№ 103
гр. Провадия, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря М.Я.М.
в присъствието на прокурора С. Ст. К.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Частно наказателно дело №
20243130200380 по описа за 2024 година
Производството е на основание чл.156 и сл. от ЗЗдр.
Образувано е въз основа на постъпило искане от прокурор при Районна
прокуратура – Варна, за настаняване и лечение на лицето М. Ф. Б.: с ЕГН
********** от гр.Провадия, в лечебно заведение за психиатрична помощ, при
преценка за наличието на основанията на чл.155 от Закона за здравето.
В искането прокурорът сочи, че М. Ф. Б. имал психично заболяване и
злоупотребявал с алкохол, като няколкократно бил настаняван в психиатрични
заведения. През последните месеци състоянието му се влошило, като
поведението му създавало реална опасност както за него, а така и за близките
му. В искането се излага и, че с оглед установеното състояние на Б., са налице
предпоставките за настаняването на същия по реда на чл.156 и сл. от ЗЗдр.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –Варна,
поддържа искането.
Назначеният служебен защитник на М. Ф. Б. – адв.Г. Н. от АК- Варна
изразява становище, че следва да бъде уважено искането за настаняване на
ВРП на Б.., доколкото същото е изцяло в интерес на лицето.
От събраните по делото доказателства,съдът приема за установено
следното:
Осв. Б. имал Синдром на алкохолна зависимост, като проблемите му с
алкохола датирали от 1986 г. Същият многократно бил хоспитализиран в
психиатричен стационар на доброволен и задължителен принцип. След
изписването подновявал употребата на алкохол. Не приемал назначеното
поддържащо лечение. През последните месеци поведението на същия станало
много агресивно спрямо околните, видно от показанията на св.Х. св.М. и
св.Кашлалъ - често влизал в конфликти, заплашвал, хвърлял патерицата си по
1
минувачи, чупил с нея чужди вещи, като най-често проявите му се
провокирали при отказ за алкохол и цигари.
Видно от извършената в хода на съдебното производство съдебно-
психиатрична експертиза, осв. Б. страда от личностово разстройство –
„Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип“, което има характера на
„тежко личностово разстройство“, а така и „Синдром на алкохолна
зависимост“ с дългогодишна давност. Според вещото лице, разстройството се
характеризира с емоционална нестабилност и липса на контрол над
влеченията, с чести изблиците на насилие или заплашително поведение,
особено когато е налице критика от страна на другите. Сочи се, че с оглед
характеристиките на установеното личностово разстройство и данните за
чести агресивни прояви през последните месеци, както и предвид актуалното
състояние на осв.Б., понастоящем е налице повишен риск същият да извърши
действия, с които да застраши своето здраве и това на околните, което и
предвид липсата на критичност у същия предпоставя нуждата за провеждане
на задължително лечение.
От изложените факти съдът намира, следното от правна страна:
Съгласно разпоредбите на чл. 155 от Закона за здравето, на
задължително настаняване и лечение подлежат лица с психични разстройства,
които могат да бъдат от една страна психичноболни с установено сериозно
нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно
разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично
заболяване, а от друга - лица с умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция, както и лица с други нарушения
на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията,
изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа за да живеят пълноценно в
семейството и социалната среда (чл. 146, ал. 1 от ЗЗ). Изискване на закона е
освен лицата да страдат от заболяванията описани в чл.146, ал.1, т.1 и т.2, да е
налице и възможност тези лица да осъществят определено общественоопасно
поведение, поради своето заболяване. Това поведение се изразява в
извършване на престъпление, което би представлявало опасност за близките
им, за околните, за обществото или би застрашило сериозно здравето им. От
изложеното следва извод, че законодателят е въвел два критерия – медицински
и социален, които следва да бъдат едновременно налице по отношение на
лицето, чието настаняване и лечение се иска.
Към настоящия момент у осв. Б. е налице психично разстройство по
смисъла на Закона за здравето, а именно – тежко личностово разстройство,
предвид установеното психично заболяване „Емоционално нестабилна
личност, импулсивен тип“, видно от изготвената и кредитирана изцяло от съда
СПЕ, поради което съдът счита, че е изпълнен медицинският критерий за
задължително настаняване и лечение, каквото е законовото изискване. С оглед
показанията на разпитаните по делото свидетели и видно от обясненията на
лицето, чието настаняване се иска, съдът намира, че пълната липсата на
осъзнатост на осв.Б. към собственото му заболяване, поведението на същия,
начинът му на живот – всичко това съчетано с употребата на алкохол, то
същото и обосновава наличието на заплаха за собственото му здраве и живот,
а така и разкрива потенциален риск от попадане в конфликтни ситуации и
създаване на непосредствена опасност както за самия него, така и такава за
здравето на околните.
С това съдът, намира че е налице и социалният критерий за
2
задължително настаняване на лечение, поради което съдът счита, че следва да
уважи искането на РП-Варна и да постанови задължително настаняване и
лечение на Б. в специализирано здравно заведение.
Съдът счита, че следва да уважи предложения от вещото лице срок за
лечение и лечебно заведение. Лечението следва да бъде проведено във
Държавна психиатрична болница – Карвуна, като намира, че срокът на същото
следва да е от предложеният такъв от три месеца. Предвид заключението на
СПЕ съдът приема, че освидетелстваният не може сам да дава информирано
съгласие по смисъла на чл. 162, ал. 3 от ЗЗдр, поради което следва да се
определи и назначи лице, което да изразява информирано съгласие за
лечението му, като съдът счита, че такова лице следва да бъде определено от
кмета на Община Балчик, където е местонахождението на специализираното
лечебно заведение, в което следва да бъде хоспитализиран и настанен
освидетелстваният.
Като съобрази конкретния случай, на основание чл. 163, ал. 2 от ЗЗ,
съдът намира, че следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта му досежно задължителното настаняване и лечение.
Предвид изложеното и на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за здравето,
съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ М. Ф. Б. с ЕГН
********** в лечебно заведение за психиатрична помощ – Държавна
психиатрична болница – с.Карвуна, общ.Балчик.
ОПРЕДЕЛЯ форма на лечението – СТАЦИОНАРНА.
ОПРЕДЕЛЯ срок на настаняването и лечението - ТРИ МЕСЕЦА.
НАЗНАЧАВА определено на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗдр лице от,
Кмета на Община Балчик, на основание разпоредбата , което ДА ИЗРАЗЯВА
ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ за лечението на М. Ф. Б.: с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето,
предварително изпълнение на настоящото решение в частта му досежно
задължителното настаняване и лечение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен
съд-Варна в 7-дневен срок от днес, като на осн.чл.162, ал.3 от Закона за
здравето, обжалването му НЕ СПИРА неговото изпълнение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Държавна психиатрична
болница с с.Карвуна, общ.Балчик за привеждането му в изпълнение
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3