Р Е Ш Е Н И Е

 

                                            гр.София, 17.12.2020 г.

                   В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                         Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА                                                            

         

  като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 16860 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.

            Образувано е по две жалби на К.Н.И.- длъжник  по изп.дело № 20128440402448 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Я., рег.№ 844, подадени чрез назначения му особен представител адв.В.Б.от САК.

            Първата жалба е подадена от К.Н.И.- длъжник  по изп.дело № 20128440402448 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Я., рег.№ 844, чрез назначения му особен представител адв.В.Б.от САК, срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 15.06.2018 г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 по изп.дело № 20128440402448. Жалбоподателят, чрез назначения му особен представител адв.В.Б.излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление по съображения изложени в жалбата. Моли съда да отмени  обжалваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

            Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело- „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.К.С., в депозиран по делото писмен отговор излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. Моли съда да отхвърли жалбата, като недопустима и неоснователна. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Длъжниците по изпълнението-Н.Б.И., действащ като ЕТ“ В.-Н.И.“ и Б.Н.И., не вземат становище по подадената жалба.

            Втората жалба е подадена от адв.В.Б.от САК, като назначен особен представител на К.Н.И., ЕГН ********** - длъжник  по изп.дело № 20128440402448 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Я., рег.№ 844, срещу разпореждане от 29.10.2018 г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 по изп.дело № 20128440402448.

            Взискателят по изпълнителното дело- „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, не взема становище по подадената жалба.

           Длъжниците по изпълнението-Н.Б.И., действащ като ЕТ“ В.-Н.И.“ и Б.Н.И., не вземат становище по подадената жалба.

Частният съдебен изпълнител С.Я. е депозирал подробни мотиви по чл.463, ал.3 от ГПК. Излага доводи за недопустимост и неоснователност на подадените жалби от адв.В.Б., като особен представител на длъжника К.Н.И.. Моли съда да отхвърли жалбите, като неоснователни.

           СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД приема, че жалбите са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество относно тяхната основателност.

           Разгледани по същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

                      Възможността за обжалване на определени съдебни актове, както и на действия на съдебния изпълнител съществува само и доколкото е призната изрично от закона. В разпоредбата на чл.435, ал.1- ал.5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден  на проданта, и от взискател участвал, като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена.

На следващо място нормата на  чл.435, ал.3 от ГПК лимитативно определя, както кръга на лицата, които могат да обжалват постановлението за възлагане, с което приключва публичната продан, така и пороците на акта на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол по реда на това производство. Обжалването на постановлението за възлагане е ограничено до две изчерпателно посочени в споменатата норма основания: когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, т.е., когато са допуснати нарушения при самата процедура по наддаването или когато имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, т.е., когато независимо от начина на провеждане на наддавателната процедура е опорочен по същество издаденият въз основа на проданта акт- постановлението за възлагане, поради противоречие с нормата на чл.492, ал.1, изр.3 от ГПК. Други пороци на издаденото постановление за възлагане като резултат от публичната продан, не могат да бъдат релевирани в това производство. Законът е недвусмислен и тълкуването му в този случай е по същество, а не разширително. Т.е. лимитативно са изброени  хипотезите, при които самото постановление за възлагане може да се атакува от длъжника- в случай, че публичната продан не е осъществена надлежно и/ или че имота не е възложен по най- високата предложена цена.

             В т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ВКС по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК е посочено, че връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.

             С оглед на изложеното следва да се приеме, че визираното в закона първо основание за атакуване на постановлението за възлагане е свързано с нарушаване на самата процедура за наддаването - например участвали са лица, които нямат право да наддават; наддаването е извършено в нарушение на чл. 489, ал. 2 за тайните наддавателни предложения; наддавателните предложения не са отразени във входящия регистър на съда; наддавателните предложения не съдържат съответните реквизити; изтекъл е крайният срок за подаване на наддавателните предложения; имотът е възложен на лице, което до приключване на срока за подаване на наддавателните предложения не е внесло задатъка и др. Второто основание за обжалване на възлагателното постановление - когато имуществото не е възложено по най-високата предложена цена е ясно определено. На основание чл.435, ал.3 от ГПК и  чл.496, ал.3 от ГПК към хипотезите на допустимо обжалване на възлагателното постановление следва да се отнесе и възлагането на имота на лице, което не е внесло предложената цена до предвидения в чл.492, ал.3 от ГПК срок. Други оплаквания във връзка с публичната продан не могат да се релевират чрез обжалването на възлагателното постановление.

 В настоящия случай в жалбата длъжникът К.Н.И. не сочи каквито и да било нарушения при реализирането на проданта, още повече, че няма такива, които да обуславят и липсата на публична продан по най-високата цена. Съдът приема, че липсват каквито и да е доводи, които да кореспондират с двете хипотези на разпоредбата на чл.435, ал.3 от ГПК, поради което предвид  ограничения предмет на обжалване пред съд, жалбата срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 15.06.2018 г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 по изп.дело № 20128440402448  се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

На следващо място съдът намира, че подадената жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 15.06.2018 г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 по изп.дело № 20128440402448  не е нередовна и на жалбоподателят К.Н.И. не следва да бъде давана възможност за допълнително изложение за незаконосъобразност на обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ. Доколкото разпоредбата на чл.436, ал.4 от ГПК препраща към разпоредбите, касаещи редовността на въззивната жалба в исковия процес- чл.260, чл.261 и чл.262 от ГПК, следва да се  приеме, че за да е редовна жалбата по чл.435 от ГПК, тя следва да отговаря на изискванията за редовност на въззивна жалба в исковия процес. С оглед на което и предвид изрично изброените в чл.262, ал.1 от ГПК задължителни реквизити на жалбата- чл.260, т.1, т.2, т.4 и т.7/ сред които липсва т.3 от чл.260 от ГПК/, непосочването в какво се състои порочността на обжалвания акт не води до нередовност на жалбата. От друга страна, в тежест на жалбоподателят е да въведе твърдения за основанията си за обжалване. Липсват ли в жалбата твърдения, съставляващи основания за обжалване сред изрично и лимитативно посочените в чл.435 от ГПК, то тази жалба е неоснователна.

  С оглед на гореизложеното и предвид обстоятелството, че липсват твърдения за наличие на хипотезите на чл.435, ал.3 от ГПК, жалбата на К.Н.И. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 15.06.2018 г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 по изп.дело № 20128440402448  се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

              На следващо място, съдът приема, че жалбата, подадена от адв.В.Б.от САК, като назначен особен представител на К.Н.И., ЕГН ********** - длъжник  по изп.дело № 20128440402448 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Я., рег.№ 844, срещу разпореждане от 29.10.2018 г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 по изп.дело № 20128440402448, е неоснователна, поради следното:

             С обжалваното разпореждане, ЧСИ е оставил без уважение искането на адв.В.Б., назначен особен представител на длъжника К.Н.И., направено с молба от 26.10.2018 г. за увеличение на размера на определеното й с разпореждане от 20.09.2018 г., адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

            Дължимото възнаграждение за назначения по реда на ГПК особен представител- адвокат е в тежест на ищеца –т.е. на страната инициирала спора, в процесния случай на взискателя по изпълнителното дело. Разпоредбата на чл. 47, ал.6 от ГПК е ясна и безусловна. Възнаграждението за особения представител се определя от съда/ респективно от ЧСИ съгласно чл.430 от ГПК/ с назначаването му. В случаите когато съдът не е съобразил определеното възнаграждение с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, за служебният защитник, поел конкретното дело, и въпреки, че финансовите параметри на заплащане са били ясни при даване на съгласието и поемане на защитата по делото, то не може да се отрече възможността именно служебния защитник да поиска от съда, респективно от ЧСИ изменение размера на определените в тежест на страната –ищец, респективно взискател по изп.дело първоначално разноски по чл. 47 ал.6 от ГПК, в хода на делото.

            В настоящия случай съдът приема, че ЧСИ е съобразил определеното с разпореждане от 20.09.2018 г. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за адв. В.Б., назначен особен представител на длъжника по изп.дело  К.Н.И. с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.               От друга страна, с  оглед дадените по т.6 на ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС разяснения, в смисъл, че „няма пречка при констатирана правна и фактическа сложност на делото съдът, респективно ЧСИ, очевидно в един по-късен етап от определяне участието на служебен защитник при условията на чл. 47 ал.6 ГПК, да определи по-висок размер на възнаграждението.

              С оглед на изложеното, жалбата като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

              При този изход на спора, съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, длъжникът  следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 50 лв.- дължима държавна такса по подадените, чрез назначения му особен представител адв.В.Б.жалби.   

              Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В с-в,

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалба с вх.№ 050387/ 01.11.2018 год., подадена от К.Н.И., ЕГН ********** - длъжник  по изп.дело № 20128440402448 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Я., рег.№ 844, чрез назначения му особен представител адв.В.Б.от САК, срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 15.06.2018 г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 по изп.дело № 20128440402448.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна жалба с вх.№ 051861/ 12.11.2018 год., подадена от адв.В.Б.от САК, като назначен особен представител на К.Н.И., ЕГН ********** - длъжник  по изп.дело № 20128440402448 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Я., рег.№ 844, срещу разпореждане от 29.10.2018 г. на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 по изп.дело № 20128440402448.

  ОСЪЖДА К.Н.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски Градски Съд, на основание чл.77 от ГПК, сумата от 50 лв./ петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по подадените жалби.

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

                                                     

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1./

 

 

                                                                                                     2./