№ 240
гр. Монтана, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221630200887 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200131/ 20.07.2022г. на Директор
на дирекция „Инспекция на труда“ на „Д.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление град София, представлявано от О. М. П. е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 300лв. на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
представляващият дружеството, който чрез пълномощника си адв.Н., АК-
София обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Представя молба, в която излага доводи по същество.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакувавното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка на място на 31.05.2022 г. по спазване на
трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в обект
„Офис Монтана“, находящ се в гр.Монтана, ул.“Д.Е.“, обект на
жалбоподателя е констатирано, че дружеството в качеството си на
работодател, видно от представената разчетно-платежна ведомост за месец
март 2022 г, е посочено, че Ц.Е.П. е използвал 16 дни неплатен отпуск. В
представените документи относно използването на отпуск от Ц.Е.П. липсва
подписана молба за ползване на неплатен отпуск през месец март 2022г.
Следва извода, че работодателят е постановил ползване на неплатен отпуск
без да има писмено искане от работника.
От събраните в хода на производството доказателства се установява по
несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е
осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на
труда от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Нарушението е
отстранено веднага след установяването му, чрез изпълнението на
задължението, и то преди започване на административно - наказателното
производство със съставения АУАН, а именно чрез представяне на всички
изискващи се по закон документи, на проверяващите лица. В конкретният
случай контролният орган, правилно е преценил, че се касае за маловажно
нарушение, като е приложил разпоредбата на чл.415в от КТ, която предвижда
„глоба“ или „имуществена санкция“ в много по-ниска като размер от
разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ. От друга страна не са налице
доказателства сочещи за настъпили вредни последици за работниците или
2
служителите.
Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1 от КТ ползването на неплатен
отпуск става по инициатива на работника с отправянето на писмена молба до
работодателя. Според чл.160, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят по
искане на работника или служителя може да разреши неплатен отпуск
независимо от това, дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и
независимо от продължителността на трудовия му стаж.
На следващо място, категорично не може работодателят едностранно да
предоставя неплатен отпуск без съгласието на работника или служителя.
Неплатен отпуск по начало може да се предоставя и ползва само по искане на
работника или служителя по реда на чл.160 от Кодекс на труда.
Неплатеният отпуск е предвиден в законодателството само като правна
възможност за работника или служителя. Работодателят преценява кога и в
какъв размер да се предостави неплатеният отпуск и дали въобще да разреши
ползването му.
В тази насока е и практиката на Районен съд - Монтана, като
например АНД № 1060/2020 по описа на съда.
Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния
държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите съгласно
чл.416, ал.5 от КТ.
На следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват,
както от субективна, така и от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.160, ал.1 от КТ.
Извършеното нарушение на разпоредбата на чл.160 ал.1 от КТ е
доказано по безспорен и категоричен начин, извършено е виновно от соченото
за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с административно
3
наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на чл.415в, ал.1 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя
следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото
разноски в размер на 120.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2200131/
20.07.2022г. на Директор на дирекция „Инспекция на труда“, с което на „Д.
ЕООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от О.
М. П. е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 300лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Д. ЕООД със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Миле Попйорданов“ № 4-6, представлявано от О. М. П., с ЕИК *********
да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – Монтана на основание чл.63 от ЗАНН
направените по водене на делото разноски в размер на 120.00 лева за
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4