Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 73 10.03.2023
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева и с участието на прокурора Петко
Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КА дело №28 по
описа за 2023 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.472 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.285, ал.1, изр. второ от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС, ДВ
бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.С.Ц.,
срещу Решение №472 от 01.12.2022 год., постановено по адм. дело №103/2022 год.
по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен иска на
касатора против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за
заплащане на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС на сумата от 1 500.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 07.01.2022 год. -
21.01.2022 год., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия,
изразяващо се в поставянето му постоянно заключено помещение при лечението му в
СБАЛЛС гр. София. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, тъй като неправилно
е прието от съда, че е изпратен за лечение от Ковид 19. Представените от
ответника оценки на риска не са актуални, както и неправилно е прието, че
вписването в заповедта „опасен за бягство“ се явява дължима преценка на
компетентния орган, съобразно задълженията за организиране на конвойната
дейност по чл.19 във връзка с чл.12 от Инструкцията. Съдът също така не бил
оценил факта, че считано от 10.08.2022 год. ищецът бил поставен на строг режим.
Оспорва се също така и извода на съда, че приложените спрямо касатора
ограничения са с краткосрочен характер. И са обусловени от обективни извънредни обстоятелства, имащи за цел
спазването на установените правила и опазване на човешкия живот и здраве.
Изолирането му в заключена единична болнична стая не съответствала нито на
режима, при който изтърпява наказанието, нито на нормативните актове, уреждащи
условията на изпълнение на наказанията и престоя в лечебните заведения. В
заключение е направено искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и
постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло исковата му претенция.
В съдебно заседание касатора се явява лично, и с адв. В.
- Д.. По подробно изложени съображения моли съда да отмени оспореното решение и
да уважи предявените искове.
Ответника по касация ГД „Изпълнение на наказанията“, чрез
процесуалният си представител юриск. С.П.-С., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. В представеният писмен отговор на
касационната жалба твърди че решението е правилно и законосъобразно. Няма
установен незаконосъобразен индивидуален административен акт, от който да са
причинени твърдените неимуществени вреди. При издаването и на двете
заповеди - за преместването на касатора
в СБАЛЛС гр. София и за конвоирането на Н.С., не е установено допускането на
неспазване на процесуалните правила, нито тяхната материална
незаконосъобразност. По подробно изложени доводи за тяхната законосъобразност,
моли съда да остави в сила оспореното решение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли съда да остави в сила решението на АС – Стара Загора.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя доводи и становищата на
страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Стара Загора се
е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр.
чл.285, ал.1, вр. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС по исковата молба на Н.С.Ц.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 500.00
лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 07.01.2022
год. - 21.01.2022 год., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия,
изразяващо се в поставянето му постоянно заключено помещение при лечението му в
СБАЛЛС гр. София. В исковата молба се твърди, че е постъпил СБАЛЛС на 07.01.2022
год. и се е лекувал до 21.01.2022 год., когато бил освободен по негово
собствено желание, но през целия период е бил поставен в постоянно заключена
болнична стая. В първоначално депозираната искова молба се твърди, че
претендираните вреди се вследствие на отказа му за лечение в СБАЛЛС гр. София.
С последваща уточняваща молба, подадена от адв. В. – Д., се претендират вреди,
поради неотразяване в документите , въз основа на който е извършено
конвоирането му, на коректен облекчен режим – строг, вместо специален, при
който изтърпява наказанието си. Твърди, че вследствие на това е бил поставен в
постоянно заключена болнична стая при престоя му в СБАЛЛС гр. София, поради което
е претърпял твърдените неимуществени вреди. Съдът е изискал цялата документация
по конвоирането и престоя на Н.С. за исковия период в СБАЛЛС гр. София.
Въз основа на документите е установено, че ищецът е бил прегледан
на 04.11.2021 год. в Медицинския център при Затвора в град Стара Загора по
повод оплаквания за лесна уморяемост, отпадналост, пристъпна кашлица. Проведен
е PCR тест за Ковид-19 с положителен резултат. На същата дата 04.11.2021 год.
му е направена рентгенография на бял дроб, при която се установява двустранна
интерстициална пневмония. Болният е изолиран в определено за целта помещение,
започнато е медикаментозно лечение, а на 05.11.2021 год. поради влошено общо
състояние е откаран в спешния център на УМБАЛ – Стара Загора. След преглед и
изследвания е предложена хоспитализация, която ищецът е отказва. Назначено е домашно лечение, което е
осигурено от Медицински център при Затвора Стара Загора. След разговор с ищеца,
същият се съгласява да бъде хоспитализиран в СБАЛЛС - София. Престоят му в това
лечебно заведение е от 09.11.2021 год. до 29.11.2021 год., от където е изписан
в добро общо състояние, терапевтично повлиян с препоръка да остане под
наблюдение на лекар по мястото на изпълнение на наказанието. При посещение в МЦ
при затвора в град Стара Загора в началото на месец декември 2021 год. съобщава
за лесна умора, задух, сърцебиене и главоболие. Назначени са кръвни изследвания
с описани резултати, консултиран е с пулмолог на 09.12.2021 год. с поставена
диагноза ХОББ с остра респираторна инфекция на долни дихателни пътища.
Назначено е лечение – инхалаторно. На 22.12.2021 год. е консултиран с хематолог
с поставена диагноза хронична еритремия. Насочен е за хоспитализация в УМБАЛ -
Стара Загора за корекция на хематологичните показатели. Отказва да бъде лекуван
в болница в град Стара Загора и е насочен за лечение в СБАЛЛС София.
Директорът на MЦ при Затвора Стара Загора, чрез Началника
на Затвора Стара Загора, е изготвил предложение ЗД №139/2012 год. от 23.12.2021
год. на основание чл.62, aл. 1, т.2 от ЗИНЗС, към което е приложил медицинска
справка, резултати от медицински изследвания и декларация за информирано
съгласие от лицето. Издадена е Заповед №Л-7/04.01.2022 год. на Зам. главен
директор на ГД „ИН“, с която на основание чл.62, ал.1, т.2 от ЗИНЗС е наредено Н.С.Ц.
да бъде изпратен за лечение в СБАЛЛС към Затвора София. Със Заповед
Л-55/06.01.2022 год. Началникът на Затвора Стара Загора е разпоредил
конвоирането на Ц. *** до СБАЛЛС при Затвора София за лечение. И в двете
цитирани заповеди била вписана характеристика за Ц. „Опасен за бягство“, като
не е бил отразен режим на изтърпяване на наложеното наказание. Преди да издаде
Заповед № Л-55/06.01.2022 год. Началникът на Затвора Стара Загора е извършил
преценка и анализ на основание чл.18, ал.1 и 2 т.1 б.а-д от Инструкция №1 от
22.03.2019 год. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност
от служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Посочването в
заповедта като „Опасен за бягство“ е с цел повишаване бдителността и вниманието
на конвоиращите трима служители от надзорно-охранителния състав и е на базата
на присъдата, която търпи, индивидуалната оценка на риска, физическото
състояние на лицето, наложените многобройни дисциплинарни наказания, както и
високата степен на риск от рецидив и вреди. Отчетена и присъда по НОХД №
305/2019 год. по описа на Окръжен съд Стара Загора с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години.
На 07.01.2022 год. ищецът е конвоиран от Затвора Стара
Загора до СБАЛЛС при Затвора София. Настанен е в СБАЛЛС София в болнична стая №11,
поради заетостта на болнична стая №9 (изолатор), определена за осъдени лица,
изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, видно от писмо рег. №3056 от
06.06.2022 год. и рег. №5469 от 21.10.2022 год. и двете по описа на Затвора
София. Лекуван е и е изписан на 21.01.2022 год. след подписана декларация за
прекратяване на болничния престой на 17.01.2022 год., в запазено добро общо
състояние, терапевтично повлиян. Издадена е Епикриза №43/23, с диагноза ХОББ.
Двустранна инфилтративна пневмония, а неинсулино зависим захарен диабет и
хронична еритремия – обезитас като придружаващи заболявания.
Съдът е обосновал доводи, че искът е допустим, но
неоснователен и недоказан. Приел е като неоснователно оплакването, за
настаняването на касатора в постоянно заключена болнична стая, поради
съдържанието на заповедта за конвоиране. Направил е анализ на разпоредбите на
Инструкция №1 от 22.03.2019 год. за организацията и реда за осъществяване на
конвойната дейност от служители на ГДИН, като е установил спазването на
нормативните изисквания за издаване и съдържание на двете заповеди от страна
издателите им. Не е установено по делото и неспазването на нормативните
изисквания за настаняването на касатора в болничното заведение. Изложил е
съображения, че твърдяната изолация е по здравословни причини, същата е в краткосрочен план и не е рефлектирала върху
личната сфера на Ц. в степен, по начин, с характер и интензитет на преживени
страдания от ищеца, надвишаващи неизбежния праг на страдание и които да сочат
на допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, на което Ц. да е жертва. Не е налице и хипотезата на
продължителна изолация, поради което не са налице кумулативно изискуемите от
закона елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране на
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Всичко това го е
мотивирало да постанови решение за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът споделя доводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковата претенция. Изложените доводи относно интензитета на
претърпените вреди, както и на законосъобразността на издадените заповеди на
Зам. Директора на ГДИН №Л-71/04.01.2022 год. за преместването му от Затвора
Стара Загора в СБАЛЛС към Затвора София и №Л-55/06.01.2022 год. на Началника на
Затвора Стара Загора за конвоирането на ищеца до гр. София, във връзка с
неговото лечение, съответстват на установените факти по делото и на относимите
материално правни разпоредби.
За пълнота на изложението следва да се добави следното:
На първо място, следва да се има в предвид, че
първоначално предявения иск е за „нанесени вреди от отказа ми за лечение в
СБАМС“. С уточнението, подадено от адв. В. – Д., е уточнено, че се претендират „вреди, поради
неотразяване в документите, въз основа на които е извършено конвоирането, на
коректния облекчен режим - строг, вместо специален, при който изтърпява
наказанието си“ ищеца. Съдът е обвързан от заявеното от ищеца и дължи
произнасяне по искането с което е сезиран. Видно от събраните по делото доказателства, настаняването
на касатора в процесната болнична стая не зависи от съпровождащите ги
документи, а зависи от наказанието, което изтърпява лекуваното лице. В
конкретния случай това е доживотен затвор, при което настаняването на
постъпилите пациенти в СБАЛЛС се разпределят съгласно вътрешните правила,
утвърдени от директора на болницата. Не на последно място, както правилно е
приел и първоинстанционния съд, в заповедта на Началника на Затвора, с която е
конвовиран Н.Ц. не е отбелязано режима, при което същия изтърпява наказанието
си. В този смисъл не може да се установи корелативна връзка между издадената
заповед за конвоиране и настаняването на касатора в постоянно заключена стая.
Съдът намира, че следва да се има в предвид, че тази заповед е вътрешно
служебна такава и не поражда права и задължения за Н.Ц., поради което и той не
е адресат на заповедта и за него тя не поражда права и задължения. Същата не
подлежи на косвен съдебен контрол в настоящето производство и съдът е обвързан
от нейното съдържание. Тя представлява официален писмен документ и като такъв
има и съответната доказателствена сила.
Не следва да се коментира и наведеното касационно
оплакване, че считано от 10.08.2022 год., Н.Ц. е поставен на строг режим. Касае
се за факт, който е настъпил след изписването на касатора от СБАЛЛС и не може
да се иска същият не е взет в предвид, при настаняването му в болницата за
периода 07.01.2022 год. – 21.01.2022 год.
Съдът споделя и мотивите на съда относно краткосрочния
характер на претърпените вреди и техния интезитет. Касационните оплаквания в
тази насока са неоснователни, а в хода на първоинстанционното производство не
са събрани каквито и да е било доказателство за интензитета на тези вреди и как
престоя в болничното заведение се отразило на касатора. Безспорно е на следващо
място, че същите се презумират, ако се установи някакво закононарушение при
изтърпяването на наказанието от Н.Ц., но такова не се установи в настоящето
съдебно производство.
По изложените съображения АС – Стара Загора, тричленен
състав счита, че решението на първоинстанционния съд, с което иска с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е отхвърлен, е правилно и законосъобразно,
поради отсъствие на касационни основания по чл.209 от АПК и следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №472/01.12.2022 год., постановено по
административно дело №103 по описа за 2022 год. на Административен съд Стара
Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.