Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260391
гр. Пловдив, 16.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 12.10.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка
Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5836/2020 г. по описа
на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р.П.С. против Наказателно постановление № 20-1030-005739,
издадено от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор пътна
полиция, с което на Р.П.С. е наложена:
1) глоба в размер на 200лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП
2) глоба в размер на 50лв. за
нарушение на чл. 137Е от ЗДвП
3) глоба в размер на 10лв. за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
С
жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото частично
отменяне и частично потвърждаване по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка:
На 06.05.2020 г.
около 13:15 часа в село Храбрино, на ул.
„1-ВА“ - № 9 Р.П.С. управлява мотопед Malaguti
с рама № ****************- |без
поставена защитна каска на главата.
- не представя СУМПС и контролен
талон към СУМПС при поискване от контролните органи.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по
делото гласни доказателства- показания
на полицейските служители очевидци- Д.А. и Р.М..
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено от страните, а и от приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
се установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 6.5.2020г., а НП - на 24.06.2020г., тоест преди погасяване
на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по давност.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 140,
АЛ.1 ЗДВП.
Съдът
намира, че досежно този пункт от административното обвинение, НП е издадено при
съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, изразяващо
се в разминаване във фактическите обстоятелствата,
за които е наказан дееца, така както са описани в АУАН и НП.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред
задължителните реквизити на АУАН и НП са
1. описание на фактическите
признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни
норми.
В същото време е безспорно, както
в теорията, така и в съдебната практика,
че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен
процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл.
42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните
указания на имащото базисно и фундаментално значение за наказателния процес
Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в
което е прието, че сред задължителното
съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички
съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение
са винаги съществени, доколкото
непоправимо се накърнява правото на защита на наказаното лице. Доколкото, както
вече се спомена, АУАН е акта в административно-наказателния процес, аналог на
обвинителния акт, с който се повдига
и предявява административното обвинение, тези стандарти следва да бъдат
съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички релевантни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата
Следва да бъде отбелязано и че
гарантирането на правото на защита на наказания субект изисква с НП деецът да бъде наказан за същите
фактически и правни положения, които са му надлежно предявени с АУАН.
В
противен случай непоправимо се накърнява правото му на защита, доколкото същият
се явява в невъзможност да разбере
кои са действителните фактически и правни параметри на деянието, с
което за което е наказан- тези
очертани в официалния акт, с който се повдига административното обвинение или
тези очертани в санкционния правораздавателен акт. Поради това и в тези
случаи НП следва безусловно да се отмени.
Точно такъв е и процесния случай, доколкото досежно административното
обвинение по чл. 140, ал.1 ЗДвП между
АУАН и НП е налице съществено разминаване в начина на описание на извършеното:
-
В АУАН е посочено, че жалбоподателят управлява
МПС без табела с регистрационен номер
-
докато в НП е посочено, че управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред.
В случая разминаването е
съществено, доколкото видно от текста на разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП
управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и на МПС без
надлежно поставена регистрационна табела представляват
две самостоятелни алтернативни форми на изпълнителното деяние.
В приложното поле на първата
хипотеза попадат всички случаи, когато МПС не притежава валидна регистрация по
смисъла на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Под втората хипотеза могат да
бъдат субсумирани редица други случаи, когато МПС принципно е надлежно
регистрирано, но по една или друга причина не са били поставени регистрационни
табели или дори да са поставени, те не
са на надлежното място.
Допуснатото смешение в АУАН и НП
не само съществено ограничава правото на защита на наказаното лице, но и
затруднява до степен на невъзможност проверовъчната дейност на съда, доколкото
същият следва да гадае кои факти подлежат на проверка- тези очертани в
документа, с който е повдигнато административното обвинение или тези, очертани
в санкционния акт.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН
е предвидена възможност да се издаде НП и когато в АУАН са допуснати пороци, стига да са установени по несъмнен начин извършването на
деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и систематично
тълкуване на чл. 53, ал. 2 ЗАНН във
връзка с нормите на чл. чл. 43, ал.4, чл. 43, ал.6 ЗАНН и чл. 52, ал. 2 ЗАНН се установява обаче, че този ред
за саниране на процесуални нарушения, допуснати в рамките на административно
наказателното производство е неприложим когато между АУАН и НП е налице несъответствие в
описанието на съставомерните фактически признаци на извършеното деяние и/или в
посочването на нарушените правни норми.
Затова приложението на чл. 53, ал. 2 ЗАНН следва да се сведе до нарушения на процесуалните правила в
административно-наказателния процес, които не
са свързани с очертаване на съставомерните признаци от обективна и
субективна страна на деянието, вменено като нарушение и неговата правна квалификация.
В този изричен смисъл
е и трайната практика на Административен съд Пловдив, приемаща, че разширително тълкуване според което по реда
на чл. 53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с
индивидуализация на съставомерните признаци на деянието и неговата правна
квалификация е недопустимо, доколкото напрактика би се обезсмислило изготвянето
на АУАН и цялата законово уредена процедура по неговото надлежно предявяване-
така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по н. д. №
3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1151 от 08.06.2015
г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2294 от
24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив.
В
тази връзка следва да се отбележи, че в
процесния случай липсва изрично позоваване на чл. 53, ал.2 ЗАНН, а директно в НП са посочени различни
съставомерни факти от тези в АУАН.
Констатираните пороци при
описания на нарушението в АУАН и НП няма
как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а
за ненадлежно предявено обвинение,
което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства
Следва да се отбележи и че за
съда не съществува процесуална възможност след събиране на доказателства на
етап съдебно следствие за първи път с решението си да посочи кои са
релевантните по делото съставомерни фактически положения и правна квалификация-
тези посочени в АУАН или тези очертани в НП и да накаже дееца за тях.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са
съставомерните фактически положения и приложимите правни норми, за
които се наказва, едва от акта на
въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено,
което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства или
правни норми, без те да са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
Налице е и допълнително основание
за отмяна на НП в частта за наложената санкция по чл. 140 ЗДвП.
Съгласно
разрешението дадено с ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, изводът, че
нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца.
Настоящия
състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
Според
съда конкретното нарушение е типично такова,
което разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна
квалификация, поради наличието на следните обстоятелства:
-видно
от справката за нарушител/водач жалбоподателят
принципно е изряден шофьор, като извършеното е изолирана проява в
живота му;
-сътрудничил
е и е оказал нужното уважение към органите на реда;
-жалбоподателят
не е собственик на процесното МПС и принципно върху него не лежи административната тежест да извършва
регистрацията на същото;
-
процесното МПС не е предоставено на жалбоподателя за негово лично ползване, а е
било предадено за ремонт в качеството му на майстор;
-
констатираното управление е било краткотрайно и единствено с цел да се провери качествено
ли е извършен ремонта;
По
тези обстоятелства не съществува спор между страните, същите са приети за
установени в постановлението на
прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство и се
доказват от показанията на двамата разпитани по делото свидетели.
Тези
обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност, по един недвусмислен начин показват,
че степента на обществена опасност на конкретното деяние, съпоставена с
типичната обществена опасност на подобен род нарушения, е толкова ниска, че не
оправдава използването на административно наказателна репресия, особено като се
съобрази и минималния размер на предвижданата санкция (кумулативно глоба и
лишаване от права), която се явява несъразмерно тежка с оглед
действителния интензитет на засягане на обществените отношения.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ.
100, АЛ.1, Т.1 ЗДВП.
В
тази част НП е издадено при нарушение
на материалния закон. Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна на
дееца е вменено „непредставянето“
на СУМПС и контролен талон. Видно от текста на нормата съставомерната форма на
изпълнителното деяние по нея е „неносенето“
на споменатите документи. Двете понятия „не представя“ и „не носи“ не са идентични
и между тях не може да се постави знак за равенство, доколкото е напълно
възможно деецът да е носил със себе си контролен талон и СУМПС, но да не ги
представил на контролните органи по различни причини.
В
този смисъл може само да се предполага, че дееца не е представил документите,
защото не ги е носил, но както е добре известно административно-наказателната
отговорност не може да почива на предположения.
За
водача на МПС съществуват две самостоятелни задължения. Едното е да носи в себе
си при управление на МПС – СУМПС, контролен талон и СРМПС, а другото е да ги
представя при поискване на контролните органи. Съставомерно по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е само „неносенето“
на тези документи.
Доколкото
вменената във вина форма на изпълнителното деяние „не представя“ е несъставомерно по сочената правна норма –чл. 100,
ал.1, т.1 ЗДвП, НП следва да се отмени и в тази част.
Само
за пълнота на изложението следва да се отбележи, че по изложените по-горе
съображения за съдът, в качеството му на въззивна инстанция, не съществува
правната възможност едва с решението си да издири и да накаже дееца за
коректната правна норма, съответна на фактическото описание на деянието,
доколкото подобен подход би бил изцяло несъвметсим с правото на защита на
наказаното лице и напрактика би елиминирал целия процес в ЗАНН по повдигане и предявяване
на административното обвинение.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ.
137Е ЗДВП.
В
тази част не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН
и НП. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните
обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени
са законоустановените реквизити на АУАН и НП.
Правилно
е приложен и материалния закон, като е наложено наказание по коректната санкционна
норма, като определената санкция кореспондира с абсолютно определения в закона
размер.
Досежно
това нарушение е неприложим чл. 28 ЗАНН. От една страна следва да се съобразят
важните обществени отношения, които се защитават с нормата на чл. 137Е ЗДвП, а именно живота и здравето на водачите на
мотоциклети и мотопеди.
Нещо
повече от показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци се
установява, че конкретно относно нарушението по чл. 137Е ЗДвП извършеното от
жалбоподателя е със завишена в сравнение с типичната обществена опасност. Това
е така, доколкото и двамата полицейски служители потвърдиха, че жалбоподателят е управлявал само на
задна гума с вдигнати крака, тоест съществувал е подчертан риск за
живота и здравето му.
Не е
налице и диспропорция между налаганото наказание 50 лв. и интензитета на
засягане на обществените отношения, поради което и НП в тази част следва да се
потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При
този изход на спора и двете страни биха имали право на разноски, съразмерно с
уважената част от претенциите им. Доколкото обаче нито една страна не е
поискала разноски, а и не е
представила доказателства реално да са сторени ( за използване на юрисконсулт
или за реално заплатено адвокатско възнаграждение), то такива не следва да се присъждат.
В
тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с
решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване следва да са
представени най-късно до приключване на съдебното заседание преди обявяване на
делото за решаване, като представянето им в по-късен момент не би-могло да
санира този пропуск.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-005739, издадено
от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ,
сектор пътна полиция, В ЧАСТТА, С КОЯТО на Р.П.С. е наложена:
- глоба в размер на 200лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП;
- глоба в размер на 10лв. за
нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП;
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-1030-005739,
издадено от началник група към
ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор пътна полиция, В ЧАСТТА, С КОЯТО на Р.П.С. е наложена
- глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл. 137Е от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.