Решение по дело №82/2022 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 12.10.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали  в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                      ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                       АЙГЮЛ ШЕФКИ

при  секретаря Мелиха Халил и в присъствието на прокурор Георгиева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд №82/2022 г.  по описа на АС - Кърджали, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Кайзер-МГ“ ЕООД, ***, с ЕИК ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №25/27.04.2022 г., постановено по анд №48/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, както и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Излагат се съображения за липса на извършено от дружеството нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, тъй като не били събрани доказателства за датата на получаване на  процесните кредитни извести. Касаторът счита също, че разглеждания случай е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.  В о.с.з. чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба. 

Ответникът по касация – Заместник-директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, като съобразено със събраните по делото доказателства, поради което следва да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали, изразява становище за основателност на касационната жалба. Намира оспореното решение за незаконосъобразно и подлежащо на отмяна, тъй като по делото не са събрани доказателства за получаването на процесните кредитни известия от санкционираното дружество. Счита, че получаването на тези кредитни известия е елемент от състава на нарушението, а при липсата на достатъчно доказателства в тази насока, нарушението е недоказано.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от активно легитимирано лице,  поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

          С оспореното Решение №25/27.04.2022 г., постановено по анд №48/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград, е потвърдено Наказателно постановление № 606717-F609658 от 15.10.2021 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „Кайзер - МГ“ ЕООД ***, ЕИК:***, е наложена „имуществена санкция" общо в размер на *** лева, за извършени шест нарушения на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.124, ал.5, чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, както следва: 1. за невключване на КИ №***/***г./в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на *** лв.; 2. за невключване на КИ №***/***г./в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на *** лв.; 3. за невключване на КИ № ***/***г./в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на *** лв.; 4. за невключване на КИ № ***/***г./в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на *** лв.; 5. за невключване на КИ № ***/***г. /в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на *** лв.; 6. за невключване на КИ №***/***г. /в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на *** лв. С горното решение „Кайзер - МГ“ ЕООД *** е осъдено да заплати на НАП-Пловдив, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на *** лв.  

     За да постанови решението си районният съд, въз основа на показанията на актосъставителя  и писмения отговор от издателя на КИ - „***“ ЕООД, е приел, че административното нарушение е безспорно установено и доказано. Прието е, че жалбоподателят е формирал по-малък данъчен резултат за внасяне на ДДС с *** лв., както и че кредитните известия били изпратени от издателя „***“ ЕООД и получени от жалбоподателя, чрез портала е-фактура,  поради което е следвало, на 10.07.2020 год., дружеството да отрази сумите по кредитните известия в съответните регистри.  

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

Съгласно чл. 182, ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лв.

От съдържанието на горните разпоредби е видно, че получаването на кредитните известия е елемент от състава на административните нарушения, за извършването на които е санкционирано дружеството. В разпоредбата на  чл.124, ал.5 от ЗДДС, изрично се сочи, че регистрираното лице има задължение да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени. Т.е., задължението за включване на КИ в съответните дневници възниква по отношение на получени кредитни известия, в какъвто смисъл е практиката на ВАС по данъчни дела /Решение №16902/17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г. на ВАС/. Респ., нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС е налице в случаите, в които регистрираното лице е получило кредитното известие преди изтичане на срока за отразяването му в дневника за покупки и въпреки това го е отразило след изтичането на този срок. Задължение на административнонаказващият орган е да установи датата на получаване на кредитните известия, за да може да съобрази, дали е било обективно възможно санкционираното дружеството, да ги отрази в отчетните си регистри за конкретния данъчен период, който в разглеждания случай е месец 06.2020 г. В приложените по делото разпечатки от електронната страница на Е-фактура, не е отбелязана дата на получаване на въпросните кредитни известия. Следователно, датата на получаване на кредитните известия не е била безспорно установена в хода на административнонаказателното производство, поради което необосновано е прието, че нарушенията са извършени на 10.07.2020 г. и са безспорно установени.

Безспорно е в случая, видно и от констатациите в Протокол №П-16000921024177-073-001/04.06.2021 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, че процесните кредитните известия са били отразени в коригираща справка-декларация, подадена от дружеството, като размерът на подлежащото на внасяне ДДС за данъчния период м.06.2020 г. е бил променен от *** лв. на *** лв. Следователно, в случая не е ощетен и фиска, чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, като за ползването на данъчния кредит за периода до корекцията, дружеството дължи съответните лихви. 

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и предвид заявеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, на касатора се следват и направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции, възлизащи на сумата  в размер на 850 лв. за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представени ДПЗС от 17.01.2022 г. и 10.05.2022 г.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2  от АПК, съдът

                                                  

                                          Р    Е    Ш    И  :

              

ОТМЕНЯ Решение №25/27.04.2022 г., постановено по анд №48/2022 г. по описа на Районен съд – Момчилград и вместо него п о с т а н о в я в а:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 606717-F609658 от 15.10.2021 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „Кайзер - МГ“ ЕООД ***, ЕИК:***, е наложена „имуществена санкция", общо в размер на 6 000 лева, за извършени шест нарушения на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.124, ал.5, чл.78, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, както следва: 1. за невключване на КИ №***/***г./в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на 1000 лв.; 2. за невключване на КИ №***/***г./в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на 1000 лв.; 3. за невключване на КИ № ***/***г./в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на 1000 лв.; 4. за невключване на КИ № ***/***г./в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на 1000 лв.; 5. за невключване на КИ № ***/***г. /в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на 1000 лв.; 6. за невключване на КИ №***/***г. /в дневник за покупките/ в законоустановения срок - имуществена санкция в размер на 1 000 лв., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр.София да заплати на „Кайзер-МГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, разноски за двете инстанции в размер на 850 лева.

Решението е окончателно.                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             

2.