О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 309
гр. Пловдив, 21 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на седемнадесети юли две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като
разгледа докладваното от съдията Панайотова ч.гр.д. № 330/2020 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 299 /
10.01.2020 г. от В.И.С.,представляван от адв.Д.А. против определение № 1099 /
18.12.2019 г. ,постановено по в.гр.д № 789/2019 г. по описа на ОС Хасково , с
което е оставена без разглеждане жалбата
му против отказ на ЧСИ К. да уважи подаденото от него възражение за
прекомерност на наложените обезпечителни
мерки и предприетите изпълнителни способи и да вдигне наложената възбрана и
прекрати изпълнението спрямо СОС с идентификатор *****,постановени по изп.д.
20169290402132 и изп.д.20179290401318.По съображенията ,изложени в частната
жалба счита това определение за неправилно и незаконосъобразно и е заявил
искане същото да бъде отменено .
Ответниците по частната жалба „У.Б.“АД и „Б.2. „ ЕООД вземат становище ,че същата е неоснователна и
завяват искане да бъде оставена без уважение.
Ответниците по частната жалба С.Н.И. ,О.Х. „ *****,И.И. ***
и И. В. И. не вземат становище.
Пловдивски апелативен съд
след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
В.гр.д. 789/ 2019 г. по описа на ОС – Хасково е образувано
по жалба на В.И.С. ,длъжник по изп.д. 20169290402132 и
изп.д.20179290401318 по описа на ЧСИ Н.К.
против отказ й да уважи възражението за прекомерност на наложените обезпечителни
мерки и предприети изпълнителни способи и е отказано вдигане на наложените
възбрани и прекратяване на изпълнението спрямо
СОС с идентификатор **********.
С обжалваното определение
ОС – Хасково е приел жалбата за процесуално недопустима ,тъй като разпоредбата на чл.435 от ГПК
изчерпателно урежда кои действия на
съдебния изпълнител подлежат на обжалване и от кои лица като в ал.2 от същата ,се
посочва кои действия подлежат на обжалване от длъжника като процесният отказ не
попада след тези изрично изброени действия. Изложил е аргументи ,че разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 от ГПК
въвежда изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и
предприетите изпълнителни способи с размера на задължението като несъобразяването
на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата
незаконосъобразност.С оглед на това е предвидена възможност за
длъжника да се защити посредством възражение пред съдебния изпълнител ,който
при констатация на такава несъразмерност вдига съответните обезпечителни мерки
като нито разпоредбата на чл.442 а от ГПК ,нито тази на чл.435 от ГПК предвижда
възможност длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да стори това ,а
защитата на същия е по исков път.
Настоящата инстанция не споделя тези изводи .Вярно е,че по въпроса
за обжалваемостта на отказа на съдебния изпълнител да отмени наложени
обезпечения поради тяхната несъразмерност с
дълга ,постановено по възражение на длъжника ,е формирана противоречива
практика като настоящия състав споделя виждането ,че този отказ подлежи на
обжалване според сега действащата нормативна уредба на основание чл.435 ал.2 т.
6 пред.2 от ГПК.
Според чл.442а от ГПК, по
възражение на длъжника съдебният изпълнител може да вдигне наложените
обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника при установена
свръхобезпеченост или да откаже вдигането им при липса на такава. В първия
случай взискателят разполага с възможността по чл.435,ал.1,т.1 от ГПК да
обжалва вдигането на запорите и възбраните, тъй като по същността си то съставлява
отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие спрямо
имуществото на длъжника, върху което са били наложени. Във втория случай
длъжникът разполага с възможността по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК да обжалва отказа
за вдигане на наложените обезпечителни мерки, тъй като по същността си това е
отказ да бъде прекратено принудителното изпълнение по отношение на имущество,
съставляващо свръхобезпечение. Преди изменението на ГПК /ДВ, бр.86 от
27.10.2017г./ за длъжника не беше предвидена възможност да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Такава му е предоставена след въпросното изменение и тя е реципрочна на
регламентираното и до тогава право на взискателя да обжалва спирането и прекратяването
на изпълнителното производство, както и отказа на съдебния изпълнител да
извърши исканото изпълнително действие. С изменението на ГПК е разширен кръга
на подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител и в
този смисъл жалбата на С. против отказа
на ЧСИ К. да уважи подадените възражения за прекомерност на наложените
обезпечителни мерки и предприети изпълнителни способи и да вдигне наложените възбрани и прекрати изпълнението спрямо СОС с идентификатор **********,постановени
по посочените изпълнителни дела, се явява процесуално допустима .
С оглед на гореказаното се налага извода ,че обжалваното
определение ,с което жалбата на длъжника е оставена без разглеждане като
недопустима и е прекратено производството по делото е неправилно и следва да
бъде отменено, а делото върнато на ОС – Хасково за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждането й по същество.
Ето защо съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1099 / 18.12.2019 г. ,постановено по
в.гр.д № 789/2019 г. по описа на ОС - Хасково.
ВРЪЩА делото на ОС – Хасково
за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на жалба вх.№ 37340 / 01.11.2019 г. по същество.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.