Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 02.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шести декември, през две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Радослава Манолова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 6446 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците Г.Х.С. и И.М.С. поддържат твърдение, че са претърпели значителни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания и болки, в резултат на смъртта на техния син М.И.С., която настъпила на 02.05.2015г., но била причинена в следствие на тежките травми, получени при пътно- транспортно произшествие, реализирано на 15.04.2018г., в гр. София, на пътен участък от бул. „Царица Йоанна“. Пострадалият загинал при сблъсъка между мотоциклет „Сузуки“, модел ГСХ 600Ф“, на който пътувал (седнал зад водача С.М.И.) и осъществяващ маневра за ляв завой лек автомобил марка „БМВ 320” с рег. № *******, който бил управляван отВ.М.И.. Самото настъпване на пътното произшествие било реализирано в следствие на виновното противоправно поведение на водача на споменатия лек автомобил, който бил подведен под наказателна отговорност и признат за виновен и осъден с влязла в сила Присъда по НОХД № 248/18.10.2016г. по описа на 32 с-в НО при СГС. Понеже причинителят на вредите имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника – именно за ответника възникнало задължението за заплати на увредените лица, каквито били ищците, справедливо застрахователно обезщетение. При всички изложени по- горе фактически твърдения, отчитайки близките им родствени отношения с пострадалия и емоционалните вреди, които нанесла загубата му, всеки от ищците  претендира за осъждане на ответника да му заплати  сумата от по 250 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняването на вредоносния резултат - 02.05.2015г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение. С оглед изхода на спора, ищците претендират за осъждане на ответника да им заплати и  направените съдебни разноски за настоящото производство, а процесуалният представител на ищците претендира за осъждане на ответника да му заплати възнаграждение по чл. 38 ЗА с включен ДДС.

Исковата претенция на всеки ищец е оспорена от ответника - З. „Б.и.” АД. Чрез процесуалния си представител, ответникът изрично заявява, че не оспорва твърдението за валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на лек автомобил марка „БМВ 320”, с рег. № *******. Ответникът обаче, поддържа становище за неоснователност на предявените срещу него претенции. При това,  ответникът прави възражение  за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като последният приел да бъде превозван от неправоспособен за съответната категория водач на мотоциклет и при това - не използвал предпазен шлем/ каска по време на пътуването и на процесния пътен инцидент. При условията на евентуалност, ответникът оспорва размера на претендираните обезщетения, като навежда доводи за тяхната прекомерност, с оглед установените принципи на справедливост при репариране на вредите. Моли за отхвърляне на исковете и с оглед очаквания благоприятен изход от процеса- претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 248/18.10.2016г. по НОХД 693/2016г. по описа на 32 с-в при НО на Софийски градски съд, която съдържа отбелязване, че е влязла в сила на 30.11.2017г. мотивира в хипотезата на чл. 300 от ГПК следните доказателствени изводи, които са обвързващи и за на настоящия съд: На 15.04.2015г. в гр. София, на пътен участък от бул. „Царица Йоанна“ -В.М.И., в качеството на водач на лек автомобил марка „БМВ 320” с рег. № ******* допуснал нарушение за правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал.1 от ЗДвП и реализирал сблъсък с мотоциклет „Сузуки“, модел ГСХ 600Ф“, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта М.И.С., който пътувал зад водача на мотоциклета С.М.И.. Смъртта на пострадалия настъпила в лечебно заведение на 02.05.2015г.

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници № ГР-14-1606/08.05.2015г. сочи, че родители на починалия при процесното ПТП М.И.С. са ищците Г.Х.С. (майка) и И.М.С. (баща).

При липсата на спор между страните, както и въз основа на служебно извършената справка в базата данни на ИЦ при Гаранционен фонд съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „БМВ 320” с рег. № ******* което е предоставено от ответното дружество.

Като доказателство по делото са приети Протокол за оглед на ПТП, фотоалбум и скица на ПТП, съдържащи установените от разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие. Тези данни са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза, възложена на вещото лице Х.И..

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза предлага следните изводи: На 15.04.2015г. около 16, 40 часа, в светлата част на денонощието, в гр. София, по бул. „Царица Йоанна" с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров" към бул. „Добринова скала" се движи лек автомобил „БМВ 320" с per. № *******, с водачВ.И.. В същото време, в гр. София, по бул. „Царица Йоанна" в обратна посока - от бул. „Добринова скала" към бул. „Панчо Владигеров" се движи мотоциклет „Сузуки ГСХ 600 Ф“ с per. № *******управляван от водача С. И.. Пътуващ върху мотоциклета, разположен на седалката зад водача, е бил М. С.. Скоростта на движение на мотоциклета преди възникване на критичната ситуация е приблизително  (изчислено) около 94 км/ч. В района на кръстовището на бул. „Царица Йоанна" с ул. „Безименна", водачът на лекия автомобил предприема маневра „завой наляво". На същото кръстовище, водачът на мотоциклета продължава праволинейното си движение. Водачът на мотоциклета, възприема движението в района на кръстовището на лек автомобил „БМВ 320" като опасност и в опит да избегне удар между двете превозни средства, предприема действия по аварийно спиране на мотоциклета. В следствие на действията на мотоциклетиста, на асфалтовата настилка се отлага следа от протектор на гума с дължина от 16 метра.  На пет метра преди мястото на удара - мотоциклетистът накланя мотора надясно, при което се отлага протривна следа с дължина 5 метра. Следата най-вероятно е от детайл на мотоциклета, намиращ се отдясно. Независимо от предприетите действия от страна на мотоциклетиста, настъпва удар между мотоциклета и лекия автомобил. Ударът е от предно колело на мотоциклета в десния калник на лекия автомобил в зоната пред колелото. В следствие на този удар мотоциклетът се завърта по посока на часовниковата стрелка. В резултат на завъртането настъпва втори удар от лявата страна на мотоциклета в предна дясна врата, праг и десен калник на автомобила. В следствие на инерционните сили, след втория удар между корпуса на автомобила и корпуса на мотоциклета, телата на водача и на пътуващия на мотоциклета биват отхвърлени и установени до мястото на удара, на местата с описана червеникаво-кафява материя. Мотоциклетът и лекият автомобил се установяват на описаните в протокола за оглед местоположения. Направените изчисления показват, че водачът на мотоциклета е имал възможност да избегне настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие, ако скоростта му на движение е била не по-голяма от 70 км/ч.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Н.С. (съдебна медицина) предлага следните изводи:

При аутопсията на трупа на пострадалия при ПТП М.И.С., специалистите по съдебна медицина са установили наличие на съчетана лицева и гръдно- коремна травма, както и травма на крайниците. Установени са и следоперативни усложнения – двустранна следтравматична пневмония и сепсис – септичен шок, синдром на многоорганна недостатъчност. Налице е пряка причинно- следствена връзка между причинените на 15.04.2015г. травматични увреждания и настъпилите по- късно усложнения, които са довели до летален изход за пострадалия при ПТП М.И.С. - на 02.05.2015г.

В дадените пред настоящия съд показания, свидетелят Х.Г.Х. заявява, че познава пострадалия и ищците, тъй като е тяхна дъщеря, сестра на М.И.С.. Според впечатленията на свидетелката, отношението между ищците (родителите) и сина им (починалия при ПТП М.) били много добри, характеризиращи се с разбирателство и взаимопомощ. М. живеел при родителите си и заедно с тях участвал в издръжката на домакинството. Според впечатленията на свидетелката, ищците (родителите й) приели много тежко вестта за смъртта на нейния по- малък брат. След смъртта на сина им М., двамата ищци видимо променили социалното си поведение, престанали да отбелязват празници и да посещават такива, поставяли снимката на сина си навсякъде в своето жилище. Ищецът И.С. в по- голяма степен променил поведението си, преустановил активните си социални контакти, категорично не желаел да участва в празненства, дори на своята внучка (дъщеря на свидетелката) и при това имал склонност да употребява алкохол за да облекчи емоционалните си преживявания.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

            Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинител на вреда /застрахован при него водач/ и при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ - ответника дължал да изплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди. 

Съдържанието на влязлата в сила Присъда № 248/18.10.2016г. по НОХД 693/2016г. по описа на 32 с-в при НО на Софийски градски съд, която е задължителна за настоящия граждански съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира изводите за наличие на непозволено увреждане, причинено отВ.М.И.         в качеството му на водач на лек автомобил марка „БМВ 320” с рег. № *******, изразяващо се в предизвикването на телесни травми, довели до настъпилата на 02.05.2015г. смърт на пострадалия М.И.С..

Не се спори относно твърдението на ищците относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което се твърди да е налице между водача на лек автомобил марка „БМВ 320” с рег. № ******* и ответното дружество.

По изложените съображения, настоящия състав на съда приема, че доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение е функционално свързано с отговорността на делинквента със застрахована гражданска отговорност – с оглед събраните в хода на настоящото дело доказателства – привлеченото в качеството на ответник застрахователно дружество е надлежно пасивно легитимирано да извърши плащане на застрахователно обезщетение за доказаните вреди от причинен деликт.

Претендира се обезщетение за неимуществени вреди. Пострадалият М.И.С. е син на двамата ищци, следователно и двамата ищци попадат в кръга от лицата, които по принцип са легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие смъртта на пострадалия - поради близката родствена връзка между тях: ищците са възходящи на пострадалия от първа степен – негови родители, за които не се спори, че са живели в едно домакинство с него.  В тази насока, съдът намира исковете за доказани по основание т.е. ищците са материално легитимирани да получат застрахователно обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди.

Впрочем, цялостното становище на страните в процеса способства за мотивиран извод, че спорните въпроси не касаят факта на настъпването на вредите, нито активната и/ или пасивната материална легитимация на ищеца или ответниците, а се отнасят до твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, които твърдения ищците отричат, както и до определяне на контретния размер на дължимото застрахователно обезщетение. Тези именно въпроси следва да бъдат разгледани от съда по- подробно при разрешаване на настоящия правен спор.

По твърдениято за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия;

В контекста на причинно- следствената връзка между настъпването на вредоносния резултат и поведението на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал ответника, както и с оглед определяне на конкретния размер на дължимото застрахователно обезщетение - следва да бъде разгледано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – релевирано на основание чл. 51 от ЗЗД. Необходимо е да се отбележи, че постановената присъда на наказателния съд не е процесуална пречка за разглеждане на това възражение, тъй като внимателния прочит на разпоредбата на чл. 300 от ГПК недвусмислено посочва, че съда, разглеждащ гражданските последици от инкриминираното деяние не е обвързан по въпроса, относно елементите на причинно- следствената връзка, характеризираща фактическия състав на деликта. Следователно, въпросите за съпрчиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия (който е различен субект от двамата участвали в ПТП водачи) е допустимо и резонно, след като са били релевирани доводи в споменатата насока.

След анализ на събраните доказателства, съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради неизползване на предпазно средство (каска).  

За да достигне до този извод, съдът кредитира аргументираното становище на допуснатата и приета без оспорване от страните съдебно- медицинска експертиза на д-р Н.С., според който самото естество на получените от пострадалия травми илюстрира факта, че той е използвал предпазна каска, понеже травматичните наранявания са съсредоточени върху лицевата част на главата и липсват такива върху черепа (за който се очаква да е бил покрит и защитен от предпазна каска). От друга страна, вещото лице сочи, че леталния изход за пострадалия не е причинен от травматични увреждания на главата. В тази част на заключението, съдът кредитира напълно изводите на вещото лице д-р С., защото те кореспондират със сравнителния анализ на останалите факти, които са установени за ПТП.

