е посочена вероятна
причина – „пукната тръба от горния апартамент”, до който ексепрта Д. Д. не е
бил допуснат за снимки от обитателя му.
До ответника Н.С.С. е изпратена регресна покана
от ищцовото застрахователно дружество /л.79-81/, за възстановяване
на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 459.38
лв.,
вследствие нанесени щети на ап.**, като в поканата е
посочено, че те
са настъпили,
вследствие наводняване от апартамента, собственост на С..
Не
се спори между страните, че на М. А. ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 98.00 лв. по щета №**/27.10.2015г., вследствие на
течове, идентични с настоящите в апартамента /посочена е причина – „наводнение
от горен етаж” и е представна преписката по тази щета /л.159-168/.
Не
се спори, че през 2014г. е правен ремонт на покрива на блока, като щетите в
жилището на М. А. през 2015г. са получени няколко месеца след ремонта му.
По делото са назначени две
съдебно-технически експертизи по искане и на ищеца и на ответника, чиито заключения /л.137-139 и л.199-200/,
съдът възприема като компетентни и добросъвестно изготвени и
неоспорени от страните. Съдия-докладчика кредитира в по-голяма степен, втората СТЕ, досежно
посочване на причините за течовете, като вещото лице ** А. С. е използвал
техническо средство – инфрачервен термограф, с помощта на което е установил
точните места на течовете в апартамент №** и източникът им. Експертът сочи, че в апартамент №** течовете в кухнята, която е направена след остъкляване на терасата
/няма данни дали е законно извършено преустройството/, са от конденз,
тъй-като изложението е северно, а терасата на ап** не е остъклена и
температурната разлика предполага образуване на конденз. Дори и ответникът да
остъкли балкона си, проблемът с течовете в жилището на М. А. няма да бъде
разрешен кардинално и завинаги.
И
двете вещи лица са категорични, че в процесния жилищен блок с изложение север-юг /предаден за настаняване
през 1981г., т.е. преди около 39г./ не е правено саниране, освен частична
изолация на покрива през 2014г., най-вероятно покрит с един пласт мушама и
некачествено изпълнен, че основната и главна причина за течовете се дължи на
технологични недостатъци на панелното строителство. Вещото лице К. Д. изрично е
посочила: „във входа и по фасадите се наблюдават олющени мазилки, стари течове
по стените във входа от покрива преди ремонта. Налице са увреждания в жилищата
на ап.** и ап.**.”
По
делото са събрани гласни доказателства, като са водени свидетели и от двете
страни. Така, свидетелят М.А. сочи, че от около 10 години има
проблем с течове в нейния апартамент, като те се засилват не само през зимата,
но и когато има силни дъждове и снеговалеж. Жената е санирала апартамента си.
Считала е, че след ремонта на покрива на блока през 2014г. проблемът ще бъде
решен, но и след това пак са се появявали течове и мухъл по стените на стаите и
тавана. След разговори със съседа си /** на ответника/, живущ над нейния
апратамент, той се съгласил да пусне майстори, които за сметка на А. да
поставят течна гума в ъглите на терасите и покрая, по цокъла им. Според
свидетелката е трябвало още да се постави материал, но съседа казал, че няма
пари за ремонт. М. януари 2019г. А. влязла в кухнята на съседа си /ап.**/ и
видяла, че стените са в мухъл, особено северните и западните. М. Г. сподели, че
основен ремонт на блока не е правен, че той е стар и е построен около **-**г.
Лично тя живее в него от 1990г до сега, без прекъсване.
Съдът
кредитира показанията на св. А. през призмата на чл.172 от ГПК, доколкото тя е
заинтересована от изхода на спора и се явява потърпевша от течовете и е
застраховано лице при ищеца, като вече два пъти е получавала застрахователни
обезщетения, вследствие „наводняване от комшия на 8 етаж”.
Свидетелят
Д.Т.Д. е *** в ищцовото дружество от години и също е заинтересован от изхода на
спора, поради това съдът кредитира и неговите показания през призмата на чл.172
от ГПК. Д. Т. сподели, че М.Г. е застраховала преди около 5 години за първи път
имуществото си /движими и недвижимо/ при ищеца и от тогава регулярно всяка
година го застрахова. През 2017г. свидетелят е отишъл в апартамента на А. и е
видял следи от течове по стените. До момента ищецът три пъти е изплащал
обезщетение на М.Г., вследствие течове в дома и – през 2015г., 20**г. и 2019г.
Според свидетеля, причината за първият теч е била в компрометирания покрив на
блока, който е бил ремонтиран, поставена е била изолация през 2014г., но
некачествено от ангажирана външна фирма. След ремонта отново е имало проблеми и
Д. Т. предполага, че се касае в случая, или за пукната вик тръба, или за
разрушена фуга между панЕ.е.
Свидетелят И.С. В./воден от ответника/ е
живущ в процесния блок на ет.** в ап.** и живее от страната на М.А.. И. С. сподели, че преди около 3-4 години /разпитът
е в о.с.з. на 05.12.2019г./ е правен ремонт на покрива на блока и от тогава не
е чувал някой от съседите да се оплаче, че има течове в жилището си. Свидетелят
твърди, че преди около 7-8 г. след правен ремонт в апартамента на М. А. той бил
наводнен, но не е подавал жалби. Свидетелят каза, че никога не е влизал в дома
на М. Г.. В.е посетил апартамента на ответника през пролетта на 2019г.,
тъй-като отишъл да му каже да не си пуска водата, защото свидетелят правел
подмяна на вик тръба. Според С., ответникът не е причина за течовете в жилището
на А..
Свидетелят
П. Н. П., живущ на последния ** етаж в процесния блок споделя, че блокът е
строен през **-77г. От **-**г. той живее в него, без прекъсване. Преди около
4-5г имало течове в блока и се наложило да се направи основен ремонт на покрива
– с поставени ламарини по края, с 2 пласта изолации, подмазани комини, на
асансьорната площадка също е правен ремонт. От тогава нямало проблеми и никой
от съседите не се е оплаквал, че му тече в жилището. Всяко година имало
събрания на етажната собственост и никой не е споменавал, че има проблем с
течове. Свидетелят е влизал в апартамент №** през лятото на тази година, като е
видял само банята и тоалетната и не е забелязъл да има течове по тавана или
мухъл, но П. сподели, че не е влизал в др. стаи, вкл.и в кухнята. Свидетелят
никога не е влизал в жилището на М. А..
Съдът
кредитира показанията на свидетЕ.е на ответната страна, като обективни и преки,
предвид факта, че двете разпитани лица живеят в блока от 40 години и са
запознати с проблемите на етажната собственост, познавата добре страните /нямат
родствена връзка нито с ответника, респ. с ** му, който обитава ап. **, нито с
М. А../ и не са заинтересовани от изхода на спора. Показанията им като цяло не
влизат в противоречие с останалия събран доказателствен материал по делото.
При така събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено следната правна обстановка:
В исковата молба ищецът претендира заплащане на
заплатено застрахователно обезщетение. За да възникне регресно притезателно
право на застрахователя по имуществено застраховане, трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните елементи от фактическия състав:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата, т.е. вредите да са причинени от деликвента чрез
неговото виновно и противоправно поведение, виновното лице да е причинило
вредите при или по повод на изпълнение
на възложената работа и застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователното обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ. Липсата на една от тези предпоставки води до
неоснователност на предявеният иск.
В настоящия случай, съдът приема, че
е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото
лице М. Г. А.. Не се спори по делото, че застрахователното обезщетение е било платено
от ищеца на
последната, в качеството и на собственик на увредената недвижимост. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.1 от
КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Спорен е въпроса за причините, довели до
увреждането, в резултат на което са настъпили вредите по застрахованото
имущество и е заплатено застрахователно обезщетение и ищецът се е суброгирал в
правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата. Видно от събраните
по делото доказателства, причина за настъпването на вредоносния резултат /наводнението/
са
атмосферните влияния /дъжд и сняг/, поради липса на хидроизолация на покрива и
фасадата, както и от разрушени фуги между панЕ.е, между етажите и терасите на
ап.**, като влагата прониква безпроблемно в ап.**. Причината е и в старата
технология, по която е строен процесния жилищен панелен блок и това, че е стар
и не е саниран регулярно и качествено през годините, поради бездействие на
етажната собственост.
При тези данни, съдът намира, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като
суброгационното право на застрахователя по чл. 410 от КЗ не е възникнало. Не се
установи ответникът виновно да е причинил /чрез действие или бездействие/ вредите
в апартамента на съседката си М.А..
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се присъдят
направените от ответника разноски /съгласно действително сторените такива и
представен списък по чл.80 от ГПК на л.143/ в размер на 425.00 лв.,
представляващи: адв. възнаграждение – 300.00 лв. /приложен на л.40 договор за
правна защита и съдействие от 10.07.2019г./ и възнаграждение за вещо лице –
125.00 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.”, бул. “Х.К.” №**, с ЕИК **,
представлявано от Й.Ц.Ц.и Р.Г.Б.– изп. директори против Н.С.С., ЕГН **********,***, иск, за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответникът Н.С.С. дължи на ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е.”
АД сумата от 459.38 лв., представляваща: изплатено на
13.06.20**г. застрахователно обезщетение по застрахователна полица №** на
застрахованото лице М.Г.А., ЕГН ********** в размер на 449.38 лв. и 10.00 лв.
разноски, сторени за неговото определяне, с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.04.2019г.,
до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО Е.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.”, бул. “Х.К.” №**, с ЕИК **,
представлявано от Й.Ц.Ц.и Р.Г.Б.– изп. директори, да
заплати на Н.С.С., ЕГН **********,***, направените по делото съдебни
разноски в размер на 425.00 лв.
/четиристотин двадесет и пет лева/, съобразно изхода от спора, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, от която сума: 300.00 лв. - адв. възнаграждение и депозит за вещо
лице по СТЕ – 125.00 лв.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Д. Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: