№ 112
гр. Плевен , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Ст. Банков
Членове:Цезаринка Хр. Йосифова
Йоткова
Кристина Ант. Лалева
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
в присъствието на прокурора Росен Николов Кръстев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от Емил Ст. Банков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214400600251 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 260019/17.02.21 г., постановена по НОХД № 1371/20 г. РС-Плевен
признал подсъдимия М. П. П. за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през периода
27.11.2009 г. - 10.07.2013 г. в гр. Плевен противозаконно присвоил чужда движима вещ – л.а.
марка „Фолксваген Голф“ с рама №*** и рег. № Е*** на стойност 26 000 лв., собственост на
„***“ ЕООД, гр.София, ЕИК ***, която владеел на основание Договор за финансов лизинг №
2546/14.03.2008 г., като обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК го
осъдил на наказание ТРИ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ при
първоначален общ режим.
На основание чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.6, и т.7 от НК лишил подсъдимия
М. П. П. от право да заема материалноотговорна длъжност и да упражнява професия или
дейност свързана с управление на чуждо имущество за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от
влизане в сила на присъдата.
Оскъдил на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК подсъдимия М. П. П. ДА ЗАПЛАТИ
направените деловодни разноски в размер на 302,00 лева, от които 168,00 лева по сметка на
1
Районен съд - Плевен и 134,00 лева по сметка на ОД на МВР – Плевен.
Недоволен от присъдата е останал служебния защитник на подсъдимия, който я обжалва,
като навежда доводи, че същата е неправилна-постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, ноеобоснована и наложеното с нея наказание е явно несправедливо. Моли
въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени присъдата и да постанови нова, с
която да оправдае подсъдимия.
Представителят на ОП-Плевен изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
постановената от Районния съд присъда е правилна. Моли въззивната инстанция да
постанови решение,с което да я потвърди.
Подсъдимия поддържа въззивната жалба е моли да бъде оправдан.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид
доводите на страните,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Въззивната жалба съдържа оплакване ,че присъдата на РС е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, но не се сочат конкретни такива. От
своя страна ОС извършвайки цялостна проверка на законосъобразността на действията на
органите на досъдебното производство и действията на първоинстанционния съд, не
отбеляза каквито и да е нарушения, още по-малко такива, които могат да се квалифицират
като съществени. Всички действия на компетентните органи са изпълнени в съответствие с
нормативните изисквания, при съобразяване на основните принципи на наказателния процес
и не са засегнали правата на никой от участниците в наказателното производство. Досежно
задълженията на съда относно събирането, проверката и оценката на доказателствата следва
да се отбележи, че в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е събрал всички
относими към настоящия случай доказателства с помощта на допустимите от НПК
доказателствени средства. Впоследствие при постановяване на присъдата е коментирал
подробно целия доказателствен материал, както в съвкупност, така и поотделно, като е
обърнал внимание на съществуващите в данните противоречия и е изложил аргументирани
изводи изградени върху оценката им.
В смисъла на гореизложеното настоящата инстанция намира оплакванията на
допуснати в хода на наказателното производство съществени процесуални нарушения за
неоснователни.
Оплакването, че присъдата е необоснована също е неоснователно. При постановяване на
съдебния акт РС е съобразил всички събрани в хода на наказателното производство
2
доказателства и е изложил подробни съждения кои факти от кои доказателства се установяват.
Предвид противоречивостта на събраните доказателствени материали, съдът в съответствие с
изискването на чл.305,ал.3 от НПК е посочил защо приема част от тях, а други отхвърля. Ето
защо настоящата инстанция напълно споделя изводите на предходната относно фактическата
обстановка.
По категоричен начин е установено времето, мястото и начинът на извършване на
престъплението, както и неговия автор. Безспорно е,че на 14.03.2008г. е бил сключен договор за
лизинг № 2546 с предмет на договора моторно превозно средство – „Фолксваген Голф ТДИ“ с
рама №*** и рег.№ Е*** със страни по договора: лизингодател - „***“ ЕООД и
лизингополучател – подсъдимиаят М. П. П.. Съгласно условията на лизинговия договор
подсъдимият М.П. е имал право да ползва автомобила по предназначение и да го управлява
единствено и само на територията на Република България. На същата дата с приемо-
предавателен протокол към Договор за лизинг № 02546 на подсъдимия М. П. П. в качеството му
на лизингополучател е било предадено горепосоченото моторно превозно средство. В приемо-
предавателния протокол изрично било посочено, че лизинговия обект /л.а. Фолксваген Голф
ТДИ с рег.№ Е***/ е предаден на подсъдимия П. в отлично състояние, както и че лизингодателят
в качеството на собственик, предава лизинговия обект на лизингополучателя – подсъдимия
Петнев в качеството на държател съгласно договорните изисквания. Предаването на автомобила
е станало в гр.Плевен, в магазин на „***“ ЕООД. При получаване на моторното превозно
средство подсъдимият М.П. заплатил първоначална вноска в размер на 4237,52 лева. Съгласно
погасителния план същият е следвало ежемесечно за срок от 60 месеца да плаша вноски, всяка
една в размер на 325,99 евро. Подсъдимият заплатил само две вноски до месец май 2008г. и
преустановил плащанията. Именно поради неправомерното поведение на подсъдимия П.,
изразяващо се в прекъсване плащането на дължимите вноски, собственикът на автомобила „***“
ЕООД предприел действия за връщане на инкриминираната вещ. Били изпратени множество
съобщения до подсъдимия, съдържащи искане за връщане на автомобила, но след като това не се
случило „***“ ЕООД предприел действия по активиране на застраховка към ЗАД „***“. На „***“
ЕООД е било заплатено обезщетение в размер на 31 824,03лв. от застрахователното дружество.
Със суброгационно писмо, „***“ ЕООД дало съгласието си ЗАД „*** България“ да встъпи във
всички права и задължения по лизингов договор № 2546 с лизингополучател – подсъдимият М.
П. П. за възстановяване по регресен път на платените суми, срещу неизправния
лизингополучател, включително и правото да прекрати едностранно договора и да претендира
получаването на автомобила от всяко лице, в което той се намира, включително и правото на
придобиване на собствеността върху него. На 27.11.2009г. ЗАД „***“ АД изпратило покана на
подсъдимия П., съдържаща искане за доброволно изпълнение на регресна претенция или
доброволно предаване на автомобила. Съгласно общите условия по договора за финансов
лизинг, при неплащане или системна забава на плащането на вноските, лизингополучателят
дължи връщане на автомобила. Въпреки това подсъдимия М.П. задържал автомобила и
категорично отказал да предприеме действия по предаване владението на автомобила на
собственика или на друго оправомощено от него лице, като вместо това същият се укрил. След
3
като подсъдимият П. отказал да върне инкриминирания автомобил, ЗАД „*** България“ на
23.11.2009г. възложило на *** ЕООД извършването на всички необходими и законосъобразни
правни и фактически действия по издирване, охрана и връщане в полза на ЗАД „*** България“
моторно превозно средство – „Фолксваген Голф ТДИ“ с рама №*** и рег.№ Е***. Въпреки
положените усилия и мероприятия от страна на *** ЕООД , лизингополучателят – подсъдимият
П. и автомобила не били открити.
В началото на 2009г. подсъдимият П. предложил на свидетеля Б.Т. да му продаде
инкриминирания лизингов автомобил за сумата от 12600,00 лв. Автомобилът към онзи момент
бил в много добро състояние и този факт се оказал решаващ свидетелят Т. да заплати исканата от
подсъдимия П. сума. Подсъдимият обещал на свидетеля Т. на следващия ден заедно да посетят
магазина на „***“, за да бъдат оформени нужните документи. Въпреки, че подсъдимият П.
получил исканата сума, не предал владението на автомобила на свидетеля Т. и след получаване
на сумата започнал да се укрива. В тази връзка е било образувано наказателно производство
НОХД № 179/2012г. по описа на РС-Плевен, приключило с осъдителна присъда, като на
подсъдимия П. било наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с тригодишен изпитателен срок.
Независимо от изплатено обезщетение от ЗАД „*** България“ на лизинговото дружество,
подсъдимият М.П. дължи сумата от 6198,51 лв. на „***“ ЕООД от неплатени вноски по
лизинговия договор. В тази връзка на 10.07.2013г. е връчена нотариална покана по реда на чл.47
от ГПК /удостоверено от М.Г.- нотариус в район –РС гр.Троян, рег.№477 на Нотариалната
камара/, с която подсъдимият П. е бил уведомен, че към 10.06.2013г. общия размер на
просрочените плащания по договора за лизинг възлиза на 6 198,51 лв., както и че в случай, че не
бъде изплатена сумата в пълен размер в указания тридневен срок, договор за лизинг № 2546 ще
се счита за прекратен, а след прекратяване на договора е поискано незабавно връщане на
автомобила на „***“ ЕООД.
Във връзка с провежданото разследване по настоящото досъдебно производство с
телеграма № 25673/31.05.2010 г. на ДНСП-София, л.а. „Фолксваген Голф ТДИ“ с рама №*** и
рег.№ Е*** е бил обявен за издирване като предмет на престъпление с мярка „Конфискация“, но
автомобила не бил установен. По делото е приложена и справка от ИНТЕРПОЛ от която се
установява, че л.а. „Фолксваген Голф“ с рама №*** и рег.№ Е*** все още се издирва.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин след
анализ на ангажираните в хода на проведеното наказателно производство писмени и гласни
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност. На първо място следва да се имат
предвид показанията на свидетелите Г.С.Г., А.Д.П., Б.Х. Т. и М.Д.М., депозирани в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд и на свидетеля С.Д.Д., прочетени по
реда на чл. 281, ал.1, т.5 от НПК също на етапа на съдебното следствие пред РС. Правилно
предходната инстанция е преценила, че показанията на тези свидетели следва да бъдат
приети с доверие изцяло като логични, последователни , убедителни и взаимно
4
допълващи се. От показанията на свидетеля Г.С.Г., който изпълнява длъжността „Мениджър
продажби“ в „***“ ЕООД се установява, че през 2008 година се срещнал и разговарял с
подсъдимия П. поради заявено от последния намерение за сключване на договор за
финансов лизинг на лек автомобил с клауза за прехвърляне на собствеността в края на
лизинговия период. Изяснява се, че подсъдимият кандидатствал и получил одобрение от
страна на „***“ ЕООД – София, след което били оформени необходимите документи, а
подсъдимият П. в качеството си на лизингополучател заплатил изискуемата първоначлна
вноска и поел задължението да заплаща ежемесечно дължимите вноски съгласно
потасителния план, придружаващ договора за лизинг. Свидетелят е категоричен, че
владението на лекия автомобил било предадено на подсъдимия в средата на месец март
2008 година. В съответствие с показанията на този свидетел са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
а именно: Договор за лизинг – финансов лизинг от 14.03.2008г., Свидетелство за
регистрация /част 1-ва/, Извлечение от информационната система на „***“ ЕООД – София
за заплащане на дължимите лизингови вноски от страна на подсъдимия, Приемно-
предавателен протокол от 14.03.2008 година. Цитираните писмени доказателства
способстват за конкретизиране на очертаните от свидетеля Г.С.Г. факти. От същите
безспорно се установява, че на 14.03.2008 година подсъдимият П. в качеството си на
лизингополучател сключил Договор за лизинг – финансов лизинг с предмет – процесния лек
автомобил, като заплатил първоначална вноска в размер на 4237,52 лева, като съгласно
погасителния план следвало да заплати 60 броя месечни вноски, всяка в размер на 325,99
евро, от които заплатил само първите две /до месец май 2008г./. Установява се също така, че
владението на движимата вещ е предадено на подсъдимия на 14.03.2008 година. Това
обстоятелство е отразено в приобщения като доказателство по делото Приемно-
предавателен протокол от 14.03.2008 година /стр. 83 в папка 1 от ДП/. От заключението на
вещото лице Г.Г. по назначената съдебно-графологическа експертиза, което се приема с
доверие като неоспорено от страните и изготвено въз основа на представен оригинал от
цитирания документ и сравнителни образци от подписи на подсъдимия П. след извършено
сравнително графичиско изследване между тях категорично се установява, че подписът за
„ПРИЕЛ МПС“ в Приемно-предавателен протокол към Договор за лизинг №02546 е
положен от М. П. П.. От показанията на свидетеля Г.С.Г., които кореспондират с писмените
доказателства по делото се установява, че след прекъсване на плащанията от страна на
подсъдимия П., собственикът на автомобила „***“ ЕООД предприел действия за връщане на
инкриминираната вещ, изразяващи се в изпратени множество съобщения до подсъдимия,
съдържащи искане за връщане на автомобила / в т. ч. Покана за доброволно изпълнение на
регресна претенция по щета, ведно с известие за доставяне, Нотариална покана за
изпълнение и предупреждение за разваляне на договор, но след като това не се случило
„***“ ЕООД предприел действия по активиране на застраховка към ЗАД „***“. На „***“
ЕООД е било заплатено обезщетение в размер на 31 824,03лв. от застрахователното
дружество. Със суброгационно писмо, „***“ ЕООД дало съгласието си ЗАД „*** България“
да встъпи във всички права и задължения по лизингов договор № 2546 с лизингополучател –
5
подсъдимият М. П. П. за възстановяване по регресен път на платените суми, срещу
неизправния лизингополучател, включително и правото да прекрати едностранно договора и
да претендира получаването на автомобила от всяко лице, в което той се намира,
включително и правото на придобиване на собствеността върху него. На 27.11.2009г. ЗАД
„***“ АД изпратило покана на подсъдимия П., съдържаща искане за доброволно изпълнение
на регресна претенция или доброволно предаване на автомобила, произтичащо от общите
условия по договора за финансов лизинг, според които при неплащане или системна забава
на плащането на вноските, лизингополучателят дължи връщане на автомобила. Въпреки
това подсъдимият М.П. задържал автомобила и не предприел действия по предаване
владението на автомобила на собственика или на друго оправомощено от него лице, като
вместо това същият се укрил. След като подсъдимият П. отказал да върне инкриминирания
автомобил, ЗАД „*** България“ на 23.11.2009г. възложило на *** ЕООД извършването на
всички необходими и законосъобразни правни и фактически действия по издирване, охрана
и връщане в полза на ЗАД „*** България“ моторно превозно средство – „Фолксваген Голф
ТДИ“ с рама №*** и рег.№ Е***. Въпреки положените усилия и мероприятия от страна на
*** ЕООД, лизингополучателят – подсъдимият П. и автомобила не били открити. Горните
обстоятелства се установяват от анализа на приобщените писмени доказателства – Заявка
съгласно Договор от 19.09.2007г. между ЗАД „*** Бълтария“ и „Порше Лизинг БТ“ ЕООД,
Суброгационно писмо до ИД на ЗАД „*** България“, Покана за доброволно изпълнение на
регресна претенция по щета 1640/08/217/000419, ведно с известие за доставяне, извлечение
от информационната система на „***“ЕООД относно извършени пллащания от подсъдимия
П. по договор за лизинг от 14.03.2008 година. В кореспондентност със същите са
показанията на свидетелите А.Д.П. /дадени устно и непосредствено пред
първоинстанционния съд в хода на проведеното от него съдебно следствие/ и на свидетеля
С.Д.Д. /прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.5 от НПК на етапа на съдебното следствие пред
РС.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия М. П. П. на първо място предходната
инстанция правилно е съобразила, че те освен доказателствено средство са и средство за
защита и това налага детайлната им проверка и преценка, както самостоятелно, така и в
съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал. Настоящата инстанция
напълно споделя извода на предходната, че същите са изолирани и са израз единствено на
предприетата защитна теза. Подсъдимият твърди, че процесното моторно превозно средство
му било отнето в средата на месец ноември 2008 година от свидетеля Д.М.В., който бил
покровителствуван от баща си – бивш началник на следствената служба в гр. Троян. Твърди
също така, че не подал жалба в полицията, тъй като пред сградата го чакали „момчета“ на В.
и го спрели, както и че не уведомил дружеството-собственик на автомобила, тъй като В. го
следял непрекъснато и го заплашвал, че ако тръгне да прави нещо ще разбере и този
автомобил няма да го намери. Отрича да е познавал лично свидетелят Б.Т. за когото знаел
единствено, че е разговарял с баща му. Тези твърдения на подсъдимия П. не се подкрепят и
от показанията на посочения от защитата свидетел – Д.М.В., който е категоричен досежно
6
факта, че не е вземал автомобил от подсъдимия. Противоречията между обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетеля В. не могат да бъдат преодоляни и от резултата от
извършеното процесуално - следствено действие очна ставка, поради което дадените от
подсъдимия обяснения не могат да бъдат възприети като достоверни.
Установява се от приобщеното заверено копие от влязла в сила на 28.05.2012г.
Присъда №168 от 09.05.2012г., постановенапо НОХД №179/2012г. по описа на РС-Плевен е
че подсъдимият М. П. П. е признат за виновен в това, че на 15.05.2009 г. в с. ***, обл.
Плевен, при условията на повторност и в немаловажен случай, с цел да набави за себе си
имотна облага в размер на 12600 лв. възбудил у Б.Х. Т. от с. ***, обл. Плевен заблуждение,
че ще прехвърли правата за ползване на лек автомобил “V W GOLF TDI” /Фолксваген Голф/
с рег. № Е***, по договор за лизинг – финансов лизинг № 02546 с лизингодател “***”
ЕООД, и с това му причинил имотна вреда в размер на 12600 лева като на основание чл. 210
ал. 1 т.4 и ал. 2, във вр. с чл. 209 ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК е осъден
на наказание една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК
изтърпяването му било отложено с 3-годишен изпитателен срок. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Б.Х. Т.. Това е поредната причина обясненията на подсъдимия да
не бъдат ценени с доверие-невъзможно е ако процесната вещ е била отнета от владението на
подсъдимия още през м. ноември 2008г., същият да предложи прехвърлянето на правото на
ползването й през м. май 2009г.
По отношение на заключението на ВЛ по назначената и изслушана съдебно-стокова
експертиза, настояшата инстанция, както и предходната намира, че същото е ясно, научно
обосновано, почива на детайлно изследване на данните по делото и е изготвено от експерт
със задълбочени научни знания, поради което следва да се цени. От същото се установяват
следните основни факти: 1. Справедливата пазарна стойност на лек автомобил, марка
„Фолксваген“ с рег. № Е*** с дата на първоначална регистрация 14.03.2008г. обект на
продажба по договор за финансов лизинг с купувач М. П. П. към датата на закупуване
14.03.2008г. е 33 500,00 лева; 2. По метода на „Заместителната стойност“ по нормативи /20%
овехтяване/ от дата 14.03.2008г. до 27.11.2009г. справедливата пазарна цена е 26800,00 лева;
3. Препоръчителната продажна цена на лек автомобил, марка „Фолксваген“ с рег. № Е*** с
дата на първоначална регистрация 14.03.2008г. обект на продажба по договор за финансов
лизинг с купувач М. П. П. към 27.11.2009г. /датата на поканата за доброволно изпълнение/ е
25 000,00 лева и 4. След съпоставяне на описаните в обстоятелствената част на
заключението методи, а именно на „Амортизирана заместителна стойност“,
„Ликвидационната стойност“ и „Сравнимите продажби“ справедливата пазарна стойност на
лек автомобил, марка „Фолксваген“ с рег. № Е*** с дата на първоначална регистрация
14.03.2008г. обект на продажба по договор за финансов лизинг с купувач М. П. П. към
27.11.2009г. /датата на поканата за доброволно изпълнение/ е 26 000,00 лева.
В този ред на мисли предходната инстанция е достигнала до единствено възможния
правилен извод, който се споделя и от настоящата, че всички събрани по делото гласни и
7
писмени доказателства /изключая обясненията на подсъдимия, за недостоверността на които
бяха изложени съображения по-горе в съдебния акт/ са непротиворечиви по отношение на
авторството, времето, мястото и условията при които е извършено деянието обсебване. В
тази насока доказателствата са в хармонично единство, в логична връзка и последователност
едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин главния факт по делото.
Оплакването за противоречие на присъдата с материалния закон също е
неоснователно. При логично изяснената фактическа обстановка предходната инстанция
правилно е съобразила, че с деянието си подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 206, ал.3 вр. с ал. 1 НК.
Престъплението „Обсебване“ е налице, когато деецът получи на някакво правно
основание (определено конкретно – било по силата на договор, устно разпореждане или
фактическо предаване) чуждо имущество, да го владее или пази, но извърши с него
неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като
недвусмислено манифестира промяната на отношението си към него като към свое,
засягайки възможността на собственикът на вещта да се разпорежда с нея. В правната
теория и съдебната практика е прието еднопосочно, че изпълнителното деяние на
обсебването може да се изрази както в разпореждане с чуждата вещ, така и в отказ същата
да бъде върната на собственика й. Във втората хипотеза (приложима в конкретния случай)
отказът да се върне вещта следва да е противозаконен, като поведението на дееца да бъде в
разрез правното основание, на което той владее тази вещ (в тази насока Решение № 231/2001
г. на I НО на ВКС и Решение № 35/2009 на III НО на ВКС). От обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност по делото безспорно се установи, че подсъдимият П. в
качеството си на лизингополучател е придобил владение върху моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№ ***. Към момента на сключване
на лизинговия договор владението е било правомерно, тъй като по същността на този
договор активът предмет на договора се владее от лизингополучателя, без същият да е
собственик на вещта. Автомобилът остава собственост на лизингодателя до заплащане на
всичките лизингови вноски. При нарушаване условията в договора- в случая неплащане на
дължима вноска, обвиняемият е дължал незабавно връщане на автомобила на собственика
му. Вместо това обвиняемият задържал автомобила и започнал да го владее за себе си.
За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ,
която владее или пази на законно основание, а своенето се изразява в промяна на
отношението на дееца към вещта, който престава да я счита за чужда и започва да я държи
като своя. Невръщането на чуждата вещ след поискването й от собственика или на лицето
на което е следвало да бъде върната, се определя като акт на имуществено разпореждане,
сочещ на присвоителна дейност. Престъплението е резултатно и като такова, може да бъде
извършено само с пряк умисъл, деецът трябва да съзнава, че поведението му ще увреди
защитените обществени отношения, свързани със собствеността (интелектуалния момента
8
на умисъла) и да желае настъпването на общественоопасния резултат (волевия момент). От
обективна страна: на неустановена дата през периода 27.11.2009 г. - 10.07.2013 г. в гр.
Плевен, подсъдимият М. П. П. противозаконно присвоил чужда движима вещ – л.а. марка
„Фолксваген Голф“ с рама №*** и рег. № Е*** на стойност 26 000 лв., собственост на „***“
ЕООД, гр.София, ЕИК ***, която владеел на основание Договор за финансов лизинг №
2546/14.03.2008 г., като обсебването е в големи размери. Налице е квалифициращият
признак „големи размери“, тъй като причинената вреда е в размер на 26000,00 лева, който
надвишава 70-кратния размер на минималната работна заплата, съответстващ на сумата
21 700,00 лева, получена след обикновени аритметични изчисления при съобразяване на
фиксирания размер на минималната работна заплата към релевантния период съгласно
Постановление на МС №250/11.10.2012г.от 310,00 лева. От субективна страна: Подсъдимият
П. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на деянието е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Присвоителното деяние (обсебването) е осъществено от него при форма на вината пряк
умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като той, като човек с нормална
психика, образован и в достатъчен житейски опит, без всякакво съмнение е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, а именно – че с декларирания от него отказ за
връщането на автомобила извършвайки действия, насочени към ползването на вещта като
своя и присвоява противозаконно чуждата движима вещ. Най-малко подсъдимият П. е имал
представа, че невръщането на автомобила на собственика е поначало неправомерно. Освен
това е предвиждал и общественоопасните последици от своето деяние, а именно –
невъзможността собственикът на автомобила да го ползва или да се разпорежда с него,
доколкото същият е бил задържан от него. Без съмнение подсъдимия е искал и настъпването
им, тъй като всичките му действия са били насочени към лишаването на собственика от
възможността да ползва вещта и да се разпорежда с нея. Последиците от деянието на
подсъдимия П. безспорно увреждат интересите на „***“ЕООД-гр. София. Поради
изложеното, съдът счита, че с инкриминираното си поведение подсъдимият П. е реализирал
съзнателна, волево мотивирана дейност за своене на чуждата вещ.
За виновното извършителство от страна на подсъдимия на описаното в обвинителния
акт деяние са налице както преки, така и косвени доказателства, които в своята съвкупна
преценка предпоставят именно произнасянето на осъдителна присъда. В противна насока са
налице единствено обясненията на подсъдимия, които обаче с оглед своя нелогичен и
изолиран характер, се преценят от настоящият състав като защитна версия.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също е
неоснователно.При определянето му първоинстанционният съд правилно е отчел наличието
на множество отегчаващи отговорността на извършителя обстоятелства при само едно
смекчаващо такова. Според настоящата инстанция налагайки наказание към предвидения от
закона минимум РС не само не е ощетил дееца, а напротив-проявил е спрямо него прекалена
снизходителност
9
С оглед гореизложеното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, а
присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде потвърдена.
При извършената но основание чл.314 от НПК цялостна проверка на правилността на
съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения налагащи изменяне или отменяне на
присъдата извън посочените във въззивната жалба.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260019/17.02.21 г., постановена по НОХД №
1371/20 г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10