№ 1785
гр. ., 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Ц. Б. Т.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20221110127867
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от И. Б. М. с ЕГН **********, с която е
предявен осъдителен иск по чл. КЗ срещу ЗАД „.“ АД както следва: главен по чл. 500, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и с чл. 52 ЗЗД и акцесорен по чл. 86 ЗЗД. Претендираното
право произтича от следните обстоятелства: вследствие на ПТП на 15.11.2021г. в гр. ., на ул.
„.“ и бул. „.“ между Ф., модел „ЦЦ“ с рег. № . /застрахован при ответника/, управляван от М.
Н. Г. и Т. с рег. № СВ ., управляван от ищеца, на същия са причинени травматични
увреждания: контузия на шията и впоследствие ограничени движения на лявото рамо.
Претендира заплащането на неимуществени вреди в размер на 1250 лева частично от 4500
лева. Сочи, че е получил плащане – обезщетение на имуществени вреди в размер на 538,42
лева, но настъпилите неимуществени такива не били покрити, като изрично поканил
застрахователя да ги възмезди. Иска присъждането на мораторна лихва в размер на 66,66
лева за периода 16.11.2021г. – 26.05.2022г. Претендира разноски.
Ответното дружество оспорва исковете, като сочи, че щетите вече са репариани,
алтернативно иска намаляване на обезщетението по размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение на водача на МПС Ф., но оспорва тя да има вина за ПТП.
Навежда съпричиняване и че ищецът не е бил с поставен предпазен колан. Претендира
разноски. Прави възражение относно адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца,
че не е ясно как е заплатено то.
Прието за съвместно разглеждане е и евентуален обратен иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ вр. чл. 45 ЗДД за сумата от 1250 лева частично от 4500 лева –
регресно вземане по щета № 100/22/217/500001 от ЗАД „.“ АД срещу М. Н. Г. с ЕГН
********** и адрес: гр. ., ж.к. ., бл. 11, вх. Б, ет. 1, ап. 1 – водачът на автомобила Ф.,
участник в процесното ПТП.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Съгласно приетия по делото доклад са приети за безспорни обстоятелствата по
наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на щетите. Не се спори по механизма на ПТП, също плащането от
застрахователя – ответник по делото на застрахователно обезщетение в размер на 538,42
лева.
Видно от приетата преписка на СДВР – Пътна полиция № 21-4332-
025912/15.12.2021г. на 15.11.2021г. в гр. . в района на ул. „.“ и бул. „.“ Ф., модел „ЦЦ“ с рег.
№ . /застрахован при ответника/, управляван от М. Н. Г. застига л.а. Т. с рег. № СВ .,
управляван от ищеца, и поради неспазване на дистанция го удря отзад. При съставянето на
Констативния протокол № К – 564 от датата на ПТП водачът на л.а. ф. М. Н. Г. е била без
валидно свидетелство за управление на МПС, и освен материалните щети е пострадал
водачът на удареното МПС – ищецът по делото И. Б. М. с работна диагноза „навяхване на
шията“, прегледан и освободен след преглед в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ – л. 85 от делото. На
водача М. Г. е съставено Наказателно постановление от 15.12.2021г., с което същата е
глобена с 200 лева.
По настъпилото ПТП е образувана щета № 100/21/717/500782 по описа на
ответника.
Ищецът е депозирал при ответното дружество на 09.02.2022г. Писмена претенция
за заплащане на щети по горната щета с искане да бъдат заплатени: общо 38,42 лева
имуществени вреди, 450 лева адвокатски хонорар и 5000 лева неимуществени вреди – л. 11-
12 от делото.
Застрахователят е определил обезщетение за 500 лева неимуществени вреди и
38,42 лева имуществени такива и превежда тази сума на 24.02.2022г. – л. 16 от делото.
Приетата по делото СМЕ дава заключение, че от процесното ПТП на И. М. е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб с болка
към лявото рамо. Пострадалият е носил мека шийна яка за период по-дълъг от предписания.
Няма документи за остатъчни явления. По документацията от болницата, където е извършен
прегледа, не се установяват счупвания в областта на шийния отдел, установена е лордоза –
шията стои по-права а не ес-образно, което е свързано с болковия синдром, не се
наблюдават съществени дегенеративни възрастови промени. Съдът кредитира заключението
като компетентно и безпристрастно.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
2
Спорен по делото е въпросът само дали настъпилите неимуществени вреди са
репарирани в действителния си размер. Има плащане за 538,42 лева, като в това число са
заплатени изцяло имуществените вреди /както са посочени в поканата за плащане 25лева +
13,42 лева, или общо 38,42 лева/ и неимуществени вреди 500 лева.
При анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира искът за частично основателен до размер от 300 лева, или че се
дължи обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 800 лева. Макар и по делото
да се доказа, че няма значителни усложнения от получената травма и тя да може да се
причисли към леко увреждане, то е налице и за определен период от време обективно е
създавало затруднения в движенията на пострадалия. Само по благоприятно стечение на
обстоятелствата не е станало по-тежко. Освен това, отчитайки механизма на настъпване на
ПТП, сам по себе си, причиняващ уплах и безпокойство отново с обективен характер, съдът
не счита, че с плащането на 500 лева щетите са репарирани изцяло. При нормалното
движение на натоварения за столицата трафик, без да има данни за усложнена пътна и /или
метеорологична обстановка, допускането на такъв удар е изцяло по вина на водача М. Г..
При определяне на обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да изследва всички
относими към самото ПТП обстоятелства, не само последващите травми, а и причинените
страдания със самото ПТП, в случая изразяващи се обективно в уплах, дискомфорт, след
това забавяне в самото предвижване поради необходимост от попълване на протоколи и
преглед на пострадалия. Всички тези усложнения в ежедневието на ищеца също
предизвикват вреди, не следва да се отчита простото медицинско увреждане. Такава е
преценката на настоящия състав по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД – тя има
всеобхватен, пълен и цялостен характер. Справедливостта не е на парче, тя е във връзка и по
повод цялостната промяна за ищеца, предизвикана от ненадейния и непредизвикан удар в
неговия автомобил.
Както бе посочено по-горе размерът на неимуществените щети е 800 лева изцяло,
т.е. от 4500 лева се дължат 800 лева, а не от 1250 лева. С оглед на частичността на
предявения иск съдът намира за целесъобразно по въведения размер да присъди именно още
300 лева, с цел процесуална икономия. Следва изрично страните имат предвид, че
настоящите мотиви имат обвързваща сила в отношенията помежду им за целия размер от
4500 лева. В останалата част за горницата искът подлежи на отхвърляне.
Отговорността на водача е обективна – по чл. 500, ал. 1 вр. ал. 2 от КЗ, защото М.
Г. е шофирала без валидно СУМПС.
Ето защо и предвид основателността на главния иск, с който се ангажира гражданската
отговорност на застрахователя, за същата сума следва да бъде уважен обратния иск срещу
третото лице помагач М. Н. Г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
обратния иск /31.08.2022г./ до окончателното й изплащане.
По акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 66,66 лева за периода
3
16.11.2021г. – 26.05.2022г. съдът намира следното. Основателен е аргументът на ответника –
застраховател, че в случая обезщетение за забава не се следва по аргумент от чл. 497, ал. 1 от
КЗ. Има определено обезщетение и изплащане на същото. Едва когато няма определено и
изплатено такова, на увреденото лице се следва мораторна лихва. Така искът подлежи на
отхвърляне.
По разноските
При горните изводи за частична основателност на претенцията и по направените
искания страните си дължат разноски по съразмерност.
По заявените претенции – само от главните страни, не и от третото лице помагач, съдът,
обсъждайки на първо място сторените от ищеца разноски счита следното. Претендират се по
списък разноски деловодни 400 лева и за адвокатско възнаграждение 450,00 лева.
Представен е Договор за правна помощ от 24.01.2022г., в който е уговорена общо тази сума,
но не е посочен начин на плащане, нито са приложени доказателства за извършено реално
такова: в брой, по банков път или друго. Така реалното изплащане не е доказано и поради
това тези разноски не се следват на страната. От сторените 400 лева /за държавни такси и
експертизи/ по съразмерност се дължат 91,00 лева.
Ответникът също претендира разноски. Представя се списък по чл. 80 ГПК, в който
фигурира адвокатско възнаграждение 762,00 с ДДС, приложена е и фактура за изплащането
на 635 лева без ДДС по фактура. В случая обаче липсва Договор за правна помощ. Само при
наличието на такъв и определен точен обем на процесуалното представителство за
конкретното дело ще са доказани като договорени и сторени разноските. Фактурата не
замества договора. Представеното пълномощно е общо, без дата и не е ясно дали волята на
упълномощителя ЗАД „.“ е за това дело да се заплати този хонорар. Така и за ответното
дружество съдът приема за доказано, че се дължат деловодните разноски – 350 лева
/държавна такса и депозит за експертиза/, от които по съразмерност се дължат 270,00 лева за
отхвърлената част от иска.
По разгледания евентуален обратен иск М. Н. Г. дължи на ответника по делото и ищец по
същия иск разноските за уважения иск – 91,00 лева при условие,че ЗАД „.“ АД изпълни
задължението си да погаси разноските.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52
ЗЗД ЗАД „.“ АД с ЕИК ., със седалище: гр. ., ул. „.“ № 16, ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. М. с ЕГН
********** и адрес: гр. ., ул. „Киевска“ № 1, ет. 5, ап. 18, сумата 300,00 /триста/ лева,
4
представляваща обезщетение от ПТП на 15.11.2021г., ведно със законната лихва от
27.05.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълно предявения размер от 1250 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Б. М. срещу ЗАД „.“ АД иск по чл. 86 ЗЗД за
присъждане на мораторна лихва размер на 66,66 лева за периода 16.11.2021г. – 26.05.2022г.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА по предявен от обратен иск по чл. 219, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 500, ал.
1, т. 1 вр. ал. 2 от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, М. Н. Г. с ЕГН ********** и адрес: общ. ., с. .,
ул. „.“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „.“ АД с ЕИК ., сумата 300,00 /триста/ лева,
представляваща обезщетение от ПТП на 15.11.2021г., ведно със законната лихва от
31.08.2022г. до окончателното изплащане, ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗАД „.“ АД погаси
задължението си към И. Б. М. с ЕГН ********** по уважения главен иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „.“ АД ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. М. сумата
91,00 /деветдесет и един / лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Б. М. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „.“ АД сумата
270,00 /двеста и седемдесет/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Н. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„.“ АД сумата 91,00 /деветдесет и един / лева разноски по съразмерност ПРИ УСЛОВИЕ, че
ЗАД „.“ АД погаси задължението си към И. Б. М. за разноските в този размер.
Решението е постановено при участието на М. Н. Г. с ЕГН ********** като трето
лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5