След анализ на събраните доказателства, съдът намира за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради съгласието му да бъде превозвано от неправоспособен за съответната категория водач на МПС.

В тази насока, на първо място следва да се отбележи, че страните не спорят, а събраните в хода на процеса доказателства подкрепят извода, че пострадалия М. С. е пътувал на мотоциклет „Сузуки“, модел ГСХ 600Ф“, както и че управлявалия мотоциклета С. И. ( с категория за водач на МПС) не е притежавал необходимата правоспособност за управление на това конкретно МПС. Липсата на правоспособност на водача обаче, не е просто един формален факт, който следва да бъде снизходително пренебрегван при анализа на причините за настъпване на конкретно ПТП. Тъкмо напротив – този факт има изключително важно значение, което по дефиниция трябва да се отчитат при всяко едно ПТП, което е настъпило с участието на неправоспособен водач. Правоспособността на водача и респ. липсата й очевидно повлиява много съществено върху поведението на конкретния водач при вземането на решенията и действията на водача по време на управление на МПС. Такъв впрочем е и смисълът (духът) на закона, който често е обект на твърде превратно тълкуване -при разрешаване на подобен тип спорове, касаещи елемент на оценка на влиянието на факта на неправоспособност на един от водачите.

Много уместно е да се отбележи, че правоспособността на водача е обвързана с една проверявана чрез специален изпит предварителна преценка на множество субективни качества – една част формални, като познаването на ЗДвП (правилата за движение, включително относно избора на скорост, което е изиграло твърде важно значения в случая), а друга част фактически, като психическа оценка за годност, практически умения за изградени способности за управление и контрол над съответната категория на МПС.

Събраните в хода на делото доказателства според настоящия съд мотивират много обоснован извод, че именно липсата на правоспособност на водача на мотоциклета С. И. е повлияла съществено върху всички елементи на неадекватното му за случая поведение - избора на значително превишена скорост на мотоциклета – в порядъка над 90 км/ч, която при това е очевидно практически несъобразена в градските условия, като се има предвид, че мотоциклетът е двуколесно МПС, което поставя пътуващите в по- голям риск при внезапно спиране (заради необходимостта от запазване на равновесие) и при това е било управлявано именно по този начин на много оживен булевард в гр. София т.е. в ситуация на множество предпоставки за възникване на внезапна опасност. Тук е твърде уместно да се отбележи, категоричното становище на приетата в настоящия процес съдебна- автотехническа експертиза, която впрочем напълно съвпада и с изводите, възприети от наказателния съд (в мотивите на постановените съдебни актове -  при хипотеза на управление на мотоциклета с разрешената от закона скорост или дори в рамките на някаква разумна скорост до 70 км/ч би дала техническа възможност за предотвратяване на сблъсъка на мотоциклета с лекия автомобил (ефективна спасителна маневра).

Като се имат предвид всички посочени по- горе предпоставки, определящи поведението на водача С. И., няма как да бъде пренебрегнат факта, че пострадалият очевидно доброволно се е качил за да пътува на мотоциклета т.е. чрез недвусмислено изразени конклудентни действия се е съгласил да бъде превозван от водача при конкретните условия и обстановка. В конкретния случай, от житейска гледна точка, съгласието на пътника не би могло да бъде изразено по – ясно от това или по някакъв друг, специален начин

Релевирания от процесуалния представител на ищците довод, че пострадалия „не бил информиран“ относно неправоспособността на водача - никак не може да бъде възприет, тъй като Законът за българските документи за самоличност и Законът за движение по пътищата са регламентирали ясни правила за установяване на правоспособността на водачите. Тези два нормативни акта уреждат специален официален удостоверителен документ – СУМПС – който правоспособните водачи са длъжни да носят винаги, именно заради необходимостта да удостоверяват факта на своята правоспособност (не само пред контролни органи, но и пред всеки правен субект, които има правен или фактически интерес да установи това). Впрочем конкретният мотоциклет „Сузуки“, модел ГСХ 600Ф“ не е средство за осъществяване на обществен превоз на пътници, така че да е оправдана дори една чисто житейска презумпция за правоспособност на онзи, който в момента го управлява.

Следователно в рамките на житейския разум и при наличие на споменатата нормативна уредба относно съществуването на СУМПС и тяхното предназначение - следва да се приеме, че при дори полагане на елементарна грижа, пострадалият, който е пълнолетно и разумно лице, би могъл сам да прояви инициатива и да се информира, дали водачът на мотоциклета, върху който е приел да се качи за да бъде превозван е в действителност правоспособен за управлението на такъв тип МПС. Действително, законът не предвижда изрично подобно задължение, но разумът на закона предполага задължение за добросъвестност и грижа, а нормативното предвиждане за нарочен документ СУМПС и изричното задължение на правоспособните водачи да го носят винаги у себе си има точно такова предназначение. Приносът на пострадалия в конкретния случай се изразява в неполагането от негова страна на много елементарна грижа за собствената му безопасност. Проверката се осъществява чрез възприемане на СУМПС, което всеки правоспособен водач и без това е длъжен да носи постоянно. При условие, че и без усилия е могъл да провери налице ли е необходимата правоспособност за водача, пострадалия лекомислено е поверил безопасността си в ръцете на неправоспособен водач на двуколесно МПС, а липсата на правоспособност е създала предпоставки за неправилни действия и решения – избор на превишена и несъобразена с пътните условия скорост, която е осуетила възможността за предприемане на обективно възможната спасителна маневра за аварийно спиране.

Всяко друго становище, омаловажаващо проявената небрежност от страна на пострадалия за конкретния случай, би представлявало очевидно превратно тълкуване на законите и насърчаване на безразсъдно поведение. Приносът на пострадалия не е решаващ за настъпване на вредоносния резултат, но в конкретния случай, следва да бъде оценен на 1/6 част от цялостния механизъм на причинно- следствената връзка, довела до вредоносния резултат.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази,  че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер.

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на много близък родственик – низходящ, син, с когото според свидетелските показания, ищците са поддържали интензивни социални контакти и са живели в едно домакинство.

При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които – на първо място без съмнение заемат установените в хода на съдебното дирене субективни негативни преживявания на всяко едно от увредените лица. Ищците са родители на загиналия непълнолетен младеж, които са го отгледали от най- ранна детска ранна възраст, положили са множество грижи, помежду им е съществувала много близка социална и емоционална връзка, живели са в едно домакинство, поради което загубата е твърде значителна. Настоящият съд е склонен по принцип да оцени такъв тип загуба като изключително тежка (на практика, най- тежката от потенциално възможните) и поради това, като кредитира показания на разпитаната свидетелка - напълно споделя релевираните в исковата молба доводи за значителен обем на вредите.

Социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на понятието - справедливост - по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, определят според настоящия състав на съда втория основен критерии, с който следва да бъде съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение.

Отчитайки от една страна твърде значителния обем на вредоносните последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати и икономическите критерии за справедливост, съизмерими с жизнения стандарт в Р. България през периода на 2015г., когато минималната работна заплата е била едва 360 лева, както и съобразявайки условно съдебната практика за подобни случаи, с оглед анализа на установените факти и при прилагане на принципа на справедливостта - съдът намира, че размерът на застрахователното обезщетение следва да бъдат определен до размер на сумата от по 120 000 лева за всеки от двамата ищци.

За определяне на размера на обезщетението, очевидно следва да се отчита не само формалния факт на лимита на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но и нивото на жизнения стандарт на обществото към момента на причиняване на увреждането. Няма съмнение, че максималния лимит на застраховката, към определен момент е само една формално икономическа граница, очертаваща максималния праг на договорната отговорност на застрахователя при един или повече пострадали, а не универсален критерий на понятието за справедливост, което според практиката на ВКС на РБ не е абстрактно, а винаги има конкретно социално измерение. Размерът на обезщетението, за съжаление не би върнал живота на пострадалото лице и практически не би възстановило загубата на родителите на пострадалия (ако би било така, то няма съмнение че всеки размер на парично обезщетение би било оправдано да бъде присъден от настоящия съд) – но размерът на обезщетението без съмнение следва да бъде съобразен и с обществените представи за социална справедливост.

За разликата, която се формира между посочената сума от 120 000 лева и пълният претендиран от размер на обезщетението за 250 000 лева, всеки от исковете следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Определеният по- горе справедлив размер на обезщетението, ще трябва да бъде редуциран с една шеста част – на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – до размер на сумата от по 100 000 лева за всеки ищец. Редукцията е задължителна и не може да бъде обусловена от никакви социални съображения, а от установения принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, който бе разгледан и подробно обсъден в мотивите на настоящото решение по- горе.

По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията;

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците и законната лихва, изчислена върху присъдения й размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на вредоносния резултат която не съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП, а съвпада с по- късно настъпилия летален изход т.е. от 02.05.2015г. Това е така, доколкото релевираният източник на вредите е смъртта на пострадалия.

 

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищците имат право да получат от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но са били освободени от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и на практика не са понесли такива. Понесените от съдебния бюджет разноски при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК и съразмерно на уважената част от иска, следва да бъдат възстановени от ответника. Разноските възлизат общо на сумата от 360 лева, а дължимата държавна такса възлиза на общо 8 000 лева. При условията на чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден - съразмерно с уважената част от исковете - да заплати по сметката на настоящия съд държавната такса и разноски, от внасянето на което ищците са били освободени до общ размер на сумата от 8 360 лева.

При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от исковете. Това възнаграждение се дължи за всеки отделен иск възлиза на сумата от по 3530  лева за всеки един от двата предявени искове, съгласно чл. 7, ал.2, т.5 от НМРАВ. Общият размер на възнаграждението, което следва да бъде присъдено на Адвокатско дружество “Г. и П.“ възлиза на 7060 лева, без включен ДДС.

Няма спор, че към момента на постановяване на настоящото решение, претендираният от Адвокатско дружество “Г. и П.“ ДДС върху сумата на възнаграждението по чл. 38 от ЗА не е нито начислена по предвидения в закона ред, чрез специален документ/данъчна фактура/, нито пък внесена, тоест съдебни разноски за внасяне на ДДС фактически не са извършени.

Не може да се отрече, че ДДС се дължи при извършване на облагаема доставка от данъчно задължено лице, каквото е Адвокатско дружество “Г. и П.“, но при това настоящият състав на съда категорично споделя становището, че за да бъде присъден като разноски - този данък следва да бъда най- малкото предварително начислен и за нуждите на надънчоно облагане – поне да бъде отчетен пред съда с надлежен данъчен документ /фактура/.  В същата насока впрочем са и принципните указания към съдилищата при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдържащи се в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - те изискват във всеки случай да се проверява внимателно и прецизно – дали претендираните разноски са направени в действителност или само е поето задължение да бъдат направени, а в последната хипотеза – те не следва да се присъждат.  

Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищците са били освободени от задължението да внасят държавни такси не означава, че са освободени и от процесуалната санкция - да понесат разноските, които са причинили на другата страна в процеса.  

При това представения от ответната страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК сочи, че ответникът претендира разноски за възнаграждение за процесуално представителство и разноски за събиране на доказателства ( стр. 194-195 и стр. 253-254). Общата сума на действително направените разноски възлиза на 45 240 лева, от които 45 000 лева представляват фактически платената сума за възнаграждение на процесуален представител (доказана чрез съдържанието на представения списък на разноските).

Релевираното от страна на ищците възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разходите за възнаграждение на процесуален представител следва да бъде прието за частично основателно. Според разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.5 от НМРАВ – минималния размер на адвокатското възнаграждение, което ответникът би бил длъжен да заплати на процесуалните си представители възлиза на 6530 лева за всеки от предявените искове т.е. общият му размер би следвало да бъде 13060 лева. При това обаче, ответникът не е длъжен да подбира процесуални представители, които да са склонни да поемат специфичните процесуални функции срещу минимален размер на възнаграждение, а впрочем не е житейски оправдано да търси именно такива. На практика, размерите на възнагражденията за процесуално представителство превишават неколкократно минималните. Процесуалните представители на ответника, на които е платено възнаграждението очевидно притежават необходимата висока степен на професионална квалификация и специализация в материата, а при това са проявили необходимата процесуална активност, поради което съдът счита, че разумното им възнаграждение (дължимо за един адвокат), при обща цена на исковете, които са предмет на делото в размер на 500 000 лева, не би следвало да бъде по- ниско от 30 000 лева, дори при дела с невисока фактическа и правна сложност. Мотивиран от тези изводи, съдът приема, че основаната на приетото възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК редукция на разноските за възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да бъде осъществена до размер на сумата от 30 000 лева. В тази сума не се включва претендирания ДДС, по съображенията, които вече бяха изложени по- горе. 

Следователно, доколкото общата сума на признатите в хипотезата на чл. 78, ал.5 от ГПК съдебни разноски на ответника възлиза на 30 240 лева, то припадащата се ½ част от тях за всеки от исковете възлиза на 15 120 лева, а при условията на чл. 78, ал.3 от ГПК -  всеки ответник следва да бъде осъден (съразмерно с отхвърлената част от иска) да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 9 072 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК********и със седалище ***, да заплати на Г.Х.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.С.,***, на основание чл. 226 от КЗ/отм./ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „БМВ 320” с рег. № *******, за причинени неимуществени вреди поради смъртта на М.И.С., причинена като резултат от ПТП на 15.04.2015г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от настъпването на вредоносния резултат на 02.05.2015г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска, в частта за разликата - над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 250 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума и за посочения период. Произтичащите от това решение задължения могат да бъдат платени по посочена от ищеца банкова сметка ***: *** „Обединена българска банка“ АД.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК********и със седалище ***, да заплати на И.М.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. Н., гр. Ловеч, ул. „********, на основание чл. 226 от КЗ/отм./ вр. с чл. 51, ал.2 от ЗЗД – сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „БМВ 320” с рег. № *******, за причинени неимуществени вреди поради смъртта на М.И.С., причинена като резултат от ПТП на 15.04.2015г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от настъпването на вредоносния резултат на 02.05.2015г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска, в частта за разликата - над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 250 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума и за посочения период. Произтичащите от това решение задължения могат да бъдат платени по посочена от ищеца банкова сметка ***: *** „Обединена българска банка“ АД.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК********и със седалище *** да заплати на Адвокатско дружество “Г. и П.“, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата - сумата от 7060 лева (седем хиляди и шестдесет лева) без включен ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство на Г.Х.С. и И.М.С. пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Г.Х.С. да заплати на З. „Б.и.“АД с ЕИК********и със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 9072 лева (девет хиляди седемдесет и два лева) за съдебни разноски пред пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА И.М.С. да заплати на З. „Б.и.“АД с ЕИК********и със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 9072 лева (девет хиляди седемдесет и два лева) за съдебни разноски пред пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК********и със седалище *** да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 8360 лева (осем хиляди триста и шестдесет лева), представляваща държавна такса и съдебни разноски, от заплащането на която ищците са били освободени.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                         

     СЪДИЯ: