ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260066
гр. Пловдив, 08.12. 2020 г.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с участието на секретаря Нина Стоянова и прокурора Виктор Янков като
разгледа докладваното от съдия Иван Ранчев въззивно частно наказателно дело № 494 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет
и първа от НПК.
С Определение № 26078 от 01.10.2020г.
по ЧНД № 880/2020 г. на Окръжен съд –
Пловдив е оставено без уважение предложението на председателя на П.с.– П., на
основание чл.43а, т.2 от НК за замяна на неизтърпяната част от наказанието
„Пробация“, наложено с влязло в законна сила Определение №77/01.11.2019г. по
НОХД № 256/2019г. на РС – П. с наказание „Лишаване от свобода“ на осъдения И.С.С..
Недоволен от така постановения съдебен акт е
останал прокурорът П.П. от Окръжна прокуратура – Пловдив, който е подал частен
протест, в който го намира за неправилен
и незаконосъобразен. Осъденият С. без основателна причина не е изпълнявал
наложената пробационна мярка, тъй като с действията си по напускане на
пределите на Р. Б., извършване на престъпление в И. и задържането му по този
повод, сам се е поставил в обективна невъзможност да изпълнява наложеното му
наказание. По този начин е нарушил задълженията си във връзка с изпълнението на
наложеното му наказание „пробация“, като не е уведомил органа, наблюдаващ
изпълнението на това наказание за намеренията си да напусне държавната граница,
мястото където ще пребивава и времевия период и т.н. Затова се иска отмяната на
съдебния акт като се уважи направеното предложение и се замени остатъка от
наложеното му наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“.
Председателят на ПС – П., осъденият И.С. и
неговия защитник – адв. Т.И. *** не са изложили съображения по подадения частен
протест.
В съдебно заседание прокурорът от АП -
Пловдив смята, че следва да се уважи подадения протест по изложените в него
съображения, като се отмени определението на окръжния съд и се замени
наказанието пробация с лишаване от свобода.
Председателят на ПС – П. заявява, че следва да
се уважи подадения протест, тъй като нарушенията на осъдения С. са в разрез с
определените му пробационни мерки.
Осъденият С. се явява лично и с адв. И., молят
да се потвърди определението на окръжния съд като обосновано и законосъобразно.
Заявяват, че няма установено виновно поведение по неизпълнение на наложените
пробационни мерки, защото причините са обективни и не зависят от волята на
осъденото лице.
Апелативният съд, след като се
запозна с изложените доводи в постъпилия частен протест и с материалите по
делото, приема за установено следното:
Протестът е неоснователен.
По повод на допуснато неизпълнение на
пробационните мерки от осъдения И.С.,*** е било разгледано поведението му и
взето решение да се изготви предложение до ОС – Пловдив за замяна на остатъка
от наказанието пробация с лишаване от свобода. Затова и председателят на
Пробационния съвет – П. при ОС „ИН“ - Пловдив, съобразно чл.451, т.2 от НПК на 22.05.2020
г. е внесъл предложение до местния окръжен съд за образуване производство за
замяната му с наказанието „Лишаване от свобода”, тъй като осъденият С. се
отклонява от изтърпяването му.
Първоинстанционният съд е разгледал предложението
в открито съдебно заседание с участието на прокурора, председателя на
Пробационния съвет, осъдения и неговия защитник, като въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, с постановеното и атакувано пред
въззивната инстанция определение е приел за неоснователно направеното искане.
Изложените съображения от окръжния съд за отказа да се замени
наложеното наказание се споделят изцяло от въззивната инстанция.
По делото е безспорно установено, че с
Определение № 77/01.11.2019 г. по НОХД № 256/2019 г. на РС-П. на осъдения И.С.С.
е наложено наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки
всяка за срок от 11 месеца, като задължителната регистрация по настоящ адрес е с
периодичност от 2 пъти седмично, а задължителни периодични срещи с пробационен
служител веднъж месечно.
Съдебният акт е приведен в изпълнение на
12.11.2019 г., като осъденият е бил уведомен за правата и задълженията си по
изпълнение на наказанието пробация. Изпълнение на наказанието е ставало редовно,
като по предложение на Председателя на ПС-П. е взето решение на заседание на
ПС-П. от 27.02.2020 г., че задължителната регистрация по настоящ адрес може да
се осъществява и един път месечно, видно от приложения Протокол №2/2020 г. от
27.02.2020 г. В този смисъл е уведомена и РП-Пловдив, ТД-П.. Прието е, че
датата за явяване и полагане на подпис на лицето е определена на 20-то число
всеки месец, видно от утвърден план за изпълнение на пробационната мярка, т.е. С.
е следвало да се яви на 20 март 2020 г. в пробационната служба. На тази дата
лицето не се е явило и не е положило подпис, като е започнало неговото
издирване и установяване на причините за неявяване, за което са съставени
констативни протоколи, съответно от 23 март и 30 март 2020 г. Изготвена е и
докладна записка. Установено е, че лицето се намира в И..
При тези обстоятелства ПС-П. на заседание на
20 май 2020 г. е взел решение на основание чл.203, ал.3 т.3 от ЗИНЗС да изготви
предложение до Окръжен съд-Пловдив за замяна на остатъка наложено наказание
пробация с наказание лишаване от свобода, чийто остатък е 4 месеца и 22 дни при
изтърпяно 6 месеца и 8 дни.
Окръжният съд при решаването на
въпросите по чл.43а т.2 от НК, правилно е приел за установено следното:
На 04.02.2020 г. осъденият И.С.С. е
резервирал и закупил двупосочен самолетен
билет от „С.У.“ ЕООД, за пътуване – излитане на 20.02.2020 г. от И. до Д. и
връщане на 6.03.2020 г. от Д. до И., с турските авиолинии, видно от представеното
по делото копие на билета.
От изготвената справка на „Граничен контрол“
за излизане и влизане на територията на Р.Б. е видно, че осъденият С. е
напуснал държавата на 19.02.2020 г. през КПП „К.А.“ в 18:17 часа, след това е
влезнал чрез А.С. на 22.05.2020 г. От допълнителната справка на ГД „Г.п.“ е
видно, че същият е кацнал действително в С. на 22.05.2020 г. с полет № *по дестинация: А.-С..
Представена е информация от осъденото лице,
адресирана до РС-П. от Посолството на Република Б. в Д. за неговия престой.
Тази информация е потвърдена от Дирекция „К.о.“ към МВнР, при което се
установява, че българският гражданин И.С.С. е бил задържан в гр.Д., Р. И. от
25.02. до 19.05.2020 г. в ареста. На
24.02. 2020г. е имало опит за скиминг след закупуване на техника за
карти от местен търговски център, което е довело до задържането му в гр.Д., на
следващия ден. След това С. от 19.05. до 21.05. 2020 г. се е намирал в офиса на
имиграционните власти и е бил върнат в Б., като е кацнал на следващия ден в С.
с горепосочения полет от А..
Тези факти са безспорни, като са довели до
логичното заключение на съдебния състав, че през посочения период от време
осъденият С. обективно не е могъл да изпълнява наказанието му пробация, защото
е бил задържан в друга държава. Обстоятелството, че е бил задържан по повод на
извършвано престъпление, нямат отношение при преценката на този въпрос, защото
съдът не изследва причините и било ли е това поведение на осъдения правомерно
или неправомерно в другата държава.
Действително, релевантно се явява
обстоятелството, че в посочения период от време от момента задържането на
осъдения в Д., същият не е могъл да изпълнява наказанието пробация и това е обективна
причина, извън волята му, която не позволява да се направи извод за
неправомерно отклоняване от същата, защото той е закупил билет за отиване и
връщане именно в периода от 20.02. до 06.03.2020 г., с явно намерение за
връщане на последната дата. Още повече и след като преди отпътуването му на
17.02.2020г. е изготвено Предложение от Председателя на ПС-П., което на 27.02.2020
г. е разгледано на заседание на пробационния съвет и е взето решение за разреждане
на датите за явяване и подписване на осъдения С., като следващата му дата е
била на 20.03.2020г., т.е. две седмици след планираното му завръщане. Едва след
23.03.2020г. при търсене на лицето няколкократно е установено, че същият не
пребивава на територията на нашата страна, което и довело до отправяне на
настоящото предложение до съда. Но е видно, че при липса на задържането на
лицето против волята му, не би се стигнало до иницииране на настоящото
производство и в този смисъл са доказателствата по делото. Отделен е и въпроса,
че така наложените му задължителни пробационни мерки по чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК не вменяват характерното за мярката по ал.3 ограничение в свободното придвижване
на осъденото лице и забрана за напускане на жилището или на населеното място по
местоживеене.
В тази
връзка се налага заключението, че спрямо осъдения И.С. липсват основанията на
чл.43а, т.2 от НК, свързани с това, без основателна причина да не изпълнява
наложените му пробационни мерки, като обосновано е оставено без уважение
предложението на ПС – П. за замяната им с наказание „лишаване от свобода“.
Водим от горното и на основание чл.452, ал.1 и
2 от НПК, Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 26078 от
01.10.2020г. по ЧНД № 880/2020 г. на
Окръжен съд – Пловдив, с което е оставено без уважение предложението на
председателя на П.с.– П., на основание чл.43а, т.2 от НК за замяна на неизтърпяната
част от наказанието „Пробация“, наложено с влязло в законна сила Определение
№77/01.11.2019г. по НОХД № 256/2019г. на РС – П. с наказание „Лишаване от
свобода“ на осъдения И.С.С..
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.