РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 7062
гр. София, 07.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А. Д. А.
като разгледа докладваното от А. Д. А. Наказателно дело частен характер №
20231110211967 по описа за 2023 година
Днес 07.06.2024г., А. А., съдия-докладчик по НЧХД № 11967/2023г. по описа на СРС, 17-
ти състав, след като се запознах с материалите по делото, повдигнатото с частната тъжба
обвинение срещу А. Е. Гогова за извършено престъпление (според твърденията в тъжбата)
по чл. 147 от НК и извърших проверката по чл. 248, ал. 2 от НПК намирам, че са налице
предпоставките на чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 и вр. с чл. 82 от НПК от НПК
за прекратяване на наказателното производство по следните съображения:
С разпореждане от 01.12.2023г. съдът не е дал хода на тъжбата и е указал на частния
тъжител да изпълни дадените му указания в мотивната част на настоящото разпореждане, в
7-дневен срок от съобщението. В разпореждането на съда са дадени указания на тъжителя да
посочи адрес за призоваване на тъжителя, дата и място на извършване на твърдяното
престъпление/ престъпления, както и да се опишат обстоятелства, при които се твърди, че
е/са извършено/извършени.
Съдът е указал на тъжителя и последиците от неизпълнението на дадените указания в
предоставения 7-дневен срок, а именно - прекратяване на наказателното производство.
Съобщението не е получено от тъжителя, тъй като съобразно посоченото от връчителя
лицето е търсено многократно на адреса, посочен в тъжбата и не е открито. По делото няма
и отбелязване някоя от страните по делото или пък техен процесуален представител да се е
запознавал с последното.
По делото обаче е постъпила молба от дата 17.01.2024г. от тъжителя, чрез адв. С. Д., с
приложено към молбата пълномощно, като съобразно липсата на отбелязване по какъв
начин и на коя дата тъжителят е узнал за разпореждането на съда, то следва да се приеме, че
същата е депозирана в срок в полза на тъжителя.
В молбата от 17.01.2024г. се посочва от тъжителя, чрез адв. С. Г., че твърдяното
нарушение е извършено на дата 06.02.2023г. чрез изпращането на имейл от подсъдимата,
заведен в Инспектората на МвнР под номер И-53-01/06.02.2023г., в който имейл Г. го
1
обвинявала в некоректно връчване на формуляр за оценка и системно агресивно поведение
спрямо нея. Твърди се, престъплението е извършено в град Бейрут, Ливан.
В рамките на проверката, която извършва, за да осъществи или не правомощията си по чл.
250, ал. 1 от НПК, съдията-докладчик трябва несъмнено да се убеди дали в тъжбата се
твърди, че подсъдимият е извършил престъпление. Тук е мястото да се отбележи, че с
промените в НПК, в сила от 05.11.2017 г. не е отпаднала възможността на съдията -
докладчик да прекрати наказателното производство, в случай, че описаното в тъжбата не
съставлява престъпление. Този извод следва от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 250,
ал. 1 дава възможност на докладчика да прекрати производството в случаите на чл. 24, ал. 5
от НПК, като нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК сочи, че производството се прекратява, в
случай, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление. Ето защо се изисква оценъчна
дейност на съдията - докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят
факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК.
А след това, в случай че формира такъв положителен извод, съдията-докладчик следва да
премине към анализиране на въпроса дали конкретният възведен в обвинението фактически
състав демонстрира такова ниво на обществена опасност, което да е годно да накърни
защитаваните с криминализацията на престъплението обществени отношения. Естеството на
предмета на проверката по чл. 250 от НПК и в двата й етапа несъмнено включва оценка на
твърденията на частния тъжител по същество (а не на доказателствения материал, който е
приложен към тъжбата), доколкото предпоставя съотнасяне на фактите към материалния
закон. Единствено така може да се постигне предназначението на този вид съдебни
правомощия – да се провежда съдебно следствие само по обвинения за извършени
престъпления, които са посочени в НК. Законодателната идея е ясна и е насочена към
оптимизиране на правораздавателната дейност чрез фокусиране на съдебния процес върху
дейността по доказване на обвинения, които, ако бъдат обосновани, обективно могат да
ангажират наказателната отговорност на подсъдимия.
За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде
писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да
описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на който е възложена
проверката на редовността на тъжбата, е длъжен да установи, дали описаните факти в
тъжбата сочат на извършено престъпление, защото без да направи тази преценка съдът не
може да даде правна квалификация на деянието, а в този тип дела съдът е единственият
субект, който може да определи квалификацията на деянието, вменено на подсъдимия с
тъжбата, и съответно следва да бъде преценено дали изобщо, с оглед правната
квалификация, това деяние представлява престъпление от частен характер. Последното е от
изключително значение изобщо за стартиране на съдебно производство, защото в случай, че
описаното в тъжбата не осъществява състав на престъпление, което се преследва по тъжба
на пострадалия, то съдът е в невъзможност да изпълни законовото си задължение да даде
правна квалификация на обвинението и по този начин подсъдимият се изправя срещу
неясно обвинение, което пряко нарушава правото му на защита. В този смисъл е и решение
2
на Софийски градски съд по ВНЧД 4246/2019 г., както и по ВНЧД 5082/2019 г.
В контекста на посочените принципни правни положения, този съдебен състав намира, че
описаното в тъжбата деяние не може да бъде основание за ангажиране на наказателната
отговорност на А. Е. Г..
На първо място съдът следва да отбележи какво се разбира под клевета по смисъла на
българския наказателен закон - клеветата е накърняване на обществените отношения,
гарантиращи спазването на конституционната забрана за накърняване на достойнството на
човешката личност, която стои в основата на самоосъзнаването на личността като
пълноценна и свободна. За да е осъществен престъпният състав, е необходимо деецът
съзнателно да съобщи на друго/други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с
личността на пострадалия. Престъплението е формално и то е довършено от момента, в
който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за
пострадалия. Подобно деяние е в достатъчна степен общественоопасно по смисъла на чл. 10
ЕКПЧ само поради обективната си годност да застраши нечия репутация и добро име,
обекти на защита на лични абсолютни субективни права. Поведението на дееца е от естество
да засегне споменатите неимуществени блага на личността, респ. обществените отношения,
които ги защитават, само ако се разпространяват твърдения, които проверено са неистинни
и деецът осъзнава това, като зад паравана на свободата на изразяване той цели злепоставяне
на пострадалия.
Разгласените обстоятелства трябва да бъдат обективно позорни – недостойни от гледна
точка на общоприетите разбирания на обществото, господстващите морални норми; трябва
да са от характер да предизвикват еднозначна обществена негативна оценка.
Позорното обстоятелство по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК е твърдение за съществуването
на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да
накърни неговото добро име в обществото. Може да се отнася до минало или настоящо
поведение на пострадалия, укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми, може
да се касае до прояви от личния живот на пострадалия (брачна изневяра, побой, тормоз на
близките, пиянство), може да се касае до служебни или обществени прояви на лицето и т.н.
Следва да се отбележи и че съставът на клеветата е свързан с разгласяване на определени
факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия, а не до вменяване на
определени неконкретизирани отрицателни качества, не до отрицателни оценки, съждения,
епитети и т.н.
Затова престъплението се осъществява чрез изразяване на твърдения – с конкретизирано
съдържание по смисъл да носи информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място,
лице, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани
данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства.
В този смисъл изводите, които някой си прави от прочетеното или чутото, създаването на
различни версии, предположения, аналогии, внушението, мнението – не са клевета. Те не
могат да бъдат доказани и не подлежат на доказване.
3
При преценка дали посочените в тъжбата факти разкриват извършено престъпление, този
съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, защото в случая следва
да се има предвид, че изначално подаването на искане, сигнал, жалба, заявление и пр. до
органите на полицията, съд, прокуратурата или до Инспектората на МВнР в конкретния
случай, в което се съдържа искане за оказване на съдействие от държавен орган за защита на
лични субективни права, не е годно действие, с което може да се осъществи престъпление
по чл. 147 от НК. Именно тук е важно да се уточни, че посочването на такива твърдения под
формата на сигнал пред държавен орган, призван да пази обществения ред, не може да се
приеме за „разгласяване“ по смисъла на чл. 147 от НК, като сезирането на институция с
молба за извършване на действия за защита на права е извън обхвата на разгласяването, в
смисъла, който законодателят е вложил в това понятие в нормата на чл. 147 от НК. А това е
така, защото търсенето на защита срещу неправомерно засягане на личната правна сфера, е
действие, на което всеки гражданин в правова държава има конституционно право и
държавата, чрез своите органи, има насрещно корелативно задължение да провери
подадените сигнали и да се произнесе по тяхната основателност, като съответно упражни
властнически правомощия при решаването на въпроса, с който органите на реда са сезирани.
С такова действие не може да се приеме, че може да бъде осъществено престъплението
клевета, защото пред държавните органи не могат да се разпространяват твърдения,
увреждащи честта и доброто име на конкретно лице. Държавният орган е неперсонифициран
субект и той не може да „възприеме“ казаното или написаното по начина, по който може да
го стори физическо лице. На следващо място следва да се има предвид и че подаването на
сигнал до властите е в особен обществен интерес за правопорядъка въобще и целта на
подаването на сигналите е много по-различна от тази при извършването на престъплението
„клевета“. Тази цел е защита на лични права, а не накърняване на чужди, поради което
такова поведение е несъставомерно и от субективна гледна точка.
В заключение съдът намира, че в тъжбата, не се съдържа описано деяние, което да
покрива признаците на престъплението клевета, поради което тъжбата не отговаря на
изискванията на закона в нея да е описано извършено престъпление от частен характер и в
частта за деянието, извършено чрез подаване на жалба до прокуратурата делото също следва
да се прекрати на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК.
При горните мотиви и на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК
и чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД 11967/2023г. по описа на 17-ти състав на СРС.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 15-дневен срок от получаването на
съобщението.
4
Препис от същото да се изпрати на адв. С. Г. - САК, упълномощен представител на
тъжителя, на посочения в пълномощното служебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5