Мотиви към Присъда № 16 от 21.06.2018 г. по НОХД № 61/2018 година на СвРС
Районна прокуратура гр. Свищов е обвинила Ю.М.И., ЕГН ********** в това, че за периода от 13.04.2017 г.
до 29.04.2017 г. в с. Царевец, община Свищов, действайки при условията на
повторност, като случаят е немаловажен, чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – моторен трион „Хускварна“ на стойност 592,25 лева от владението
на В.В.Н. ***, без съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК.
Производството по делото е по
реда на глава ХХVІІ от НПК - „Съкратено
съдебно следствие”.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява,
че събраните в хода на досъсебното производство, както и самопризнанията на
подсъдимия са достатъчни да обосноват извод, че подсъдимият И. е извършил
деянието, за което е обвинен. Моли съда да го признае за виновен, като предлага
да му се наложи наказание, определено по реда на чл.58, ал.4 вр. чл.55, ал.1,
т.1 от НК, който е по-благоприятен за него, а именно лишаване от свобода за
срок от 5м. Така е, защото подс. И. е съдействал на органите на реда за
разкриване на обективната истина, признал е чистосърдечно за извършеното от
него престъпление и е посочил евентуалното местанохождение на откраднатата вещ.
Мотивите да извърши деянието са тежките социални проблеми на семейството му,
свързани с отглеждането на децата му, липсата на постоянни доходи и дом,
невъзможност да работи. и липсата на възможност да има нормален поминък за него
и семейството му. Счита, че са налице основанията на чл.25 вр. чл.23 от НК за
групиране на наказанието по настоящата присъда с тази от предишно осъждане.
Подсъдимият Ю.И. признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае
събирането на доказателства за тези факти. Признава се за виновен и дава кратки
обяснения по повдигнатото срещу него обвинение, както и мотивите , поради които
е извършил деянието. Същият, съжалява за извършеното и моли за минимално
наказание.
Назначеният служебен защитник
адв.С.Т. пледира на подс.И. съдът да наложи поисканото от представителя на
прокуратурата наказание в размер на 5м. лишаване от свобода на основание чл.55,
ал.1,т.1 от НК. Счита, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които се изразяват в съдействие на органите на досъдебното
производство, направил е пълни самопризнания, с което е спогнал за разкриване
на обективната истина, освен това в съдебно заседание прояви направи всички
възможно да възстанови щетата. Счита за основателно искането на прокуратурата
за приложение на чл.25 вр. чл.23 от НК за групиране на наказанията по
настоящата присъда с тази от предишно осъждане. По отношение на предявения
граждански иск съща за основателен до размера на стойността на открадната вещ,
определен съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-оценителна експертиза.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю.М.И. е роден на ***
***, с постоянен адрес ***9, български гражданин, без образование, неженен, не
работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан многократно
– на девет пъти за извършени деяния срещу собствеността на гражданите и половата
неприкосновеност. Предпоследните му осъждания са по НОХД №222/2014г. на РС-
Свищов, по което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца при първоначален строг режим, за извършено от него на 11.01.2014г. престъпление
по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4, , вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1
б.“а“ и б.“б“ от НК и по НОХД №352/14 на РС-Свищов, по което му е наложено
наказание седем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за
извършено на 22.10.2014г. престъпление по чл.152 ал.1 т.2 пр.1, вр. чл.18 ал.1
от НК. С присъдата по второто дело е извършено групиране на така определените
наказания от „шест месеца лишаване от свобода“ и „седем месеца лишаване от
свобода“ и на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на И. е определено за
изтърпяване най-тежкото наказание, а именно седем месеца „лишаване от свобода“
при първоначален строг режим, като на основание чл.25 ал.2 от НК е приспадната
изтърпяната част от наказанията по групираните присъди. Определеното общо
наказание И. е изтърпял на 29.05.2015г.
Последното осъждане на И. е по
НОХД №195/17г. по описа на РС- Свищов, с присъда №12/28.06.2017г. влязла в сила
на 14.07.2017г., с която за деяние по чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.28 ал.1 от НК извършено за времето от м.януари 2017г. до 20.02.2017г. му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Наказанието си И.
е изтърпял на 20.10.2017г.
Пострадалият В.Н. ***, но
притежава недвижим имот- къща с двор в с.Царевец общ.Свищов, находящ се на ул.********.
Периодично Н. посещавал имота си, като в него съхранявал някои вещи.
Един ден в средата на м.април
2017г. подс. Ю.М.И. ***. Минал покрай имота на пострадалия и същия му се сторил
необитаем. И. решил да проникне и вземе нещо от там. През паднала ограда той
влязъл в двора и отишъл до къщата. След това махнал пироните на заден прозорец,
извадил стъклото му и проникнал вътре. След като влязъл, И. отишъл до помещение
на втория етаж и от там взел моторен трион „Хускварна“ заедно с документите му.
Трионът бил закупен няколко дни преди това - на 11.04.2017г. от гр.Свищов.
После излязъл от къщата. Отнетата вещ занесъл в дома си в гр.Свищов. След
няколко дни подс.И. разбрал с майка си - св.Ф.С.да отиде заедно със семейството
си да живее при нея в с.Величково, общ.Дългопол, обл.Варна. Една вечер св.Сали
дошла в гр.Свищов, за да вземе сина си и семейството му. Родителите на
съжителката му св.А.А.не били съгласни
тя да тръгне. По тази причина подсъдимият отпътувал сам с майка си. Със себе си
той взел и моторния трион „Хускварна“. На следващия ден, след като пристигнали
в с.Величково, св.А.се обадила на подсъдимия и му казала да отиде да я вземе от
гр.Свищов. Св.Сали започнала да търси транспорт и накрая чрез сина на своя
приятелка намерила св.А.К., който притежавал автомобил марка „Мерцедес“. Последством
трето лице на име И. подс.И. се договорил със св. К.да отидат до гр.Свищов и да
се върнат в същия ден, като за транспорта щял да му заплати моторен трион. Св. К.отначало
заявил, че не му трябва бензинова резачка, но бил мотивиран, че после ще същата
ще бъде откупена от него. След като се срещнали подс.И. обяснил на св.К., че
моторния трион струва 980 лв. Той добавил, че има документи за вещта. Разбрали
се, св.К.да откара всички с автомобила си до гр.Свищов, после да ги върне
обратно, както и да даде на обвиняемия още 150 лв. срещу моторния трион. Подс.И.
предал триона на св.К.и всички отпътували към гр.Свищов. По-късно свидетелят
пуснал обява в сайта „OLX.bg“ и го продал на неизвестно лице за сумата от 350
лв.
След като се установили в дома на
майката на подсъдимия -св.Сали, св.А.разказала на свекърва си, че подс.И. откраднал
триона заедно с документите му от някакво село в близост до гр.Свищов.
Междувременно на 29.04.2017г. постр.Н. отишъл
в с.Царевец. Когато влязъл в двора си, той видял махнатия заден прозорец.
Пострадалият Н. установил липсата на триона и подал оплакване в РУ на МВР Свищов.
След разкриване на престъплението с протокол за доброволно предаване подс.И.
предал- фактура № **********/17 за закупуване на моторен трион ведно с касов
бон от ЕТ „Техноселект“-Свищов и гаранционна карта.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена оценъчна
експертиза, приета по делото. В заключението си вещото лице е
посочило, че стойността на откраднатата
вещ възлиза на 592,25 лева.
По делото е извършено
разпознаване на, за което бил изготвен протокол за разпознаване на лица и
предмети. На предявите 6 бр. снимки на св.К.същият разпознал в лицето на
подсъдимия И., човекът, който превозвал със семейството си от гр.Провадия до
гр. Свищов и обратно и който му предал инкриминираната вещ.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от събраните по
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства: обяснения на
обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство, показанията на
свидетелите (л. 38 –
39, л. 41, л. 44 – 45 от ДП), заключението на извършената по делото съдебно-оценъчна
експертиза л. 49-54 от ДП, протокол за извършено разпознаване, ведно с
фотоалбум (л. 46 – 47 от ДП), свидетелството за съдимост (л.76-79 от ДП), характеристична
справка (л.74а-74б от ДП), декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 32 от ДП), както и
представени в с.з. от гражданския ищец гаранционна карта и фактура от
11.04.2017 г., справка за съдимос с пълен бюлетин а съдимост.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство, прочетени и предявени на страните по реда на чл.283 и по
реда на чл.284 от НПК. Съдът кредитира
направеното от подсъдимия в
съдебно заседание самопризнание, одобрено от съда по реда на чл.372,
ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, тъй като то се припокрива изцяло с доказателствата по делото
и установената фактическа обстановка.
Ето
защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие
фактическа обстановка и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът
прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият извършил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.195, ал.1 от НК – квалифицирана кражба чрез действие. Подсъдимият отнел инкириминираната
вещ от владението на пострадалия като е прекъснал фактическата власт над вещта,
която собственика упражнявал и установил своя като се разпоредил с нея.
Налице
е квалифициращо обстоятелство по чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като при
извършване на кражбата подсъдимият е повредил прегради, здраво направени за
защита на имот – извадил стъкло от прозорец. Предназначението на прозореца е да защитава
конкретния имот от външни посегателства и служи за защита по смисъла на НК.
Горепосоченото деяние подсъдимият
е извършил при квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.7 от НК, т.е.
същото е осъществено при условията на чл.28 от НК- повторност при немаловажен
случай. Наказанието по осъждането му за престъпление кражба по чл.196 ал.1 т.2,
вр. чл.195 ал.1 т.4, , вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК по НОХД
№444/2014г. на РС-Свищов, е изтърпяно на 29.05.2015г., като не е изтекъл
предвидения чл.30 от НК петгодишен срок от неговото изтърпяване. Случаят е
немаловажен, тъй като подсъдимият е извършил деянието при наличие на други
квалифициращи обстоятелства, а именно повреждане на прегради, здраво направени
а защита на имот.
От субективна страна подс.И. е
действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването на тези последици. Съзнавал е, че движимата вещ, която отнема е
чужда, предвиждал е, че ще прекъсне фактическата власт върху нея на лицето, което
я упражнява и че ще осъществи своя такава, като е целял този резултат. Налице е
и намерението у подсъдимия да свои предмета на престъплението. И. е искал да се
разпореди с вещта в свой интерес за свое облагодетелстване. Това същият е
сторил е като в по-късен момент вместо парични средства е предложил открадната
вещ за разплащане на транспортна услуга.
Съзнавал е и квалифициращите признаци
на деянието. Подсъдимият не за първи път извършва престъплението „кражба”,
поради което е знаел, че извършваното от него е обявено от закона за наказуемо.
Осъждан е многократно и е изтърпявал ефективно наказанието „лишаване от
свобода”. Съзнавал е наказуемостта и
запретеността на деянието си, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат
и обществено опасните му последици, но пренебрегвайки това воден от желанието
да набави средства по лесен начин, без полагане на труд, демонстрирайки своята
трайна престъпна нагласа е извършил престъплението.
Предвид изложените съображения
съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, в което е
обвинен.
За престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което съдът
призна И. за виновен е предвидено наказание е лишаване от свобода от една до
десет години.
При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства- оказаното
съдействие в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина. Съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство миналите
осъждания на подсъдимия - същият е осъждан многократно за извършени
престъпления срещу собствеността, извън тези обуславящи квалифицирания състав
на повторността, като въпреки това изтърпените наказания по никакъв начин не са
повлияли върху личността му. Обществената опасност на деянието също е с висока
степен, т.к. са засегнати обществените
отношения свързани със защитата и неприкосновеността на правото на собственост.
С оглед на горното съдът намира,
че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително такова,
като в съответствие с протеклата процедура на съкратено съдебно следствие,
поради признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, съдът следва да се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и да определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
На подсъдимия Ю.И. следва да се
определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства в съответствие с разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 от НК. Този баланс
обуславя определяне на наказание лишаване от свобода в размер на 1 година. С
оглед императивната разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намалява така
определеното наказание с една трета, при което окончателното наказание, което
следва да изтърпи подсъдимата Ю.И. е в размер на осем месеца лишаване от
свобода.Това наказание е достатъчно, за
да изпълни целите на чл. 36 от НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС съдът постанови подс.И. да изтърпи определеното му наказание
лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С оглед обстоятелството, че настоящото деяние е извършено при условията на
реална съвкупност с това по НОХД № 195/2017 г. на РС Свищов, на основание чл.
25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи най-тежкото измежду двете, а
именно осем лишаване от свобода при първоначален строг режим. Първоначалният строг режим
за изтърпяване на наказанието ЛС е определен в съответствие с чл.57, ал.1, т.2,
б.“б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК,
съдът приспадна от така определеното общ най-тежко наказание в размерна осем
месеца лишаване от свобода изтърпяното наказание в размер на три месеца
лишаване от свобода по НОХД № 195/2017г. на РС Свищов.
Гражданският иск, предявен
от пострадалия В.В.Н. в размер на 912,13
лева е частично доказан по своето основание. Деянието на подсъдимия Ю.И.
представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да
репарира вредите, които пострадалото лице е понесло. Съдът приема за безспорно
установени, причинени на пострадалото лице вреди в размер на 592,25 лева,
представляваща причинени в резултат на престъплението на подс. И. имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 29.04.2017г. до
окончателно изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск в останалата част
до размер на 912,13 лева като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият бе осъден да заплати
по сметка на Районен съд Свищов ДТ в размер на 50,00 лева върху уважения
граждански иск, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимият е признат за виновен, съдът го осъди да заплати по
сметка на ОДМВР Велико Търново направените по делото разноски в размер на 87,28
лв., както и 5,00лв. такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: