№ 11222
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110109649 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ДЖ.З с ЕИК *** срещу
З.Б.И с ЕИК ***, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация
чл. 411 КЗ за сумата от 1572.49 лева - главница, представляваща регресна -
претенция досежно изплатеното от нас застрахователно обезщетение,
представляващо цена за наем на заместващ автомобил по щета наш № ******,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 12.01.2020г., около 10:00 ч., в гр. ****, е реализирано
ПТП между МПС ******** - управлявано от виновния водач, и с участието на
паркираното МПС ****** - застраховано със застраховка „КАСКО“ при
ищеца с полица № ***** от 05.07.2019г., като застрахователното събитие е
настъпило в срока на застрахователно покритие.
В резултат на настъпилото ПТП е образувана ликвидационна преписка по
щета № ******, като на лек автомобил ****** са причинени вреди,
остойностени в размер на 58 340.58 лв. за ремонтно-възстановителни
дейности, сумата от 50.40 лв. за репатриране на автомобила и 1572.49 лв. -
разноски за наем на заместващ автомобил. Твърди се, че след изпратена
покана до ответника, същият възстановил сумата от 58 405.98 лв., включваща
58 340.58 лв. за ремонтно-възстановителни дейности, сумата от 50.40 лв. за
репатриране на автомобила, като невъзстановена останала сумата от 1572.49
лв., представляващи разноски за наем на заместващ автомобил. С оглед
изложеното се моли предявения иск да бъде уважен до пълно претендирания
размер от 1572.49 лв. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който оспорва предявения иск. Оспорва необходимостта от предоставянето на
услуга за заместващ автомобил, както и продължителността, за която същият е
бил необходим. Оспорва размера на иска, като счита, че стойността, която
1
ищецът е заплатил, не е еквивалентна на стойността на загубата за увреденото
лице. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 12.01.2020г., около 10:00 ч., в гр. **** е
настъпило ПТП, при което е увредено МПС ******, по вина на водача на лек
автомобил ********. Не се спори, че към датата на ПТП, ищецът е бил
застраховател по имуществена застраховка на увредения автомобил „Каско“ с
комбинирана полица № *****, със срок на застрахователно покритие от
10.07.2019г.-09.07.2020г., а ответникът е застраховател по „Гражданска
отговорност” на автомобила, управляван от делинквента; Безспорно е и
обстоятелството, че във връзка с произшествието при ищеца е заведена
преписка по щета № ******, по която е заплатил обезщетение общо в размер
на 58 340.58 лв. с включен 50.40 лв. за репатриране на автомобила и сумата от
1572.49 лв., представляващи разноски за наем на заместващ автомобил;
Ответникът не спори, че след получаване на изпратената от ищеца регресна
покана, по процесната щета ответникът е извършил плащане на сумата от 58
405.98 лв. включваща 58 340.58 лв. за ремонтно-възстановителни дейности,
сумата от 50.40 лв. за репатриране на автомобила щета.
Спорен по делото е единствено въпросът разходите за предоставяне на
заместващ автомобил представляват ли вреди, намиращи в причинна връзка с
процесното ПТП, тоест отговаря ли ответникът за направените от ищеца
разходи за предоставяне на заместващ автомобил.
От приетите по делото доказателства, включително относно наема на
заместващия автомобил, се установяват възложените в доказателствена на
ищеца тежест факти и обстоятелства, касателно основанието за предоставяне
на заместващ автомобил на собственика на увредения автомобил. От
приложената полица за застраховка Каско и допълнителната клауза за
заместващ автомобил се установява (чл. 10, ал.4 от Рамков договор за
застраховане), че в случай на настъпване на застрахователно събитие и при
изпълнение на изрично посочени условия, застрахователят се е задължил да
предостави на застрахования услугата заместващ автомобил.
Съгласно чл. 10, ал.4.1 от Рамков договор за застраховане, периода на
ползване на заместващия автомобил не може да бъде по-дълъг от 10 дни.
2
Като доказателство по делото е приет приемо-предавателен протокол
(л.57), от който е видно, че на 14.01.2024г. е бил предоставен заместващ
автомобил марка ********“ с рег.№ ******.
От приетата по делото Фактура № ******24.01.2020г., се установява, че
заместващият автомобил е бил предоставен за ползване за 10 дни за сума в
размер на 1572,49 с ДДС.
От приетата по делото САТЕ се установява, че средната пазарна цена на
заместващ автомобил в конкретния случай от посочения клас за 10-дневен
период възлиза в размер на 1525,56 лв.
По въпроса дали ответникът-застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" отговаря за направените от ищеца разходи за предоставяне на
заместващ автомобил е налице противоречива практика на въззивната
инстанция /така напр. решение № 2785 от 14.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
1588/2022 г., решение № 2922 от 26.10.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 6991/2021
г., решение № 264371 от 01.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4884/2021
г., решение № 265232 от 03.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 3631/2021 г. и др. /.
Настоящият съдебен състав намира, че застраховката "Гражданска
отговорност" е насочена към това да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на
застрахования делинквент. По отношение отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" условията на договора между
застрахователя по имуществената застраховка и увредения са неприложими,
същите са му непротивопоставими и не го обвързват, доколкото той не е
страна по този договор /в т. см. чл. 20, ал. 1 и чл. 20а ал. 1 ЗЗД/, тъй като
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", по
отношение на увредения и на неговия застраховател по имуществената
застраховка произтича от закона.
Съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" и застрахованото при него по застраховката
"Гражданска отговорност" лице – причинител на вредите е друго
правоотношение – това по сключения между тях договор за застраховка
"Гражданска отговорност", в отношенията между тези лица действат
уговорките и приложимата към тях съществуваща нормативна уредба и
съобразно тях застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност"
отговаря пред увредения като деликвента – пряк причинител, за всичко, за
което последният отговаря. В този смисъл отговорността на застрахователя по
застраховка Гражданска отговорност е ограничена, от една страна, от
заплатено от застрахователя по имуществената застраховка застрахователно
обезщетение, а от друга страна- от това, за което делинквентът /виновния
водач/ отговаря по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ответникът – застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата, би
отговарял към увредения до размера, до който отговаря и самият причинител,
т. е. до онзи размер на застрахователно обезщетение, онази сума пари, която се
съизмерява с действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието - чл. 386, ал. 2 пр. 1 КЗ, представляваща стойността на ремонта на
увредения автомобил по действащите към датата на ПТП средни пазарни
цени, увеличена с признатите по силата на закона ликвидационния разходи.
3
На фона на горното съдът намира, че самото ПТП не е необходимото и
достатъчно условие за извършване на разхода за наем на заместващ
автомобил, нито е типичен, закономерен и адекватен резултат на това
увреждане. От друга страна, съгласно посочения Рамков договор за
застраховане, калузата на чл.10, ал. 4 – "Заместващ автомобил",
предоставянето на заместващ автомобил е по преценка на доверения сервиз,
като тази договорка няма как да обвърже застрахователя по "Гражданска
отговорност", доколкото същият не е страна по това правоотношение, поради
което и причинноследствената връзка на разходите за заместващ автомобил и
процесното ПТП не е пряка и непосредствена последица от обективното
естество на причинените щети, а е свързано с организацията на работата в
сервиза, извършил ремонта.
В заключение следва да се отбележи, че предоставянето на заместващ
автомобил на увреденото лице е допълнителна услуга, предлагана от
застрахователя - ищец, която обаче не обезщетява вреди от настъпилото
застрахователно събитие, а се предлага само при наличие на посочените от
застрахователя условия, като по този начин от обхвата на клаузата се изключва
част от застрахователната общност, съставена от всички застраховани по
застраховка "Каско на МПС" – "Пълно каско".
На фона на горното съдът намира, че искът се явява неоснователен за
сумата в размер на 1572.49 лв., представляваща разходи за заместващ
автомобил.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски
се само за ответника.
Ответникът е направил разноски в общ размер от 540 лв., за адв.
възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 22.05.2025г. (л.116) и списък с разноски (л.118), които следва да
му се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от ДЖ.З с ЕИК *** срещу
З.Б.И с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1572.49 лева,
представляваща разходи за наем на заместващ автомобил по щета № ******
от 13.01.2020г., за реализирано на 12.01.2020 г. ПТП, заедно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба – 18.02.2025г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ДЖ.З с ЕИК ***, да
заплати на З.Б.И с ЕИК ******, сумата в размер на 540,00 лв., представляваща
съдебни разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5