РЕШЕНИЕ
№. 2206
гр. Пловдив, 17.11. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР
КАСАБОВ к.а.х дело № 2006 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І.
Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Подадена е
касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез старши
юрисконсулт Ч., против Решение № 364 от 19.02.2021 г., постановено по адм. д. №
1479 по описа на съда за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, II – ри
състав, в частта, с която ГД „ИН“ –
София е осъдена да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН ********** ***: сумата в размер на 1800 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив
от 07.10.2015 г. до 28.06.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 24.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба
до окончателното и изплащане; сумата в размер на 200 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
– гр. Пловдив от 30.12.2019 г. до 24.06.2020 г. включително, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 24.06.2020 г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като и сторените по
делото съдебни разноски и възнаграждение за предоставена адвокатска защита.
ГД „ИН“ – София счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че административният съд не е
съобразил действителната фактическа обстановка, съответно, че не са установени
по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между
поведението на администрацията и настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Оспорва
се и преценката на съда за конкретния размер дължимото за вредите обезщетение. Иска
се съдебният акт да бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено
решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде
отменено за присъденото обезщетение в размер над 500 лева.
Ответникът
по касационната жалба – Д.И.Д., не взема становище по допустимостта и
основателността на оспорването.
3. Подадена е
касационна жалба от Д.И.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. М., против Решение № 364
от 19.02.2021 г., постановено по адм. д. № 1479 по описа на съда за 2020 г. на
Административен съд – Пловдив, II – ри състав, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените
искове от Д.И.Д., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София, за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди: в размер
на 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба, за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на
затворническата администрация в Арест – гр. Пловдив за периода от 12.10.2012 г.
до 12.03.2013 г.; в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба, за понесени от ищеца неимуществени вреди от
бездействията на затворническата администрация в Затвора - гр. Пловдив за
периода от 12.03.2013 г. до 11.08.2014 г.; в размер на 1000 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, за понесени от
ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в
ЗО „Смолян“ за периода от 11.08.2014 г. до 11.08.2015 г.
Оспорващият
твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които
безспорно сочели на основателност на предявените искови претенции в цялост.
Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от
съда база се явява занижена и несъответстваща на степента и интензивността на
увреждането. Иска се уважаване на
исковата претенция в цялост.
Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е основателна и следва
да бъде уважена.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
5. Касационните
жалби са подадени в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. Фактите по делото:
6.
Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК,
във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Д.И.Д., изтърпял
наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Пловдив, Арест –
Пловдив и Затворническо общежитие „Смолян“, срещу ГД "Изпълнение на
наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е претендирано
обезщетение в общ размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, за нанесени му неимуществени вреди - унижение, срам, чувство на
безпомощност, болки и страдания, за периодите: от
12.10.2012 г. до 12.03.2013 г., когато се твърди, че е пребивавал в Арест – гр.
Пловдив, за който период претендира неимуществени вреди в размер на 2000 лв.;
от 12.03.2013 г. до 11.08.2014 г., когато се твърди, че е пребивавал в Затвора
– гр. Пловдив, за който период претендира неимуществени вреди в размер на 6000
лв.; от 11.08.2014 г. до 11.08.2015 г., когато се твърди, че е пребивавал в
Затворническо общежитие „Смолян“, за който период претендира неимуществени
вреди в размер на 1000 лв.; от 11.08.2015 г. до 11.11.2017 г., когато се твърди, че е пребивавал в Затвора –
гр. Пловдив, за който период претендира неимуществени вреди в размер на 6000
лв. и от 04.11.2019 г. до 24.06.2020 г., когато се твърди, че е пребивавал в
Затвора – гр. Пловдив, за който период претендира неимуществени вреди в размер
на 5000 лв.
7. По
отношение на периодите, в които ищецът е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив, се
поддържа, че нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв.м. и не е имал
достатъчно жизнено пространство; липсвала вентилация и свеж въздух, което
довело до задух и кашлица у ищеца; към момента тоалетните в Затвора – гл.
