Решение по дело №6382/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1977
Дата: 12 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20215330206382
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1977
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206382 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4936179,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С. Д. Т. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на фиша. С
допълнителна молба се развират подробни съображения. Претендират се разноски. В
съдебно заседание за жалбоподателя се явява упълномощен представител, който
пледира за отмяната на фиша поради неотразяване във фиша на отчитане на
допустимата грешка при измерване на скоростта.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, в което споделя
бланкетното си виждане, че обжалваният акт е законосъобразен и моли да се потвърди.
Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок
съобразно отразената дата на получаване на електронния фиш в разписката, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.05.2021 г. в 10:53 ч. на републикански път II-86 км 19+240 в посока гр.
Асеновград при общо ограничение на скоростта извън населени места от 90 km/h МПС
лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № *** се е движил със скорост от 103 km/h, като е
1
превишил максимално допустимата с 13 km/h и това е установено с АТСС „MultaRadar
SD580“ № MD 00209D32ACE1. Отчетен е толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч в полза на водача.
Установява се АТСС „MultaRadar SD580“ № MD 00209D32ACE1 да е одобрено
средство за измерване от 08.12.2010 г., вписано под № 4888. Същото е минало
последваща техническа проверка на 21.08.2020 г., за което е съставен протокол от
проверка № 43-С-ИСИС от Българския институт по метрология (БИМ), като срокът на
валидност е една година.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от автоматизираното техническо
средство клип № 594А, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № 4888,
протокол от проверка № 4-С-ИСИС от 12.02.2021 г. от БИМ, разпечатка от база данни
за собственост на МПС.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му обаче са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание и са
ограничени правата на жалбоподателя. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, относно съставения образец и не създава
неяснота относно обстоятелствата около нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при
извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h, като заснетата
скорост е била на стойност от 107 km/h, а санкционираната на 103 km/h. На
приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
толеранса, ограничението на скоростта, мястото на нарушението, посоката на
движението, като се установява регистрационния номер на заснетия автомобил, дата и
часа на нарушението и координатите на заснемането. В тази връзка не се възприе
нарушението, че във фиша не е посочен отчетения толеранс. В действителност същия е
взет предвид, което е в полза на водача. Следователно и непосочването на това
обстоятелства не е нарушение, което ограничава правата на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС , които са статични и
постоянно разположени край пътя. Статичното АТСС се характеризира с винаги
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
2
ирелевантно. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност
- в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на
закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да
е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или
системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по
метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени и извън населени места. Изискването
да са спазени условията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно да е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система (АТСС) важи за мобилните средства за измерване и не следва да
се прилага в настоящия случай, тъй като касае статично АТСС. Не е необходимо и
съставянето на снимка на АТСС.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4888 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка, като нарушението е извършено в срока
й на валидност, т.е. в едногодишен срок от 21.08.2020 г. Заснемането е извършено на
място, където контролираната скорост е обусловена от общото правило за скорост
извън населените места, а именно 90 km/h, както е било и настроено самото АТСС
съгласно снимковия материал на нарушението.
Независимо от това съдът намира, че е налице нарушаване на правилото на чл.
39 от ЗАНН. Съгласно правилото на ал. 4 на същия член с електронни фишове могат да
се налагат глоби над необжалваемия минимум, а това е именно 50 лв., включително. В
този случай следва да се наложи глоба с фиш по реда на чл. 39 от ЗАНН, който има
приоритет над правилата по ЗДвП. Оттам и наказващият орган не разполага с
правомощията да издава електронни фишове, ако налаганата глоба е до 50 лв.,
включително. Като е сторил това, не се е съобразил с императивното правило на
закона, а обжалваният акт е незаконосъобразен. И на това основание следва да се
отмени. В горния смисъл е и константната практика на Административен съд Пловдив.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е привлечено
материалноотговорно лице, като не са спазени предпоставките за издаване на
електронни фишове, което дава основание обжалваният акт да се прецени като
незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.
Въпреки това следва да се спомене, че съдът намира нарушението установено от
обективна и субективна страна, доколкото безспорно се доказа управлението на МПС
със скорост над допустимата в участък, където е действало общото ограничение на
скоростта. Като всичко това е заснето и констатирано от годно за това устройство.
3
Деянието е виновно извършено при пряк умисъл. Наказанието е законосъобразно и
справедливо като съответства на правилната санкционна норма съгласно стойността на
превишението на скоростта. Изложеното обаче не може да отмени изводите на съда за
незаконосъобразността на електронния фиш.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, а именно отмяната на
обжалвания електронен фиш, възиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Т.Т., сумата от 300 лв. за
предоставена от него безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата. По делото, освен своеременно направената
претенция, са приложени списък на разноските, договор за правна защита и съдействие
с основание предоставена безплатна правна помощ на лице в материално затруднено
положение и роднини, близки или на друг юрист. Без да има право да изследва
действителното положение на доверителя съдът взе предвид, че в случаите като този,
съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
вр. чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя сумата в размер на 300 лв.
за адвокатско възнаграждение.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, спазени са
задължителните формални изискания за използването на АТСС, съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, но не са спазени
изискванията за издаване на електронен фиш, което дава основание електронният фиш
да се прецени като незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4936179, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на С. Д. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба
в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на адв. Т.В. Т. сумата от 300 лева
– за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4