№ 169
гр. Варна, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно частно наказателно
дело № 20223100600299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.8 вр. чл.323 от НПК.
Предмет на въззивното производство е определение №300 по ЧНД №20223110200542
по описа за 2022г. на РС Варна, първи състав, постановено на 07.03.2022г., с което съдът е
оставил без разглеждане жалбата на Т. ИВ. М., срещу постановление на прокурор при ВРП
от 21.12.2021г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 756/2021г. по
описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, водено за престъпление по чл. 293а от НК., като
е приел, че жалбоподателката не попада сред лицата, имащи право на жалба, посочени в
разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Срещу цитираното определение е постъпила жалба от Т. ИВ. М., с ЕГН **********, с
която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Посочва, че както съдът, така и
прокурорът са подходили формално при изясняване на действителната фактическа
обстановка и не са кредитирали доказателства, които са от съществено значение за
съставомерността на деянието. Посочва, че М. е пострадало лице, което е претърпяло
имуществени вреди от неправомерното поведение на св. С., която е била осъдена с влязло в
сила съдебно решение, да изпълни парично задължение по гр. д. №11309/2019г. на ВРС.
Оспорва липсата на процесуално качество на пострадала от престъплението и окачествява
този извод на съда, като отказ от правосъдие. Твърди, че установените факти са
интерпретирани превратно от състава на районния съд, единствено в интерес на лицето,
което е извършило деянието и излага подробни мотиви в тази насока.
След запознаване с материалите по делото и при изпълнение на правомощията си за
цялостна проверка на постановения съдебен акт, настоящият състав на съда намира,
крайният извод на първоинстанционния съд за правилен и законосъобразен по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК указва лицата, които са процесуално
легитимирани да обжалват прокурорското постановление за прекратяване на наказателното
1
производство и това са пострадалия от престъплението, ощетеното юридическо лице и
обвиняемият. Този кръг на активно легитимирани лица, които могат да възбудят съдебен
контрол за законосъобразност на постановлението за прекратяване, е изчерпателно изброен
в посочената разпоредба.
В проверяваният съдебен акт, ВРС се е мотивирал в достатъчна степен, като е приел, че
с оглед обекта на посегателство на престъплението по чл. 293а от НК от него няма
конкретно пострадало физическо лице, поради което депозираната жалба, макар подадена в
законовия срок не следва да бъде разгледана от съда, тъй като е подадена от лице, което
няма право на жалба пред съда по този ред. Извод, който настоящият съд напълно споделя.
Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления
по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в
наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани, като частни
обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. С престъплението
по чл. 293а от НК се засягат обществените отношения, свързани със съдебната власт и по-
конкретно с предвидения нормативен ред за решаване на правни спорове и функциониране
на държавните органи в сферата на осъществяване на правосъдието. Кръгът от обществени
отношения, които се засягат с осъществяването на това престъпление поначало не е свързан
с причиняване на съставомерна вреда от имуществен или неимуществен характер на
определено лице, а формалният му характер обуславят извод за липса на пострадало лице от
извършеното престъпление.
Престъпният състав по чл. 293 а от НК се характеризира от обективна страна с наличие
на влязъл в сила съдебен акт, установяващ парично задължение за дееца, наличие на
парични средства или имущество у дееца, позволяващи му изпълнение на задължението и
неизпълнение на същото задължение в срок от една година от влизане в сила на съдебния
акт. Следователно, в конкретния случай предвид обстоятелството, че осъществяването на
престъпния състав изисква наличие на влязъл в сила съдебен акт, установяващ паричното
задължение на лицето, срещу което се води наказателното производство не се касае за
престъпление срещу личността и поначало кредиторът на задължението няма правната
възможност да предяви претенция за обезщетение от настъпили имуществени вреди, като
пряка последица от деянието, съответно - не може да бъде третиран като пострадал от
престъплението по чл. 293а от НК, и не разполага с правна възможност да се конституира в
качеството на граждански ищец или частен обвинител в хода на евентуално съдебно
производство. Това, както правилно е приел и първионстанционният съдебен състав и
изключва възможността жалбоподателката Т.М., да се яви пострадала от престъплението
по чл. 293а от НК, по смисъла на чл. 243, ал. 4, вр. чл. 74 НПК, тъй като не търпи
съставомерни вреди от престъплението с посочената правна квалификация, уредено като
такова на просто извършване. М. не е сред лицата, на които законът е предоставил правото
да атакуват прокурорския акт, постановен по реда на чл. 243, ал. 1 НПК, тъй като този акт
не накърнява правата и законните й интереси. Ето защо не й е признат и правен интерес да
атакува пред съда постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Нейните правни възможности се свеждат до възможността да инициира
единствено служебна проверка на законосъобразността на прокурорския акт от по-
горестоящата прокуратура по реда на чл. 243, ал. 10 НПК.
Предвид така изложеното, настоящият състав напълно се солидаризира с изводите на
Районен съд-Варна, с които е отказал да разгледа жалбата депозирана от Т. ИВ. М., поради
липсата на процесуално качество на пострадал в лицето на жалбоподателката. М. не е
субект на правото на жалба срещу прекратителното постановление на прокурора, от което
следва, че проверяваното определение е правилно.
Въззивният съд в рамките на настоящото производство преценява правилността и
законосъобразността на определението на ВРС, като ако жалбата е депозирана от активно
легитимирано лице, следва да се разгледа по същество. В такъв случай, може да се
2
преценяват законосъобразността и обосноваността на постановлението, с което е прекратено
наказателното производство. В противен случай, когато жалбата е процесуално недопустима
/ако е подадена от лице, което няма качеството пострадал/, тогава не може да се осъществи
въззивен контрол в пълния му нормативен обем.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да потвърди
Определението на ВРС, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу постановлението
на ВРП за прекратяване на наказателното производство, поради което:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №300 от 07.03.2022г. по ЧНД № 542 по описа на ВРС
за 2022 г., първи състав, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на Т. ИВ. М.
срещу Постановление на ВРП от 21.12.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП №756/2021г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, водено за
престъпление по чл. 293а от НК.
Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3