Пловдив са с неработещи казанчета, липсвали прегради, липсвали чешми и
умивалници и тоалетната не е шумоизолирана; храната в Затвора – гр. Пловдив е с
лошо качество и не съдържа достатъчно калории, освен това, ищецът е със
заболяване, изискващо специална диета, която не му е била осигурена; банята е в
лошо състояние, а водата не става за пиене; липсва светлина в килиите; има
прокапали тръби и мухъл; през зимата килиите в Затвора – гр. Пловдив са много
студени, а през лятото топли; спалното бельо се е сменяло много рядко, като на
л.св. не са предоставяни допълнителни топли завивки, а килиите били пълни с
инсекти, което причинявало на ищеца ухапвания и дискомфорт. На следващо място
се твърди, че спрямо ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа и не
му е дадена възможност за участие в програми за въздействие, което от своя
страна е довело до поведенческа и личностна криза, която е налице и към момента
на депозиране на исковата молба. Освен това, въпреки оплакванията, не му е била
предоставяна психологическа помощ. Оплаквания са изложени и относно липсата на
адекватно медицинско лечение, въпреки че ищецът бил диагностициран като болен
от Хепатит С и не му е осигурено качествено лечение.
За периодите, в които ищецът е бил
настанен в Следствения арест гр. Пловдив, оплакванията са за недостатъчна
жилищна площ, наличие на инсекти, липсата на достатъчно пряка слънчева светлина
в килията му и лошо качество на предоставяната храна.
За периодите, в които ищецът е бил
настанен в ЗО „Смолян“ се твърди също, че не му е предоставена достатъчна
жилищна площ, килиите са били пълни с хлебарки, дървеници, мухъл и плесен. В
този период с нещо също не е работено в посока индивидуално и корекционно
консултиране, не му е предоставена психологическа помощ, както и медицинска
такава във връзка със заболяване „Хепатит С“, което се твърди да е диагностицирано
преди постъпването му в ЗО „Смолян“, не му е предоставяна диетична храна.
В уточнението на исковата молба ищецът
изложил оплаквания, свързани и с престой в Следствения арест – гр. Смолян, но без
конкретна искова претенция, поради което същите като неотносими към спора, не
били обсъждани от първата инстанция.
Административният съд като съобразила тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, по отправено изрично
възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника, приел, че
искът в част от 12.10.2012 г. до 12.03.2013 г., за който период се претендират
неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 24.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба
до окончателното и изплащане, подлежи на отхвърляне поради изтекла петгодишна
погасителна давност.
До същия извод съдът достигнал и по отношение на втория исков период, а именно от 12.03.2013 г.
до 11.08.2014 г., в който ищецът твърди, че е пребивавал на територията на
Затвора – гр. Пловдив, доколкото същият на 11.08.2014 г. бил освободен, а от
тази дата до 24.06.2020 г. – датата на предявяване на иска, е изтекла
петгодишна давност, поради което искът в тази му част, а именно от 12.03.2013
г. до 11.08.2014 г., за който период се претендират неимуществени вреди в
размер на 6000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
24.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане, също подлежи на отхвърляне.
По отношение на следващите искови периоди, и с оглед липсата на друго
уточнение от страна на ищеца, твърденията му за бездействие на затворническата
администрация, били разгледани за следните периоди, за които се установило, че
лицето действително е пребивавало в ЗО „Смолян“ и Затвора – гр. Пловдив: от
11.08.2014 г. до 11.08.2015 г. (когато е бил в ЗО „Смолян“); от 07.10.2015 г.
до 28.06.2017 г. (когато е бил в Затвора – гр. Пловдив); от 30.12.2019 г. до
24.06.2020 г. (когато е бил в Затвора – гр. Пловдив).
За останалите периоди в обхвата на претендирания, а именно от 11.08.2015 г.
до 06.10.2015 г. и от 29.06.2017 г. до 11.11.2017 г. било установено, че лицето
не е било на територията на Затвора – гр. Пловдив, което съдът приел за
самостоятелно основание в тази част искът да бъде отхвърлен като недоказан; за
периода от 04.11.2019 г. до 29.12.2019 г. било установено, че лицето не е било
на територията на Затвора – гр. Пловдив, поради което в тази част искът също бил отхвърлен като недоказан.
8. По
отношение на релевантните периоди първата съдебна инстанция установила, следната
фактическа обстановка:
Ищецът постъпил в Затворническо общежитие - Смолян на
11.08.2014 г. и е пребивавал там до 06.10.2015 г., когато е преведен в Затвора
– гр. Пловдив. Първоначално л.св. е настанен в стая 213 на ЗО „Смолян“, която
се състои от две помещения – външно с площ от 13,64 кв. м. и вътрешно – 12,85
кв. м., разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка, като
квадратурата на санитарния възел не е включена с посочената жилищна площ. И
вътрешното и външното помещение, както и санитарният възел са снабдени с
осветителни тела и се отопляват с радиатори. Стаята разполага с два прозореца с
размери 154/172 см., като има възможност да се отварят и да осигуряват нужното
проветряване в помещенията. Стаята е предназначена за 6 л.св., като за всеки от
тях е осигурено легло с размери 80/190 см. с височина 40 см. Стаята е
оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери 35/100 см. с височина
195 см., както и два по-малки шкафа, две масички и два стола. По време на
пребиваването на Д. в тази стая, не са настанявани повече от шест лишени от
свобода, вкл. с него. Впоследствие същият е настанен в стая № 112, където е
пребивавал до напускане на общежитието. Тази стая също се състои от две
помещения – външно с площ от 14,51 кв.м. и вътрешно с площ от 16,83 кв.м.
Разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка, като квадратурата му
не е включена в горепосочената жилищна площ. Както външното, така и вътрешното
помещение и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с
радиатори. Стаята разполага с два отваряеми прозореца с размери 145/145 см.,
осигуряващи нужното проветряване. Стаята е предназначена за 7 л. св., като за
всеки от тях е осигурено легло с размери 80/190 см. с височина 40 см. Стаята е
оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери 35/100 см с височина 195
см, както и един по-малък шкаф, четири масички и два стола. По време на
пребиваването на Д. в тази стая са били настанени не повече от 6 л. св., вкл. с
него.
Установено е, че за периода 2014 г. – 2015 г., в който
Д. е бил на територията на ЗО „Смолян“, общежитието има сключен договор за
обезпаразитяване със специализирана в тези услуги фирма, която извършва пръскане
по стаите на общежитието по график. За 2014 г. е пръскано два пъти годишно, а
през 2015 г. – четири пъти.
С ищеца е водена индивидуална корекционна работа, като
е стимулиран и с награди домашен отпуск и режимът му е бил сменен от „общ“ на „лек“.
Въпреки това корекционната работа не е дала добри резултати, тъй като на
05.10.2015 г. при завръщане от отпуск по режим е заловен на Автогара Смолян да
държи в себе си наркотици, които е смятал да внесе в ЗО „Смолян“, поради което
е бил преведен в корпуса на Затвора – гр. Пловдив.
На 07.10.2015 г., съгласно протокол на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС № 2289
от 07.10.2015 г. и Заповед № 1376 от 09.10.2015 г., ищецът е настанен в корпуса
на затвора до произнасянето на ОС – Пловдив относно предложението за
преместване от ЗООТ в заведение от закрит тип. Със Заповед № 1453/23.10.2015 г.
е настанен в Трета група, стая 22. С протоколно определение № 1347/30.10.2015
г. на ОС – Пловдив, на основание чл. 74, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС е разпределен на
26.11.2015 г. на Трети пост, стая 22. По молба на Д., съгласно Заповед №
399/07.03.2016 г. е настанен в Пета група, стая 61, пак по негова молба,
съгласно Заповед № 828/13.05.2016 г. е настанен в Трета група, стая 24. Отново
по негова молба, съгласно Заповед № 1258/12.08.2016 г. е настанен в Трета
група, стая 35, където е пребивавал до освобождаването си на 28.06.2017 г. Това
спално помещение е с площ без санитарния възел – 27,91 кв. м. и санитарен възел
с площ от 4,60 кв.м., където при максимален брой л.св. – 6, за период от общо
108 дни /от 17.01.2017 г. до 23.01.2017 г., от 07.02.2017 г. до 25.04.2017 г.,
от 30.05.2017 г. до 02.06.2017 г., от 09.06.2017 г. до 27.06.2017 г./, са били
настанени повече лица, а именно 7, 8 или 9.
Д. е постъпил отново в затвора на 30.12.2019 г. в Приемно отделение, като
до 02.01.2020 г. е обитавал спално помещение „РЦ“, което е с площ от 27,04
кв.м. без санитарния възел и санитарен възел с площ от 2,66 кв.м., като при
максимален брой настанени л.св. – 6, са пребивавали 4.
На 03.01.2020 г., Д. е разпределен на Пети пост, спално помещение № 50 с
площ без санитарния възел 28,70 кв.м. и санитарен възел с площ от 2,48 кв.м.,
където е пребивавал до 13.02.2020 г. и при максимален брой л.св. – 7, са
пребивавали 7 л.св.
На 14.02.2020 г. е преместен на Трети пост, спално помещение № 22, което е
с площ без санитарния възел 26,50 кв.м. и санитарен възел с площ от 4,05 кв.м.,
в което помещение за целия си период на престой от общо 132 дни до датата на
исковата молба /от 14.02.2020 г. до 24.06.2020 г./ при максимален брой л.св. 6,
са били настанени 9, 10 или 11 л.св.
Всички, обитавани от Д. спални помещения са с отваряеми прозорци, № 22 на
Трети пост е с един прозорец с размери 1,20/1,20 м, № 50 на Пети пост е с два
прозореца с размери 0,95/1,17 м и 0,48/1,17 м, а № 35 на Трети пост е с един
отваряем прозорец с размери 1,20/1,20 м.
По време на втория си престой в Затвора – гр. Пловдив (от 30.12.2019 г. до
24.06.2020 г.) на Д. е предложено да бъде включен в групова работа по история
„България – вчера, днес и утре“, но същият е отказал. Завършил е обаче езиков
курс „Аз уча английски език“ с времетраене от 09.01.2020 г. до 13.02.2020 г.
Във всички спални помещения, в които е бил настаняван ищецът, а и във
всички останали помещения в Затвора – Пловдив, има обособени санитарни възли с
достъп до течаща студена вода, оборудването е стандартно и еднакво за всички
лишени от свобода – легло с размери 90х180 см и шкаф с размери 45х50 см.
Къпането на лишените от свобода е в обща баня, като всички имат достъп до
течаща топла вода, съгласно утвърден график за разпределение на времето от
съответната група. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно
отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на
лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците.
Хигиената се осъществява също от настанените, като за целта получават
съответните прибори, както и могат да си закупят от лавката вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да ползват и държат при себе си, съгласно
Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на Министъра на правосъдието, като
съответният отговорник на спалното помещение изготвя график за почистване,
което е на доброволен принцип.
Относно битовите условия в Затвор – гр. Пловдив е установено, че всеки
лишен от свобода при постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар,
за което се води отчетност, като грижата за чистотата на спалното бельо се
полага на лишените от свобода, като в утвърден график от Началника на Затвора,
два пъти седмично – понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да
занесе спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на
бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото му да бъде
заменено, чрез молба до началника на затвора, като няма данни ищецът да е подал
молба, в която да изявява воля за получаване на допълнителен постелен инвентар
или изпиране на зачисления му, които да са с отрицателен отговор. Отделно от
това се твърди, че във всяка стая в затвора Пловдив има достъп до денонощно
течаща вода, а единствено при ВиК повреда няма вода. По отношение на топлата
вода е посочено, че времето за достъп до такава е съгласно утвърден от
началника на затвора гр. Пловдив график за разпределение на времето на лишените
от свобода. А по отношение поддържането на хигиената в затворническата баня се
посочва, че е разкрит работен обект на основание чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, на
който обект е назначен лишен от свобода, като при извършваните проверки от
длъжностни лица е установено, че хигиената в затворническата баня е
задоволителна;
За периодите, в които ищецът е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив не са
правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода. Извършва се обаче
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителни тела, не се допуска да има счупени прозорци, като същите се
подменят своевременно. През 2017 г. се посочва, че е извършвано боядисване на
общите помещения, дограмата е подменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални, а на пети пост е извършено боядисване на килиите. Със
собствени сили лишените от свобода, назначени като строители по щата на
домакините и строителни материали, предоставени по централно сключени договори
от ГДИН, се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние. Банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови
плочи. Ползва се по график. Отоплението е осигурено от котел, който работи на
въглища и е на територията на затвора, същият е новозакупен през януари 2017
г., а въглища се осигуряват редовно от централна доставка на ГДИН.
Във връзка с твърденията за липса на адекватна медицинска помощ и диетична
храна, съдът е установил, че при първоначално извършения медицински преглед на
15.10.2012 г., Д. е съобщил за наличие на язва на стомаха и дуоденума,
употребявал хероин венозно 5 г. /с прекъсвания/ и амфетамини, от повече от 1,5
година бил в метадонова програма последно на д-р Лазаров. Оплакал се е от общ
дискомфорт, безсъние и неспокойствие, при прегледа е бил в сравнително добро
общо състояние, адекватен. Емоционално лабилен. Кожа и видими лигавици –
нормални. Бял дроб – чисто дишане. Сърце – ритмична сърдечна дейност с честота
68 у/мин., ясни тонове. АН – 110/75. Корем и опорно-двигателен апарат – б.о.
заключение: Наркомания – ремисия. Язвена болест. Приемал заместителна терапия с
„Метадон“ с постепенно намаляващи дози, назначена и предоставяна от д-р
Лазаров. За времето на престоя на Дилижанси в Арест – Пловдив същият не е
съобщавал за наличие на хроничен Хепатит С и не е проявявал симптоматика на
такова заболяване. Общото му здравословно състояние е било сравнително добро,
като оплакванията, във връзка с които са му извършвани прегледи от медицинските
лица в ареста, са били свързани с предходни проблеми с ляво ухо и непостоянно
главоболие. Не се е налагало извеждане за консултации и/или лечение във външно
лечебно заведение. Приемал е симптоматична терапия.
В исковия период няма данни на Д. да е поставена диагноза Хепатит С. Ищецът
се е оплаквал единствено от болки в корема и е извеждан със СМП в болница на
19.02.2020 г., извършени са му необходимите изследвания и същият е подписал
отказ от настаняване в болнично заведение. С оглед липсата на данни за
заболяване Хепатит С същият не е лекуван. Не е установено същият да е с влошено
здравословно състояние и да има регистрирани хронични заболявания. Оплакванията
му са били само от болки в корема и черния дроб, за което е извеждан на преглед
и са му предоставяни необходимите медикаменти за лечение. Не е регистрирано
заболяване, което да налага изписване на специална хранителна диета.
Според справка за медицински преглед от 29.12.2019 г., ищецът при
постъпването си Затвора – гр. Пловдив е съобщил за хроничен Хепатит С. Бил е прегледан от лекар в МЦ и установен в добро
здраве.
По делото са събрани свидетелските показания на Л.Х.К.и Д.Т.Д., пребиваващи
в Затвора – Пловдив. Свидетелят Л.Х.К.заявява, че с ищеца се познават от преди
6-7 години от затвора, били са в една килия заедно на Трети пост, стая № 22.
През 2016 г. също са били заедно в същата стая и на същия пост, в един отряд.
За тази стая посочва, че условията са много лоши, настанявани са по 9, 11, 12
л.св. В килията няма вентилация, въздухът се пречиства през отворените
прозорци, светлина горе-долу влиза, но въздух не влиза, а и в килията се пуши.
Доколкото свидетелят си спомня, ищецът е имал 2-3 язви, за друго не знае,
според него е имал и Хепатит, самият ищец му е споделял, че има Хепатит, но не
му е споделял какво е установено при преглед. Преди да излезе от затвора, пак е
имал някакви болежки, давали са му диета – кисело мляко и картофи. Заявява, че
с ищеца не е работил психолог или социален работник, тъй като те не
контактували с лишените от свобода. За тоалетната посочва, че представлява едно
клекало метър на метър, плочките са изпопадали, има хлебарки, мухъл, влага,
балатум няма. Давали са им по 1 кг. прах на месец и един сапун, които не стигали.
Посочва и че ищецът е ходил на някакви курсове, но не е запознат.
Свидетелят Д.Т.Д. заявява, че се познават с ищеца от 2009-2010 г. Доколкото
си спомня, не са били в една килия заедно, но всички килии в затвора са
еднакви. В един отряд са били около 4-5 години. Стаите не са много – няма
балатуми в тях, стените са олющени, няма топла вода, много буболечки има, много
дупки на пода, неравности и ако се спънеш, може да си разбиеш главата, няма
дежурно осветление, вечер е тъмно и нищо не се вижда. Просторите са вътре в
стаите, прането е вътре и настанените в килиите дишат тази влага, таванът е
целият в мухъл, ремонти не се правят. Свидетелят заявява, че ищецът има язва и
Хепатит, тъй като с една и съща игла се „дупчат“, затова знае, до сега не е чул
да е предоставяно лечение на ищеца, според него са му давали „Карзил“, а на
самия свидетел, който също има Хепатит С, не са му давали, но са му правили
изследвания. Не знае дали ищецът си е правил изследвания. Над 10 л.св. са били
в стаите на ищеца. Посочва, че парното е много слабо, няма охлаждане в килиите,
пускат вентилатори, но с него не се охлажда нищо. Заявява, че постоянно има
течаща вода. В стаите няма мебели, ако си купят настанените л.св. стол, маса,
шкафче, тогава ще имат мебели, но тъй като майката на ищеца не му изпращала
пари, свидетелят предполага, че той едва ли си е купил.
9. При така
установената фактическа обстановка като кредитирал частично и свидетелските
показния съдът намерил за неоснователни претенциите на ищеца за нанесени вреди поради
липса на медицински грижи, липса на корекционна дейност, некачествена храна,
липсата на дезинфекция и лоши битови условия в местата за лишаване от свобода.
В частност за периода от 11.08.2014 г. до 11.08.2015 г., за който се
претендират неимуществени вреди в размер на 1000 лв., съдът приел, че на ищеца при
престоят му в ЗО „Смолян“ са била осигурена необходимата минимална жилищна площ
от 4 кв. м. и всички необходими битови условия, съвместими с уважението към
човешкото достойнство – спалните помещения са били оборудвани с легла, маси,
табуретки, шкафчета, собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща
студена вода, осъществявана е своевременна ДДД обработка. Или, установява се,
че за този период жизненото пространство и условията, при които е бил настанен
ищецът, са отговаряли на изискванията.
За периода от 07.10.2015 г. до 31.12.2016 г., поради липсата на
доказателства какви са били условията в килиите в Затвор - Пловдив, в които е
пребивавал ищецът, съдът е намерил претенцията за нанесени вреди поради липса
на минимална площ в килиите за основателна.
Основателна се установила и претенцията за периода от 01.01.2017 г. до
28.06.2017 г. /от 17.01.2017 г. до 23.01.2017 г., от 07.02.2017 г. до
25.04.2017 г., от 30.05.2017 г. до 02.06.2017 г., от 09.06.2017 г. до
27.06.2017 г./, когато ищецът е пребивавал в Трета група, стая 35, тъй като не
му е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв. м.
При това положение, съдът намерил, че за период общо от 560 дни,
ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.
По отношение на период от 04.11.2019 г. до 24.06.2020 г., за който се
претендират неимуществени вреди в размер на 5000 лв., съдът приел за се
установява, че ищецът: от 04.11.2019 г. до 29.12.2019 г. не е пребивавало на
територията на Затвора – гр. Пловдив; от 30.12.2019 г. до 24.06.2020 г. за
период от 132 дни /от 14.02.2020 г. до 24.06.2020 г./ е пребивавал в
Трети пост, спално помещение № 22, в което жизненото му пространство не е
отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м.
В обобщение съдът приел, че спрямо ищеца е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на пренаселеността на помещенията в Затвора гр.
Пловдив за обсъдените периоди, което обосновало извода, че ищецът е бил подложен
на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от
ЕКЗПЧОС.
Съдът счел, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за четвъртия исков период, за
който се установило, че е бил поставен в неблагоприятни условия в период от
близо 18 месеца, възлиза на 1800 лева, като в останалата част – за разликата
над 1800 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв. исковата претенция като
неоснователна била отхвърлена.
За петия исков период, в който ищецът бил поставен в неблагоприятни условия
за период от близо 4 месеца, съдът намерил за справедливо обезщетение в размер
на 200 лв. Като обосновал, че разликата
в присъденото обезщетение на месец се дължи на това, че вторият период е 4,5
пъти по-краткотраен, съответно интензитетът на въздействие спрямо осъденото
лице е доста по-нисък от гледна точка на прекараното време в неблагоприятните
за ищеца услови. В останалата част - за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 5000
лева исковата претенция като неоснователна, следва да се отхвърли.
Уважена била и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано
от 24.06.2020 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на
всяка една от сумите.
IV. От правна страна.
10. По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства.
Първоинстанционният съд, позовавайки
се на събраните писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел,
че няма нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се определят минимално
изискуемите количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отоплението и проветряването, достъпът до санитарните възли и течаща вода,
както и минимумът обзавеждане на спалните помещения.
Следва да бъдат споделени изводите
на първата инстанция по неоснователността на претенциите на ищеца за вреди,
нанесени му поради липса на медицински грижи, липса на корекционна дейност и
некачествена храна в мястото за лишаване от свобода. От приложените по делото доказателства
се установява, че затворническата администрация, чрез съответните фирми е
извършвала дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Също така е
била създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на
хигиената е задължение и на самите лишени от свобода. На лишения от свобода е
предоставяна храна по качество и количество, съобразено с приложимите
нормативни изисквания. Приставени са и доказателства за провеждана корекционна
дейност, която не е постигнала целения резултата, поради недобросъвестност от
страна на ищеца, а не поради бездействие от страна на администрацията. Доказва се и предоставената медицинска грижа,
чрез осигуряване на прегледи, лечение и предписване на медикаменти. При
наличието на писмени доказателства в подкрепа на отречените от ищеца
положителни факти и липсата на успешно проведен насрещно доказване, съдът
правилно е приел за недоказана претенцията в тези и части. Тези правни изводи
на първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Съдът правилно и законосъобразно,
отчитайки правилото на чл. 110 ЗЗД, вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ и дадените
разрешения в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г. на ОСГК, е отхвърли и погасените по давност искови претенции.
Правилно са отхвърлени и претенциите
на ищеца за периодите, в които не се установява да е пребивавало в посочените
места за лишаване от свобода, доколкото този релевантен факт изключва и
обективната възможност за търпене на вреди от незаконосъобразни действия или
бездействия на затворническата администрация.
Обсъдената до тук фактическа и
правна обстановка налага извод за неоснователност на касационната жалба на Д.И.Д.
в посочените части.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация,
съотнесена към безспорни установената липса на минимално обитаемо пространство
в мястото за лишаване от свобода, обосновава законосъобразност на изводите на административния
съд, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявените искови претенции за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои релевантни за спора факти приема за установени въз основа
на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод,
че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия
закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил
информация, от значение за правилното установяване на фактите по делото, като
съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
В подкрепа на тези изводи следва да
се съобрази и Докладът за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно
който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от
нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел.
Условията на пренаселеност в мястото
за лишаване от свобода сам по себе си са бил достатъчен за да обоснова извод,
че ответната администрация, чрез своите служители не е изпълнила своите
задължения и не е осигурила на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да
съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно
пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни нужди. В случая
не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага. Този извод се подкрепя и в практиката
на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, отразена в решенията по делата
„Й.и Д.срещу България“, жалби № 31820/18 и 31826/18; „И. и други срещу България“, жалби № №
2727/19, 7036/19, 9835/19, 12559/19, 17168/19, 17773/19 и 21744/19.
Неоснователни са възраженията на ГД
"Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално
претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на
администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита установено
настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е
необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици
върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се
установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Затвора - Пловдив, където е изтърпявал наказание
"лишаване от свобода". Тези условия са несъответни на минимални
критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия и
бездействия на служители на затворническата администрация не водят до
неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не
покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото
достойнство. Установената от доказателствата по делото, изключителна
пренаселеност, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
По тези съображения касационната
жалба на ГД "Изпълнение на наказанията", гр. София, се явява
неоснователна.
Касационната инстанция намира за
основателни доводите в касационната жалба на Д.И.Д. за неправилност на
обжалваното решение в частта, с която е определен размерът на дължимото
обезщетение. Първоинстанционният съд е
стигнал до законосъобразен извод, че предявеният от ищеца иск срещу ГД
"Изпълнение на наказанията" е частично основателен. Въпреки това при
определяне размер на дължимото обезщетение съдът не е съобразил насоките в
практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hungary, жалба
5433/17, решение от 14 ноември 2017г.). Посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната.
Според статистически данни на
Евростат (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/7/79/Minimum_wages%2C_January_2008_and_2017_YB17_I.png)
към януари 2017 г. минималните работни заплати в държавите - членки на ЕС,
варират от 235 евро до 1 999 евро на месец. Страните с
най-нисък показател са поставени в Група 1, в която националните минимални
работни заплати към януари 2017 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред
държавите — членки на ЕС, в тази група са: България, Румъния, Латвия, Литва,
Чешката република, Унгария (450 евро), Хърватия, Словакия, Полша и Естония;
техните национални минимални работни заплати варират от 235 евро в България до
470 евро в Естония.
Според статистически данни на
Евростат (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Minimum_wages_highlight_FP2020-BG.png)
към януари 2020 г. (период, относим към датата на предявяване на исковата
претенция) минималните работни заплати в
държавите - членки на ЕС, варират от 312 до 2142 евро на месец. Страните с
най-нисък показател са поставени в Група 1, в която националните минимални
работни заплати към януари 2020 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред
държавите — членки на ЕС, в тази група са: България, Латвия, Румъния и Унгария;
техните национални минимални работни заплати варират от 312 евро в България до
487 евро в Унгария. Страните, в която националните минимални работни заплати
към януари 2020 г. са най-малко 500 евро, но под 1000 евро на месец са
поставени в Група 2 (Хърватия, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Полша,
Португалия, Гърция, Малта и Словения), като
най – високо е месечно вънагараждение
от 941 евро в Словения.
Посочените статистически данни
налагат обоснован извод, че месечните възнаграждения в България за процесния
период се явяват между 1/2 и 1/3 по-ниски от тези в Унгария и с 2/3 по – ниски
от тези в Словения. При това положение, доколкото минималната работна заплата
като статистически показател е общо приет и за отразяване на жизнения стандарт,
то следва да се приеме, че по – ниският жизнен стандарт в България оправдава и
справедливото обезщетение да бъде в размер до 60 % от средно установените 4 евро или 2,40 евро на ден
съобразно практиката на ЕСПЧ. Като коректив съдът съобрази и присъденото
обезщетение по дело И. и други срещу България (по жалба 17773/19/26/03/2019 г.)
от ЕСПЧ в размер на 11 евро на ден за уважена претенция по иска за нанесени
вреди в периода 2016г. – 2018г. при престоя на лишен от свобода в Затвора - гр.
Пазарджик, при следните компоненти на увреждане: насекоми, плъхове, мръсотия в
килията, ограничен достъп или липса на достъп до душ, лошо качество на храна,
неадекватна температура, липса или ограничен достъп до течаща вода и естествена
светлина).
В случая, претенцията на ищеца се
явява доказана само за наличието на пренаселеност в мястото за лишаване от свобода,
което оправдава и определянето на пропорционален размер на обезщетението. За доказаните периоди на
увреждане - 560 дни и 134 дни, първоинстанционният съд е определил
база от 1,65 евро и 0,76 евро, която отнесена към обсъдената фактическа и правна
обстановка действително се явява занижена. Приемайки, че кумулативно са налице елементите
от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид
и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху
личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и
спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода,
съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки
на Европейския съюз, касационната инстанция намира за справедливо обезщетението
да бъде определен размер от 2,40 евро на ден или 4,69 лв. Като се вземе предвид
и липсата на благоприятни промени в условията, при които е търпяно увреждането,
съдът намира, че интензивността му в случая не следва да бъде прилагана като
коректив според продължителността на периода. Увреждането е причинено при
еднакви условия, поради което прекъсването в престоя на ищеца в мястото за
лишаване от свобода и последвалия по – къс период на поставянето му в
неблагоприятни условя не водят до обоснован аргумент за по – нисък размер на
базата за обезщетение. Иначе казано касационната инстанция намира, че
обезщетението следва да бъде определено за релевантните периоди на еднаква
дневна база. Така за претърпените неимуществени вреди по време на престоя на
ищеца в Затвора – гр. Пловдив от 07.10.2015 г. до 28.06.2017 г., за доказаните
560 дни на увреждане се следва обезщетение в размер на 2626,40 лв., а за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив от
30.12.2019 г. до 24.06.2020 г., за доказаните 132 дни на увреждане - 619,08 лв.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че касационната жалба на Д.И.Д. е частично основателна, а касационната
жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" – изцяло неоснователна.
10. Страните в настоящото
производство не са отправили надлежни претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 364 от 19.02.2021 г., постановено по
адм. д. № 1479 по описа на съда за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, II
– ри състав, в частта, с която Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ -
София, ул. ”Н. Столетов” № 21 е осъдена да заплати на Д.И.Д., ЕГН ********** ***,
сумата в размер на 1800 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив от
07.10.2015 г. до 28.06.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 24.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба
до окончателното и изплащане, и иска в останалата част за разликата до пълния
му предявен размер от 6000 лв. е отхвърлен.
ОТМЕНЯ Решение № 364 от 19.02.2021 г., постановено по
адм. д. № 1479 по описа на съда за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, II
– ри състав, в частта Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул.
”Н. Столетов” № 21 е осъдена да заплати
на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 200 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
– гр. Пловдив от 30.12.2019 г. до 24.06.2020 г. включително, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 24.06.2020 г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, и иска в останалата
част за разликата до пълния му предявен размер от 5000 лв. е отхвърлен.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ -
София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, сумата
в размер на 2626,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив от 07.10.2015 г. до
28.06.2017 г. включително, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 24.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
разликата до пълния му предявен размер от 6000 лв.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ -
София, ул. ”Н. Столетов” № 21 да заплати на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, сумата
в размер на 619,08 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по време на престоя му в Затвора – гр. Пловдив от 30.12.2019 г. до
24.06.2020 г. включително, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 24.06.2020 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
разликата до пълния му предявен размер от 5000 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 364 от 19.02.2021 г., постановено по адм. д. № 1479 по описа на
съда за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, II – ри състав, в останалата
част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.