№ 21271
гр. София, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110145987 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 251228/02.08.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение от 13.04.2024г., издадена по ч.гр.д. №
11597/2024г. на СРС. С Разпореждане № 113785/09.08.2024г. по ч.гр.д. № 11597/2024г. на
СРС заповедта за изпълнение е частично обезсилена за горницата над 153,38 лева поради
извършено доброволно плащане и отпадане на интереса на заявителя от предявяване на иск
за тази част от вземането. Издаден е изпълнителен лист за разноски в заповедното
производство в размер на 429,38 лева.
Ищецът „*******“ ООД чрез адв. И. И. – АК-София, е предявил срещу ответната
*************** иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
153,38 лева, представляваща неплатена част от неустойка за забавено плащане на
стойността на доставени стоки по Фактура № 322319/20.09.2023г. във връзка с Договор за
възлагане на обществена поръчка № УС-476/21.09.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /27.02.2024г./ до
окончателното ú изплащане, както и законната лихва върху сумата от 870,90 лева за
периода от 27.02.2024г. до 12.06.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение по
Договор за възлагане на обществена поръчка № УС-476/21.09.2022г. за доставка на
канцеларски материали. Във връзка с него ищецът доставил на Агенцията съответни стоки,
за които била издадена Фактура № 322319/20.09.2023г. на стойност 14844,58 лева с ДДС.
Според Договора тази сума трябвало да бъде платена в 30-дневен срок от доставката, т.е. на
20.10.2023г. При неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0,1% от дължимата сума за
всеки ден забава, но не повече от 10% от стойността на договора без ДДС. Плащането било
направено на 28.12.2023г., поради което ответникът дължал неустойка в размер от 1024,28
лева за 69 дни забава. На 12.06.2024г. и след издаването на заповедта за изпълнение
длъжникът-ответник заплатил доброволно 870,90 лева, с което задължението за неустойка
намаляло до 153,38 лева. За периода от 27.02.2024г., когато било подадено заявлението, до
1
12.06.2024г., когато било извършено плащането, Агенцията дължала и законна лихва върху
платената сума от 870,00 лева, чиято дължимост се претендира да се установи. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от адв. И.,
който поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната *************** чрез гл.юрк. Ц.В. е подала
Отговор на исковата молба, вх. № 287285/11.09.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове. Твърди, че исковата молба е нередовна – заповедта за изпълнение била частично
обезсилена, сумата от 870,90 лева не била включена в исковата претенция, поради което
ищецът следвало да уточни претенциите си. По същество исковата молба се оспорва като
неоснователна. Не спори, че между страните е налице облигационно отношение за доставка
на канцеларски материали, че е издадена посочената в исковата молба фактура с падеж на
20.10.2023г., но платена на 28.12.2023г. при забава от 69 дни. Твърди обаче, че дължимата от
него неустойка е само 853,56 лева, а, заедно с лихвата за забава, задължението му възлизало
на 870,90 лева, колкото били платени. Сочи, че не е дал повод за завеждане на делото и не
следва да носи отговорност за разноски. В насроченото по делото публично съдебно
заседание ответникът се представлява от гл.юрк. Велинов, който оспорва предявения иск,
включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея претенции са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Претенциите на ищеца са ясно описани, като са предявени в размер, обоснован от
извършеното от ответника частично доброволно плащане в рамките на заповедното
производство. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение
или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно отношение
– сключен договор между страните, съдържащ клауза за заплащане на неустойка при забава
на плащане по издадена фактура, че е доставил съответните стоки, че е издал фактура за тях
на съответна стойност, падеж на задължението за плащане, както и продължителността на
забавата, за която е начислена неустойката. Ищецът следва да докаже и наличието на
предпоставки за начисляване на законна лихва върху сумата от 870,90 лева, платена в хода на
процеса, за посочения от него период. В тежест на ответника е да докаже заплащането на
съответните суми. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за възлагане на обществена
поръчка № УС-476/21.09.2022г. за доставка на канцеларски материали, че във връзка с него
ищецът доставил на Агенцията съответни стоки, за които била издадена Фактура №
322319/20.09.2023г. на стойност 14844,58 лева с ДДС, която следвало да се плати на
20.10.2023г., но била платена на 28.12.2023г. със забава от 69 дни, както и че в хода на
производството /на 12.06.2024г./ Държавната агенция за бежанците платила на ищеца сумата
от 870,90 лева.
Съгласно чл. 30 от сключения между страните Договор от 21.09.2022г. за възлагане на
обществена поръчка чрез публично състезание по реда на чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП с предмет
„Доставка на канцеларски материали за нуждите на ДАБ при МС“ за обособена позиция № 1
„Доставка на канцеларски материали“, при забава на плащане възложителят /Държавната
агенция за бежанците/ дължи неустойка в размер на 0,1% /не 0,01%, както се твърди в
2
отговора на исковата молба/ от дължимата сума за всеки ден закъснение, но не повече от
10% от стойността на договора без ДДС. Според чл. 33 от Договора неустойката трябва да се
плати до десет дни от съставянето на протокол и предоставянето му на възложителя.
Фактура № **********/20.09.2023г. е връчена на възложителя-ответник.
Дължимата за заплащане сума по Фактура № **********/20.09.2023г. е 14844,58 лева
с ДДС, като дължима е сумата с начислен ДДС, а не такава без него. Съгласно договора
неустойката се начислява върху дължимата сума, а това е сумата с включен ДДС, тъй като тя
се дължи и трябва да бъде платена на изпълнителя. Страните изрично са изключили
стойността на ДДС само при определяне на пределната сума, до която може да се начислява
неустойката. Доколкото забавата е 69 дни, то дължимата неустойка е 6,9% /69 дни х 0,1% =
6,9%/. Дължимата неустойка възлиза на 1024,28 лева /14844,58 лева х 6,9% = 1024,28 лева/.
От тази сума ответникът е заплатил след подаване на възражението срещу заповедта за
изпълнение сумата от 870,90 лева, като в платежното нареждане е посочил, че се касае за
заплащане на неустойка. Така остават дължими още 153,38 лева, за които предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
Доколкото ответникът-длъжник е заплатил горницата над 153,38 лева до 1024,28 лева,
която се установява да е дължима и неплатена , след като е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, то за периода след подаване на заявлението до датата на
плащането същият дължи лихва за забава, а именно за периода 27.02.2024г.-12.06.2024г.,
която, изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт,
възлиза на сумата от 35,70 лева.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в
заповедното производство. Съобразно изхода от спора право на разноски има само ищецът,
който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък по чл. 80
ГПК. Не са налице предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът не
е признал иска, а поведението му /неплащане в срок на задължение, подаване на
възражение, оспорване на размера му/ е станало повод за завеждане на делото. С оглед
естеството на делото и неговата степен на фактическа, правна и процесуална сложност,
защитаван интерес и необходим интензитет на професионално усилие, не може да бъде
окачествен като прекомерен заплатеният от ищеца адвокатски хонорар.
В рамките на заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на
505,00 лева. От тях в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за 429,38 лева.
Следователно на заявителя следва да се присъдят още 75,62 лева.
Съобразно изхода от исковото производство в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него и доказани разноски в размер на 505,00 лева, от които 25,00
лева за държавна такса и 480,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД, че **************, ЕИК **********, със седалище в град София, дължи на
„*******“ ООД, ЕИК **********, със седалище в град София, сумата от 153,38 лева,
представляваща неплатена част от неустойка за забавено плащане на стойността на
доставени стоки по Фактура № 322319/20.09.2023г., начислена на основание чл. 30 от
Договор № УС-476/21.09.2022г. за възлагане на обществена поръчка чрез публично
състезание по реда на чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП с предмет „Доставка на канцеларски материали
3
за нуждите на ДАБ при МС“ за обособена позиция № 1 „Доставка на канцеларски
материали“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /27.02.2024г./ до окончателното ú изплащане, както и законната
лихва върху сумата от 870,90 лева за периода от 27.02.2024г. до 12.06.2024г., възлизаща на
сумата от 35,70 лева.
ОСЪЖДА **************, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на „*******“ ООД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 75,62 лева за разноски в заповедното производство (ч.гр.д.№
11597/2024г. на СРС), както и сумата от 505,00 лева за разноски в първоинстанционното
исково производство (гр.д. 45987/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а,
ал. 1 ГПК/, поради което не е и саморъчно подписан от съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4