Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Пирдоп, 27.03.2020 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп (РСПп), I-ви
състав, в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при
участието на съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров
гр. дело № 459 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба вх.№675/06.07.2018 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК *********,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов чрез
пълномощника: К.Г.В.-М., юрисконсулт на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4 срещу М.А.Г. с ЕГН **********,***. В исковата молба се твърди, че на
29.04.2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД, като Кредитор и М.А.Г. като
Кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта" с № 465060, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки
договора за кредит Кредитополучателят удостоверява, че е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. В исковата
молба се твърди, че съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е
задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 600,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а
Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че
Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на креднтния лимит. Заедно с подписване на договора за
кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна
карта с № 465060, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно
със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната
сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия
за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, конто
съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa. В исковата молба се твърди, че съгласно договореното от
страните, Кредитополучателят получава от Кредитодателя месечно извлечение за
извършените с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница
/личен акаунт/ на Кредитополучателят на следната интернет страница:
www.bialakarta.bg, който Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок
от два дни от подписване на договора за кредит. Страните са се съгласили, че
кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата
ще се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя, който се задължава да
архивира получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатьчен за
целите на информацията. Така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава
на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и
ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи условия
към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения
за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата,
съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др. В исковата молба се
твърди, че Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя кредит при следните
условия: - вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит; - срок
на договора: 2 години; - фиксиран годишен лихвен процент по заема - 43,2 %.
Върху усвоения размер на кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент
в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и
непогасена главница, като за изчисляването й се приема, че календарния месец е
с продължителност 30 дни; - годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9
%; - обща сума, дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху
усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно
Тарифата; - заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец,
/което представлява сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец,
усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху
главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране,
в случай, че такива са начислени през текущия месец/ - до всяко 2 - ро число на
месеца. В исковата молба се твърди, че Кредитополучателят е усвоил заемна сума
в размер на 600,00 лв. на 07.05.2016 г. Страните са договорили, че върху
усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер
посочен в договора, която се начислява ежедневно. В исковата молба се твърди,
че на посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на текущото
задължение на Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер на 43,20
лв., за периода от 8.05.2016 г. до 6.07.2016 г. В исковата молба се твърди, че
в случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа,
съгласно условията на сключения договор, страните са договорили задължение на
Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се
подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя,
същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на
шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец
текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 120,00 лв., за
периода от 6.06.2016 г. до 6.07.2016 г. В исковата молба се твърди, че
разпоредбите на договора за кредит предвиждат, че в случай, че
Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния
срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената
по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят
дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на
Кредитополучателят е начислена такса разходи за събиране в размер на 77,50 лв. за
периода от 6.06.2016 г. до 6.07.2016 г. В исковата молба се твърди, че съгласно
клаузите на сключения договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил
минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователи и
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения
кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично
предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната
изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и
Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя за това
обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на
6.09.2016 г., като считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането на
законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението
си. В исковата молба се твърди, че на длъжникът е начислена лихва за забава в
размер на 78,09 лв. за периода от 6.09.2016 г. /датата, на която вземането е
станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на
задължението в съда. В исковата молба се твърди, че подписвайки договора за
кредит Кредитополучателят се е съгласил, че след настъпване на предсрочна
изисуемост дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120
/сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осыцествява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на Кредитополучателя. В исковата молба се твърди, че
така общият размер на всички плащания, договорени от страните при подписването
на договора за кредит, които Кредитополучателят се е задължил да върне на
Кредитодателя е сбор от: усвоения размер на кредита, ведно с начислената
договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на задълженията по
договора, за който същата се дължи съгласно условията на договора, и разходи за
събиране, дължими съгласно договора и Общите условия. В исковата молба се
твърди, че Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
В исковата молба се твърди, че на 11.04.2017 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за кредит „Бяла карта" №465060 от дата 29.04.2016 г. сключен между
„Аксес Файнанс” ООД и М.А.Г. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземанияА АД /сега „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК *********. В исковата молба се твърди, че с изрично пълномощно законният
представител на „Аксес Файнанс" ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 07.11.2014
г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя
сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Аксес Файнанс" ООД чрез
Агенция за събиране на вземания ЕАД е изпратено писмо до ответника, съдържащо
Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-АФ/465060/13.04.2017 г. за извършената
продажба на вземането, изпратено чрез Бълагсрки пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото се върнало
в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Получателят се е преместил на
друг адрес". На 14.06.2018 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо
до ответника, съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-АФ/465060/14.06.2018
г. за извършената продажба на вземането, изпратено с куриер до друг адрес на
длъжника. Писмото се върнало в цялост като в обратната разписка към
товарителница № 67866194 е отбелязано „Лицето е в чужбина". Към настоящата
искова молба ищцовото дружество представя и моли да бъде прието копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „Аксес Файнанс" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-АФ/465060 от
14.06.2018 г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за заем, не е
погасено, ищцовото дружество моли съда да приеме, че получуването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на
едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело
867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г.,
ТК. В исковата молба се твърди, че предвид изложеното за „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК ********* възниква правен интерес за предявяване на
претенциите по съдебен ред срещу ответника М.А.Г., като Кредитополучател по
Договор за кредит „Бяла карта" № 465060, сключен на 29.04.2016 г., да
заплати сума в общ размер на 1038,79 лв, от които главница в размер на 600,00
лв., договорна лихва в размер на 43,20 лв., неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 120,00 лв.; такса разходи за дейност на
служител в размер на 120,00 лв., такса разходи събиране на просрочени вземанияв
размер на 77,50 лв. и законна лихва за забава в размер на 78,09 лв. В исковата
молба се твърди, че "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
длъжника М.А.Г.. Съдът е уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 811/
2017 г. по описа на РС-Пирдоп, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е
явил в съда да си получи заповедта за изпълнение, което от своя страна обуславя
правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено по отношение на ответникът М.А.Г., ЕГН **********,***, че същата
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните
суми: 600,00 лв. (шестстотин лева), представляваща неизплатена главница по
договор за кредит „Бяла карта" № 465060/ 29.04.2016 г.; 43,20 лв.
(четиридесет и три лева и 20 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 08.05.2016 г. до 06.07.2016 г.; 120,00 лв. (сто и двадесет лева),
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
06.06.2016г.(посочването на датата 06.05.2016г. настоящия съдебен състав намира
за техническа грешка, коректната дата безспорно се установява от приложеното
ч.гр.д.№811/2017г. по описа на РСПп и от изложеното по-горе в ИМ) до 06.07.2016
г.; 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща такса разходи за дейност
на служител; 77,50 лв. (седемдесет и седем лева и 50 стотинки), представляваща
такса разходи за събиране на просрочен вземания за периода от 6.06.2016 г. до
6.07.2016 г.; 78,09 лв. (седемдесет и осем лева и 9 стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 06.09.2016 г. до 27.10.2017г.-датата на
подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът моли да му бъдат присъдени разноските направени в хода на
заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК. Ищецът моли да му бъдат
присъдени разноските направени в хода на настоящото производство - заплатената
от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в
размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Адвокат В.П. от САК
– особен представител на ответника М.А.Г. с ЕГН **********,***, в дадения й от
съда срок, е дала писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е
направила доказателствени искания. В отговора на исковата молба адв.П. оспорва
изцяло предявения иск по основание и по размер и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан със законните последици от това. В писмения отговор
адв.П. на първо място оспорва наличието на облигационно отношение между
дружеството-ищец и ответницата по делото. Оспорва наличието на облигационно
отношение между ответницата и „Аксес Файнанс" ООД, оспорва наличието на
сключен помежду им договор, поради което счита, че ответницата не дължи
претендираните в настоящото производство суми, както следва: - 600лв. - главница
по договор за кредит „Бяла карта"; - 43,20 лв. – договорна лихва за
периода от 08.05.2016 год. до 06.07.2016 год.; - 120,00 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.06.2016 год. до
06.07.2016 год.; - 120,00 лв. - такса разходи за дейност на служител; - 77,50
лв. - такса разходи за събиране на просрочени вземания за периода от 06.06.2016
год. до 06.07.2016 год.; - 78,09 лв. - обезщетение за забава за периода от
06.09.2016 год. до подаването на заявлението в районния съд, както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното й изплащане. В писмения отговор адв.П. твърди, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите
принципи на ЗЗД настьпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за
настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си.
Приложението на разрешенията на т. 18 на Тълкувателно решение №4/2013 г. от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за
уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират
проявление и по отношение на небанковите финансови институции, за каквато се
касае в настоящия случай /в т.см. решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. №
2561/2014 г. на ВКС на РБ, II т.о./.В писмения отговор адв.П. твърди, че
следователно, за да може кредитодателят да се ползва от последиците на
предсрочната изискуемост волеизявлението му за това следва да е достигнало до
знанието на ответницата. При това положение след като уведомлението за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита не е обявено на длъжника то не
може да се счете, че същата е настъпила автоматично към датата посочена в
исковата молба - 06.09.2016 год. В писмения отговор адв.П. твърди, че при
положение, че предсрочната изискуемост на процесните вземания не е настъпила те
не могат да бъдат предмет на рамковия договор за цесия от 07.11.2014 год., тъй
като предмет на този договор за цесия са само ликвидни и изискуеви вземания на
цедента, произтичащи от договори за потребителски кредит „Бяла карта". Към
датата на сключване на рамковия договор респ. подписването на Приложение № 1 от
11.04.2017 год., процесните вземания не са били изискуеми, тъй като твърдяната
предсрочна изискуемост, по изложените по - горе обстоятелства не е настъпила.
Следователно договора за цесия, от който дружеството-ищец черпи правата си не е
произвел прехвърлителното си действие по отношение на ответницата, което има за
резултата липса на цесионера „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД да
претендира и получи исковите суми, произтичащи от договора за потребителски
кредит „Бяла карта" и до неоснователност на исковата претенция. В писмения
отговор адв.П. на следващо място прави възражение, че процесния договор за
потребителски кредит „Бяла карта" между ответницата и „Аксес Файнанс"
ООД е нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, т.к. е налице противоречие и
заобикаляне на закона, както и накърняване на принципа добрите нрави, с оглед прекомерния
размер на насрещната престация по договорното съглашение. В писмения отговор
адв.П. твърди, че при положение, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна-потребителят е по-слаба икономически, не може да се приеме,
че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничен, поради
което потребителят се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Ограничителят,
така да се каже на свободата на волята на страните се явяват добрите нрави,
като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със
справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените
отношения. В писмения отговор адв.П. твърди, че в правната доктрина и съдебна
практика се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.
1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Налице е трайноустановена практика на
Върховен касационен съд, която посочва добросъвестния и съответстващия на
добрите нрави /като ограничение на свободата на волята/ предел на волята на
страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера на
законната лихва. В този смисъл е практика на ВКС/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008п,
Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/ 2012г.
и др./ според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната лихва. В
писмения отговор адв.П. твърди, че справката в публичната електронната страница
на БНБ установява, че към датата на сключване на договора за потребителски
кредит основният лихвен процент е 0,00 %, от което следва, че размерът на
законната лихва към този момент е бил 10,00 % т.е. уговорения в договора за
кредит годишен лихвен процент (43,2 %) надвишава повече от четири пъти
законната лихва, което представлява нарушение на добрите нрави. В писмения
отговор адв.П. твърди, че при положение, че трикратния размер на законната
лихва е надхвърлен драстично, клаузите на договора, с които е уговорен годишен
лихвен процент в такъв размер лихвен процент на ден в размер на 0.15%
накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на добрите
нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради
което се явяват нищожни на основание чл.26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД като
противоречащи на добрите нрави. В писмения отговор адв.П. твърди, че процесният
договор за кредит „Бяла карта" от 29.04.2016 г. е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.57 от 28 юли 2015 г./. Съгласно
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал.2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора е
предвидено, че при забава в плащането на текущото задължение, заемополучателят
дължи в определен срок заплащане на 15% от максималния кредитен лимит и
предоставяне на допълнително обезпечение - поръчител. В случай на неизпълнение
на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща ежедневно разходи за
действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден/ чл.22, ал.4/ и
неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка
забавена вноска /чл.21 от договора/. Така предвидената отговорност за разноски,
с клаузите на чл.22, както и неустойката по чл.21, по същество представляват
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите
задължения по кредита, а не плащане за покриване на разходи по събиране на
вземането и за дейност на служител, респ.неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Поради това следва да се приеме, че с въвеждането
на посочените клаузи в договора се цели заобикаляне на ограничението на чл.ЗЗ
от ЗПК, чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло
обусловена от допуснатата от длъжника забава. В писмения отговор адв.П. твърди,
че по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В писмения отговор адв.П. твърди, че с оглед на това при всички
случаи, счита, че посочените клаузи, на които ищецът основава претенциите си за
неустойки и такса разходи за дейност на служител, и др.такси се явяват нищожни
и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение. В писмения отговор адв.П. твърди, че съгласно чл.10, ал.1 ЗПК
/Закона за потребителския кредит/ договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл. 11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора. Представеното към процесния договор за потребителски
кредит Приложение 1 - условия за ползване на международна платежна карта не
отговаря на изискванията на закона - същото и с просто око е видимо, че е с
шрифт различен по вид и при всички случаи по-малък от този на договора, както и
не е подписан от страните по договора, съгласно изискванията на закона / на
всяка страница от него/. В писмения отговор адв.П. твърди, че съгласно чл. 22
от ЗПК когато не се спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая е налице неизпълнение на разпоредбите на чл.10, ал.1 и
на теза на чл. 11, ал. 1, т.9, т.9а, т. 10, т. 11 и ал.2 на ЗПК. В писмения
отговор адв.П. твърди, че в този порядък следва да се има предвид, че
съобразно, разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/ следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
писмения отговор адв.П. твърди, че в конкретния случай, в процесния договор за
кредит, липсва каквато и да е яснота досежно посочените обстоятелства. Следва
да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритьм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. В
писмения отговор адв.П. твърди, че на практика така посочените задължителни
съставни елементи на договора за потребителски кредит не са известни, не са
посочени в него, не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя
още повече не може да се направи еднозначен извод, дали тези разходи са
включени при формиране на ГПР. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. В писмения
отговор адв.П. твърди, че при това положение процесният договор за
потребителски кредит „Бяла карта" сключен на 29.04.2016 год. между
ответницата - М.А.Г. и „Аксес Файнанс" ООД се явява недействителен поради
неспазването на посочените по-горе императивни норми на ЗПК и като такъв не е в
състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. В писмения
отговор адв.П. твърди, че съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност
на договора за кредит, длъжникът /потребителят/ дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, с оглед на което
при всички случаи, се явяват недействителни претенциите за лихви, неустойки,
такси за разходи и други направени от дружеството ищец. В писмения отговор адв.П.
твърди, че при всички случаи оспорва наличието на валидно сключен договор за
потребителски кредит между ответницата и дружеството-кредитодател, т.к. не е
налице предаване на сумата, от страна на кредитодателя и получаването на същата
от ответника. В писмения отговор адв.П. твърди, че Договора за заем е реален
договор, поради което съществен елемент от фактическия състав на неговото
сключване е действителното предаване на сумата.В писмения отговор адв.П. моли
съда с оглед на изложеното да отхвърли предявените от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу М.А.Г. искове, като неоснователни и недоказани със
законните последици от това.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са представени и приети
Договор за кредит „Бяла карта" № 465060/
29.04.2016 г. ведно с Приложение 1 към договора; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 07.11.2014 г., сключен между
„Аксес файнанс" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД и
Допълнително споразумение;
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от 11.04.2017
г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014г. 5.Пълномощно от управителя на
„Аксес файнанс" ООД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на
вземания" АД да уведомява длъжници от името на „Аксес файнанс" ООД ; Уведомително писмо от „Аксес файнанс"
ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с изх. №
УПЦ-П-АФ/465060/l3.04.2017 г. за извършената цесия ведно с известие за
доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителното
писмо до длъжника; Уведомително писмо от „Аксес файнанс" ООД чрез „Агенция
за събиране на вземания" АД с изх. № УПЦ-С-АФ/465060/12.06.2018 г. за
извършената цесия, ведно с товарителница № 67866194; приложено е ч.гр.д.№ 811/2017
г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед №984/2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото
производство, от което се установява, че
иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е
предявен срещу ответника М.А.Г., при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед на направеното оспорване, съдът, е
задължил ищеца да представи орогиналите на писмените доказателства в с.з.,
което е изпълнено от страна на ищцовото дружество и след извършена констатация,
същите са му върнати, като намира, че не същите не следва да се изключват от
доказателствения материал по делото. От назначена и приета по делото съдебносчетоводна експертиза, и
изслушано вещо лице в съдебно заседание, се установява, че на 07.05.2016 година
М.А.Г. е изтеглила с „Бяла карта” сумите, както следва: 400.00 лева и 200.00
лева, като размерът на дължимите суми от М.А.Г. са, както следва: 600,00 лв. неизплатена главница по
договор за кредит „Бяла карта”; 43,20 лв. договорна лихва за периода от
08.05.2016 г. до 06.07.2016 г.; 120,00 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 06.06.2016
г. до 06.07.2016 г.; 120,00 лв. такса разходи за дейност на служител; 77,50 лв.
такса разходи за събиране на просрочени вземания за периода 06.06.2016 година
до 06.07.2016 година; 78,09 лв. лихва за забава, формирана за периода от 06.09.2016
г. до 27.10.2017г.-датата на подаване на заявлението в съда, като в тази част в ССче, л.3., се установява, че
същата е посочена за периода 06.09.2016г.-27.10.2017г. в
размер на 69,50 лв.,
в какъвто размер следва да бъде уважена исковата претенция, като се отхвърли в
частта до предявения размер от 78,09 лв.
Установи се, че по ч.гр.д.№811/2017 г. по описа на РСПп, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу
ответника, за следните суми: 600,00 лв., представляващи главница по Договор за
кредит „Бяла карта“ № 465060, сключен на 29.04.2016 г. между „Аксес Файнанс“
ООД и ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на
ищцовото дружество; 43,20 лв., представляващи договорна лихва от 8.05.2016 г.
до 06.07.2016 г.; 120,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода oт 6.06.2016 г. до 06.07.2016
г.; 120,00 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител; 77,50 лв.,
представляваща такса разходи за събиране за периода от 6.06.2016 г. до 6.07.2016
г.; 78,09 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 06.09.2016
г. до 27.10.2017г.-датата на подаване на заявлението в съда, като е присъдена и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и извършените по
делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за доказано от събраните писмени
доказателства, че между търговско дружество „Аксес Файнанс“ ООД и ответникът са
възникнали облигационни отношения, основаващи на сключен на 29.04.2016 г.
Договор за кредит „Бяла карта“ № 465060, по силата на който дружеството се е
задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 600,00
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта. Насрещното задължение на ответника е върне използваната
сума при условията на подписания между страните договор. Установява се и от
приложенията към договора, че ответникът е получил кредитната карта, ведно с
приложимия за нея ПИН код. Установява се и от заключението по извършената ССЕ,
че ответникът е усвоил изцяло кредитния лимит по договора, както следва: на
07.05.2016 година М.А.Г. е изтеглила с „Бяла карта” сумите, както следва:
400.00 лева и 200.00 лева. От представения по делото частно заверен препис от
посочения по- горе договор и заключението на ВЛ се установява, че страните са
уговорили фиксиран годишен лихвен процент- 43, 2 % и дневен лихвен процент
върху усвоения размер на кредита в размер на 0, 12 % на ден /чл.4, ал.1 т.2 от
договора/. Съгласно текста на чл.3, ал.2 от договора, през целия срок на
валидност на договора /шест години/, кредитополучателят се задължава да заплаща
текущото си задължение до всяко второ число на текущия месец. Текстът на чл.3,
ал.3 от договора дава дефиниция на понятието „текущо задължение“, а именно:
това е задължението на кредитополучателя към всяко последното число на месеца,
определено като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и
19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и
последно число на предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва
върху главните задължения и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. По
делото безспорно се установи, че предоставения по кредитната карта кредитен
лимит от 600.00 лева е изцяло усвоен от ответника в рамките на месец, през
който картата е активирана, а именно на 07 май 2016, т.е. в рамките на няколко
дни(договорът е сключен на 29.04.2016г.). Ето защо и с оглед уговорения между
страните падеж /второ число на текущия месец/, съдът счита, че вземането е
станало изискуемо и подлежи на връщане, като предвид изричната уговорка за
срока на плащане, съдът счита, че в случая не е необходимо изрично уведомяване
на длъжника за упражняване правото на кредитора да обяви вземането за
предсрочно изискуемо, тъй като, както е посочено по- горе, срокът на връщане на
усвоената сума е конкретно определен. Няма спор, че ответникът не е извършвал
някакви плащания по договора. Ето защо заключава, че ответникът дължи усвоената
по договора главница в размер на 600,00 лева, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Ответникът не оспори и твърденията, че не е извършвал
плащания по договора. Видно от текста на договора /чл.22, ал.3/ при забава на
плащането на някоя от вноските, кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за всеки ден на забавата. От текста на
чл.22 ал.4 от договора, се установи, че страните са уговорили, че при забава
плащането на текущото задължение, кредиторът ще бъде принуден да направи
разходи за действия по събиране на задълженията. Ето защо, в тези случаи,
кредитополучателят дължи на кредитора заплащането на разходи в размер на 2,50
лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение. Така уговорена
тази сума има смисъла на неустойка с конкретно определен обезщетителен
характер. В разглеждания случай ищецът претендира сума от 77,50 лева,
представляваща сбор от такса разходи по действия за събиране на задължението,
като безспорно се установи, че забавата на длъжника е продължила повече от
тридесет дни. Не се спори, че ответникът не е извършвал някакви плащания по
договора, респ. е изпаднал в забава, като съобразно уговореното следва да се
ангажира и отговорността му за забавено изпълнение. Ето защо и доколкото се
установи възникване на главното задължение на ответника, неговия размер, като
липсват представени доказателства за погасяване на главните и/или акцесорни
задължения, съдът стига до извода, че за ответника са възникнали следните задължения:
600,00 лева- главница, 43,20 лева-договорна лихва и сума в размер на 77,50 лева, представляваща компесаторна неустойка,
именувана от кредитора такси разходи за събиране на просрочени задължения.
Предвид установеността на възникване и съществуване на главното задължение,
изискуемостта на същото, забавата на длъжника и периодът на забавата, съдът
стига до извода, че се дължи и съответното мораторно обезщетение, в размер на
законната лихва, считано за периода на забавата. Ето защо, с оглед разпоредбата
на чл.162 от ГПК и приетото по делото заключение по извършената ССЕ, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в обективността и
правилността му, съдът определя размер от 69,50 лв., представляваща обезщетение
за забава, за периода от 06.09.2016 г. до 27.10.2017г.-датата на подаване на
заявлението в съда, в какъвто размер следва да бъде уважена исковата претенция,
като се отхвърли в частта до предявения размер от 78,09 лева.
По отношение на претенцията за
заплащане на сума от 120.00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 06.06.2016 г. до 06.07.2017 г., за да се
произнесе съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната
разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най- често
парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в
случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора
задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоична
клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката
се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили
такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на
задължението. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава
предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят
съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с
повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални
норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите
нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги
приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им,
при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение
№1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното
тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави
е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки
конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са
изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се
извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на
които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с
други правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото
задължение- съществено или незначителна част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В
разглеждания казус, не е спорно, че в договора /чл.16/ е предвидено задължение
на кредитополучателя, в срок от три дни след падежа на текущото си задължение, да предостави посочено
обезпечение на задълженията му по договора за кредит, при неизпълнение на което
е уговорена компесаторна неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница. Предвидено е неустойката да се начислява за всяко отделно
неизпълнение на задължението. Но така уговорената неустойка, на основание
чл.26, ал.1, предл. трето, нарушаване на добрите нрави, съдът приема за
нищожна, поради необосновано висок размер. Соченото води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и кредитора. В
случая неустойката е извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено
обезпечение, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води
единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на
неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в
случая така договорената компесаторна неустойка позволява на кредитора да
реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да
било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до
извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на
кредитора, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да
го обогати неоснователно. На следващо място, видът на задължението, за което е
предвидена неустойката, не предпоставя обезпечение изпълнението на основно и
съществено задължение на заемателя по договора за кредит. Безспорно, както е
посочено по-горе, една от основните функции на неустоичната клауза е да
обезпечава изпълнението на главното задължение. Главното задължение на длъжника
по договор за кредит /договор за заем/ е връщане на предоставената в заем сума,
ведно с възнаградителната лихва, ако е уговорена такава. Поради изложеното,
настоящия съдебен състав намира, че този иск е изцяло неоснователен и недоказан
и следва да се отхвърли.
По същите мотиви съдът счита за
недействителна и клаузата, с която е предвидено кредитополучателят да заплати
сума от 120.00 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител, в
случай на предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Така уговорена тази
сума отново има смисъла на неустойка, съвпадаща с неустойката по чл.22 ал.4 от
договора, т.е. съдът приема, че са уговорени няколко неустойки за обезщетявани
на едни и същи вреди, като неустойката по 22, ал.5 от договора съдът намира за
прекомерна, поради което, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД,
нарушаване на добрите нрави, счита за нищожна. Ето защо настоящия съдебен
състав намира, че този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
От
представения по делото частно заверен препис от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, на основание чл. 99 от ЗЗД, се установи, че на
07.11.2014 г. „Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлило на ищеца всички, дължими на
цедента и станали ликвидни и изискуеми вземания, като вземанията са
индивидуализирани в Приложение №1 към договора. От официално заверен препис от
Приложение №1 към този договор от 11.04.2017 г. става ясно, че в кръга на
цедираните вземания, под пореден номер 316(л.22 от делото) са включени и
задълженията на ответника по процесния договор. В това приложение ясно и
конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник по договора, размера на
заемната сума и общото задължение по договора, към датата на приложението. По
делото не е спорно, а и oт справка в Търговския регистър се установява, че
ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е правоприемник на “Агенция за
събиране на вземания” ООД. Противно на възражението на ответника, по делото са
представени доказателства за това, че той е уведомен за извършеното прехвърляне
на задължението му на новия кредитор. С уведомление изпълнителният директор на
ищцовото дружество е съобщил на длъжника за извършена цесия. Уведомяването е
извършено по силата на упълномощаване - от „Аксес Файнанс“ ООД за ищеца. По
силата на упълномощаването съобщаването за цесията е направено от стария
кредитор, в съответствие с изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомленията
са изпратени на всеки един от посочените в договора от 29.04.2016г. адреси на
длъжника, съгласно известията за
доставяне на л. 25-28 от делото. В известието е отбелязано, че пратката не е
доставена, с отразена причина - „непотърсен”. Съдът счита, че е налице
фингирано връчване на уведомлението, каквато възможност е предвидена в чл.27 от
процесния договор за кредит. От друга страна, съобразно задължителната съдебна
практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера, надлежно упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените
му вземания, и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този
смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о.,
ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от исковата
молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника, като в
приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез
ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна сделка, така и изричното,
за тези действия, пълномощно от цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1
от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в
което цедирания длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за
цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът
приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на цесията, като в този
смисъл носител на вземанията по процесния договор за заем е ищеца.
Предвид изложеното, настоящия
съдебен състав намира, че следва да се уважат исковете за заплащане на сумите
от: 600,00 лв., представляващи главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 465060,
сключен на 29.04.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника, 43,20 лв. договорна лихва за периода от
08.05.2016 г. до 06.07.2016 г.; 77,50 лв. такса разходи за събиране на
просрочени вземания за периода 06.06.2016 година до 06.07.2016 година; 69,50 лв. лихва за забава, формирана
за периода от 06.09.2016 г. до 27.10.2017г.-датата на подаване
на заявлението в съда, като се отхвърли исковата претенция в частта до предявения размер от
78,09 лв., а останалите искове за
заплащане на сумите от: 120,00
лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.06.2016 г. до 06.07.2016 г. и от 120,00 лв. такса
разходи за дейност на служител, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, включително и
разноските, извършени в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 856,17 лв.
По изложените съображения,
Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.Г. с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с с ЕИК
*********, следните суми: 600,00 лв.,
представляващи главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 465060, сключен на
29.04.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника, като вземането по договора
впоследствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 43,20 лв. договорна лихва за периода от 08.05.2016 г.
до 06.07.2016 г.; 77,50 лв. такса разходи за събиране на просрочени вземания за
периода 06.06.2016 година до 06.07.2016 година; 69,50 лв. лихва за забава, формирана
за периода от 06.09.2016 г. до 27.10.2017г.-датата на подаване
на заявлението в съда, като отхвърля исковата претенция в частта до предявения размер от 78,09
лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на главницата,
присъдени по ч.гр.д. №811/2017 г. по описа на РСПп.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с с ЕИК *********, положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, за заплащане на
следните суми: 120,00 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.06.2016 г. до 06.07.2016 г. и 120,00
лв. такса разходи за дейност на служител, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.А.Г. с ЕГН **********, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с с ЕИК *********,
сумата от 856,17 лв., представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: