Решение по дело №229/2019 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 162
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20191860100229
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………

гр.Пирдоп, 18.12.2019 г.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА                                                                                                                                                                                                                              

при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 229 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от ...против ..., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца ЕТ „НИКИМАР-Пенка Нейкова“ по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №147/2019 на РС-Пирдоп, за сумата от 400 лв., представляваща дължими и неплатени месечни вноски за месеците от септември 2018г. до декември 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски в заповедното и исковото производство.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за наем от 01.06.2018г., между ищеца ЕТ „Никимар - Пенка Нейкова“, в качеството на наемодател, и ответника „Алианса Еко“ ЕООД, в качеството на наемател, наемодателят е предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот, а именно: преместваем метален павилион с площ от 9 кв.м., намиращ се в гр.Пирдоп, ул. „Цар Освободител“ 34. Сочи се, че по силата на чл.2 от договора наемателят е следвало да заплаща месечно наемна цена в размер на 100 лв. до 15-то число на текущия месец, като обаче той не е заплатил дължимия наем за периода от месец септември 2018г. до месец декември 2018г., което наложило ищецът, чрез връчване на нотариална покана, да предприеме действия по уреждане на отношенията между страните по договора, включително и за прекратяване на същия. Ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на дължимия наем и след уведомяването му от нотариуса. Ищецът е посочил още, че предявил пред РС-Пирдоп заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заплащане на дължимите от ответника наемни вноски, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №147/2019г. на РС-Пирдоп и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 01.03.2019г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414, ал.2 ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иск за съществуване на вземането му по отношение на „Алианса Еко“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна „Алианса еко“ ЕООД чрез упълномощения адв. П.М., с който е заявено, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, тъй като наемодателят не бил изпълнил задължението си по т.III.1 от договора, а именно: да предаде владението върху павилиона на наемателя-ответник и затова ответникът не следвало да плаща нещо, което е договорил, но ищецът-наемодател не му е дал шанс да получи. В отговора на исковата молба подробно е мотивирана тази позиция на ответника, че наемодателят не е изпълнил своето насрещно задължение да предостави вещта. Сочи се още, че претендираното вземане не само не е дължимо, но и никога не е било изискуемо, защото в договора не е регламентиран начин на плащане, а ищецът не е посочил такъв начин, не е издавал и не е предявявал за плащане на ответника фактура за процесните плащания. При изложените в отговора съображения, ответникът чрез адв.М., моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди на страната сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът ЕТ „Никимар - Пенка Нейкова“ ЕАД се представлява от едноличния търговец Пенка Нейкова и упълномощения адв.П.Н. от САК, която поддържа исковата молба изцяло и в хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Адв.Н. счита за безспорно установено в производството, че между страните по делото е съществувал валиден договор за наем, както и че ищецът е предоставил ползването на обекта на наемателя с предаване на владението, респ. – ключа от имота още с подписване на договора. Според адв.Н. са събрани писмени и гласни доказателства, установяващи, че ответникът е ползвал имота, а именно: заплащане на наем, последното от които – 3 месеца след сключване на договора, а в случай, че ползването не е предадено, то ответникът следвало да е предприел действия за прекратяване на договора или осуетяване на плащането още със сключването на договора, което не е сторено. Друго доказателство за ползването било регистрираното седалище и адрес на управление на фирмата ответник точно на административния адрес, на който се помещава процесната вещ. Според адв.Н. неоснователни и недоказани останали възраженията на ответника и в частта, че наемът е неизискуем и не се дължи поради неиздаване на фактура, което по никакъв начин не било уредено в договора като пораждащо изискуемостта на вземането, нито пък фактурата била задължителна, а само се ползвала по ЗДДС. Адв.Н. моли са присъждане на сторените от ищцата разноски, включително и тези от заповедното производство. Едноличният търговец Пенка Нейкова се придържа към всичко, заявено от адв.Н.. В предоставения от съда срок е постъпила и писмена защита от процесуалния представител на ищеца, в която са доразвити доводите, наведени от адв.Н. за основателност на исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът „Алианса Еко“ ЕООД се представлява от упълномощения адв.П.М. ***, който оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на иска, като заявява, че в отговора на исковата молба са изложени достатъчно основания, с които да молят съда за такова решение. Адв.М. също претендира разноски от името на своя доверител.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. №147/2019г. на РС-Пирдоп, с постановена по същото Заповед №166/01.03.2019г., се установява, че съдът е разпоредил „Алианса Еко“ ЕООД да заплати на ищеца ЕТ „Никимар - Пенка Нейкова“ сумата от 400 лв., представляваща главница за задължение за неплатени наемни вноски за месеците септември-декември 2018г. по договор за наем от 01.06.2018г. между ЕТ „Никимар – Пенка Нейкова“ и „Алианса Еко“ ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата от 26.02.2019г. до изплащане на вземането, както и разноски от 25 лв. за заплатена държавна такса. В законоустановения срок е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК от „Алианса Еко“ ЕООД за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. Във връзка с това възражение, което е постъпило в срок, ищецът ЕТ „Никимар – Пенка Нейкова“ е уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в едномесечен срок. Съобщението е получено на 09.04.2019г., а настоящият установителен иск е предявен на 15.04.2019г. - в законоустановения срок.

От приложения към исковата молба Договор за наем се установява такъв да е сключен на 01.06.2018г. в гр.Пирдоп между ищеца ЕТ „Никимар – Пенка Нейкова“ – в качеството на наемодател, представляван от управителя Пенка Нейкова и „Алианса Еко“ ЕООД – в качеството на наемател, представляван от управителя П. Ланджев. Предмет на договора е отдаване под наем на наемателя от страна на наемодателя за временно и възмездно ползване  на преместваем метален павилион, годен за търговско и офисно ползване, с площ 9 кв.м., разположен в гр.Пирдоп, централна част, ул. „Цар Освободител“ №34, върху площ 12 кв.м., отдадени под наем на наемодателя с опция за пренаемане от собственик – наследници на Георги Патьов. Срокът на договора е 5 години, считано от датата на подписването, а с т.2 от раздел II на договора „Алианса Еко“ ЕООД се е задължил да заплаща на ЕТ „Никимар-Пенка Нейкова“ за всеки започнат месец, наем от 100 лв. месечно, платими до 15-то число на всеки договорен месец, считано от 01.06.2018г. С т.1 от Раздел III от Договора наемодателят се е задължил да предаде владението на наетия имот незабавно след сключване на договора. Уговорена е възможност за прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните; с едномесечно предизвестие от наемателя и с едномесечно предизвестие от наемодателя, като в последния случай предпоставка за прекратяване е лошото стопанисване на имота или неизпълнение на задълженията по договора от страна на наемателя.

Представено е по делото извлечение от банкова сметка *** „Никимар – Пенка Нейкова“ в „Банка ДСК“ ЕАД, за периода 18.06.2018г.- 30.11.2018г., от което се установява, че на 18.06.2018г., на 16.07.2018г. и 17.08.2018г. по сметката на ищеца са постъпвали суми от по 100 лв., наредени от „Алианса Еко“ ЕООД, а като основание е посочено „такса наем“ за съответните месеци – юни, юли и август 2018г. След 17.08.2019г., видно от извлечението, повече плащания от  „Алианса Еко“ ЕООД не са постъпвали.

Приета е като писмено доказателство нотариална покана от ЕТ „Никимар – Пенка Нейкова“, отправена до „Алианса Еко“ ЕООД от дата 04.01.2019г., от съдържанието на която е видно, че с нея ищецът е поканил ответника, в 10-дневен срок, считано от получаване на поканата, да заплати на наемодателя сума в размер на 400 лв., явяваща се равностойността на дължимия наем за процесния нает преместваем обект, за периода от месец септември 2018г. до месец декември 2018г. Със същата покана, ищецът е заявил, че счита договора за наем, сключен на 01.06.2018г., за прекратен на основание раздел IV, т.3 от договора, след изтичане на едномесечен срок от получаване на поканата. Видно от удостоверяването, направено от страна на нотариус Евгения Павлова – нотариус в район РС-Пирдоп с рег. №108, поканата е отчетена като връчена по реда на чл.47, ал.1 и 2 във вр. чл.47, ал.5 ГПК. Действията на нотариуса по връчване на поканата са отразени в съставен на 20.02.2019г. протокол, според който на 08.01.2019г. нотариусът е провел разговор с г-н П. Ланджев по мобилния му телефон, при който разговор е запознал господина със съдържанието на нотариалната покана, а неговият отговор бил, че не желае да се прекратява договорът за наем, но в момента имал финансови затруднения да си плаща наема и обещал, че на 11.01.2019г. ще посети нотариалната кантора, за да получи нотариалната покана, като на посочената от него дата не се явил. Нотариусът е отразил още, че на 14.01.2019г. в 13.30 часа е посетил посочения в нотариалната покана адрес – гр.Пирдоп, ул. „Цар Освободител“ № 34, на който адрес имало железен павилион с решетки, на който нямало звънец, нито пощенска кутия, а вратата била заключена. Нямало табела с работно време и признаци павилионът да се ползва, а на почукване на вратата, никой не отворил. На 20.01.2019г., в 9.50 часа адресът отново бил посетен, както и на 28.01.2019г. в 17.30 часа, но отново нямало никой. На 01.02.2019г. нотариусът е посочил, че е залепил уведомление по чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК. Посочил е още, че при извършена справка в Търговския регистър за фирма „Алианса Еко“ ЕООД, като седалище и адрес на управление се установява: гр.Пирдоп 2070, ул. „Цар Освободител“ №34, община Пирдоп, обл. София. С оглед на това, което е изложил нотариуса в протокола, е счел нотариалната покана за редовно връчена, а протоколът е издаден, за да послужи като доказателство за извършените действия във връзка с представената нотариална покана.

Видно от справка в Търговския регистър /ТР/, ответникът „Алианса Еко“ ЕООД е със седалище и адрес на управление в гр.Пирдоп, ул. „Цар Освободител“ №34, като регистрацията на този адрес в ТР е от 29.07.2015г.

По делото са разпитани двама свидетели, поискани от страните за установяване на правнорелевантен факт, а именно – предадена ли е фактическата власт върху наетия имот на наемодателя.

Свидетелят Панчо Делчев Кисов е доведен от ответника, като твърди, че работи в „Синсинати“ – друго дружество на П. Ланджев, като два пъти е посещавал процесния обект – метален червен павилион, за да закара с бус офис оборудване/бюро, столове, килим, компютър/ в обекта, да го вкара и да го нареди, но и двата пъти не могъл да влезе. Твърди, че едното посещение било през септември, а другото – през октомври 2018г., но нямал ключ и поради това нямало как да влезе. Твърди, че шефът му казал, че трябва да отиде на павилиона за зеленчуци, който се намирал в началото на улицата – от там да потърси ключ и да го вземе, след което да отиде да остави оборудването, да го нареди, тъй като павилионът щял да се ползва за офис и след това да се прибере. Заявява, че не могъл да намери човека, който трябвало да му даде ключа. Свидетелят твърди, че преди да тръгне П. Ланджев му казал, че не може да му даде ключ, защото не е у него. Насочил го към продавачката на павилиона за зеленчуци, която била и собственичка, като ключът трябвало да е при нея в магазина. Казал му, че павилионът, където трябва да остави оборудването, е под наем на „Алианса Еко“ЕООД, но до него не намерил достъп.

Свидетелката Цветана Петрова Мутавчиева е доведена от ищеца и същата твърди, че познава представляващата „Никимар“ – Пенка Нейкова, която има фирма, занимаваща се с плодове и зеленчуци, а нейният търговски обект се намира в гр.Пирдоп, на спирката при Автогарата. Свидетелката заявява, че през миналата година е била безработна и често ходела при Пенка Нейкова да и помага. Свидетелката твърди, че миналата година фирмата на Пенка Нейкова е направила договор към края на месец май, началото на месец юни с една панагюрска фирма. Дошъл един панагюрец и направили договора в 3 екземпляра, който договор бил за помещение на ул. „Цар Освободител“, срещу Борсата. Панагюрецът се казвал П. Ланджев и именно той дошъл в обекта на Пенка, подписали договор, който дори нямала възможност да прочете, тя му дала ключа, след което той си заминал, тъй като много бързал, понеже бил спрял неправилно. Свидетелката описва ключовете, които са били предадени: нормални ключове за врата, квадратни, които свидетелката не смята, че може да са били за друго място, освен за процесния обект. Свидетелката не знае след подписване на договора в обекта на Пенка Нейкова да е идвал представител на фирмата, с която бил сключен договорът, както и самият П. Ланджев, за когото знае, че е управляващ фирмата и го е видяла при подписване на договора. Пенка Нейкова и споделила, че той е идвал през месец май с адвокат, за да подготвят договор, а за сключване на самия договор през юни Ланджев дошъл сам. Свидетелката заявява, че доколкото знае, след сключване на договора, той плащал редовно наема, но след това започнали „на Пепи мъките“/цит./. Заявявайки това, свидетелката има предвид, че ищцата звъняла на представляващия ответника, ходела дори до гр.Панагюрище с полиция и имала големи проблеми с него. Свидетелката твърди, че не е ходила на обекта, но знае, че той е празен. За фирма „Алианса Еко“ ЕООД чула за пръв път през юни 2018г., когато се сключил договорът.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД – за признаване за установена дължимостта на произтичащи от договор за наем наемни вноски.

Установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение по чл. 414 ГПК от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.

За да бъде уважен иск по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните кумулативни предпоставки, а именно: 1.наличие на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период, с уговорена наемна цена в посочения от ищеца размер, 2. че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде имота на ответника и 3. че същият не е заплатил уговорената наемна цена за процесния период.

На първо място, от представения по делото договор за наем от 01.06.2018г., се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът, в качеството си на наемодател, е предоставил за временно ползване на ответника, в качество му на наемател, преместваем търговски обект, при наемна цена 100 лв. месечно. Договорът за наем не е оспорен от страната-ответник, поради което съдът приема, че подписите върху договора за наем са положени именно от упоменатите в него представляващи дружествата лица и е валиден. Писменият договор за наем се явява основанието, от което ищецът твърди, че произтича неговото вземане и основна предпоставка за уважаване на предявения иск. Макар този договор да е неформален и за валидното му сключване да не е необходима писмена форма, в настоящия случай такава писмена форма за достоверност е придадена на договора и съдът приема за безспорно доказано сключването на процесния договор. От него са възникнали облигационни правоотношения между страните и тъй като договорът е консенсуален, се смята за сключен от момента на постигане на съгласие между страните, в случая – 01.06.2018г. Процесният договор е проявил действието си до момента на прекратяването с отправяне на едномесечно предизвестие от наемодателя, което се е случило през февруари 2019г., т.е. до този момент договорът е бил действащ и страните по него са били длъжни да изпълняват своите задължения, произтичащи от договора.

Основно задължение на наемодателят е да предостави на наемателя временното ползване на една вещ. Това предоставяне е предмет на задължението на наемодателя, а срещу това наемателят се е задължил да плати определена цена. Плащането на цената е предмет на неговото задължение. В настоящия случай спорът се концентрира върху обстоятелството предадена ли е била вещта на наемателя, като ответникът твърди, че това не се е случило. Събраните доказателства обаче, в своята съвкупност, навеждат на друг правен извод, а именно – че фактическата власт е била предадена. Няма пречка в процеса един правен извод да се гради на верига от косвени доказателства, както в случая, макар да няма преки очевидци, видели влизането във фактическо владение от страна на ответника. Както правилно отбелязва процесуалният представител на ищеца – адв.Н., основно доказателство за изправността на ищеца, що се касае до предаването на имота, е фактът, че насрещната страна е изпълнявала, макар и временно своите задължения по договора, а именно: заплащала е наемната цена редовно за срок от 3 месеца след сключване на договора. Няма правна и житейска логика в заплащане на стойността на стока или услуга /в случая наем за обект/, която не получаваш, още повече, че сключеният между страните договор е предоставял на тяхно разположение механизми за прекратяване, в случай на неизправност на някоя от тях. Самият представител на ответника – П. Ланджев, е споделил пред нотариуса, осъществил контакт с него по телефона, че не желае договорът за наем да се прекратява и че има временни финансови проблеми, които го затрудняват да плаща наема. С това си изявление още веднъж индиректно представителят на ответника е признал изправността на другата страна и своята собствена неизправност, като пред нотариуса не е споменал подобна пречка да се ползва от наетия имот, каквато твърди в отговора на исковата молба. Отделно от това, съдът кредитирайки показанията и на двамата свидетели, в логичността и последователността, на които не намери проблем, счита че следва да се приеме за установено, че г-жа Пенка Нейкова /законен представляваща наемодателя/ е предала на г-н П. Ланджев /законен представител на наемателя/ ключ от отдадения под наем обект, непосредствено след подписването на договора, каквато е и инкорпорираната в самия договор уговорка. Свидетелката Мутавчиева е видяла лично предаване на ключ, който макар да не е видяла лично какво отключва, следва да се приеме, че е за процесния обект, тъй като не се установява и не се твърди между страните да е имало други правоотношения, в рамките на които би могло да стане предаването на такъв ключ. Вярно е, че другият свидетел – Панчо Кисов, твърди да е ходил до обекта с цел да го оборудва и е правил опит да намери г-жа Нейкова, за да получи от нея ключ, тъй като работодателят му – г-н Ланджев, го е уведомил, че не разполага с ключ. Този свидетел е ходил до обекта два пъти – както самият той заяви – през месец септември и месец октомври 2018г. и на него му е било съобщено от г-н Ланджев, че не може да му предостави ключ, но каква е причината за това не се установява да е коментирано между двамата. Напълно възможно е при сключване на договора ключ от обекта да е бил предаден на г-н Ланджев, а впоследствие същият да е загубен или по някаква причина да не се е намирал у съдържателя си към момента, когато е изпратил свидетелят да пътува към гр.Пирдоп и именно това да го е накарало да търси ключ три месеца след сключване на договора, от собственика на обекта. Другото обстоятелство, на което ищцовата страна се позовава, като косвено доказателство за предаване на имота – регистрацията на седалище и адрес на управление на административния адрес на павилиона, не може да бъде споделено, тъй като въпросната регистрация именно на този адрес е била направена още през 2015г., т.е. не е била обусловена от сключването на процесния договор, а очевидно ответникът е имал отношение към обекта и в предходен период. Независимо от това обаче, горекоментираните факти са достатъчни, за да създадат обосновано убеждение у съда, че фактическата власт върху наетия имот е била предадена на наемателя – ответник, независимо че не е налице писмен документ, обективиращ предаването. Както самият договор за наем е неформален по същността си, така за страните не съществува и задължение да си предават фактическото владение посредством писмен документ, още повече, че такава уговорка няма и в договора.

От свидетелските показания става ясно, че процесният обект не е бил реално ползван от ответника, тъй като е стоял празен, но това обстоятелство е ирелевантно в процеса, тъй като от значение за дължимостта на уговорената наемна цена е наличието на сключен договор през процесния период и това вещта да е предадена на наемателя от наемодателя, които предпоставки вече бяха приети за установени. Константната практиката приема, че при действието на наемния договор наемателят дължи плащане на наемната цена, независимо от това дали ползва вещта, след като действието на договора не е прекратено (така напр. решение № 97/23.07.2013 г. по т.д. № 73/12 на ВКС, I т.о., решение № 238/04.09.2013г. по т.д.№ 123/2011г. на ВКС, II т.о., решение № 27/16.04.2014г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 143/23.08.2016г. по гр.д.№ 5958/2015г. на ВКС, IV г.о). Следователно, независимо дали е ползвал отдадения под наем имот до датата на прекратяване на договора през 2019г., ответникът дължи заплащане на договорената наемна цена за срока, в който не я е заплащал, а договорът е бил действащ – в случая за месеците септември, октомври, ноември и декември 2018г.

