Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № 97 от 10.05.2011г., постановена по НОХД 231/2011г., Великотърновският районен съд е признал подсъдимите С. И. А., роден на * г. в гр.В., жив, в с.гр. на ул.”П.” № 3, български гражданин, българин, неженен, със средно образование, неработещ, неосъждан, с ЕГН * и В. И. Г., роден на *г. в гр.Г.О., живущ в гр.В., ул.”К.П.” № , вх.Б, .8, ап., български гражданин, българин, неженен, със основно образование, неработещ, неосъждан, с ЕГН * ЗА ВИНОВНИ в това, в периода от 06.07.2010 г. до 07.07.2010 г. включително, в гр. Д., ул. „П. з.", при условията на продължавано престъпление, чрез използване на моторни превозни средства - л.а. „П." с per. № *,собственост на В. И. Г., и л.а. „А. Р." с per. № *, собственост на В. К. Л.; на техническо средство - ключ и след предварителен сговор помежду си, от склад за суровини на „А. л." ЕООД гр. В. Т., отнели чужди движими вещи: 12 бр. запечатани полиетиленови чувала със захар по 50кг. всеки, на стойност 806,40 лв., собственост на „А. л." ЕООД гр. В. Т., от владението на служителя на собственика С. С.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е възстановена равностойността на отнетото, поради което и на основание чл.197 т.3 вр. с чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, пр.2 и т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26 вр. с чл.36 и 55 ал.1 т.2 б.б вр. с чл.42 а ал.2 т.1 т.2 от НК ги ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, за всеки. Съдът ОСЪДИЛ подсъдимите, на основание чл.189 ал.1 и ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на по 122 лв. ( сто двадесет и два лева ), представляваща частта от направените по делото разноски, която всеки един от тях трябва да заплати, както и по 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист. Съдът ОТНЕЛ в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.а от НК вещественото доказателство л.а. П. с per. № *,собственост на В. И. Г. /оставен на съхранение в РУ “Полиция” – В.. Против присъдата, в осъдителната и част, е постъпила жалба от защитника на подсъдимия В. И. Г., А. И. от ВТАК в която се навеждат доводи за неправилност на постановената присъда, поради нейната явна несправедливост. Твърди се, че наказанието било прекомерно завишено, че при неговото определяне районният съд не е отчел наличието на смекчаващи вината обстоятелства – възстановяване на щетите изцяло и лично от Г., пълното процесуално съдействие и направеното самопризнание от негова страна, описание на фактологията и съдействане за разкриване на обективната истина, както и чистото му съдебно минало. Освен това се твърди, че съдът е нарушил закона като се е произнесъл по отношение на вещественото доказателство л.а. П.с per. № * и го е отнел неправилно, противно на закона. Защитникът, адв.И. моли Окръжния съд за извършване на въззивна проверка след което да бъде изменена присъдата и се намали срока на наложеното наказание „Пробация” на шест месеца, а присъдата в частта за отнемането на автомобила – се отмени. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник,адв. Т. И. от ВТАК, поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Адвокатът на въззиваемият подсъдим С. И. А., А. Н. от името на своя под защитен и на основание чл. 320 ал.5 от НПК е поискал присъединяването му към въззивната жалба. Поддържа същата на изложените по горе основания и искания. В правото си на последна дума подсъдимия В. И. Г. моли съда за намаляване на наложеното наказание и връщане на автомобила. Представителят на Великотърновската окръжна прокуратура заема становище за неоснователност на депозираните жалби и предлага да бъде оставена в сила обжалваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства, а наложеното наказание на В. Г. и С. А. – справедливо и съобразено с това, че делото е приключено по реда на Глава ХХVII от НПК. Отнетият автомобил не следва да се връща тъй като той бил иззет като веществено доказателство и разпореждане с него можело да стане само с разрешение на прокурора или съда. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБИТЕ С въззивните жалби/ има се в предвид и последвалото по-късно присъединяване на въззиваемия подсъдим А./ е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбите са подадени срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същите изхождат от процесуално легитимирани страни в процеса – защитниците на подсъдимите, които съгласно разпоредбата на 318, ал. 6 НПК имат право да обжалват присъдата, изхождайки и в контекст с правото на подзащитните им - във всичките и части. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбите са депозирани в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговарят на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБИТЕ Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбите и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: Подсъдимите С. И. А. и В. И. Г. се познавали от около година и половина. В началото на месец юли 2010 год. А. споделил на Г.., че двамата могат да изкарат пари от кражба на чували със захар от склад в гр. Д. на “А. Л.” ЕООД, където първият работел до скоро. Поради тази причина и притежавал ключ от склада, в който се съхранявали чувалите със захар. Г. се съгласил. На 05.07.2010 год. около 21.30 часа в кв. Б. в гр. В. Т., двамата се срещнали в жилището на В.. Той имал лек автомобил “П.”, с per. №* с който двамата решили да отидат до склада на фирмата в гр. Д. Пристигнали на мястото в 21.50 часа и до 22.15 часа, изчакали в района на склада, за да свърши смяната на работниците. Охраната на склада ги забелязала в района, което накарало подсъдимите да се върнат в гр. В. Т. и отново да отидат в гр. Д рано сутринта на другия ден, около 4.30 – 5.00 часа. На 06.07.2010 год. А. и Г. тръгнали от дома на последния с личния му автомобил рано сутринта около 04.30 часа. Пристигнали в гр. Д, влезли в двора на цеха на фирмата “А Л” и спрели автомобила точно пред самия цех. Охраната отново ги забелязала, но не ги спряла, тъй като сметнала, че са работници, които идват за смяна на работа. Подсъдимият А. носел ключ за складовото помещение, тъй като работил за около месец в този цех. Отключил вратата на склада и започнал да изнася чували със захар от по 50кг. бели, найлонови. Той ги подавал през отвор на врата с размери около метър на метър на подсъдимият Г., който ги поемал и слагал в колата. Двамата изнесли общо пет чувала, които поставили в багажника и задната седалка на автомобила, с който дошли. После се върнали обратно в гр. В. Т.. А. имал уговорка със свидетеля по делото С. Х. да му продаде чувалите със захар. Свързал се с него, но Х. заявил, че в момента не се намира в града и поискал да оставят чувалите при съпругата му. Двамата подсъдими закарали чувалите със захар до къщата на свидетеля, разтоварили ги в двора и съпругата на Хасанов им дала 200 лева, които подсъдимите си поделили по равно. Същата вечер подсъдимият А. взел на заем лекия автомобил на свидетеля Ц. Б. – “А. Р.” с per. № * собственост на В. К. Л.. После за втори път отишъл до склада на фирма “А. Л. в гр. Д. спрял автомобила пред цеха, отключил вратата за складовото помещение и изнесъл още пет чувала със захар. Натоварил ги в колата и се върнал обратно в гр. В. Т., където се свързал вече със свидетеля Х.. Продал му захарта срещу сумата от 200 лева и върнал автомобила на свидетеля Б.. На 07.07.2010 год. около 04.30 часа подсъдимият А. отишъл до дома на подсъдимия Г., понеже двамата имали уговорка да се върнат пак до гр. Д. за да откраднат още няколко чувала със захар от фирма “А.Л.”. Г. вече го чакал в автомобила си пред блока. Взел А. който се качил в колата и потеглили. На ул. “Н. Г. в гр. В. Т. спрели и С. позвънил на свидетеля Б., като му поискал отново лекия автомобил “А. Р.”. Обяснил му, че има много важна и спешна работа и колата му е необходима. Свидетелят се съгласил и му дал колата. Двамата подсъдими тръгнали с автомобилите в посока гр. Д.. Пристигнали на мястото около 04.50 часа и спрели пред цеха на фирмата. А. отново отключил помещението с ключа, който притежавал и започнал да изнася чували със захар. Двамата изнесли общо два чувала, които сложили в лекия автомобил “А. Р.. В този момент подсъдимите дочули приближаването на свидетеля С. С., който работел като охрана. Двамата се изплашили и се качили в леките автомобила. При потеглянето си Г. ударил лекия автомобил “П.” в намиращия се в близост друг лек автомобил. А. потеглил с лекия автомобил “А. .” като се насочил към изхода на гр. Д. и до моста, по който минава магистралата, изхвърлил чувалите със захар. През това време зад него спрял Г.. Същият разказал на С., че свидетелят - пазач го е видял и го попитал какво прави, а той му отговорил, че докарал негов приятел на работа, след което С. се оттеглил в друга посока. Двамата тръгнали за гр. В. Т., където А. върнал лекия автомобил на свидетеля Б.. Бил е извършен оглед на местопроизшествието, при който органите на разследването иззели дактилоскопна следа. От заключението на назначената експертиза е видно, че отпечатъкът е оставен от подсъдимия С. И. А.. С протокол за претърсване и изземване от 07.07.2010 г. е бил иззет л.а. „П." с per. № * , тогава собственост на подсъдимия Г.. При огледа на автомобила, в същия са открити следи от разпилени дребни частици с бял цвят. От заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза е видно, че общата стойност на отнетите вещи възлиза на 806.40 лв. По делото е била назначена съдебно оценъчна експертиза, от чието заключение става видно, че стойността на инкриминираните вещи,предмет на кражбите, собственост на „А. Л.” ЕООД гр. В. е на обща стойност 806.40 лева. Приетата за установена фактическа обстановка в действителност се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство и съдебното такова, доказателства: обясненията на подсъдимите и направените от тях самопризнания , показанията на свидетелите, характеристичните справки за Г. и А., от заключението на оценъчната експертиза, дактилоскопна такава, писма , както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Районният съд когато е решавал въпроса за приложението на разпоредбите на Глава ХХVII от НПК правилно е кредитирал показанията на свидетелите, досежно деянията включени в диспозитива на обвинителния акт, тъй като същите са били непротиворечиви, последователни и съответни със събраните по делото писмени доказателства и дадените обяснения. Окръжният съд не възприема доводите изразени както в жалбите,така и по време на съдебното заседание пред въззивната инстанция, че наложените наказания от първоинстанционния съд са явно несправедливи и несъобразени с процесуалното поведение на подсъдимите. Напротив,видно от мотивната част на присъдата на ВТРС, съдът е отделил достатъчно време и аргументи да се обоснове защо именно следва да се наложи този вид наказание и с оглед определеният размер, за това. Правилни са и останалите доводи на решилият делото районен съд поради , което и тази инстанция счита, че следва да ги възприеме изцяло. Съдът е приложил разпоредбата на чл.55 ал.1, т.2 б.б от НК съвсем правилно съобразявайки всички смекчаващи обстоятелства . Жалбата на защитника на подсъдимия Г., А. И. относно присъдата на ВТРС в частта и за отнемане в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.а от НК, на вещественото доказателство л.а. П с per. № *, обаче съдът в настоящия си състав счита за основателна. Поради тази причина и тя следва да се коригира като бъде отменено отнемането на вещта. Горният извод се налага поради следните съображения. Първоинстанционния съд се е произнесъл по този въпрос без никакви мотиви въпреки, че и пред него е било направено възражението за промяна на собствеността върху лекия автомобил и представени съответно писмени доказателства. Неправилни са твърденията на представителя на Окръжна прокуратура и разбиранията, че тъй като автомобила бил иззет като веществено доказателство вече, то разпореждане по отношение собствеността му можело да стане само с разрешение на прокурора или съда. По делото не са били налагани запори нито други законови мерки за обезпечаване. Настоящият съдебен състав изразява разбирането, че в посочените в Особената част на случаи осъществяването на фактическата власт върху вещи - предмет на умишлени престъпления, е достатъчна предпоставка за прилагане на института на тяхното отнемане, само ако това действие не води до неоправдано засягане на интересите на трети лица. Отнемането в полза на държавата и в двете хипотези на е своеобразна санкция, но не е наказание по смисъла на наказателното право. Разпоредбата на предвижда своеобразна санкция, изразяваща се в отнемане в полза на държавата на вещи, които са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпно деяние. Доктрината и съдебната практика са категорични, че от обсега на очертаните категории вещи, подлежащи на конфискация са изключени тези, които не принадлежат на дееца и следва да бъдат върнати на техния собственик, освен при законова забрана за тяхното произвеждане и държане, или при съществуващо друго гражданскоправно основание // - Когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, тогава всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Общите предпоставки, при наличието на които се постановява отнемане в полза на държавата на оръдията, средствата и предмета на престъплението са посочени в . Съгласно първата му алинея на отнемане подлежат вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. В конкретния случай автомобилът към момента на произнасяне на съдебния акт е принадлежал на друго , трето лице. Автомобилът е бил иззет по делото като веществено доказателство с Протокола от 07.07.2010г. и съгласно разпоредбата на чл.111 ал.2 от НПК като такова е можело да бъде върнато само с разрешение на прокурора или съда. Следователно тук в тази глава е очертано правомощието на прокуратурата по отношение на изземаните веществени доказателства по делата, а именно да ги пази докато компетентния орган се разпореди с тях. Преминаването на собствеността обаче от един правен субект върху друг се подчинява на други правила-тези посочени в гражданските закони. В НПК е предвидена възможност когато движимата вещ следва да бъде отнета в полза на държавата, да се иска по чл.72 от кодекса вземането на мерки за обезпечаване на това действие по реда на ГПК. В настоящия случай точно това не е било искано от представителите на прокуратурата и се е стигнало до прехвърляне на собствеността върху вещта. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи: Подсъдимите С. И. А. и В. И. Г. с деянието си са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.197 т.3 вр. с чл. 195, ал.1, т.4, пр.1, пр.2 и т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26 от НК, доколкотоза периода от 06.07.2010 г. до 07.07.2010 г. включително, в гр. Д., ул. „П. з.", при условията на продължавано престъпление, чрез използване на моторни превозни средства - л.а. „П." с per. № *,собственост на В. И. Г., и л.а. „А. Р." с per. № *, собственост на В. К. Л.; на техническо средство - ключ и след предварителен сговор помежду си, от склад за суровини на „А.л." ЕООД гр. В. Т., отнели чужди движими вещи: 12 бр. запечатани полиетиленови чувала със захар по 50кг. всеки, на стойност 806,40 лв., собственост на „А. л." ЕООД гр. В. Т., от владението на служителя на собственика С.С. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е възстановена равностойността на отнетото. От субективна страна деянието на подсъдимите е било осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като двамата са съзнавали обществено опасния характер на деянието си, предвиждали са настъпването на обществено опасните му последици и са ги искали. Подсъдимите са имали изградена в себе си представа, че предмет на деянията им са чужди движими вещи и че със своите действия ще лишат от фактическа власт лицата, които са ги владеели. Във волево отношение те пряко са искали настъпването на този резултат. Подсъдимите са били пълнолетни и наказателно отговорни лица. Съзнавали са, че прекъсват владението на досегашния собственик и установяват свое владение върху предмета на престъплението, тъй като подсъдимият А. е имал предварителна уговорка със свидетеля Х. да му продаде открадната захар. Изпълнена е и хипотезата на квалифицирания състав на престъплението кражбата по т. 5 на чл. 195 ал. 1 от НК - предварителната уговорка, разпределяне на ролите на всеки един от тях в изпълнителното деяние и предварителната им подготовка,като случаят не се явява маловажен. Безспорно е, че за кражбата са използвани – по т. 4 от същия състав на квалифицираната кражба и МПС. Първоинстанционният съд е приложил правилно разпоредбата на чл.197, т.3 от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие причинените от престъплението имуществени вреди са били възстановени, видно от приложената по делото разписка от 10.05.2011г. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. При индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимите, съдът намира, че ВТРС е съобразил всички предпоставки, за да определи посочените в присъдата наказания. При определяне размера на тези наказания, които следва да бъдат наложени на подсъдимите, съдът е взел предвид високата степен на обществена опасност на деянието но и наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Приложил е правилно чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на подсъдимите и техните защитници, за несправедливост на присъдата на РС В. по отношение размера на наложеното наказание на подсъдимите С. А. и В. Г., които не кореспондират и със събраните по делото доказателства. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в жалбата твърдения че присъдата е със завишено наказание. Освен това при извършената служебна проверка не бяха открити съществени процесуални нарушения допуснати от първоинстанционния съд, които да са довели до ограничаване правота на защита на двамата подсъдими. При прочитането и огласяването на показанията е бил спазен закона. По гореизложените мотиви, подадените въззивни жалби срещу първоинстанционната присъда се явяват неоснователни, по отношение на нейната наказателна част, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт в този смисъл, поради което и на основание чл. 338 НПК, същата в тези си части следва да бъде потвърдена. Присъдата в частта касаеща отнемането в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.а от НК на вещественото доказателство л.а. П. с per. № * ВМ трябва да се отмени като незаконосъобразна. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА Присъда № 97 от 10.05.2011г., постановена по НОХД 231/2011г.,на Великотърновският районен съд, като ОТМЕНЯ ОТНЕМАНЕТО в полза на Държавата на основание чл.53 ал.1 б.а от НК на вещественото доказателство л.а. П с per. №* /оставен на съхранение в РУ “Полиция” – В.. ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалите и части. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |