№ 43961
гр. София, 22.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20241110112154 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 66579/28.02.2024 г., подадено от „АПС Бета
България” ЕООД срещу Ц. Г. Л..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая към заявлението кредиторът е представил
заверен препис от договора за кредит, от който произтича неговото вземане,
приложенията към него и общи условия, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от
ГПК. Това дава възможност на съда да извърши преценка относно наличието или не на
неравноправни клаузи, от които произтича вземането, или част от вземането на
заявителя, както и дали искането противоречи на закона и добрите нрави. В
конкретния случай, настоящата инстанция намира, че част от искането противоречи на
закона.
Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 952,70 лв.
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 08.03.2018 г.,
сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. По дело е представен и Договор за потребителски кредит
№ 1040404/08.03.2018 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на
която на първия е предоставен договор за заем в размер на 1300 лв., с годишен лихвен
процент 41,24 %, ГПР – 40 % и общ размер на дължимата сума – 1685,40 лв. В чл. 4 от
договора е уговореното задължение за кредитополучателя в срок до 10 дни от подаване
1
на заявлението да предостави на кредитора банкова гаранция, съгласно общите
условия или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Срокът за одобрение на заявлението в хипотезата на предоставено поръчителство е 24
часа от предоставяне на обезпечението. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че
при непредоставяне на обезпечение договора не поражда действие. Представен е и
Договор за предоставяне на поръчителство от 08.03.2018 г., сключен между „Ай Тръст“
ЕООД и длъжника, по силата на който поръчителят се е съгласил да сключи договор за
поръчителство с кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД за обезпечаване на вземанията по
сключения договор за кредит, а длъжникът се е задължил да заплати възнаграждение
на поръчителя в размер на 1429,20 лв., дължимо заедно с вноските по кредита, или 15
месечни вноски по 95,28 лв.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър,
на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, е кредитодателят „Кредисимо“ ЕАД, следователно се
касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
При граматически, систематични и телеологическия анализ на чл. 114 и чл. 169 от
ДФЕС и Хартата на основните права – чл. 38 следва извод, че ПЕС изисква висока
степен на защита на потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта
на защитата на потребителите освен това допринася за правилното функциониране на
вътрешния пазар. То има за цел да гарантира, че отношенията между стопанските
субекти и потребителите са справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага
общото благосъстояние на европейските потребители и икономиката на Съюза.
Посочените изисквания от правото на ЕС предпоставя, че националният съд има
задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я тълкува и
прилага в духа и смисъла на съответното общностно право – вж. Решение от 10.04.1984
по делото Von Colson, C-14/83. Съгласно трайната практика на СЕС – вж. т. 20 от
Решение от 12.07.1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и
Chiappero, C-343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от
Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10, националният съд има задължение да
тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред.
Следователно за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и
изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за
няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съда
да изследва релациите и връзките в отделните договори, но не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност, която при кредитирането има лукративна цел – печалба, в който случай
различните правни средства и ползвани договори обслужват икономическата дейност.
Тоест, дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между
2
такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при
проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и
добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи.
В случая предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които
произтичат от договор за потребителски кредит, за които се твърди, че са заплатени от
поръчителя, правоприемник на който по силата на цесията се явява заявителя в
настоящото производство, поради което последният упражнява правата по чл. 143 ЗЗД
срещу длъжника по договора за потребителски кредит.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона
за потребителския кредит (Обн. ДВ., бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.),
като правната му уредбата е в чл. 9 ЗПК.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и ангажираните
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че уговореното възнаграждение за
предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа, като разход по договора за
кредит (включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани лица),
който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за кредит, съдът
намира, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано
от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Изводът
в тази насока се подкрепя не само от факта, че поръчителят и кредиторът са свързани
лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ, така и от датата на сключване на договорите –
08.03.2018 г., т.е. преди изтичане на срока по договора за потребителски кредит, който
е предвиден в чл. 4.
С оглед изложеното, клаузата, с която е уговорено възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен с цедента „Ай Тръст“ ЕООД, на който
заявителят основава процесното вземане е нищожна поради противоречието й със
3
закона.
Предвид изложеното следва да се отхвърли претенцията за възнаграждение по
договор за поръчителство, както и за обезщетение за забава върху това
възнаграждение.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 66579/28.02.2024 г., подадено от „АПС Бета
България” ЕООД срещу Ц. Г. Л., в частта за сумата 952,70 лв. – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от 08.03.2018 г., сключен с „Ай Тръст“
ЕООД и за сумата 486,99 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
08.03.2018 г. до 22.02.2024 г. върху възнаграждението по Договора поръчителство.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4