РЕШЕНИЕ
№ 293
гр.
Русе, 17.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе,
в публично заседание на двадесет и седми юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 305 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И.Д.М. ***, чрез
пълномощника адв. Д.М., против Решение № 397/20.04.2022 г., постановено по
АНД № 50/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-1085-002972/25.11.2021 г., издадено от ВПД Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Русе, с което на касатора, на основание чл. 638, ал.
1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв., за нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е незаконосъобразно и ненеправилно, тъй като е постановено в нарушение на
закона и при допуснати процесуални нарушения. Касаторът счита, че въззивният
съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа възражение за
несъответствие между описанието на административното нарушение в АУАН и в НП.
Излагат се и подробни доводи за несъставомерност на деянието, тъй като
наказаното лице не е било надлежно уведомено за служебно прекратената регистрация
на процесното МПС.
Иска се отмяната на въззивното решение и решаване
на делото по същество, чрез отмяна на наказателното постановление. Не
претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като
сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателната отговорност на
касационния жалбоподател е била ангажирана за това, че на 17.11.2021 г. около
18:00 часа в гр. Русе на ул. Самодивец до бл. Виталина в качеството на
собственик на лек автомобил Лексус ИС 250 с рег.№ Р1551КМ е извършил нарушение,
изразяващо се в това, че като физическо лице притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р България и не е било спряно от движение, като
във връзка с притежаването и използването на посоченото МПС няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към момента на извършване на проверката (т.е. към 17.11.2021
г.).
За да потвърди оспореното пред него
наказателно постановление въззивният съд е приел, че както АУАН, така и НП са
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и със
съдържание, отговарящо на изискванията на закона. Съдът не е установил в хода
на административнонаказателното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения. От материалноправна гледна точка съдът е приел, че в
случая са налице всички елементи от обективна страна на нарушението – МПС,
което е регистрирано по надлежния ред на територията на Р България, собственост
на наказаното лице, като за това МПС липсвала действаща към момента на
проверката валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Въззивният
съд е отхвърлил възраженията на нарушителя, свързани с обстоятелството, че
процесният автомобил не се намирал на път отворен за обществено ползване, както
било посочено в АУАН, а бил спрян в междублоковото пространство. Посочил е също
така, че частичното несъответствие между текстовото изписване на нарушението в
АУАН и в НП не е от съществено значение, с оглед правомощията на административно-наказващия орган по чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, като в наказателното постановление са спазени изискванията на
чл. 57, ал. 1 ,т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Изложени са мотиви и относно субективната
страна на деянието, като съдът е посочил, че жалбоподателят като собственик на
МПС и гражданин на Р България е длъжен да знае и спазва законите на страната, а
именно по силата на закона М., като собственик на процесния автомобил, е бил
длъжен да сключи или да знае, че за
автомобила му има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
след като не е направил никакви действия за дерегистрацията му в Р България по
съответен законов ред. Изложени са и мотиви, че конкретното административно
нарушение не представлява маловажен случай. С тези мотиви въззивната инстанция
е потвърдила оспореното пред нея наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция намира
решението на районния съд за неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон. Необосновано и в противоречие със събраните по делото
доказателства въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от
фактическия състав на административното нарушение, за което е санкциониран
касаторът.
Правилно
съдът е посочил, че за да е налице нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ
следва да са налице кумулативно три елемента – 1. Лицето, сочено като нарушител
да е собственик на МПС; 2. Моторното превозно средство да е регистрирано за
движение на територията на Р България и 3. За това МПС да няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Тези елементи се извличат от
разпоредбите на чл. 638, ал. 1, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор. Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ на лице по
чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба
от 250 лв. – за физическо лице.
В
настоящия случай от събраните по въззивното дело доказателства безспорно се
установява, че касационният жалбоподател притежава лек автомобил Лексус ИС 250
с рег.№ Р1551КМ, т.е. налице е първият елемент от състава на нарушението. По
делото не е спорно, че към датата на проверката 17.11.2021 г. за този автомобил
няма валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. При това положение е налице и третия посочен по-горе елемент от
състава на административното нарушение. По отношение на втория елемент обаче
(МПС да е регистрирано за движение на територията на Р България) въззивният съд
неправилно е приел, че това условия е изпълнено. От приложената по въззивното
дело „разпечатка на справка по история за ПС от АИС Регистрация“ (л. 11 от
делото на РРС) е видно, че от 19.10.2021 г. регистрацията на процесното МПС е
служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след изпратено
уведомление от Гаранционния фонд, че за този автомобил няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Това означава, че към датата на
извършване на проверката 17.11.2021 г. процесното МПС е с прекратена
регистрация като е без правно значение за настоящия казус дали собственикът
(настоящия касатор) е уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията на
превозното средство. С липсата на регистрация на моторното превозно средство за
движение на територията на Р България фактическият състав на нарушението по чл.
638, ал. 1, т. 1 от КЗ остава незавършен, а деянието на касатора
несъставомерно. По делото липсват доказателства в конкретния случай да е
установено управление на процесното МПС, не са налице въобще твърдения за такива
обстоятелства, при което обаче би могло да са налице обективните признаци на
друг вид нарушение, свързано с управлението на нерегистрирано моторно превозно
средство, но не и на нарушението, за което е санкциониран касаторът.
От
друга страна до датата на прекратяване на регистрацията на автомобила –
19.10.2021 г., касационният жалбоподател безспорно е бил в нарушение предвид
факта, че не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесното МПС, което именно е било и основанието за
прекратяване на регистрацията, но в съставения АУАН и издаденото НП не е
описано нарушение, касаещо този период, а е посочено изрично, че към датата на
проверката – 17.11.2021 г., липсва сключена застраховка и с това е осъществен
състава на административно нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Този
извод на административнонаказващия орган, възприет и от въззивния съд,
противоречи на разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, която изисква да е
налице регистрирано МПС, за което да не е сключен договор за застраховка.
Изложеното
налага извод за незаконосъобразност на решението на Районен съд – Русе поради
противоречието му с материалния закон. Решението на въззивната инстанция следва
да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН
да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отменено оспорваното
наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221,
ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд
– Русе
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Решение № 397/20.04.2022
г., постановено по АНД № 50/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-002972/25.11.2021 г., издадено
от ВПД Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Русе
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВАВА
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 21-1085-002972/25.11.2021 г., издадено от ВПД Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Русе, с което на И.Д.М. ***, на основание чл.
638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв., за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: