№ 1147
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 260638 от 19 октомври 2020г. по гр. д. № 13758/2018г.
Софийски градски съд, І ГО, 22 състав, е осъдил Столична община да заплати
на З. А. А. Х. сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди/ обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания поради счупване на лакътна кост
на лява ръка, разтегнати ставни връзки и на двете колене и травми на главата
и среден пръст на дясна ръка, вследствие на падане на 31.10.2016г. около
18.00ч. в гр.София, на тротоара на ул.“Атанас Делчев“ пред №2, кв.“Изток“,
по причина на пропаднали при движение на ищцата тротоарни плочи по вина
на лица, на които ответника е възложил работа, ведно със законната лихва от
31.10.2016г. до окончателното заплащане на сумата, като за сумата над 15 000
лв. до претендирания размер от 50 000 лв. отхвърлил иска като
неоснователен; отхвърлил изцяло предявения иск от З. А. А. Х. срещу „ГБС –
Инфраструктурно строителство“ АД да й заплати /солидарно с първия
ответник/ сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания поради счупване на лакътна кост на лява ръка, разтегнати ставни
връзки и на двете колене и травми на главата и среден пръст на дясна ръка,
1
вследствие на падане на 31.10.2016г. около 18.00 ч. в гр.София, на тротоара на
ул.“Атанас Делчев“ пред № 2, кв.“Изток“, по причина на пропаднали при
движение на ищцата тротоарни плочи по вина на лица, на които ответника е
възложил работа, ведно със законната лихва от 31.10.2016г. до окончателното
заплащане на сумата, като неоснователен; осъдил СО да заплати държавна
такса по сметка на СГС в размер на 600 лв. и разноски на ищцата в размер на
180 лв.; осъдил ищцата да заплати на СО разноски в размер на 420 лв.
съобразно отхвърлената част от иска.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на
ответника СО срещу решението по гр. д. № 13758/2018г. на СГС, ГО, 22
състав в частта, в която искът, предявен срещу нея, е уважен. С доводи за
неправилност на решението в обжалваната част поради неустановеност на
механизма на причиняване на увреждането, евентуално за завишеност на
присъдения размер на обезщетението, се иска съответна на изтъкнатия порок
защита срещу решението – отмяната му в частта, в която искът е уважен,
съответно частичната му отмяна.
З. А. А. Х. е оспорила въззивната жалба на ответника.
За да постанови решението си спрямо жалбоподателя,
първоинстанционният съд е приел, че поради лошо състояние на тротоара -
общинска собственост, ищцата е получила травматични увреждания, довели
до значителни болки, страдания и дискомфорт, които подлежат на
обезщетяване от ответника СО, а за справедлив размер на обезщетението е
приел 15 000 лв., при преценка на релевантните обстоятелства, обуславящи
по-голям размер на обезщетението и на такива, обуславящи по –малък размер
на обезщетението.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита, че за правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Иска се ангажиране на отговорността на ответника СО за вреди,
причинени на 31.10.2016г. от падане на ищцата след стъпване върху плочи на
тротоар, които потънали, находящи се на ул. „Атанас Далчев“ № 2
2
(„становище“ от ищцата от 12.11.2018г.) в кв. Изток на гр. София. От
падането ищцата твърди, че е получила счупване в лявата лакътна кост,
изкълчване, оток и посиняване на третия пръст на дясната ръка, разкъсно –
контузни рани на двете колена с разтегнати ставки връзки, а от удара в
областта на главата не можела да контролира добре движенията си. С
конституирането като ответник на СО сочи общината като адресат на
задължение да поддържа уличния тротоар. Съдът е бил сезиран с искане да
осъди ответника да заплати на ищцата сумата 50 000 лв. - обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
31.10.2016г. Във въззивното производство спорът е пренесен до размер на
иска от 15 000 лв.
Ответникът СО в отговора на исковата молба е оспорил
основателността на иска с главни правоизключващи възражения, че не е
налице противоправно поведение от служител на общината или от
дружеството-изпълнител на възложен от СО ремонт на тротоарната настилка
– „ ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, като посочва това дружество
като евентуално отговорно за действия или бездействия във връзка с ремонта.
Оспорил е и твърдения механизъм на настъпване на вредите. Евентуално е
оспорен размерът на търсеното обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателства за установяване на
конкретния механизъм на твърдяното увреждане. В показанията си
свидетелката Б. (живуща на ул. „20 април“) разказва, че познава ищцата от
момента на инцидента, станал с нея. Свидетелката била на опашка в
заведение, било късна есен, когато видяла как една жена се спънала и
паднала, залитнала с ръцете си и дори си ударила главата в намиращата се
наблизо кашпа за цветя. До тази кашпа имало „стърчащи“ плочки от лявата й
страна. Свидетелката, заедно с други хора, се притекла на помощ. Опитали се
да я вдигнат, но тя не станала веднага, на свидетелката й се сторило, че
жената е изгубила съзнание. След като отворила очи, жената доста време била
в неадекватно състояние. Придружила жената до дома й, по пътя тя се
оплаквала от болки в ръката, коленете и главата.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изслушана по
делото, изготвено въз основа на медицинската документация и след преглед
на лицето, е установено и това не е спорно във въззивното производство, че
3
ищцата е получила счупване на лявата лакътна кост в горния край, наложило
лечение чрез обездвижване с поставяне на гипсова имобилизация, довело до
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от
30 дни, при период на пълно възстановяване от около 3-4 месеца.
Установеното психично заболяване при пострадалата, според заключението,
би могло да обуслови по-продължително възстановяване, тъй като травмата
би могла да доведе до обостряне на биполярното разстройство и неучастие на
пострадалата в процеса на раздвижване. При извършения преглед на ищцата е
констатирано намаление на обема на движенията на левия горен крайник с
около 10-15 градуса поради субективни оплаквания от болки в раменната и
лакътната стави, което не затруднява съществено изпълнението на
ежедневните дейности. Посоченото счупване е най-чест резултат от директен
удар – падане върху сгънат лакът или при пряк удар върху олекранона.
Получените травматични увреждания кръвонасядане на дясно коляно и
кръвонасядане и охлузване на ляво коляно се възстановяват в рамките на 10-
12 дни при липса на усложнения от възпалително естество, при механизъм на
получаване от удар с или върху твърди тъпи предмети по механизма на
директно въздействие. Според обсъжданото заключение на СМЕ не се
установяват данни за травми на главата, в частност за загуба на съзнание от
страна на ищцата. От издадено на 01.11.2016г. удостоверение от лекар -
специалист по съдебна медицина, е установено още, че ищцата е имала и
кръвонасядане в областта на 3 пръст на дясната ръка с оток, дължащо се на
удар с или върху тъпи предмети.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. А. – син на
ищцата, чийто показания подлежат на преценка по реда на процесуалното
правило на чл. 172 ГПК, е установено още по делото, че в края на месец
октомври 2016г. една вечер майка му се обадила и му съобщила, че е
претърпяла инцидент, наложило се да отиде при нея и да я заведе в Пирогов.
Когато я видял, тя била отпаднала, имала силни болки в ръката, краката й
били ожулени. Била в тежко емоционално състояние. В болницата й
поставили шина на ръката. Майка му разказала къде е станал инцидентът и на
следващия ден заедно отишли на място и видели, че плочките още не били
поправени, било като „малка яма“ на тротоара в близост до голяма кашпа за
цветя. Възстановителният процес за майка му протекъл бавно, тя не можела
да се обслужва сама и той й помагал, за което се наложило да се премести
4
при нея, тя изпаднала в емоционална криза, в депресия.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза и
приложеното към исковата молба ЕР на ТЕЛК е установено по делото, че
ищцата страда от биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-
психоманиен. В резултат на получената при процесния инцидент травма, тя е
развила остра стресова реакция с вероятно стеснение на съзнанието поради
силната болка и уплахата, преминала е в разстройство в адаптацията с
преобладаващо нарушение на други емоции. Това разстройство е продължило
около четири месеца, като биполярното разстройство не е повлияло негативно
на възстановителния процес. Вещото лице е посочило, че през процесния
период ищцата е приемала само тимостабилизатори – Депакин и Милетин в
обичайни терапевтични дози, които не водят до нарушения в стабилността на
походката, равновесието при ходене, координацията, акомодацията, до
сънливост и замаяност. Пояснено е, че биполярното афективно разстройство,
като психично разстройство, не води до нарушаване на координацията на
движенията, нито до такава води приемът на посочените медикаменти. Това
разстройство не променя и сетивността на рецепторите за болка.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което няма
пряко дозателствено значение като изготвено през м.04.2020г., е установено
още, че състоянието на тротоарната настилка на ул. „Атанас Далчев“ и в
началото на 2020г. е лошо (буквално определено като „плачевно“) и се
нуждае отново от ремонт. На мястото на инцидента имало седем на брой
шахти с различен размер и капаците им стърчали над тротоарната настилка с
по 2 см и повече.
При така приетото за установено, въззивният съд правни следните
правни изводи:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл.
49 ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на които се основава исковата молба)
ищцата следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на
следните предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника
(лице, на което е възложена работа, като по принцип тази отговорност може
да се реализира и при неоткрит конкретен нарушител) при или по повод
изпълнението на работата, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка
между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не дължи да
5
доказва, че поведението на служител на ответника е виновно - ако се
установи, че лице, на което е възложена работа, е причинило вредата, то
законът заключава, че това лице е действало и виновно. Вредата,
противоправното поведение и причинната връзка представляват елементите
от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е
вината, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което и предпоставките
на презумпцията-елементите на обективното основание на отговорността-се
доказват от ищеца, а делинквентът/възложителят на работата може да обори
презумпцията за вина.
В случая се твърди и съдът приема за доказано при съвкупния анализ
на доказателствата по делото, че получените от ищцата травматични
увреждания счупване на лявата лакътна кост в горния край, кръвонасядане на
дясно коляно и пръст на дясна ръка, и кръвонасядане и охлузване на ляво
коляно е причинено от неравност на тротоар, находящ на ул. „Атанас
Далчев“ на описаното от свидетелката очевидец място. Посоченият от вещото
лице във възприетото заключение на СМЕ вероятен механизъм на
увреждането – при падане, съдът приема за осъществил се въз основа на
свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка, които няма
основание да не кредитира, въпреки че същата не е посочена в исковата
молба като очевидец на злополуката и без значение, че не живее в квартала,
където се намира посочената улица (на непосочването й в ИМ акцентира
жалбоподателят). Без решаващо значение е и какъв е точният
административен адрес на мястото, на което ищцата е попаднала в неравност
и е паднала на тротоара, който е уточнен в допълнителна молба от ищцата, а и
от описанието на мястото на злополуката може да се направи извод, че се
касае за част от имот - публична общинска собственост, което не е оспорено
от ответника в срока за отговор на исковата молба (чл. 131 вр. чл. 133 ГПК).
Ето защо, е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника
като собственик на общинските пътища и улиците на територията на СО, част
от които са и тротоарите, със статут на публична общинска собственост (чл.
2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата във вр. с § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА), поради неизпълнение
на задължението му за ремонт и поддържане на пътната настилка на тротоар,
находящ се на територията на СО, което задължение се извежда от
посочените норми на ЗОС във вр. с § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА и по арг. от чл. 3,
6
ал. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 29, чл. 31 и чл. 36 ЗП във вр. с § 1, т. 2, т. 13 и т. 14
ДРЗП, чл. 48, т. 2 ППЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП във вр. с § 6, т. 1 и 6 ДРЗДвП.
Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т.ч.
улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата
на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа в полза
на териториалната общност включва както изграждане, ремонт и поддържане
на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, и осигуряването на
безопасно придвижване на пешеходци (вж. напр. решение по чл. 290 ГПК №
124 от 18.07.2019г. по гр. д. № 3057/2018г., ГК, ІV ГО на ВКС). Ответникът не
оспорва, че е задължен като собственик на общинските пътища и на улиците
да осъществява поддръжка на уличната мрежа в населеното място, без
значение за възникване на отговорността му е дали е възложил поддръжката и
ремонта на трето лице, и доколкото по делото беше установено
противоправно бездействие за ремонт и поддържане на настилката на тротоар
в обхвата на общинска улица, това е основание за ангажиране на
отговорността на СО в качеството й на възложител на работата по чл. 49 ЗЗД.
По тези съображения и въззивният съд прие, че предявеният иск е установен
по основание.
По размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените
вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези
вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното
значение за размера на вредите. В разглеждания случай, с оглед приетото за
установено по-горе, въззивният съд намира, че дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на получените увреди,
измежду които фрактура на левия горен крайник, в резултат от процесния
инцидент, с присъщите болки и страдания, причинени от увредите, не може
да бъде определено под размера от 15 000 лв., определен от
първоинстанционния съд. За този извод въззивният съд, в приложение на чл.
52 ЗЗД, при приетото за установено и в първоинстанционното производство
относно характера и тежестта на уврежданията на пострадалата на 67 години
ищца, съобрази освен характера на травматичните увреждания, и интензитета
и продължителността на търпените болки, начина и продължителността на
лечението, продължителността на възстановителния период, през който
ищцата е имала нужда и от чужда помощ. Въззивният съд отчете и
7
въздействието на инцидента върху психоемоционалното състояние на
пострадалата, отчете и намаления обем на движение в увредения крайник,
макар и без да се затруднява значително функционирането на ръката. Ето
защо и при съобразяване на социално-икономическите условия в страната
към датата на настъпване на вредите, въззивният съд счете, че няма основание
за отмяна на обжалваното решение.
С оглед всичко гореизложено, въззивният съд, при преценка на
конкретните обстоятелства в рамките на решаващата си дейност, счете, че
решението в обжалваната част подлежи на потвърждаване. С определеното с
него обезщетение за компенсация за претърпените болки и страдания след
падането на ищцата на тротоара не се нарушава принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, в посока завишаване на
обезщетението, и то не води до обогатяване на увреденото лице. Общият
(немотивиран) довод за нарушение на чл. 52 ЗЗД, релевиран от
жалбоподателя, е неоснователен. При този изход на спора на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ответницата по жалбата се присъждат разноски за
платено адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. (съдът приема плащането за
установено при съвкупния анализ на представената в присъствието на
страната в съдебно заседание бланка – договор, подписана от адвоката, и
отбелязването в списъка по чл. 80 ГПК, че хонорарът е платен). Посоченият
размер е близък до минималния размер от 980 лв. и няма основание за бъде
намаляван по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК по искането на жалбоподателя.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260638 от 19 октомври 2020г. по гр. д. №
13758/2018г. на Софийски градски съд, І ГО, 22 състав в обжалваната
осъдителна част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на З. А. А. Х., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 000 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9