Изискуемостта и размерът на вземането също са доказани и доказаността им се извежда от самия договор. В него страните са уговорили дължимост на наема до 15-то число на съответният месец. Договорът за наем е договор с периодично изпълнение, поради което изискуемостта на всяка една наемна вноска е настъпвала по отделно и помесечно, като последната, претендирана вноска, е следвало да бъда заплатена до 15-ти декември 2018г., а няма доказателства това да е сторено. Доказателствената тежест за заплащане на дължимите наемни суми е на ответника, като последният обаче нито твърди, нито доказва да е заплащал наем за периода септември-декември 2018г. Размерът на наема за тези 4 месеца е установим чрез проста аритметична сметка, доколкото уговореният месечен наем е 100 лв., следователно наемът за 4 месеца е в размер на 400 лв.

Независимо, че страните са търговци по смисъла на чл.1, ал.2 т.1 ТЗ и по всяка вероятност ответникът е наел помещението за извършване на търговска дейност, в договора за наем не фигурират уговорки дали плащанията по договора за наем ще бъдат фактурирани, едва след което заплащани, нито наемната цена е посочено дали е с ДДС или без ДДС, поради което е счетена за крайна такава. В този смисъл, издаването на фактура, с която да се оправдае разходът на дружеството-ответник, не е поставено като условие за заплащане на наема, нито е предвидена възможност наемът да не се счита изискуем до издаването на фактура. Именно поради факта, че издаването или неиздаването на фактури от страна на ищеца за наемните вноски не е относимо към спора, съдът изобщо не е изследвал този факт и не е допускал експертиза, която да изследва счетоводната документация в двете дружества.

Несъстоятелен е доводът на ответника, че дължимият наем не е заплащал поради неуговаряне на надлежен начин за това. Очевидно е от действията на страните, че същите с устна уговорка са допълнили сключения между тях договор и са се съгласили наемните суми да се заплащат чрез превод по банкова сметка, ***ратно в рамките на действието на договора. Дори и да се счете за липсваща уговорката кой е надлежният начин за плащане, това не отменя задължението на наемателя все пак да направи опит да извърши плащане чрез удобен за него начин, като няма данни и доказателства ответникът да е правил опит да заплаща по друг, различен от вече ползвания до август 2018г. начин, процесните суми.

 

Предвид изложеното, съдът намира предявения установителен иск за изцяло основателен и доказан.

На ищеца следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съгласно цитираното тълкувателно решение, на ищеца следва да се присъдят разноски по ч.гр.д. № 147/2019 г. на РС-Пирдоп в размер на 25.00 лв. за заплатената държавна такса, а по настоящото дело- 325.00 лв., от които 25.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. за заплатения на адв.Н. хонорар, за реалното заплащане на който са представени доказателства.

         Воден от горното, Съдът

     Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД, съществуването на вземане на ЕТ „НИКИМАР – ПЕНКА НЕЙКОВА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Стремски полк“ №3, представляван от Пенка Н. Нейкова против ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пирдоп, ул. „Цар Освободител“ №34, представлявано от П.Г. Ланджев за сумата от 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща дължими и неплатени месечни вноски за месеците от септември 2018г. до декември 2018г. по договор за наем от 01.06.2018г., сключен между ЕТ „Никимар - Пенка Нейкова“ и „Алианса Еко“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от 26.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение № 166 от 01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 147/2019г. по описа на РС-Пирдоп.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пирдоп, ул. „Цар Освободител“ №34, представлявано от П.Г. Ланджев ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „НИКИМАР – ПЕНКА НЕЙКОВА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, ул. „Стремски полк“ №3, представляван от Пенка Н. Нейкова, сумата 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - деловодни разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 147/2019 г. на Районен съд-Пирдоп.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му пред Софийски окръжен съд.

 

 Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: